"Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (интервю)

Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

"Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (интервю)

Мнение от cchery »

Забраната и авторитетът „рамкират” детето, предпазват го от рискове и от психологически смущения", твърди популярният френски детски психиатър и психоаналитик Патрик Деларош .

И доуточнява:

„Юношеството оспорва авторитаризма на „теократичния баща" и на всемогъщата майка" и налага нов тип родителски авторитет."



Едно интервю на Розалина Дочева, поместено в брой 7 (161) от 2011 г. на сп. "Бела"

Патрик Деларош

[img]http://www.capital.bg/shimg/zx350_872573.jpg[/img]

е парижки психиатър и психоаналитик, с повече от 30-годишна практика в терапията на младежи с проблеми. Написал е 13 книги за родители и специалисти, 5 от които вече са преведени на български. Възползваме се от неговото присъствие в София, за да му зададем няколко наболели въпроса за възпитанието.




ПСИХОАНАЛИТИЦИТЕ ПРИДАВАТ ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ НА СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ. СМЯТАТ, ЧЕ ТЯ ИГРАЕ ВАЖНА РОЛЯ В ПСИХИЧЕСКОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕТЕТО. А НАПОСЛЕДЪК ТЕ ЗАГОВОРИХА И ЗА РОЛЯТА НА УКРИВАНИТЕ В НЕЯ ТАЙНИ, НА Т. НАР НЕИЗКАЗАНО.

- Действително, семейната история е определяща за психическото изграждане на детето. Под „неизказано" ние имаме предвид темите табу, семейните тайни, свързани с родословие, произход, кръвосмешение, криминално, военно престъпление и т. н. Изобщо всичко онова, което родителите, както и бабите и дядовците, обикновено укриват от детето с цел да го „предпазят".

[img]http://ppt.fellowshipenglewood.com/imag ... ecrets.jpg[/img]

Това обаче е илюзия. Всъщност премълчаваната тайна е травматична за детето. То въобще не се заблуждава, когато се натъкне на нея, и иска да получи веднага отговор на своя първи и най-често последен въпрос. :!: Забраната да мисли върху въпросните обстоятелства не предпазва истински детето, тя го смущава много повече, отколкото действителността, колкото драматична и мъчителна понякога да е тя. :!: Впрочем всеки психоаналитик констатира в практиката си колко чувствителни са децата към потуленото в семейната история... :idea: И нещо повече, „неизказаното" е травматично не само за онзи, който директно го „понася", но се явява още по-голяма пречка за представителите на по-следващите поколения, защото те вече не разполагат с необходимите средства и елементи, за да го обяснят и разберат. :idea:



В ЕПОХАТА НА КРАЕН ЛИБЕРАЛИ¬ЗЪМ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО ВИЕ ПЛЕДИРАТЕ В КНИГИТЕ СИ. ЧЕ АВТОРИТЕТЪТ И ЗАБРАНАТА СА АБСОЛЮТНА НЕОБХОДИМОСТ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО. ЗАЩО?

Ние живеем във време, което, като всяко друго, се опитва да коригира заблудите на предходното. И всяка генерация подновява поправянето на възпитателните грешки, от които е страдала. За жалост подобна корекция (или опити за корекция) произвежда понякога само едно карикатурно залитане в обратната посока. :!: Така например авторитаризмът поражда лаксизъм (крайна толерантност - бел. ред.) :!: . Авторитаризмът, бидейки по дефиниция власт, която не се оспорва, отключва у родителите, които са го понасяли, лаксизъм без забрани, чиито ефекти са даже още по-пагубни за възпитанието. :idea: Несъмнено и единият, и другият подход са вредни. :idea:

Авторитаризмът - понеже заменя словото с „твърдата ръка", която, както подсказва изразът, дресира детето, все едно то е животинче.

[img]http://www.kozmetikata.com/showimg.php? ... _43458.jpg[/img]

А лаксизмът - защото, точно наопаки, претендира да не се противопоставя нищо на детето и фактически го изоставя подвластно на собствените му прищевки и капризи.


[img]http://www.moetodete.bg/uploads/middleI ... 6028251070[/img]

Но детето: се изгражда като личност, от една страна, благодарение на онова, което му се дава, но от друга - и на онова, което му се отказва.



ДО КАКВО ВОДИ ВЪЗПИТАНИЕТО БЕЗ ЗАБРАНИ?

:idea: Възпитанието без забрани отрича разлukama между поколенията. :idea: Забраната в действителност няма същия смисъл за детето, както за възрастния. За възрастния липсата на забрана има смисъла на свобода. :idea: А при детето тази липса го кара просто да се излага на опасности. Детето се "нуждае от „рамкиране", от поставяне " на граници и защото тяхното отсъствие поражда тревожност у него. То има потребност от родители, които да го направляват и до една определена възраст някой друг трябва да решава вместо него. :idea: Tакa че забраната в широкия смисъл на думата е важна в три области:
  1. за възпитанието (няма възпитаване без забрана);
  2. за живота в общество¬то (тоест извън семейната среда);
  3. за психическото здраве.


Може да се твърди, че всякакви леки или по-сериозни психологически смущения у детето, като се почне от баналната двигателна нестабилност, та чак до тежките разстройства на личността, произтичат от липсата на забрани. Те обаче не бива да се бъркат с наказанието.




ДА НЕ БИ ДА ПЛЕДИРАТЕ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ НА СТРОГОТО ВЪЗПИТАНИЕ ОТ АНГЛИЙСКИ ТИП?

- Не. Нека правилно бъда разбран - това, което искам да кажа, е, че авторитетът на родителите би следвало да бъде абсолютно достатъчен, за да накара детето да уважава тяхната забрана. И колкото по-стабилен е той, толкова по-малко на тях им се налага да формулират забрани. Освен това детето има нужда именно неговите родители, а не примерно бабите и дядовците, да са тези, които го принуждават да се подчинява.

[img]http://semeistvo.net/wp-content/uploads ... oditel.jpg[/img]




А КАК МЯСТОТО. КОЕТО МАЙКАТА И БАЩАТА ЗАЕМАТ В ДЕТСТВОТО, СЕ ПРОМЕНЯ В ЕТАПА НА ЮНОШЕСТВОТО?

- Тук ще трябва отново да говоря за авторитета, за това, от кого той е представляван и как се трансформира през юношеството. Неохегелианският философ Александър Колев разграничава четири типа авторитет, които аз доразработих и свързах със семейството.
  • Първият тип, изведен от учението на Платон, се основава на идеята за справедливостта. Той е представляван от двамата родители, формулата му е „Равенство".
  • Вторият тип авторитет, чиято основа е теокрацията, произтича от бащата „като наместник на бога" и се формулира с „Така е, а не другояче". :idea: Това е власт без обяснения. :idea:
  • Третият тип авторитет почива върху идеите на Аристотел и посоката му на действие е от по-големия към по-малкия, от учителя към ученика, или най-общо казано - :idea: това е авторитетът на възрастния, който знае повече за бъдещето от младия човек и ще го учи що е то животът :idea: , формулата му е: „Следвай моя пример!" В семейството той може да бъде представен както от майката, така и от бащата.
  • Четвъртият тип авторитет се основава върху Хегел и е :idea: „законът на по-силния" :idea: . Тук това е майката, защото тя има директен контакт и незабавна власт върху детето, която при бащата е опосредствана от словото. Бащата казва онова, което трябва да се направи, но не проверява, ако му се подчиняват. Майката го казва и незабавно проверява дали е сторено. В първия случай детето се подчинява, ако го иска, а във втория - защото е принудено да се подчини, формулата е: „Прави, каквото ти казвам!"


КАКВО СЕ СЛУЧВА С ЧЕТИРИ¬ТЕ ВИДА АВТОРИТЕТ ПРЕЗ ТИЙНЕЙ- ДЖЪРСКИТЕ ГОДИНИ?

- Ако по време на детството u четирите типа авторитет са представени в семейния живот, то през юношеството два от тях постепенно изчезват. Или най-малкото биват оспорвани от юношата. Това са тези, които са носени от единия родител: теократичния баща (вариант 2); или всемогъщата майка (вариант 4). За сметка на това младежът настойчиво претендира за първия и за третия тип авторитет, упражнявани от двамата родители и почиващи върху „справедливост" и „бъдеще". Ето спрямо този нов тип авторитет предстои „да се сверяват" и „да се нагаждат" родителите, пък и децата, в периода на юношеството
- в зависимост, разбира се, от всеки отделен случай.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (инте

Мнение от Kleo »

Когато бях студентка по психология, учих подробно за различните видове родителски стил на отглеждане и възпитание.
Говорихме основно за три типа стратегии на управление на децата: авторитарен, демократичен и laisser-faire-стил (от френски, оставете-да-прави-каквото-си-поиска, или още либерален). Авторитарният и либералният подходи към децата и особено към юношите не водят до трайни положителни резултати в поведението им, докато демократичният, макар и по-бавен и трудоемък метод, води до трайни позитивни поведенчески последствия и най-важното, до усещане за разбиране и обич у подрастващите!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
ellyto

Re: "Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (инте

Мнение от ellyto »

Аз мисля, че трябва да е нещо средно между авторитарен режим и либерален. Не може само с "след като аз ти казвам, трябва да го направиш" или "аз съм по-силен, повече съм видял от живота, значи трябва да ме слушаш". Трябва да се оставя свобода на децата независимо дали са по-малки или тийнове, защото да могат да се учат на самостоятелност и да на това, че могат да взимат решения.
Аз определено много исках да имам повече свобода да взимам сама решенията си. Дразнех се много когато някой ми налагаше какво да правя, да ми казва кое е най-добро и да упражнява "закона на по-силния"...
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: "Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (инте

Мнение от dexter »

Откакто прочетох книгата на д-р Томас Гордън "Трениране на успешни родители" си наместих мирогледа за възпитанието и комуникацията с децата :). Вярно, никак не е лесно да се обсъждат всички дребни нещица от ежедневието, но определено методът ми допада. А и при нас работи - в случаите, в които съм го прилагала. На кратко - проблемите се решават с говорене и договаряне, като родителите и децата излагат чуствата и желанията си. След това се намира решение, което да удовлетворява и двете страни. Ако не може да се намери, въпросът се разглежда отново, след известно време, като всеки си е помислил на какви отстъпки е склонен :). С две думи - нищо по-различно от решаване на спор между равноправни възрастни.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (инте

Мнение от Kleo »

Препоръчвам по темата двете книги на Лари Уингет:
1. Детето ти е страхотно! Ти не ставаш.
2. Спри да хленчиш! Размърдай си задника.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
metsababa
Site Admin
Мнения: 200
Регистриран на: 17 Авг 2010, 15:54

Re: "Забраната и авторитетът" - необходимост за детето (инте

Мнение от metsababa »

dexter написа:Откакто прочетох книгата на д-р Томас Гордън "Трениране на успешни родители" си наместих мирогледа за възпитанието и комуникацията с децата :). Вярно, никак не е лесно да се обсъждат всички дребни нещица от ежедневието, но определено методът ми допада. А и при нас работи - в случаите, в които съм го прилагала. На кратко - проблемите се решават с говорене и договаряне, като родителите и децата излагат чуствата и желанията си. След това се намира решение, което да удовлетворява и двете страни. Ако не може да се намери, въпросът се разглежда отново, след известно време, като всеки си е помислил на какви отстъпки е склонен :). С две думи - нищо по-различно от решаване на спор между равноправни възрастни.
Както обикновено, "най-простичките неща" най-много работят в наша полза. :524 :524 И аз съм забелязала, че децата реагират мигновено, когато човек почне да ги третира като големи (но и не забравя, че все пак са деца!).
Публикувай отговор