СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

[cchery]

Това е статия на Розалина Дочева, публикувана във в. "Всичко за семейството" от 12 май 2011 г. Статията препечатвам с разрешението на авторката, получено по телефона и съгласието на вестника!

ОКОЛО 15 % ОТ ЖЕНИТЕ РАЗВИВАТ СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ

Според авторитетната френска психоложка Клод Букобза в обществото битува идеализирана представа за майчинството, а реално връзката майка-дете преминава през всички трудности, които съпътстват човешките взаимоотношения.

Клод Букобза е френска психоложка и председателства една от най-уважаваните психоаналитични асоциации в родината си - "Еспас аналитик".

[img]http://www.editions-eres.com/couverture ... rs/575.jpg[/img]

Тя се е специализирала в терапевтичната работа със съвсем малки деца и работи в детското психиатрично отделение на болницата в Сен Дени, където преди повече от 18 години е основала т.нар. подразделение за прием на майки и деца. :idea: Това са специални звена към френските болници, в които се посрещат майки и техните новородени по повод на някаква патология във връзката помежду им, както и за превенция на евентуални последващи проблеми у детето. :idea: Към подобни звена пациентките най-често биват насочвани от съответние местни структури по майчино и детско здравеопазване и услугата е напълно безплатна за тях. Практиката е тук да се приемат по няколко жени едновременно заедно с децата им, като регламентът налага те сами да полагат грижи за тях (освен по изключение). Няколко пъти в седмицата майките посещават институцията през деня и имат възможността както да общуват помежду си, така и да разговарят със специалистите. Ето как самата г-жа Букобза, която гостува на български колеги в София, ни представи полезните наблюдения от своя практически опит:
:!:
Съвременни западни проучвания сочат, че следродилната депресия засяга около 15% от жените, което е сериозна величина!! :!: Освен това според психиатричата литература, ако не се лекува, следродилната депресия продължава най-малко 18 месеца, което е дълъг период :idea: и има негативни последици върху детето. :idea: За мен тази депресия не е просто патология, свидетелство за екзистенциалните трудности, за това, че не е така лесно за една жена да се разбира със своето бебе, че по определен начин майчината любов не е "естествена", а е връзка, която се изгражда - с всичките онези трудности, на които се натъкват човешките взаимоотношения.

Разбира се, една жена може да има хиляди основания, поради които да бъде подтисната, когато роди бебе. :idea: Но тук аз имам предвид преди всичко майки, които нямат видими проблеми - те са процъфтявали по време на бременността си, родили са без усложнения хубаво и здраво бебе, което са желали, имат до себе си съпруг или приятел, който да им помага. И именно появата на детето изправя майката пред трудности. :idea: Доста време е необходимо, за да се признае подобен проблем! Първо, депресията не се отключва непосредствено след раждането, а обикновено някъде около третата седмица, когато майката вече се е прибрала у дома и се изплъзва от погледа на лекаря. Такива майки изпитват голяма умора и не особен ентусиазъм от грижитте по децата си. Често споделят, че им е странно, че бебето "сякаш не е тяхно", че все едно " са ми го дали като детегледачка". :idea: И понеже нямат видимо основание за своето нерезаположение, майките не го изразяват външно. Освен това в нашите общества битува някакав идеализирана представа за щастливото майчинство. Така че тези жени се въздържат да дадат израз на своите проблеми, и то до такава степен, че някои ръководства по психиатрия наричат това явление "усмихнатите депресии". :idea: Но ето, че от едно 6-7 години у нас, във Франция, все повече се заговори за тях, медиите също се включиха активно и жените дръзват малко повечко да споделят. А преди те не смееха да разговарят даже и със съпрузите си и "удържаха фронта", понякога до мига, в който всичко се сгромолясва.


КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА СИ ОБЯСНИМ ТОВА ЯВЛЕНИЕ


Моята интерпретация е, че на майките им е трудно да се грижат за бебето понеже става дума за връзка на тяло с тяло. Разибра се, самите ние, психолозите, нееднократно сме наблягали на факта, че на бебето трябва да се говори, че между него и майката има обмен на мисли, на значения, на обич, на привързаност, на чувства. Но в крайна сметка това е връзка, която минава през тялото. Бебето е налице, то не може да говори, да каже "Гладно съм", "Студено ми е" и майките се питат - какво очаква от мен, защо ме гледа така? Погледът му ги преследва, плачът му им продънва ушите. Те имат чувството, че то непрестанно е там, че иска нещо от тях, както се казва още - че ги "канибализира", т.е. поглъща и разрушава. Често тези майки съзнават своята безпомощност, трудностите си, те са потиснати. Френската детска психоаналитичка Франсоаз Долто казваше, че ръцете, с които майките са така безпомощни, накрая се преобръщат и с тях те могат да удрят и да разтърстват бебето, което през цялото време им напомня за собствената им безпомощност. По същество това е преобръщане на функцията на майчините ръце: вместо да милват, да люлеят бебето в прегръдките си, те удрят, изоставят. И гласът, вместо да е галещ, се превръща в рязък и груб. Би могло също така да се каже, чо по някакъв начин майките се борят и срещу собствената си безпомощност. което може да се разпростре от проявата на съвсем малко грубост спрямо детето до т.нар. :idea: "синдром на разтърсваните бебета" (когато изнервеният родител разтърси силно крехкото телце на бебето или го шамароса, което крие тежки, дори фатални последици за новороденото). :idea:

Откакто основахме нашата структура за прием на майки, ние сме се срещали с много жени. И щом майките съумееха да почувстват, че тук никой няма да ги осъжда, че няма да се вика полиция, те биваха в състояние да разкажат за упражненото насилие спрямо бебето си. В началото мед. сестрите и обслужващият персонал се шокираха от чутото. Опитът обаче бързо ни подсказа, че колкото повече жените говореха за своите трудности, толкова по-малко вършеха нещо необмислено в действителността и дори самите те изнамираха смелостта да вземат предохранителни мерки. Например една от тях споделяше: "Когато усетя, че ще направя някоя глупост, оставям бебето в стаята, а аз отивам в кухнята". :!: Виждате, че тя се опитва да вкара малко дистанция между себе си и детето. Защото мъчителното във вазимоотношението майка-бебе е, че тази връзка е абсолютно дуална, т.е. дори когато жената има съпруг или партньор, има обкръжение, тя е с усещането, че е останала напълно сама да се грижи за бебето. :!: А когато човек е останал насаме с другия, лице в лице с него, накрая всичко приключва с това, че те взаимно се "разкъсват". И така, лека-полека, като разказаха за всичко това, майките съумяваха да вкарат дистанция с бебето и което е още по-важно - някой трети, на когото да говорят. Аз горещо препоръчвам в подобни случаи никога да не се оставя майката сама, напълно изолирана с бебето, т.е. трябва обществото да предлага места: забавачници, общински центрове и пр., където тя да е в състояние да повери за малко детето и да отдели време за себе си, за да не се превръща тяхната връзка във вид затвор, в закрепостяване с детето.


ИМА ЛИ СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ И ПРИ БАЩАТА


:idea: Не зная дали така трябва да го наричаме. Но проблемът, който често се среща при тях е свързан с трудността им да заемат мястото си на бащи, да осъществят смяната в поколенията. :idea: Два са възловите моменти, когато поведението на мъжа коренно може да се промени: било когато жената му съобщи, че е бременна, било в момента на раждането на детето. Дори когато мъжът е отговорен, обича жена си, присъства у до ма, някои майки ни споделят, че той направо се преобразява в юноша: започва да излиза по кафенета, да се среща с приятели, да играе футбол неделите и те почти не го виждат. И онова, което за жалост също набюдаваме (например в нашата община, където живеят по-бедни социални класи и емигранти), е фактът, че много бащи "се изпаряват", напущат дома си. :!: Те по същество не понасят превръщането на съпругата си в майка, това е непоносимо за тях, било защото твърде много им напомня за собствената им майка, било понеже те се транфромират в бащи и съответно ще трябва да бъдат отговорни. :!: И си тръгват, което по никакъв начин не подпомага майката, останала насаме с детето. :idea: То от своя страна й създава усещането, че превръщайки се в майка, тя се проваля като потеницално желан обект за съпруга си. Детето непрестанно й напомня за мъжа, който си е отишъл. :idea: Нерядко въпросното обстоятелство също е фактор за малтретиране на бебето, защото съзнато или не, майката го превръща в отговорно за бащиното заминаване. Така при най-малкото затруднение тя може да насочи и разтовари своята агресивност върху детето си.


ОБОБЩЕНИЕ: КАКВО Е МАЙЧИНСТВОТО ЗА ЖЕНАТА


:idea: Казано с психоаналитични термини, превръщането в майка на една жена - това е способността й да премести своя нарцисизъм върху някого другиго, в случая - върху детето. :idea:

Това ще рече, че превръщайки се в майка, тя за малко, разбира се - не за цял живот, ще "позагърби" собствените си интереси. Тя ще ги пренебрегне, за да ги пренасочи към детето. Онова, което ще я изпълва с гордост, ще бъде да има хубаво, добре облечено дете, което съседите и познатите ще намират за прекрасно и към което ще се отправят комплименти повече, отколкото към нея самата.

Но много жени, които няма солидно изградена личност (защото трябва да бъдеш стабилна, устойчива личност, за да понесеш всичко това) или са малко инфантилни, малко незрели, такива жени не съумяват да пренесат своя интерес върху детето. Те казват: " Аз през цялото време трябва да се грижа за бебето, а кой ще се грижи за мен?". Сякаш изпитват някаква огледална ревност спрямо тази позиция на бебето, за което непрекъсно се налага някой да полага грижи.

[Kleo]

Много ти благодаря за труда, който си положила, и за отделеното време и внимание, мила моя Черита
Хубаво е, че все повече специалисти се грижат за следродилното състояние, наречено "постнатална депресия"! Дано грижите за младите майки стават все по-обхватни и навременни, така щото да има все по-малко страдащи жени (а оттам и бебета)!
Още веднъж мерси за всичко, обичам те много!!!

[mamadida]

Мила Мецанке,

Страхотна си
А статията е много добра

Хубав ден, макар и работен

[Kleo]

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... art=3&vc=1

Връщане назад в далечната 2006 година!!!

Четох и плаках над постовете на близначе и на нашата чери!!!

[Kleo]

Защо да не се самоубия?

[Kleo]

[Kleo]

Стана ми тъжно преди малко, защото се чух с колежка, която е в майчинство. Тя ми звучеше потисната, отпусната, вяла... А иначе изобщо не е такъв човек. Ех, значи, тези пусти хормони след раждането! Ах, защо толкова много жени се сдухват, като станат майки? Мъчно ми е. И сега се чудя как да й помогна и да я подкрепя, без да й навлизам в личното пространство, без да се натрапвам и без да правя непоискано добро...

[Kleo]

Приспиване на бебе - когато експертите нищо не разбират

Из edna@netinfocompany.bg

Eкспертите твърдят, че едно три-месечно бебе трябва да ляга за нощен сън към 7 часа вечерта. Добре, чудесно. Часът е 7:10 и с мъжa ми, Николай, започваме процедурата по приспиване – баня, книжка, хранене. Не може да бъде, заспа веднага, щом го сложих да яде. Е това е, експертите си знаят работата, часът е 8, а Тео спи. Това не е било до сега.

И явно няма да бъде. Шум от леглото, мрънкане, прискърцване. Леко поглеждам, без да светвам лампа, за да не го събудя (вечен оптимист) – ХА-ХА. Две сини очета ме гледат, а долната устничка е готова да затрепери всеки момент и да се разплаче. Вдигам го – оригвало му се е.

Добре, ами сега – уж се наяде, а вече е с широко отворени очи. Озаряваме ме чудесна идея, още е рано, баща му си е вкъщи – нося му го, започва люшкане, песнички. Мъжът ми заявява, че е невъзможно да го приспи и ми го връща – най-дългите 10 минути в живота му.

Усещам мокро, разрастващо се петно на рамото ми – Тео ми смуче блузата. Лъч надежда, може би е още гладен. Бързо сядам в леглото и му предлагам и другата гърда. Той с лека неохота захапва, но скоро се отпуска и сладко сладко започва да хапва, очичките започват да се притварят и обръщат. Е, супер и даже е още рано (пак се сещам за експертите – печени хора ще излязат).

Тео се наяжда, отново, ръчичките вече не шават, лежи си кротко на мен, забил нос във врата ми. Ставам много внимателно, слагам го в леглото – не помръдва. Изнизвам се от стаята и влизам с танцова стъпка при Ники и сядам до него. Започваме да си говорим, малко смях, целувки и се чувствам отново като човек, както се казва.

Радостта бързо угасва, имаме повикване от спалнята. Следващия час минава бързо, аз го люшкам, той го люшка, опитваме на нашето легло, после в неговото, пускаме му сешоара (дълга история, но с две думи открихме, че сешоара натиска магически бутон и Тео спира да плаче като го чуе), пеем си. Тео ритка с крачетата и ни се смее – и аз да бях на негово място и на мен сигурно щеше да ми е смешно. Ники се изнизва, мие зъбки и докато аз пея за 18535-ти път „Мила моя мамо“, забелязвам, че се е шмугнал под завивките.

Добре, вече е 10, може пък да е огладнял отново – сядам, вадя, слагам го, опитвам и жънем успех. Тео пак хапва (то едва ли има нещо много, но явно му е достатъчно). Отново се унася върху мен. Този път чакам 15минути, след като се напапка преди да станем, ако му се оригва и го слагам в леглото. Спи като ангелче, отивам да пия вода, после до тоалетната и се шмугвам под завивките и аз.

Ах, че хубаво, затварям очи, отпускам се и чувам шум от креватчето – Тео се върти, все едно е кутре, надушило пържола, даже и малко скимти. Решавам да действам бързо, преди да се е разсънил съвсем, и бързо му давам малкия си пръст на лявата ръка да смуче. Той биберони не признава, но пръста ми така го смуче, че не знам как не ми е паднал нокътя вече.

[img]http://m.netinfo.bg/media/images/23146/ ... 8-bebe.jpg[/img]

Смуче ми пръста, хванал се е с ръка за главата, все едно си мисли – хайде, приспивай ме вече, умирам за сън! Засмукал ми е пръста на лявата ръка и леееко притваря уморените си очи. Седя наведена над леглото му с изкривена ръка и сериозно обмислям как мога най-безшумно да я отрежа и да му я оставя и се моля да не ми се допишка точно сега.

Със свободната ръка си играя с телефона, да ме разсее от болката в плешката ми. Разбира се, форума за майки! Там все ще има някоя друга мама будна по това време. Да, бях права, подобен пост от друга будна мама. За половин час е събрала 381 харесвания и около 120 коментара – не съм сама. Зачитам се, приятно ме развеселява и минутите минават малко по-бързо, рамото ме боли, кръста и той, пръстът ми е почти оглозган, но май този път ще станат нещата. Една мама споделя за неините "два караконджула" – напушва ме смях (ако се изсмея сега и го събудя, ще се самолинчувам)

Силата на смучене намалява, ръчичката му се отпуска – свободна съм, бързо под завивките. Това дете е решило да види дали може да ме разплаче тази нощ – точно 3 минути и Тео се нааква, и то как, трудно мога да повярвам, че такова малко човеченце може да издава такива звуци. Ставам и действам. Гледам часовника, то си е 11:30 вече, дали пък....не, не може да бъде, но няма какво да губя, слагам го отново да яде. Малко след полунощ е, Тео вече е в леглото, баща му е на третия си сън сигурно. Алелуя.

Драги експерти, моля, заповядайте вкъщи и приспете сина ми в 7:30 за нощния му сън, приготвила съм си пуканки и ви очаквам с нетърпение.

Автор: Цветослава Христанова

Още от Из Edn@
Магията на спящото дете
Разходка из... детските ми спомени
Детството

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

[Kleo]

Стана ми тъжно преди малко, защото се чух с колежка, която е в майчинство. Тя ми звучеше потисната, отпусната, вяла... А иначе изобщо не е такъв човек. Ех, значи, тези пусти хормони след раждането! Ах, защо толкова много жени се сдухват, като станат майки? Мъчно ми е. И сега се чудя как да й помогна и да я подкрепя, без да й навлизам в личното пространство, без да се натрапвам и без да правя непоискано добро...

Писах й във Фейсбук. Написах й, че съм я сънувала. Че мисля за нея и т.н. /горните неща/ Че съм готова да я подкрепя емоционално.

Продължението на историята е, че тя преди малко беше в офиса. Слава Богу, е добре. Изглежда отлично, звучи страхотно, действа енергично. Разказа ни много неща. Просто съм я хващала в лоши моменти, когато съм й звъняла. Много се радвам, че всичко е ОК с нея и с бебката й!

[Kleo]

[cchery]

Деска, как съм могла да пропусна тази статия?!? Страхотен текст, изваден от дълбините на майчината душа на една измъчена жена.... Така беше и с мен - недоспиването провокира онова чувство на неприязън, което и до днес пазя сетя ли се за най-ранните години на децата и моето майчинство..... Уви, така е .