Здравейте момичета,
докато успея да намеря време да благодаря на всички ви за подкрепата... и то така стана че темата е закрита, но нищо.
Ще го направя тук и сега, защото от всичките мили думи които прочетох ми се напълниха очите... ей бога ми.. Интернет е велико нещо. Разстоянието не е от значение, когато имаш нет.
Та БЛАГОДАРЯ ви от сърце
За арниката знам, и аз си я поддържам вкъщи, но с моя баща не се излиза лесно на глава. И понеже е по-добре вече, пак си започва старата песен на нов глас...

незнам много е трудно тези от вас, които имат такива родители ще ме разберат. Адски е трудно да го убедя, че трябва да се грижи за себе си. Ето на... преди 1 седмица моята племенница беше при тях за няколко дни и от градината си е донесло нещо детето, но то не е виновно... но майка ми и баща ми го лепнаха и те... айде моята майка поне разбира от дума, и като види дебелия.. се стяга и прави нещата както трябва, но татко не желаеше да отиде на лекар, а гърдите му свирят като акордеон...и вчера след скандал с него и моя милост по телефона най-накрая отиде...
Не мога да разбера това от възрастта ли е или от човека?
Ако стана такава, съм заявила на моя мъж да направи всичко възможно да не тежа на децата ми...то това си е жив тормиз.
И на всичкото отгоре... вчера, като взех Гого от градина (и бебо е с мен в количката), поиграха си в градинката с приятелчетата от градината, забавляваха се и след това всеки към дома си... вървим си ние по улицата - Витошка точно на стеснението заради метро станцията, която се изгражда - м/у Патриарха и Аспарух, както се разминаваме в колонка по един от двете страни и започва да пада сняг...ама много

и върхи нас... едвам успях да бутна количката напред, а Гого е зад мен...и той не вдява много, много какво се случва :shock: и добре че един мъж ми помогна да го издърпам... направо откачих... :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: толкова се уплаших, че цялата започнах да се треса... Изчистих снега от качулката на на Гогича, и започнах да рева по умицата като идиот

, а Гого ме пита: - Мамо, защо плачеш?
Докато се укопитя бая време ми трябваше...после се прибрахме и като разказах отново случката пак текнаха сълзи, трябваше ми едно голямо съдоразширяващо, за да ми слезе буцата от гърлото. И сега като излизам само оглеждам покривите, къде има подал се сняг... :!:
Не пожелавам на никой да преживее този ужас...
Но, какво да се прави, по-силно от природата няма...
