Ася, аз имах подобен проблем, но със сина ми миналата година, когато беше първи клас. Оплака се, че едно момченце много го тормози, вкл. беше го карало да събира листа от земята, а през останалото време го е било с пръчка по гърба. Случи се така, че един ден отидох да взема сина ми от занималня по-рано.... и ..... писала съм в Часът за този случай. Това хлапе се държеше адски арогантно с госпожата и въобще с всички други деца. Аз не си поплювам и отговорих с явна агресия в тона ..... направо му се карах. И какъв беше резултата - заплаши ме, че ще звънне на майка си!!!!!!! Оттогава ми стана съвсем ясно, че деца с подобни проблеми в поведение и общуване е трудно да бъдат променени от някой случаен човек ...... като мене примерно. Защото в семейството си всеки ден те виждат това, което изкарват навън като държание с околните. А семейството им, родителите им няма кой да промени. Изводът беше, че трябва да помогна на сина ми да бъде силен и да устоява на подобни агресори. Не мога да ти кажа рецепта..... няма такава, но е факт, че след като го нахоках тоя калпазанин, повче не е закачал сина ми ВЪОБЩЕ!!! Той пък, синът ми...... оттогава дали придоби увереност заради майка си, но си намери (най-сетне) приятелче. И сега, с някаква протекция от страна на майка му вследствие на скандала с онзи калпазанин, с верен и пръв приятел под ръка, и с постоянни наставления да е уверен в себе си, се чувства по-добре. С две думи да обобщя:
1. Пробвай да направиш строга забележка на това момиче в присъствието на дъщеря ти! Не като мен да викаш... разбира се!
2. Нека дъщеря ти си има ЕДНО, но много близко другарче - децата рядко нападат деца, които са на приятелски групички.
3. Почвай да й говориш за това да е съвсем уверена в действията си.
4. Не съм сигурна, че като поканиш детето вкъщи, то ще се промени спрямо отношението към дъщеря ти. Може и да стане обратното: дъщеря ти да я приеме като по-близка, т.к. е била в най-милото за нея място: домът й! И когато това хлапе я уязви за пореден път, да го приеме като предателство, не просто като обида....
Но,
Ася, имай предвид, че ...... някои деца, вкл. и сина ми, цял живот ще са по-срамежливи, по-затворени и едва ли ще се бият и ще надделяват над другите. Което всъщност никак не е лошо, защото развиват чувствителността си. Специално за дъщеря ти искам да питам нещо: пробвала ли си хомеопатична терапия за заекването?