Билки спират коварния пиелонефрит
Ако пием повече вода, ще парализираме вредните протопласти
АВТОР Д-Р АТАНАС МИХАЙЛОВ 18.10.2012, в-к "Монитор"
С настъпването на есента и захлаждането заедно с настинките зачестяват и уроинфекциите и най-вече пиелонефритът. Опасното при него е, че често преминава под маската на други заболявания – цистит, настинка, радикулит и даже гастрит. И може да минат години, докато се появят основните му симптоми – треска, хипертония, втрисане, проблеми със задържането на урината, теглещи болки в кръста, отоци на клепачите сутрин.
Обичайното лечение с антибиотици, химиотерапевтици или убити ваксини не дава добър резултат. По-ефективно и най-вече без никакви странични ефекти е лечението с големи количества минерална вода, билки и хомеопатия.
Главната причина за пиелонефрит е инфекция, която се развива в пикочно-половите пътища. Хроничният пиелонефрит причиняват бактерии, които нормално населяват стомашно-чревния ни тракт, но които са „подивели” от антибиотиците,
които често и безразборно се употребяват. В резултат на това те се размножават масово, придобиват опасен характер.
Появяват се е нови бактериални щамове.
Интересни са т.нар. L-форми или протопласти. Това са микроорганизми, които под влияние на неблагоприятни условия – промяна в рН на средата, недостатъчно антибактериално лечение и др., се превръщат от вегетативно активни организми в L-форми, като губят клетъчната си обвивка. Тази форма е на практика неуязвима от конвенционалните антибактериални средства. L-формите чудесно виреят в бъбреците и когато концентрацията на лекарствените вещества се понижи, L-формите могат отново да преминат в активни форми. Именно заради протопластите инфекцията при хроничен пиелонефрит може да се поддържа доста продължително време поради бактериална резистентност.
Протопластите обаче могат да бъдат унищожени в хипотонична среда. И това е от помощ при лечение на пикочните инфекции с пиене на големи количества минерална вода. L-формите, които са неуязвими от антибиотиците, не издържат на осмотичния натиск, защото са лишени от клетъчна мембрана, която регулира осмотичното налягане в бактериалната клетка.
Ако уроинфекцията не се лекува ефективно, пиелонефритът може да стане причина за хипертония с опашка допълнителни увреди – хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, инфаркти на сърцето и мозъчни инсулти. Докато правилното и ефективно лечение на бъбреците може да ни предпази.
А по данни на Световната здравна организация пиелонефритът по честота заема второ място след катара на горните дихателни пътища.
Как да го разпознаем?
отпадналост, понижен тонус, безапетитие и т.н.
болки в кръста
бъбречни колики
отпадналост
втрисане - често уриниране
Пиелонефритът може да се установи и с ехография - безвредно и високоинформативно изследване на бъбреците. Ако е необходимо, изследванията могат да се разширят с рентген. Сухата снимка може да визуализира калциеви отлагания или да „покаже” бъбрек с увеличен размер. Рентгеновото изследване с контраст дава информация и за бъбречните функции. Кръвната картина също показва отклонения - налице е левкоцитоза (брой на левкоцитите над 10 000) с олевяване (появяват се млади клетъчни форми, характерни за сериозни възпаления), скоростта на утаяване на еритроцитите е по-висока. При пиелонефрит може да достигне много високи стойности – 40-50-90 мм/час, дори трицифрени стойности. Това е характерно при три вида заболявания – рак, ревматизъм и пиелонефрит.
Болестта може да протича остро и хронично. Острият пиелонефрит по принцип завършва с оздравяване. Но при неправилно лекуване хронифицира.
Антибиотиците и химиотерапевтиците не дават добър резултат. Убитите ваксини също. По-разумно е да се насочим към друг подход – лечение с достатъчно големи количества минерална вода, билки, хомеопатия.
Какво ще ни помогне:
Чай Kidney (цейлонски бъбречен чай) от години се предлага в билковите магазини и в аптечната мрежа. Той съдържа Аervа lanata и се препоръчва при наличие на микроорганизми в урината, кисело pН, високи нива на пикочната киселина, бъбречни кризи и подагрозни пристъпи.
Една изпитана билкова комбинация, която може да поръчате, е от полски хвощ, корени от гръмотрън, плод от хвойна. Смесват се полски хвощ Hb, Equiseti и корени от гръмотрън Rad. Ononidis spinosi по 70 г и плод от хвойна Fr. Juniperi – 30. Две супени лъжици от сместа се варят в половин литър вода. След изстиване чаят се прецежда. Пие се 3-4 пъти по 1 винена чаша (около120 г) на гладно или 30 мин преди храна.
Хвойната има противовъзпалително, спазмолитично, диуретично действие. Дозите и начините за приготвяне са разнообразни. Една удобна форма: да се дъвчат хвойнови плодчета- започва се от 6 зърна дневно и се стига до 15 като се увеличава с едно на ден. На 2-3 приема да се разделя. После обратно до 6. Например- I ден 6 зърна, II- 7...V- 10 ...10 дни пауза- ІІ курс, 10 дни- пауза- ІІІ- курс; 1 месец пауза или повече; изстине.
Детоксикация
Листата от мечо грозде (Folia Uvaе) помагат за дезинфекция на пикочните пътища. Студеният извлек и запарката са по-щадящи за стомаха. Тъй като ефектът се разгръща при алкална урина, към дневната доза да се прибави 1 лъжичка сода бикарбонат.
Борови връхчета (Turiones pini) са богати на етерични масла и имат антисептично и спазмолитично действие. Могат да се приготвят, като 100 г борови връхчета се варят в 2 и половина литра вода, докато се изпари и остане половин литър. Отварата се подслажда с мед и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти дневно. Тази рецепта е подходяща за деца.
Чесън- Счуква се 1 средно голяма глава чесън и се залива със сок от 1 лимон. Пренощува (или да „подиша”- 30 мин.) и се взема на екс на другия ден на гладно
Липов цвят 3 супени лъжици липов цвят се варят в 1 л вода, докато течността остане наполовина. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 30 мин. преди всяко хранене.:
При камъни в бъбреците:
Calcarea carbonica 9 CH - 2 х 3 зр. Пон.,сряда и петък и Lycopodium 9 CH- 2 х 3 зр.-вторник,четвъртък,събота -покриват 90 % от всички видове камъни.
При бъбречна криза:
Nux vomica 9 CH, по 3 гранули под езика през 15 мин.
Calcarea carbonica 9 CH- редува се нукс вомика,пак през интервал от 15 мин.
Водна процедура с краката в леген (или кофа) с постепенно покачваща се температура. Започва се с леко топла вода, постепенно се долива гореща, докато се достигне търпимо гореща вода (за около 15 минути).