"ХРАНЕНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО" - статия на Лидия Ковачева

[cchery]

ПРЕВИШАВАНЕ НА ДНЕВНАТА ХРАНА НА ДЕЦАТА.

[img]http://xn--c1ajbunre.com/wp-content/upl ... acheva.jpg[/img]


С тази глава искам да защитя милите малки дечица, безпомощни да се противопоставят на невежественото и грубо отношение към тях, на което те стават жертва по-често, отколкото се предполага.

Обикновена практика е този, който се грижи за детето, да определя по свое усмотрение порцията храна, която трябва да му поднесе при поредното хранене. И тъй като при възрастните превишаването на количеството е станало нещо обикновено и редно, това се практикува и при децата, без да се вземат предвид изискванията на детския организъм. :idea: Обслужвайки предразсъдъка, че колкото повече храна се поглъща, толкова повече сили и здраве дава тя, детските порции системно и съзнателно се превишават както по количество, така и по калории. :idea:

[img]http://www.bgphoto.net/photos/5174/o632 ... 562500.jpg[/img]

Освен това съшият този „възпитател", бил той майката, бабата или „лелката", има амбицията неговото детенце, детенцето, което отглежда, да бие на очи с налятата си фигурка и закръглените бузки, което според техните разбирания означава, че е по-здраво от другите. Превишаването на порциите на детето дори с няколко хапки на ден -това е вече първото сериозно отклонение спрямо количеството на приеманата храна. За пораженията, които носят тези „няколко хапки", никой не се замисля, както и за трагедията, на която по този начин се слага началото.

Отначало детето приема наложената му храна, защото е добро същество, дошло на този свят с пълно доверие към него. Но настъпва моментът на пресищането и то започва да се противопоставя. :idea: Инстинктът, вложен от природата, т. е. „вътрешният лекар", започва да си казва думата - АПЕТИТЪТ ИЗЧЕЗВА! :idea: Докато възпитателят не държи сметка за количеството на необходимата за детето храна, „вътрешният природен лекар" отчита всяка приета хапка в повече. Настъпва паника -детето не иска да яде!

[img]http://www.medicine.bg/public/upload/im ... humb_2.jpg[/img]

Ако срещу детето има обаче възпитател с необходимата култура и с по-задълбочено аналитично мислене, той веднага ще разбере допуснатата грешка. Но за съжаление мнозинството хора, на които се поверяват децата, дори и самите родители, нямат нито отношение, нито разбиране по въпроса. :!: И тъй като насилието е взело преднина в нашия живот, не се мисли за нищо друго, освен как да се накара това нещастно дете „да слуша" и да си изяжда предоставената му порция.

[img]http://mamita-bg.com/wp-content/uploads ... flickr.jpg[/img]

Развихреното въображение започва да обмисля начини, които да заставят детето „да си изяде всичко". И това, което се измисля и предприема в случая, е в толкова богати варианти, че би било трудно да се спрем на всички, но интересен е фактът, че в основата на всеки един от тях е принудата. Никакво съобразяване с изискванията на природата.

:idea: Най-обикновеното нещо при това положение е включването на храна, която да възбуди апетита - нещо подсладено, пикантно или предпочитано от детето лакомство. :idea: Появяват се бисквити, кексове, колбаси, въобще всичко, което може да привлече вниманието на детето.

[img]http://www.adorablegiftbaskets.com/medi ... ch-cookies[/img]

С това се постига някакъв частичен временен ефект, но положението си остава същото - апетитът липсва. Но това не остава без лоши последици. :!: Освен пораженията, нанесени на организма от нездравата храна, вкусът на детето вече завинаги е покварен. :!: Оттук нататък то вече цял живот ще се стреми към сладкото, соленото, към пикантното, към храните, от които не може да се чака добро здраве... Вкусът и стремежът към реално здравословните храни е на заден план или съвсем отстъпва. На преден план са шоколадът, бонбоните, вафлите, сладоледите, саламите, а по-късно - кафетата и алкохолът.

:idea: Друга практика при отказ от страна на детето да изяде определената му порция е отвличане на вниманието му с разказване на приказки, разиграване на трикове или нещо друго, докато съдържанието на чинията се прехвърли в устата му. :idea: Тук умело и хитро се използва повишеният интерес на детето към заобикалящия го свят, който то опознава. И докато" слуша интересната приказка или гледа разиграния трик, механично приема подадената му храна. То дори е готово още да му сипят, само и само да му разказват нещо интересно. Възпитателите са наясно с това и хитрините им успяват. Но и тук пагубните последици не закъсняват. :idea: За храната, за която не е проявено желание, не се отделят необходимите сокове и тя предизвиква гнилостни процеси, които от своя страна впоследствие дават жестоки поражения върху храносмилателните органи. :idea: Освен това, заслушано в разказа и загледано в триковете, детето механично нагълтва храната и не я сдъвква добре. А и то все още не е приучено да дъвче - тази задача е една от основните на възпитателя -да го научи да дъвче. Затова той трябва да е търпелив и съзнателен, да създава правилни навици на хранене.

Друга поредна хитрина на възпитателя е да дава желани от детето обещания - водене на куклен театър, на разходка, на цирк, купуване на желана играчка. И при това обещание порцията храна е преминала автоматично в стомаха на детето. Дали обещанието ще бъде изпълнено, или не - няма значение, но поставената цел от страна на родителя или възпитателя е постигната.

Особено драматично е положението там, където се действа със заплахи.

:idea: Детето е деликатно и неукрепнало същество и като физика, и като психика. :idea: Уплашено, то с мъка гълта хапка след хапка. Строгият тон и острият поглед на неговия възпитател го сковават върху стола и то не смее дори да се разплаче. Възпитателят отново е победил - порцията е изядена. Под влияние на травмираната нервна система се травмира и стомахът. За нормално отделяне на сокове, както и за нормално протичане на храносмилателния процес не може да се мисли. Към пораженията от насила приетата храна се прибавят и пораженията от отрицателните емоции.

ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ

Нека надникнем в нашите детски градини, където майките са поверили своите деца, разчитайки на компетентността на персонала, който поема грижата за тях. Нека напомним, че това става в една възраст, когато се създава база за здравето през целия живот. Дали е оправдано доверието? Животът в детската градина е колективен и детето се приобщава към него. То все още не знае кое е вредно и кое полезно за него. Храната се сервира в определени часове. За някои от децата това е реалният час на хранене, но за други - не е. Лишеното от избор дете трябва да се подчинява на колектива. В разрез с хигиената на храненето то втори път трябва да се подчини на колектива и да изяде поднесената му храна, независимо дали тя е приемлива или желана в момента от неговия организъм.

Бих искала тук да засегна, без да коментирам, един въпрос: Дали храната, приготвена от специалистите като дневно меню за децата, отговаря на необходимата за формирането на тяхното добро здраве, растящ и развиващ се организъм? :idea: Резултатите при децата, които посещават детските домове, са отчайващи и не говорят в полза на практикувания хранителен режим - в повечето случаи е постигнато едно лабилно физическо и психическо здраве. :idea:

Тогава естествено си задаваме следния въпрос: не трябва ли специалистите да направят преоценка на предлаганото хранене на децата?

В детския дом е обичайно явление детето да отказва поднесената му храна по някакви вътрешни подбуди, продиктувани му от все още съхранения инстинкт. Обикновено това става, когато му се поднасят мазни яхнии, готвени с месо. Но в този детски дом малкият човек е без право на избор - определената порция трябва да бъде погълната. Без много сантименти то е заставено да се подчини. Понякога (и то твърде често) методите са толкова огрубели и примитивни, че часовете за хранене се превръщат в часове на психичен терор и тормоз, които по-късно довеждат до функционални разстройства, а още по-късно до патологични и дегенеративни процеси.

Но тук се намесва още един въпрос - невежеството на родителите. Често по тяхно настояване се апелира детето им да се заставя да изяжда сервираната храна. Съображенията са, че „детето расте" и трябва да бъде нахранено добре, а се взема и предвид, че за храната е заплатено...

Един доста разпространен начин за предизвикване на апетит у детето е честото прибягване до лекарства и билки. И тъй като парите са голям двигател - шарлатаните са се погрижили и за това. Загрижените родители ги купуват и, към утежненото състояние на детския организъм се добавя някаква съмнителна смес - детето се заставя да я погълне. :idea: И отново е победено -апетитът е събуден, а пазещият го природен инстинкт е притъпен - то вече яде всичко, което му се поднася. :idea:

Детето става закръглено, пухкаво, желанието за движение намалява, повече му се седи пред телевизора или пък предпочита настолни игри, които не изискват физически усилия и много движение. То дори може да започне да отбягва общуването с други деца и тяхната компания. :idea: С превишаването на теглото детето губи естествената си лекота и подвижност. :idea: То е обременено не само физически, но и психически. Приетата в повече храна води до забавяне на рефлексите, затвореност, меланхоличност, забавяне на мисленето, неприязън, изострена чувствителност, плачливост, мързел, отпуснатост и т. н.
С напредване на болестното състояние нервността се засилва, детето губи веселия си детски дух, жизненият му тонус е спаднал, то става податливо към инфекции и простудни заболявания.

[img]http://www.deteto.bg/userfiles/image/2009/08-28hor.jpg[/img]

Когато на детето се дава само количеството храна, което желае, то ще запази не само апетита си, но и своя природен инстинкт, ще запази здравето си, ще бъде пъргаво, лекоподвижно, стегнато, инициативно, със здрав цвят на кожата. Светът ще го развеселява, ще бъде бъбриво, ще играе и ще проявява естествения си стремеж към движенията, защото те ще му доставят удоволствие. Интересът му към света ще е повишен.
Едно от лошите последствия на прехранването, особено с храни от животински произход, са болните сливици.

УРОЦИ ПО НАСИЛИЕ И ХИТРИНИ

Тъй като храненето е всекидневно повтарящо се действие, в зависимост от неговото процедиране то изиграва отчасти и своето възпитателно действие.

:idea: Ако детето бъде заставено насила да изяде против волята си поднесената му порция - това е един от първите уроци по насилие и замаскирани хитрини. :idea: Отначало то не усеща това, но впоследствие вътрешният му природен разум, който винаги е нащрек, заговаря. Зад храната, поднесена дори с най-хубаво разказаната приказка, с най-хубавата усмивка, ако не е желана и вътрешно необходима, детето ще долови скритата зад нея хитрина и зле прикритото насилие, за да бъде заставено да я изяде, за да изпълни волята на своя възпитател или родител.

Методите често са огрубели и примитивни и часовете за хранене, вместо да бъдат мигове на радост от поднесените дарове на природата, стават мъчителни за детето часове на страх и мъка. Отношенията „възпитател-дете" трябва да бъдат един нежен „танц на душите", а не физическо и психическо подчиняване на по-слабата страна.

:idea: Реакциите от страна на детето отначало обикновено са слаби. То реагира според заложения у него характер, но постепенно с натрупване на отрицателните енергии този характер започва да се променя. Може да се развие неприязън към отсрещния, затвореност, да изчезне веселостта. А ако продължи насилването,тези отрицателни прояви могат да прераснат в плачливост, грубост, нервност, остри реакции на непослушание. Детето вече добре знае, че човекът срещу него му вреди и че на света съществуват насилие и хитрина. :idea:

С една дума отрицателните прояви нарушават естествената хармония на обичащата красотата детска душа, вложена от самата природа. Детето обича хубавите приказки и красивите героини - принцесите. Благородните постъпки на героите го трогват и въодушевяват. Положителните прояви в живота са храна за душата му, което ни задължава да го щадим и пазим. Ако към детето се подхожда с доброта, то ще се отблагодари с любов и радост. Продължава ли курсът на насилие, хитрини, фалш и лъжа, те ще бъдат върнати с годините в много по-големи дози.

В ГОЛЕМИЯ ГРАД

В големия град се създаде още един допълнителен навик, който доведе, до неусетно прехранване, и той е
ЯДЕНЕ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНЯ, БЕЗ ДА СИ ГЛАДЕН.

По нашите улици почти всеки трети човек яде и дъвче - семки, бисквити, пасти, банички, мекици, сладкиши, фъстъци, захаросани ядки, шоколади, сладоледи и какви ли не още лакомства. Пият се сиропи, сокове, боза, бири, газирани напитки, кафета. И интересното е това, че към тях се насочват не гладните, а ситите, и то след изобилна сутрешна закуска и още по-изобилен обяд.

[img]http://pravna.info/wp-content/uploads/2 ... -semki.jpg[/img]

Лакомствата се поемат по всяко време на денонощието, без да се мисли за тяхната често висококалорична и хранителна стойност. След като стомахът е приел редовната си храна - сутрешна закуска, обяд, вечеря, - той трябва да бъде оставен спокойно да се справи с поставената му задача - да преработи и усвои приетото. Нашата задача се е състояла само с доставянето и приемането на храната. Вече попаднала в стомаха, работата над нея се е прехвърлила върху самата природа - в развитието на храносмилателния процес ние нямаме участие и грижа, но трябва да имаме поне благоразумието да не му пречим и да не прекъсваме нормалния му ход.

Подадем ли през това междинно време допълнителна храна, това означава, че възлагаме нова задача на стомаха, ново отделяне на сокове, преди още той да е привършил възложената му преди това работа. Положението става сложно, а нашият стомах обича простите задачи. Сложните натоварвания не са по силите му.

За да бъде запазен стомахът, той трябва да бъде щаден. Приеме ли се една храна, трябва да се изчака до пълната й преработка, т. е. до момента, когато той вече ще бъде готов да приеме другата храна. Само тогава подадената нова храна ще бъде приета добре и за преработването й ще бъдат отделени достатъчно сили. Сигнал за това, че стомахът е готов за приемането на нова храна, е появяването на апетит, което обикновено става едва след няколко часа.

Хаотичното включване на междинни храни говори не само за лош навик, за проява на лакомия, но и за ниска култура при хигиената на хранене.

Здравето се извоюва с дисциплина, засягаща пряко и стомаха. Тръгне ли се по пътя на прищевките, умореният стомах отслабва, а с него отслабва и волята. Идва момент, когато този човек вече не може да спре и да се противопостави на изкушението, въпреки желанието си. Той посяга към всичко, без да се интересува от последствията.


[img]http://flowershopsflowers.com/wp-conten ... lowers.jpg[/img]

[ellyto]

Чери, страхотна тема, ще я следя с интерес. Аз също съм на това мнение, че детето не трябва да се насилва и рано или късно ще прояви желание за ядене.
Интересно ще ми бъде да следя темата и да видя другите майки какво мислят за храненето при децата.

[metsababa]

Чери, страхотна тема, ще я следя с интерес. Аз също съм на това мнение, че детето не трябва да се насилва и рано или късно ще прояви желание за ядене.
Интересно ще ми бъде да следя темата и да видя другите майки какво мислят за храненето при децата.

....... Ти си си готова за майка!

[dexter]

Уффф, мисля аз много неща, но като стане въпрос за яденето на Яна, сякаш не съм аз . Поне вече не я тъпча и не настоявам да изяде всичко, което съм й сложила. Яде си колкото си иска. Но - като започне да яде и яде поне по 1 час, като аз я храня. Не че не може, но така иска - аз да й давам. Все се чудя дали това не е защото търси възможност за контакт с мен, но не като само на масата да контактуваме, внимание не й липсва. И аз давам, ядосвам се и пак давам - да не остане детето гладно. Ако трябва да съм честна - не ми се води битка точно за това. Понякога викам, ядосвам се, храненето често е съпроводено със сълзи и сърдене. Не може да продължава така, но пък и аз не правя никакви усилия да променя нещата. Добре че ходи на градина, там си яде сама и колкото и каквото иска (според дневното меню, разбира се)....
Хубави работи пише в статията, макар аз да не съм се повредила чак толкова (по моя прценка :lol: ). В нашето семейство все още се разправят историите как майка ми е отивала в 8 часа на работа и ме е оставяла да закусвам с пра-баба ми. Връщала се в 12 на обяд - аз съм била още с паницата за закуска . Или как съм плюела, държала съм хапките по половин час в устата и др. подобни. Аз си помня как майка ми ми четеше приказки, за да се нахраня и как, като по-голяма, съм си прекарвала вечерите над чиния супа и филия хляб, без да мога да стана от масата преди да ги изям.... (ей, тези филии ми се виждаха огромни и невъзможни за изяждане на един път ). Но пък не съм станала дебела, не съм придобила вредни навици да се тъпча със сладки неща, да пия газирано, да ям чипс и т.н. А и никога не съм била с наднормено тегло, апатична, озлобена и т.н. Може би защото в по-късен етап съм имала достъп до повече информация в тази насока, знам ли.... Та по тази причина, въпреки да споделям мнението, че децата трябва да се оставят да се хранят според вътрешното си разбиране, все пак ми се струва прекалено черно описанието за последиците. Или поне не е съвсем задължително да стане така. В никакъв случай не искам да оправдая насилието, което извършвам над Яна, като я карам да яде 3 пъти на ден манджа.
А днешното време не е като едно време . Сега аз много внимавам какво яде детето ми, мисля, че вафла е яла само веднъж, почерпиха я. Сега изобилието от подобни "храни" е смазващо. От всякъде реклами на боклуци, да не говорим как са наредени в магазина, че децата да могат сами да си ги взимат. И за това сега е много, много по-важно да се възпитават децата в култура на храненето, да се образоват, а не да се пазят. Да им се създават занимания, с които да изразходват енергия, която си набавят от качествена храна. Храненето е само част от отглеждането - важна, но не единствена. Ако детето ще стане озлобено и апатично, едва ли само насилственот тъпкане с храна е виновно. Пак прозвуча като оправдание !

[cchery]

Ххахаха, Декс, ако ме знаеш и аз каква съм добра на оправданията ..... Все се мъча да оборя околните, за да не призная, че греша.... и това не само по отношение на храненето. Даже наскоро се хванах, че споря наум с госпожите на Бела безсмислени неща само и само да не призная, че детето ми..... явно има какво още да учи по отношение на уважение на личността.

:idea: :!: Но да се върнем на тази тема: смятам да я преместя във форума за отглеждане и възпитание, където да продължим дискусиите. А тук да оставя само едно нейно копие, което да заключа! Дано не ви затрудни това. :!: :idea:

Когато прочетох тази статия, си дадох ясна сметка, че ако и да легне гладен (за Коко говоря - само той ми беше зор по времето, когато открих статията ), на другата сутрин ще се събуди жив, здрав и ГЛАДЕН! Разбрах, че трябва да спра да се притеснявам, че ще го заболи коремчето от глад или че няма да спи през нощта. Защото това ми беше основен проблем - как така ще ми гладува детето?!? А в същото време се спуквах от яд, че яде само филийки... и нищо готвено. И за да не е гладен, ядеше филийки. Иии една вечер просто нищо не яде. Е, оцеля и вече е на 8 години и в момента има такъв развинтен апетит, че ..... спокойно може да омете тава със сарми или пълнени чушки, обожава пилешките пържоли, крем супите, рибата и .... шопската салата . Като за последното се радвам адски много, защото домати и краставици допреди 2 години не близваше. Просто спрях от раз да го храня аз, когато не иска! Спрях и да предлагам 100 варианта, когато не харесва сготвеното. Спрях и да се притеснявам.

Сега с Бела сме на същата права: вечер обикновено им сервираме в кухнята. А ние с Момчил ядем в другата стая - и двата отбора пред телевизорите . Сигурно не е редно да не сядаме на обща маса, но пък.... нито децата искат да гледат нашите филми, нито ние с Момчил - детските им. Та, сервираме им в кухнята и отначало не се пуска телевизора, за да могат да се нахранят. И двамата се хранят сами. Ако междувременно, Бела се е маймунила и не е яла: първо, не й предлагам нищо друго. И второ: десертът, който е плодово мляко най-често остава в хладилника. Към десерта тя преминава само ако е хапнала по-полезната част от вечерята, а имено - ако има салата - да е яла от нея, ако е таратор - да е хапнала от него, ако са задушени зеленчуци - от тях. Останалото - основното ястие, може и да не яде, щом не иска. И да ви кажа този вариянт си върви дори при инатливо теле като Белуна.

[ellyto]

Това си е успех от всякъде, Чери. Аз по моите племенници (особено единия) наблюдавам, как се разсейва докато яде и трябва да се уговаря и няколко пъти съм казвала пред моят приятел, че ако моите деца ми правят такива номера, ще си легнат гладни и той беше фрустриран да го чуе...е как гладни...ми викам ей тъй, трябва да се научат, че не може да се лиготят с храната и да правят такива номера. То сега така мисля, надявам се и занапред да съм на същата позиция :lol: :lol: Майка ми се смее и вика, сега една я пееш, а после ще те видим в действие Ем ще гледаме и ще се смеее, ще плачем

[dexter]

Понякога си давам сметка как съм се вживявала за неща, които са минали и от днешната ми гледна точка нямат значение. Гледам да го давам по-лежерно вече. Както казах, не насилвам Яна да яде, ако не иска. А преди време си мислех, че ще стане кой знае какво, ако пропусне ядене. Явно еволюирам ежедневно . След време ще си викам - какво като съм й давала в устата до първи клас . Това, което е било важно преди 1-2 години, вече не ми се струва чак пък толкова съществено. Бях манячка на тема пълна забрана на шоколад и сладки неща. Сега Яна си похапва по 1 шоколадов бонбон почти всеки ден и аз съм ок (гледам обаче да е качествен шоколад). Все още не отстъпвам от принципа да не се ядат боклукчави храни в къщи и навън. Ох - забравих за какво пиша, май съм с температура от вируса, който лепнах от Яна................ . Искам да кажа, че се придържам към здравия разум що се отнася за храненето, ядем домашно приготвена храна, с най-качествените продукти, които можем да си позволим (доста често с домашен произход). И вече не правя гръцка трагедия, ако някой почерпи детето ми с бонбон, вафла, или ако веднъж на 2-3 седмици яде пържено тесто от бяло брашно (при баба си) :lol: :lol: . Не обичам да изпадам в крайности..... В момента си мисля, че това е начинът да създам у Яна култура на храненето - без забрани, без драми, с личен пример (уффф, ако е встрани от темата, моля да ме извините, но май наистина съм с температура :lol: )

[Сиренце]

Да споделя и аз моите успехи и провали с храненето на децата ми. Аз, за разлика от повечето родители се справих добре с голямата и се провалих/надявам се не необратимо/ с малката си дъщеря. Когато Сиана мина на обща храна, абсолютно стриктно спазвах принципа да яде каквото и колкото иска от предложената храна. Смея да твърдя, че няма случай да съм казала "Останаха две хапки, изяж ги да не се хвърлят". Когато не искаше да яде.....оставаше гладна, когато искаше само десерт, ядеше само него. В резултат на този принцип на хранене до ден днешен тя се развива като по учебник - нито е много слаба, нито е пълна. Има дни, в които ме изумява с количеството храна, което поглъща, а понякога почти не яде - тя просто слуша тялото си. Без кой знае какви усилия от моя страна, тя привикна към доста здравословен начин на хранене - ежедневно плодове, зеленчуци, овесени ядки, много кисело мляко...Е, ясно е, че не минава без сладкиши и сладолед, но предпочита домашно приготвените.
Не знам защо, когато Кеми мина на обща храна не подходих по същия начин . Тя имаше невероятен апетит, омиташе всичко в чинията и може би това ме подведе да й увеличавам порциите. Обичаше хляб и си го искаше на всяко ядене, а аз нямах сърце да й го откажа. В резултат - леко наднормено тегло и зверски апетит за сладко. Лека-полека нещата се нормализираха, но сега проблема е в градината. Като си стои по-дълго време в къщи теглото й се нормализира, като ходи 1 месец и качва 2-3 кг. Отдавам го на това, че храната там е основно въглехидратна, а у дома наблягяме на протеините и зеленчуците. За разлика от сестра си яде само бял хляб и категорично отказва пълнозърнестия. Надявам се, че с времето и най-вече с положителния пример и при нея да си дойдат на мястото.

А ние с Момчил ядем в другата стая - и двата отбора пред телевизорите

Е това успях да го извоювам - в кухнята няма телевизор и всички се хранят там.
Не успях да се наложа да сядаме всички заедно, т.к. обикновено таткото се прибира в 5 и 30 изгладнял и сяда да яде, а на останалите им е твърде рано. Аз и децата вечеряме в 7 часа, а баба и дядо - към 10.

[ellyto]

dexter, за сладките неща, ако твоите дечица обичат да си похапват, мога да ти препоръчам 1, 2 сайта, където има рецепти за сурови сладки неща, които са хем полезни, хем са вкусни и не съдържат консерванти. Аз често си правя сладки работи (шоколад, бонбони с ядки, разни десертчета като корни със сушени плодове) и това мен ме засича за сладко.
Мога да препоръчам и сусамов тахан с мед + чия, много полезно и здравословно и разбира се засищащо за сладко. Има доста рецепти, но разбира се направата им излиза доста по-скъпа от шоколадовите изделия, продавани по магазините, и ако може човек да си го позволи, определено мисля, че си заслужава. Според мен тези сладки нещица може да са полезни за дребосъци и те ще ги харесат.

[Сиренце]

Задължително пусни линковете. Не само децата обичат сладичко !

[ellyto]

Аз също съм голям фен на сладкото и за това, гледам когато ми се прияде да си направя и така съм спокойна и не ме е яд, че хапвам сладко или че ще ми се лепне някъде.
Ето и линкчетата:тук, тук и тук
Ако някой реши да изпробва някоя рецепта, моля да сподели после дали му е харесало, дали на децата им е харесало и въобще как се възприемат този вид десертчета.