Който се страхува от мечки, го е шубе!!!


    

Най-добрите обувки са най-лоши-истината за скъпите маратонки

Подфорум за поддържане на тялото чрез спорт

Модератор: tita

Най-добрите обувки са най-лоши-истината за скъпите маратонки

Мнениеот cchery » Вто 12 Юни 2012, 14:43

Болезнена истина No.1: Най-добрите обувки са най-лоши

Източник

"Според проучване, проведено от д-р Бърнард Марти, специалист по превантивна медицина в Швейцарския университет в Берн, при бегачите, които носят най-скъпите обувки, вероятността от контузии е със 123% по-голяма, отколкото при тези с по-евтини обувки. Изследователският екип на д-р Марти проучил 4358 бегачи от Берн Гран При, състезание на асфалт с дължина 9,6 мили. Всички бегачи попълнили разширен въпросник, в който подробно описвали тренировъчните си навици и обувките, които са носили през последната година; оказало се, че 45% са се контузили през този период.

През 1989 г. д-р Марти посочва в The American Journal of Sports Medicine какво най-много го е изненадало. Това бил фактът, че най-честата променлива при травмите не били настилката, скоростта на бягане, разстоянието, пробягано за седмица, или "състезателната мотивация". Не били дори телесната маса или историята на предишни травми. Била цената на обувките. При хората, които бягали с обувки, по-скъпи от 95$, вероятността да се контузят била два пъти по-голяма, отколкото при тези, чиито обувки струват по-малко от 40$. Последващите проучвания довели до подобни резултати. Така например в един доклад в Medicine & Science in Sports & Exercise от 1991 г. се посочва, че "хората, които носят скъпи маратонки с допълнителни защитни функции (напр. допълнителни подплънки и "корекция на пронацията"), се контузват значително по-често от бегачите, които носят евтини обувки.

Каква жестока шега: за двойно повече пари получаваш двойно повече болка.


Зоркото око на треньора Вин Ланана забелязало същия феномен в началото на 80-те.
- Веднъж поръчах скъпи обувки за отбора. В рамките на две седмици имахме повече възпаления на фасцията на ходилото и проблеми с ахилеса, окогато и да било. Така че ги върнах и казах на фирмата: Изпратете ми евтини обувки - разказва Ланана. - Оттогава винаги поръчвам евтини обувки, не защото съм стиснат, а защото работата ми е да правя така, че атлетите да бягат бързо и да останат здрави."




Болезнена истина No.2: Краката обичат старите обувки


През 1988 г. д-р Бари Бейтс, директор на Медицинската лаборатория по биомеханика и спорт към Орегонския университет, събрал данни, според които износените обувки дават по-голяма сигурност от по-новите. В Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy (списание за ортопедична и спортна физиотерапия) д-р Бейтс и неговите колеги твърдят, че когато обувките се износват и подплънките изтъняват, бегачите контролират по-добре краката си.

Как контролът върху краката и шляпащата стара подметка допринасят за намаляването на контузиите? Причината е една: страхът. Противно на онова, в което ви убеждават приятни наименования като "Адидас МегаБаунс", подплънките не намаляват натоварването. Логически погледнато, този факт е очевиден. Натоварването върху краката при бягане може да достигне 12 пъти телесната маса. Нелепо е да се смята, че 1 см. гума ще направи нещо срещу 1252 кг. здраво стъпило на земята говеждо. Може да увиете яйце с ръкохватка за горещи съдове, преди да го счупите с чук, но яйцето няма да остане здраво.

Когато през 1986 г. Е. Фредерик, тогавашният директор на Лабораторията за спортни проучвания на Найк, дошъл на срещата на Американската общност на биомеханиците, той носел бомба със себе си.
- При изследванията на меки и твърди обувки - споделил той - в силата на натоварване не беше открита никаква разлика. Никаква разлика!

:idea: Озадачаващо заключение: колкото повече подплънки има една обувка, толкова по-малка защита предоставя. :idea:

Изследователи от Медицинската лаборатория по биомеханика и спорт към Орегонския университет доказали същото твърдение. В проучване за Journal of Orthopaedic & Sports Psysical Therapy от 1988 г. изследователите от Орегон разкрили, че с износването на обувките и втърдяването на подплънките краката на бегачите ставали по-стабилни и стъпвали по-сигурно. Минали близо десет години, преди учените да обяснят защо старите обувки, които производителите на спортни стоки ни съветват да изхвърлим, са по-добри от новите, които ни приканват да купуваме. В Университета "МакГил" в Монреал д-р Стивън Робинс и д-р Едуард Уейкд провели серия тестове с гимнастици. Открили, че колкото по-дебела е постелката, толкова по-твърдо скачали гимнастиците, които инстинктивно търсели стабилност и когато усетели меката повърхност, падали тежко, за да си осигурят равновесие.

Робинс и Уейкд установили, че бегачите правят същото. Както ръцете от само себе си се вдигат, когато се плъзнеш върху лед, така краката и стъпалата инстинктивно се отпускат тежко, щом усетят нещо меко под себе си. Когато човек бяга с обувки с подплънки, краката търсят твърдата, стабилна повърхност през подметките.

"Заключаваме, че равновесието и вертикалното напрежение са свързани - пишат лекарите от "МакГил". - Според нашите резултати маратонките, които в момента са на пазара...са твърде меки и дебели. Ако целта им е да предпазват хората, които спортуват, конструкцията им трябва да се промени."

Преди да прочета този материал, бях озадачен от нещо, което преживях в Клиниката по травми, причинени от бягане. Бягах върху уред за измерване на биомеханичните показатели. Бягах бос, с много тънки обувки и с добре подплатените Найк Пегасус. Когато сменявах обувките, нивата на натоварване се променяха, но не така, както очаквах. :idea: Натоварването беше най-малко на бос крак и най-голямо в "Пегасус". Начинът ми на бягане също се променяше. Щом си сменях обувките, инстинктивно сменях и начина, по който стъпвах. :idea:
- Когато обуеш "Пегасус", натоварваш петите много повече.




Бягане с разменени обувки!

Дейвид Сминтек решил да провери теорията за натоварването със свой собствен, уникален експеримент. Като бегач и физиотерапевт, специализиран в рехабилитация на тежки състояния, Сминтек бил нащрек, когато хората, които го съветват да си купи нови обувки, са същите, които ги продават.

"Рънърс Уърлд" и местният магазин за спортна екипировка го били предупредили веднъж завинаги, че трябва да сменя обувките си на всеки 300 до 500 мили. Но как тогава Артър Нютън, един от най-големите бегачи на свръхдълги разстояния на всички времена, не виждал причина да замени тънките си гуменки, преди да измине поне 4000 мили с тях? Нютън не само спечелил пет пъти състезанието на 55 мили "Комрейдс" през 30-те години на XX век; на 51-годишна възраст краката на Нютън били достатъчно гъвкави, за да подобрят рекорда на състезанието на 100 мили "От Бат до Лондон".
И така, Сминтек решил да провери дали може да бъде по Нютън от Нютън. "Какво ще стане, ако, щом обувките ми се износят от едната страна, просто им разменя местата?" Така започнал експериментът "Луди крака". Когато външният ръб на обувките се изтърквал, Дейв разменял лявата и дясната обувка и продължавал да тича.

- Трябва да го разберете - казва Кен Лърман, терапевт, колега на Дейв. - Дейв не е средностатистическа личност. Той е любопитен, умен, от онези хора, които не можете да метнете лесно. Той обича да казва: "Е, ако това би трябвало да е така, нека проверим дали наистина е така."

През следващите 10 години Дейв бягал по 5 мили всеки ден. :idea: Когато осъзнал, че му е удобно да бяга с разменени обувки, той си задал въпроса защо въобще са му нужни обувки. Дейв разсъжадавал така: ако не използвал маратонките по предвидения при проектирането им начин, може би проектът в крайна сметка не е кой знае колко добър. От този момент нататък Дейв си купувал само евтини гуменки от евтини магазини. :idea:

- Ето го - бяга повече от всички ни с разменени обувки и няма никакви проблеми - казва Кен Лърман. - Този експеримент ни научи на нещо. Научи ни, че когато става дума за маратонки, не всичко, което блести, е злато.



Болезнена истина No.3: Дори Алън Уеб признава, че човек е създаден да тича без обувки

Преди Алън Уеб да стане републикански рекордьор на САЩ на една миля, той бил новак с дюстабан и в ужасна форма. Неговият треньор в гимназията обаче видял потенциала му и започнал да изгражда Алън от нищото (без преувеличение).

- В началото имах травматични проблеми. Беше очевидно, че съм предразположен към контузии – разказа ми Уеб. Така че започнахме да правим тренировки за подсилване на стъпалата и специални разходки на бос крак.
Малко по малко краката на Алън се променили пред очите му.
- Носех 46-и номер обувки и бях дюстабан, сега нося 43-и или 44-и. С подсилването на мускулите на ходилото сводът ми стана по-висок.

Благодарение на тренировките на бос крак контузиите намалели, което позволило на Уеб да тренира упорито, да постави републикански рекорд на САЩ на една миля и да постигне най-добро време в света на 1500м. за 2007 г.

- Бягането на бос крак от години е част от тренировъчната ми философия – споделя д-р Джерард Хартман, ирландски физиотерапевт, великият и всемогъщ магьосник в света на най-добрите бегачи на дълги разстояния.
- Ленивата мускулатура на стъпалото е най-честата причина за контузии. През последните 25 години позволихме на краката си да станат опасно лениви – казва д-р Хартман. – :idea: „Пронацията” се превърна в лоша дума, а това е естествено движение на крака. Кракът трябва да пронира. :idea:


ПРОНАЦИЯ

За да видите пронация в действие, събуйте си обувките и се затичайте по улицата. На твърда повърхност краката ви бързо ще забравят навиците, придобити при носенето на обувки, и автоматично ще преминат в самоотбрана. Ще усетите как стъпвате на външния ръб на ходилото, а после внимателно полагате пръстите от кутрето към палеца, докато стъпите стабилно. Това е пронацията – леко извиване, което поема натиска и позволява на свода да компресира.

През 70-те години обаче най-големият авторитет в бягането изказал някои съмнения относно цялото това извиване на стъпалото. Д-р Джордж Шиън бил кардиолог, чиито есета за красотата на бягането го превърнали в царя философ на маратона. Д-р Шиън изказал мнение, че прекомерната пронация може да е причина за травмите в коленете при бегачите. Той бил едновременно на прав и на много, много погрешен път. За да постигне прекомерна пронация, човек трябва да стъпва на пети, а може да стъпва на пети само ако има подложка под петите. Въпреки това производителите на обувки побързали да отговорят на призира на д-р Шиън и дали свръхнаучен отговор – създали чудовищни, високотехнологични обувки, които практически елиминирали пронацията.

- Щом блокираме едно естествено движение обаче – казва д-р Хартман – това влияе зле на останалите. Направихме проучване, според което само 2-3% от населението наистина страда от проблеми с биомеханиката. Кой тогава купува всички тези ортопедични стелки? :!: Всеки път, когато подлагаме някого на корекция, ние му създаваме нови проблеми, като лекуваме несъществуващи такива. :!:

През 2008 г. Списание „Рънърс Уърлд” прави стряскащото признание, че години наред неволно е заблуждавало читателите си, като им е препоръчвало коригиращи обувки за бегачи с възпаление на фасцията на ходилото.”Скорошни проучвания обаче показват, че стабилизиращите обувки не облекчават възпалението на фасцията на ходилото и може дори да утежнят симптомите.”

- Погледнете архитектурата на стъпалото – казва д-р Хартман. – Ако направите отпечатък на ходилото си, ще видите едно чудо, което архитектите от векове се опитват да повторят. В средата на стъпалото се намира сводът. Няма друга конструкция, която да може да понесе по-голяма тежест. Красотата на всеки един свод се състои в това, че той става по-силен под натиск. Колкото по-голямо е напрежението, толкова по-здрава е арката. Никой уважаващ себе си строител няма да сложи опора под свода. Ако се подпре отдолу, цялата конструкция отслабва. Сводът на крака е укрепен от всички страни с гъвкава мрежа от 26 кости, 33 стави, 12 сухожилия и 18 мускула, които се разтягат и огъват като висящ мост, устойчив на земетресения.

- Да поставиш краката си в обувки е все едно да ги напъхаш в гипс – казва д-р Хартман. – Когато кракът се гипсира, за шест седмици се стига до 40-60% атрофия на мускулатурата. Нещо подобно се случва и с краката, когато са затворени в обувки.


Когато носим обувки, сухожилията се схващат, а мускулите закърняват. Краката обичат съпротивлението и се чувстват добре под натиск. Както Алън Уеб забелязал, ако краката мързелуват, те рухват. Ако тренират, сводът се повдига като дъга след дъжд.

- Работил съм с над сто кенийски бегачи. Общото между всички тях е невероятната гъвкавост на стъпалата им – продължава разказа си д-р Хартман. – Причината за това е, че те никога не обуват обувки, преди да навършат седемнадесет години.

До ден днешен д-р Хартман смята, че най-добрият съвет за предпазване от контузии му е бил даден от един треньор, който препоръчвал „ да се бяга бос по росна трева три пъти в седмицата.”

Д-р Хартман не е единственото медицинско лице, изповядващо Доктрината на босите крака. Според д-р Пол У. Бранд, завеждащ отделението по рехабилитация към Американската болница за обслужване на общественото здраве в Карвил, Луизиана, и професор по хирургия в Медицинския факултет на Държавния университет на Луизиана, ако се откажем от носенето на обувки, в рамките на едно поколение можем да изкореним всички разпространени заболявания на ходилата. Още през 1976 г. Д-р Бранд посочва, че почти никое от заболяванията, от които страдат пациентите му – мазоли, изкривяване на палеца, „чукче” на пръста, плоско стъпало, паднал свод – не съществувало в страните, където повечето хора ходят боси.
:idea:
- Босият крак получава непрекъснат поток от информация за повърхността, по която стъпва, и за своята връзка с нея – казва д-р Бранд – докато обутият крак дреме в една непроменена среда.
:idea:



„Човешкото стъпало не е създадено за ходене и още по-малко за бягане.”

Задавала се революция на босите стъпала; но вместо лекарите да поведат борбата за силни крака, избухнала класова борба между подиатрите и собствените им пациенти. Защитниците на босите крака като д-р Бранд и д-р Хартман били рядкост. Традиционно подиатрите схващали човешкото ходило като грешка на природата, незавършена работа, която винаги може да се подобри с малка намеса на скалпела и оформяне на ортопедични стелки.
Този изначално погрешен начин на мислене намерил съвършен израз в една от най-продаваните книги за грижа за кракта на всички времена – „Наръчник за поправка на бегача” от д-р Мъри Уейзънфелд, водещ спортен подиатър. Книгата започва със следното злокобно изявление: „Човешкото стъпало не е създадено за ходене и още по-малко за бягане.”
Но тогава за какво са създадени нашите ходила според „Наръчника”? Преди всичко за плуване. („Съвременните крака са възникнали от перките на примитивни риби, а тези перки са били обърнати назад.”) На второ място за катерене. („Хватателната способност на стъпалото позволявала на животните да клечат върху клоните, без да падат.”)
А после...?

После според подиатричните виждания за еволюцията, е настъпил застой. Докато останалите части от човешкото тяло прекрасно са се развили към твърдата земя, единствената част от тялото, която наистина е в контакт със земята, някак е изостанала в развитието си. Мозъците и ръцете ни са се развили дотам, че да могат да правят интравенозни операции, но краката ни така и не са излезли от палеолита. „Човешкото стъпало все още не се е приспособило напълно към земята – хлипа „Наръчникът”. – Само част от човечеството е била дарена с крака, успешно присобили се към земята.”

Но кои са малцината късметлии с добре развити крака? Като се замислим, няма такива: „Природата все още не е оповестила проекта си за перфектен крак на съвременен бегач – пише д-р Уейзънфелд. – Опитът ми сочи, че докато се появи съвършеният крак, за всички нас съществува голяма вероятност от контузии.” Природата може да не е оповестила проекта си, но това не спряло някои подиатри да се опитат да създадат свои проекти. Именно тази прекалена самоувереност, убеждението, че четири години специализация по подиатрия могат да надвият два милиона години естествен подбор, довело до бедствена вълна от операции през 70-те.

„В не толкова далечното минало проблемите с коленете се лекуваха по хирургичен път”, признава д-р Уейзънфелд. Щом минели под ножа, пациентите откривали, че досадната болка се е превърнала в доживотно осакатяване. Без хрущял в коленете те никога вече нямало да могат да бягат, без да изпитват болка. Въпреки разнообразния опит на подиатрията в напъните да надхитри природата в „Наръчника за поправка на бегача” никъде не се препоръчва тренирането на краката. Винаги се предпочита лечението с превръзки, стелки и хирургическа намеса.

Дори д-р Айрин Дейвис, която е труднодостижима по авторитет и широкоскроеност, погледнала сериозно на бягането на бос крак едва през 2007 г., и то само защото един от пациентите й я надвил. Бил толкова изтормозен от хроничното възпаление на фасцията на ходилото, че решил да опита да се излекува, като бяга с обувки с тънки подметки, подобни на чехли. Д-р Дейвис му казала, че е луд, но той все пак го направил. „За нейна изненада – пише по-късно списание „БиоМеканикс” – симптомите на възпалението на фасцията на ходилото отшумели и пациентът бил в състояние да бяга на кратки разстояния с тези обувки.”

- Ето как често научаваме разни неща от пациентите, които не ни слушат – дипломатично отговаря д-р Дейвис. Мисля, че може би високата честота на възпалението на фасцията в тази страна се дължи на факта че ние наистина не позволяваме на мускулите на стъпалата да правят онова, за което са създадени.

Д-р Дейвис била толкова впечатлена от възстановяването на опърничавия пациент, че дори започнала да включва разходки на бос крака в собствените си тренировки.

Найк няма как да печелят по 17 млрд. долара годишно, ако оставят хора като Босия Тед да диктуват модата. Скоро след като двамата представители на Найк се завърнали от Станфорд с новината, че революцията на босите крака се е разпростряла чак до пистите на елитните колежи, компанията се замислила как да изкара пари от проблема, който сама била създала.

Изглежда прекалено лесно да се припише вината за епидемията от контузии при бегачите на големия лош Найк. Това обаче е в реда на нещата, тук като до голяма степен те са отговорни. Основатели на компанията са Фил Найт, бегач от Орегонския университет , който бил в състояние да продаде всичко, и Бил Бауърман, треньорът на Орегонския университет, който си мислел, че знае всичко. Преди тези двама мъже да се съберат, съвременната маратонка не съществувала. Както и повечето съвременни контузии, причинени от бягането.

За човек, който учел толкова много хора да бягат, самият Бауърман не бягал много. Започнал да бяга по малко на 50-годишна възраст, след като прекарал известно време в Нова Зеландия при Артър Лидиард, бащата на бягането като спорт и най-влиятелният треньор по бягане на дълги разстояния за всички времена. В края на 50-те Лидиард основал Оукландския клуб по джогинг, за да помогне при възстановяването на хора, прекарали инфакрт. Лекарите били сигурни, Лидиард подготвя масово самоубийство, но след като болните мъже осъзнали колко добре се чувстват след няколкоседмични тренировки по бягане, те започнали да канят жените, децата и родителите си на двучасовите кросове сред природата.

Когато Бил Бауърман посетил Нова Зеланди за първи път през 1962 г., бягането на групата на Лидиард в неделя сутрин било най-голямото събитие в Оукланд. Бауърман се опитал да се присъедини, но бил в толкова лоша форма, че се наложило 73-годишен мъж с три коронарни байпаса да му помага.
- Боже, единственото, което ме поддържаше жив, беше надеждата, че ще умра – казал по-късно Бауърман.

Но когато се завърнал у дома, той вече изповядвал друга вяра. Скоро Бауърман написал бестселър, чието двусрично заглавие представило една нова дума и една нова мания пред американската публика – „Джогинг”. Между писането и тренировките Бауърман бил зает да съсипва нервната си система и гофретника на жена си, докато човъркал разтопена гума в мазето в стремежа си да изобрети нов вид обувка. Експериментите довели Бауърман до пълно нервно изтощение, но другата им рожба била най-добре подплатената обувка за тичане, създавана някога. В пристъп на черен хумор Бауърман я нарекъл „Кортес” – на конкистадора, който опустошил Новия свят в търсене на злато и отприщил чудовищна епидемия от едра шарка.

Най-хитрият ход на Бауърман бил да препоръчва нов начин на бягане, който бил възможен само с новия вид обувки. „Кортес” давали възможност на хората да бягат по начин, по който никой дотогава не можел да бяга без риск – като стъпва на кокалестите си пети. Преди изобретяването на обувката с подплънки бегачите през вековете са изглеждали по един и същ начин. Джеси Оуенс, Роджър Банистър, Франк Шортър и дори Емил Затопек бягали с изправени гърбове, свити колене и пети, които идвали под хълбоците. Нямали избор: натоварването се поемало единствено от компресията на краката и от дебелия слой мазнини в средата на стъпалото. Тези факти били потвърдени от Фред Уилт (американски бегач 1920-1994) и неговият класически труд от 1959 г. върху бягането на писта. „Как тренират те” разглежда подробно техниката на бягане на над 80 от най-добрите бегачи в света.
„Предната част на стъпалото се приближава към пистата с движение надолу и назад. Това движение е „галещо” (а не ударно и тежко). Външният ръб на възглавничката на ходилото първи влиза в контакт с пистата – пише Уилт. – Придвижването напред при бягане се дължи на силите, които се съсредоточават зад центъра на тежестта на тялото...”

Всъщност, когато през 1984 г. проектантът биомедик Ван Филипс създал свръхмодерна протеза за бегачи с ампутирани крака, той дори не си направил труда да я снабди с пета. Като бегач, който изгубил левия си крак от коляното надолу при инцидент с водни ски, Филипс разбирал, че петата е необходима, за да стоиш на нея, а не за да се движиш. Протезите във форма на буква C така добре наподобяват движението на човешкия крака, че позволили на Оскар Писториъс, южноафриканец с два ампутирани крака, да се състезава с най-добрите спринтьори в света.

Но Бауърман имал идея. Може би човек можел да бяга малко по-бързо, ако стъпва пред центъра на тежестта. Ако залепим парче гума под петите, разсъждавал Бауърман, ще можем да изпънем крака и да бягаме с по-дълги крачки. В „Джогинг” той сравнявал стиловете, признавайки, че при изпитания начин на бягане „широката повърхност омекотява стъпалото на крака и облекчава останалата част от тялото.” Все пак той смятал, че бягането „пета-пръсти” би причинявало „най-малко умора на дълги разстояния”. Ако сте обути в подходящи обувки.

Маркетингът на Бауърман бил блестящ. „Той създаде пазар за един продукт, а после създаде самия продукт – отбелязал един финансов колумнист от Орегон. – Това е гениално, това е, което се учи в икономическите училища.” Предприемачът с интерес към бягането Фил Найт, партньор на Бауърман, сключил сделка за производство в Япония и скоро продавал обувки по-бързо, отколкото ги произвеждал.

- С подплънките на „Кортес” бяхме монополисти може би до Олимпиадата през 1972 г. – потривал ръце Бауърман.
Докато другите компании започнат да копират новата обувка, Найк вече била световна сила.

Възхитен от реакцията, която аматьорските му проекти предизвиквали, Бауърман се развихрил. Той работел върху водоустойчива обувка от рибешка кожа, но тази идея си останала на чертожната дъска. Вместо това Бауърман лансирал LD-1000 – обувка с толкова широка подметка, че да тичаш с нея била все едно да бягаш в тепсия. Бауърман изчислил, че тази маратонка мигновено ще убие пронацията, но пропуснал факта, че петата би изкълчила крака на бегача, ако стъпалото му не е напълно право. „Вместо да внесе стабилност, тази обувка усили пронацията и доведе до болки в стъпалата и глезените”, пише Орегонският бегач Кени Мур в биографията на Бауърман. С други думи, обувката , която трябвало да осигури безупречно бягане, действала, ако човек по принцип бягал безупречно.

Когато Бауърман осъзнал, че причинява контузии, вместо да ги предотвратява, той бил принуден да направи стъпка назад и да стесни петите на следващите модели.

В това време в Нова Зеландия Артър Лидиард с отчаяние наблюдавал лъскавите вносни стоки, които прииждали от Орегон, и се чуде какво, за Бога, е намислил неговият приятел. В сравнение с Бауърман Лидиард стоял много по-горе като треньор. Бил подготвил много повече олимпийски шампиони и световни рекордьори, а тренировъчната му програма си остава златен стандарт. Лидиард харесвал Бил Бауърман и го уважавал като треньор, но, мили Боже, какви боклуци продавал!
Лидиард знаел, че всички тези приказки за пронацията са рекламни бръщолевения.

- Ако накарате един обикновен човек на какво и да е възраст да събуе обувките си и да се затича, почти сигурно ще забележите, че в движението на крака няма и следа от пронация или супинация – протестирал Лидиард. – Извиванията на глезените започват едва когато стегнат краката си в обувки за бягане. Конструкцията на много от тези обувки веднага променя естественото движение на крака.

- Бягахме по платненки – продължава Лидиард. – Фасцията на ходилата ни не се възпаляваше, нямаше пронация или супинация. Понякога по време на маратон кожата ни се обелваше от грубия плат, но като цяло нямахме проблеми с краката. Това, че ще платите няколкостотин долара за най-новите високотехнологични маратонки, не ви гарантира, че ще избегнете тези проблеми. Може дори да ви гарантира, че ще страдате от тях под една или друга форма.

Накрая дори Бауърман бил обзет от съмнение. Докато Найк бележела възход и бълвала смайващо разнообразие от обувки и нови модели всяка година само за да има какво да продава, Бауърман чувствал, че първоначалната му мисия за създаване на „честна” обувка била разрушена от нова идеология, която той описал с три думи: „правене на пари”. В писмо до приятел Бауърман се оплакал, че Найк „разпространява големи боклуци”. Изглежда, че дори за един от основателите на Найк думите на социалния критик Ерик Хофър звучали истинно: :idea: „Всяка велика кауза започва като движение, става бизнес и накрая се превръща в мошеничество.” :idea:



РЕВОЛЮЦИЯТА НА БОСИТЕ КРАКА, КОЯТО ПРОМЕНИ ДОРИ ФИЛОСОФИЯТА НА "НАЙК"

През 2002 г., когато революцията на босите крака набрала сила, Бауърман вече бил мъртъв. Ето защо представители на Найк отишли при възрастния ментор на Бауърман, за да проверят основателни ли са тези приказки за бягането на бос крак. По думите им Лидиард изсумтял:
- Разбира се! Когато подсилите една част от тялото, тя отслабва. Ако я натоварвате усилено, тя заяква... Бягайте боси и няма да имат всички тези проблеми.
- Обувките, които оставят крака да се движи така, сякаш е бос – ето това наричам аз обувки – заключил Лидиард

След това изявление от Найк направили собствени количествени замервания. Джеф Пишота, главен изследовател в Лабораторията за спортни проучвания на Найк, събрал двадесет бегачи на поляна, покрита с трева, и ги заснел, докато тичали боси. Когато разгледал кадрите с приближение, той открил нещо удивително – вместо да стъпват тежко, както когато са обути, краката се движели като животински лапи: обтягали се, захващали се, опипвали почвата с наклонени пръсти и накрая се плъзгали като лебеди по езерна повърхност.

- Красиво е да ги гледаш – разказа ми по-късно Пишота, който все още беше под влияние на магията. – Фактите ни накараха да мислим, че когато обуеш обувка, тя поема част от контрола над крака.

Пишота веднага наредил на хората от екипа си да намерят видеоматериали за всички възможни „боси” култури, които могат да открият.
- Издирихме куп хора по целия свят, които продължават да бягат боси. Открихме, че докато се движат и стъпват, те извършват много по-широко движение със стъпалата и повече ангажират пръстите си. Ходилата им се огъват, разтварят, навеждат и захващат за повърхността. Това води до по-малка пронация и по-добро разпределение на тежестта.

Изправена пред почти неизбежното заключение, че продава боклуци, Найк решила да се измъкне от положението. Джеф Пишота оглавил свръхсекретен и наглед невъзможен проект: да се намери начин да се печели от босите крака. На Пишота му трябвали две години, преди да представи своя шедьовър. На света той бил показан под формата на реклама, в която могат да се видят толкова много боси спортисти – кенийски маратонци, които шляпат по кална пътека, плувци, които свиват пръсти на поста край басейна, гимнастици и бразилски танцьори на капоейра, катерачи и борци, майстори по карате и футболисти на плажа – че след известно време било трудно да си спомниш кой носи обувки и защо.

Възху образите проблясвали мотивиращи послания: Твоите крака са основата, на която стъпваш. Събуди ги! Дай им сила! Докосни земята с тях... Естествената технология позволява естествено движение...Сила за твоите крака.” На стъпалото на бос крак е изписано „Постиженията започват тук”. После идва грандиозният финал. На фона на Tiptoe Through the Tulips се връщаме към кенийците, чиито боси крака сега са обути в тънки обувчици. Това са новите Найк Фри, които са по-тънки дори от старите „Кортес”.

И знаете ли какво е мотото им? – „Бягай бос.”
Изображение
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 4895
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 12:12

Re: Най-добрите обувки са най-лоши-истината за скъпите марат

Мнениеот vihrogonche » Сря 13 Юни 2012, 12:46

Интересна тема и нова за мен информация!
Добре, че обувките ми са все някакви евтинджоси :lol:
Синът ми е на 9 години и 10 месеца. Ах, колко го обичам! Децата са щастие и отговорност...
Изготвям лични, прогностични и партньорски хороскопи, за информация - на лични!
Живееща мечтите си. Блажена. Центрирана в собственото си сърце.
vihrogonche
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 3322
Регистриран на: Пет 20 Авг 2010, 11:00
Местоположение: София

Re: Най-добрите обувки са най-лоши-истината за скъпите марат

Мнениеот cchery » Вто 19 Юни 2012, 11:58

vihrogonche написа:Интересна тема и нова за мен информация!
Добре, че обувките ми са все някакви евтинджоси :lol:

Сега пак като я зачетох темата и си дадох сметка, че инфото е страшно много. Но си заслужава човек поне да се замисили какво прави с ходилата си. Аз понеже лично съм го изпитала, т.е. бягане с маратонки и бягане с т.нар. кракавици, мога уверено да заявя, че има разлика в мускулите, които се натоварват в единия и другия случай. Относно травмите...... не мога да кажа нищо, но докато тичах с маратонки, мускулът в предната част на подбедрицата на десния ми крак се разтягяше, т.е. пренатоварваше и ме болеше адски. Това изчезна с тичането на бос крак, т.е. в едномесечния период докато се снабдя с кракавици и тичах боса.

Отделно от това..... аз съм с плоскостъпие - може и да е придобито, не знам със сигурност, но ми го откриха някъде към 11 годишна възраст. Какво означава това за мене - при по-продължително вървене пеша почва напрежение, което преминава в болка и чувство за разтягане до степен на скъсване на сухожилието точно в средата на свода на ходилото. Докато тичах с маратонки, това се случваше всеки път към края на тренировката. Минах към кракавиците и към тази болка, се прибави и друга - боляха ме възглавничките на ходилата в предната част, т.е. веднага след пръстите. Но кое беше интересното - болката във възглавничките се появяваше всеки път, щом обуех маратонки :) , а при тичане с кракавици я нямаше. Аз нали съм си упорито напориста :1209 , не спрях да тичам и постепенно разтежението във свода изчезна - сега се появява само ако не съм тичала 5-6 последователни дена и го отдавам на слабото загряване преди тренировка. Болка при вървене вече нямам, а и допреди малко бях забравила, че са ме боляли някога възглавничките на ходилата. :954
Изображение
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
 
Мнения: 4895
Регистриран на: Чет 19 Авг 2010, 12:12


Назад към СПОРТЪТ - НАЧИН НА ЖИВОТ и ЗДРАВЕ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта