РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[Нели]

Здравейте, мецанки!

Днес си мисля на тема политика.

И така, изборите минаха и за мен резултатите създават повече притеснения, отколкото облекчение.
Съвършено неясно ми е как и защо хората, уж 80% от които са против насилственото иглонабождане, подкрепиха нововъзникналия клон на една американска НПО, маскиран като бодряшка партия на хора, за които не знаем нищо. Нищо, освен, че ще изпълняват поръчения отвън. Познайте какви! Налагането на съответните мерки ще е сред първите от тях.
Много ми се иска да греша, да се окаже, че това са чисти хора с идеи и добри помисли, Уви, самата аз не си вярвам. Едиственото наистина хубаво от това е, че досегашното управление вече отива в историята и еднокнижното нищожество няма да управлява. Ако някоя от вас е била привърженичка на тази, надявам се вече отпаднала еднолична партия, съжалявам, но аз смятам, че това управление беше много вредно за България.

Забелязвам също някакъв внезапен и остър интерес към партията, кръстена на българския Ренесанс, водещ до избликваща злоба и ненавист. Уплашиха ли някого, че такива яростни коментари се сипят днес? С петте си процента? Наистина ми е странно.

Съвршено неясно ми също е как хората са толкова озлобени и наострени едни срещу други, буквално са като зомбирани. Ходят по улиците като замаяни - пресичат без да се огледат, минават на червено, но винаги са прави, те са безгрешни и живеят с убеждението, че имат право да съдят.

Абстрахирам се от конкретните послания, твърдения, дебати и др. под. За мен тези неща са по-несъществени, защото са вълнички на повърхността. Цялостните процеси са много по-дълбоки и за разбирането им е необходим по-сериозен усет и способност за обхващане на цялата картина. А тя проличава от други, понякога уж странични, признаци.

Вместо това ще ви напиша за личните си впечатления от кандидатите за депутати, които се оказа, че познавам. Двама са от ПП, двама - от В-не, един - от столетницата. За нито един от тях не мога да кажа, че е особен ерудит или несравним професионалист, или визионер, или притежава мисленето на държавник.
Един влезе. За мое изумление, защото изпитвам затруднения с уважението към тази личност. Останалите четирима не влязоха. Трима от тях уважавам като хора, но никога не съм си говорила за политика с тях. Четвъртият ми е някак хлъзгав, може и да е читав човек, но аз имам сериозни резерви. За съжаление двамата "хлъзгави" (влезлият в НС и другият) са от новоразцъфналата сила. Ще видим след този буен цъфтеж какви плодове ще вържат.

Може би ви отегчих с тези мрънкави мисли, по-скоро усещания, но ми се искаше да го кажа. Не съм оптимистка изобщо. Лошото е, че в предвижданията си за социалните процеси, рядко греша.

[cchery]

Здравейте, момичета. Пиша в множествено число, ама май само с Нелката си говорим..... Не е шизофрения това моето. Все още очаквам хора, на които също им е писнало от вселенското кибер-пространство на социалните мрежи, да се завърнат в уюта на малките форуми.

Вчера изтрих голяма част от потребителите тук - наложи се, за да подсигуря сигурността на форума. Оставих обаче някои имена, по които тъгувам... Макар че вероятно ще се наложи след време да прекратя и техните профили тук.. Напомням, че редовната смяна на паролата за вход, е препоръчителна.

Нелка, по повод това:

Забелязвам също някакъв внезапен и остър интерес към партията, кръстена на българския Ренесанс, водещ до избликваща злоба и ненавист. Уплашиха ли някого, че такива яростни коментари се сипят днес? С петте си процента? Наистина ми е странно.

В моя приятелски кръг във фейсбук аз съм единствената, която пише срещу тях. И в медиите честно казано нищо не съм прочела. Може би не чета, където трябва. Ако е така, то аз не съм изобщо учудена - то е същото, каквото се случи след изборите през април и юли с ИТН..... антиСлави кампания в небивал мащаб. Апропо, не мисля, че някой изобщо е уплашен от Коце - ако се пише срещу им, вероятно се атакуват определени негови изказвания.

Аз не харесвам популизма на Възраждане и ако ми позволиш ще ползвам твоя дума, за да го опиша най-добре - хлъзгав. Това с махането на мерките незабавно, за което щели да се борят, го считам за недостойно послание. Не, защото не е правилно. А защото е неприложимо. Но пък печели гласове.

В допълнение не споделям позицията им за ЕС и за НАТО. Мисля, че всички сме наясно защо т.нар. "дълбоки" връзки с определени икономически партньори от времето на соца, цитирам от Платформата за управление на Възраждане:

"Важни за икономическото развитие на страната ни са дълбоките връзки със стари икономически партньори като Русия, Арабския свят, Далечния изток и всички страни извън ЕС"

са "дълбоки". Защото от 45 до 89 година играхме по свирката именно на Русия и нямахме възможност да бъдем там, където ни е мястото - в Европа. Не съм нито русофил, нито русофоб, но не мога да държа за близки връзки с една имперски настроена държава, която за свое собствено удобство и нужди е пренаписала нашата, българска история. И вместо да изправим гордо глави като наследници на най-старата цивилизация в Европа - траките, ние с десетилетия бяхме учени, че те били .... взели-дали като дошъл Аспарух, и почти не участвали в създаването на българската народност. Историята, която нашето поколение и няколко генерации преди нас учеха, беше съветска доктрина. А Русия не се е променила много от разпадането на СССР досега.


Нелка, няма такова нещо като 80% неподкрепящи ваксините (иглонабождането, както ти го наричаш) - всичко е само на думи - сигурна съм, че си си дала сметка, защото си интелигентен човек. Малкият процент гласове за Възраждане го доказва, а преди това и рехавите протести срещу зеления сертификат. В момента няма и рехави даже...... всички или масово се "изпоразболяха" с фалшиви ПСР-и, или се юрнаха да се ваксинират, или си купуват зеления сертификат. Реална идеологическа борба няма. Само подкрепа на думи в интернет. В момента в България (а за мен от 2013 година насам) има смисъл да се подкрепят конкретни персонални (не лични!) каузи в съдружие с определени хора, на които вярвам. На българския народ може да се разчита толкова, колкото на обещанието на Коце да премахне мерките.... незабавно!

Съвршено неясно ми също е как хората са толкова озлобени и наострени едни срещу други, буквално са като зомбирани. Ходят по улиците като замаяни - пресичат без да се огледат, минават на червено, но винаги са прави, те са безгрешни и живеят с убеждението, че имат право да съдят.

Знаеш ли какви погледи получавам като тичам из квартала и си пея ... Открих си най-сетне mp3-ката за музика, която бях забутала. От тази седмица, докато тичам, даже и пея на глас, когато ми стига въздухът. Сигурно ме мислят за перко... НО АЗ ЗНАМ ЕДНО - НЕ ИСКАМ ДА СЪМ КАТО НИКОЙ СЪРДИТ МЪРМОРАН!

И нещо забавно да ви разкажа - миналата седмица Момчил си поръча през интернет 2 матрака за детската стая в апартамента в Берн. В цената им беше включена безплатна доставка. И зачака Момчил да му се обадят да му кажат кога ще е доставката, за да си е вкъщи. И какво се случи? Единственият ден, в който той ходи присъствено на работа в офиса, вторник, се оказа датата за получаване на поръчката с матраците. А Момчил го е разбрал вечерта, прибирайки се от офиса, когато отвън пред блока в близост до входната врата е открил 2 големи пакета и 1 по-малък върху тях.... НА ОТКРИТО, почти до пътя... Не само, че не са му се обадили да го предупредят за доставката, ами явно в Швейцария практиката е, доставки да се изпълняват дори и поръчващият да го няма вкъщи, и нещата да се оставят отвън, пред блока ..... Момчил беше сащисан..... Това, ако беше тук в Младост, матраците отдавна да са ги прибрали циганите с каруците, дето обикалят. А малкият колет е бил пакет от Евертън (футболният клуб на Момчил от Англия) - при плащане на членски внос към фен-клуба, ти изпращат подарък. Този път вътре е имало портативна тон-колона...... очевидно не достатъчно атрактивна за никой в Берн, за да си я прибере

Ами май е това от мен засега. Излизам малко навън - да се разходя на слънцето, което се показа, да пия едно кафе и да свърша малко работа.

[Нели]

Нелка, по повод това:

Забелязвам също някакъв внезапен и остър интерес към партията, кръстена на българския Ренесанс, водещ до избликваща злоба и ненавист. Уплашиха ли някого, че такива яростни коментари се сипят днес? С петте си процента? Наистина ми е странно.

В моя приятелски кръг във фейсбук аз съм единствената, която пише срещу тях. И в медиите честно казано нищо не съм прочела. Може би не чета, където трябва. Ако е така, то аз не съм изобщо учудена - то е същото, каквото се случи след изборите през април и юли с ИТН..... антиСлави кампания в небивал мащаб. Апропо, не мисля, че някой изобщо е уплашен от Коце - ако се пише срещу им, вероятно се атакуват определени негови изказвания.

Има, Ани, има крайни изказвания и то много. Ето ти малко примери за това:
"Новата религия, която Къ Костадинов и тьотя Гунчева въздигнаха. Българизмът. И 4% новопокръстени. Първа цел - да се линчуват антибългаристите. По дефиниция - най-напред онези , които не са богопомазани с приставки те ОВ/ОВА. И не са завършили АОНСУ или Пловдивския.
Яхнали са метлите. А е само пладне още…"
Забележете, че явно "антибългаризмът" е положително явление, за разлика от "българизма"!
Впрочем, ето още от същия автор:
"Днес антиваксърите , зад които стои крайната десница с откровени фашистки тенденции , разпространиха свои материали в пошенските кутии в цяла Швейцария. Акцията струва милиони франкове.заедно с червените юмруци, призивите са със същата демагогска риторика : конституция, свободи, неподчинение и други баналности. Кофите за боклук ше се препълнят днес!!!"
Представяте ли си - конституцията и свободите са... баналности! И още малко:
"В Италия полицията взе сериозни мерки, включително обиски, срещу антиваксърите, чиято риторика и действия все повече напомнят фашисткото движение от 1922 година , което доведе на власт Мусолини.
Подобни паралели с фашистки групи има също в Швейцария, Германия, Австрия, където антиваксерите са длъжни да стоят вкъщи. Навсякъде техните лозунги се основават на “свободи”, “права”, “ народна воля” и копират демагогската риторика на фашизма. Несъмнено такава група в България е “ Възраждане”, които не се стесняват да включват във фашистката си риторика елементи на ултранационализъм ( България на българите) и откровен антисемитизъм."
Правата и свободите са... фашизъм!? Как стигнахме дотук!?
И това е написано от жена, авторка на книги и бивша депутатка и посланичка на Бъглария. Аз виждам злоба и омраза, нищо друго. Погнусена съм!

[cchery]

Нелка, този път ме изненада. Не мога да се сетя коя е особата, която си цитирала. Де не говорим, че аз имам нещо общо с АОНСУ . От това, което видях, не мисля, че си заслужава изобщо да ѝ се обръща каквото и да било внимание. Бих могла да питам дали пощата на Момчил в Берн е зарината с онова, което тя твърди. Но т.к. той не е казал нищо по въпроса, ме съмнява изобщо да има вярно.

Сред нашите приятели във фейса има привърженици на Възраждане и там диалогът първо съществува като такъв - диалог, и подобни крайности отсъстват.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Днес ще направя рязка смяна на посоката и вместо да пиша за политика, ще ви копирам нещо, което видях на стената на Кеворк Кеворкян. Стори ми се интересно (макар да имам възражения по пунктуацията ).

Мъж и жена отишли в зоопарка . Там видели мъжка маймуна , която страстно гушка женската си . Съпругата му, носталгично казала
Каква романтика !!
Тогава те видяли и - лъв и лъвицата му ядосани и разделени един от друг... мълчаливият и самотен лъв в ъгъла му, сякаш лъвицата не съществува ...
Жена му споделила
Каква тъжна сцена без любов..!

Тогава мъжът ѝ казал -
Хвърли този камък по лъвицата и гледай!
Когато го хвърлил, лъвът скочил ръмжейки да защити лъвицата си ...
Обърнали се да видят маймуните и направила същото като хвърлила камък, мъжката маймуна скочила уплашена изоставяйки женската за да спаси кожата си!

Не се заблуждавайте от това, което виждате като романтика в някои, често е измамен аспект, който крие празно сърце, но има и други, които не показват нищо но, чиито сърца са пълни с искрена любов!

П. П. - За съжаление днес имаме толкова много маймуни и толкова малко лъвове!

Вчера попълвах анкета, за да помогна на познат на познат в събирането на емпиричен материал за разработване на дисертация. Ето тази:
https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIp ... 2701251543
Споделям това най-вече заради секцията, касаеща романтичните отношения. Освен че поне три пъти в последователни въпроси ми се наложи да кажа, че съм необвързана, от което откровено ме заболя, искам да споделя и друго. С цел експеримент, дадох отговор "обвързана", за да видя какви са въпросите там. Разбира се, не изпратих този отговор, за да не изкривя резултатите. Обаче... Момичета, там е пълно с въпроси от рода на "когато съм у дома с моя партньор, се чувствам..." и следват двойки емоции и усещания като приета / неприета, спокойна / неспокойна, сигурна / несигурна, защитена / незащитена и т.н.
И изведнъж почувствах колко много ми липсва! Цялата палитра от усещания, които не присъстват в живота ми! И които до голяма степен нямах и в последните години от брака си.
Вижте анкетата впрочем, обърнете внимание на въпросите, за които споменах. Те предлагат добра възможност за вглеждане в себе си и осъзнаване на връзката, в която се намираме. Или която нямаме, както е в моя случай.

[cchery]

Здравейте от мен.

Днес е изборен ден. Отново . Аз съм готова с моя личен избор. И то по принцип. Ще гласувам след малко. Прави ми сериозно впечатление, че политическата обстановка от 2021 година е силно поляризирана и наелектризирана и точно по тези признаци силно напомня първите години след 89-та година. И то по-специално като разделение и поляритет на мненията в обществото. Защото от гледна точка на различията на политическите партии - това винаги е било, но... сред хората имаше едно да го кажа успокоение и леко равнодушие в периода след 400-те дни на царя и по-специално в първите години от управлението на ГЕРБ. Сякаш най-сетне бяхме намерили човека и партията, на която в относителна сигурност и доверие да гласуваме да работи без да се съмняваме много силно. Но гледам, че голяма част от обществото е останало толкова излъгано в тези си очаквания, че 2021 година (в допълнение и продължаващата пандемия) са новата 97-ма година. Така го чувствам аз.

Снощи с Бела бяхме на гости на брата на Момчил - свекър и свекърва ми са в София и спят у тях, та да се видим. За пореден път на масата се настани политическата и изборната тема. Без тази за ваксините и пандемията да си е отивала. Та сега разделението вече е и в политическата ориентация . Като ме попита някой дали съм сигурна и сериозна, заявявайки, че харесвам "Продължи промяната" и Радев, ми става ясно, че май четем различни медии .... (не казвам гледаме, т.к. аз новини не гледам, но пък разчитам на 2 сайта да се информирам за всичко - БНР и актуално). Ако не друго, поне общото неодобрение към Възраждане ни обедини за малко .

Иначе вчера и днес имах майстори - оправям си терасата. Беше протекла и комишията под нас се оплака. Е, сега се надявам, че на теча е сложен край. Трябва обаче да си намеря нова масичка и столове за тераса, а пък в този сезон всички големи магазини май са си скрили градинското обзавеждане....

Нелка, аз попълних анкетата. И аз си дадох сметка за някои неща, а основно колко по-малко изисквания имам към партньора си или по-точно към живота си с даден партньор. После си прегледах отговорите и стана ясно, че всъщност не са изискванията и очакванията към партньора ми, а начина, по който живея, не иска почти нищо в допълнение... Летежите в облаците обаче отдавна са зад гърба ми. И честно казано не ми и липсват - само като си погледна белите коси и бръчките около очите става ясно, че удоволствието е вътре в мен, а не в розовата мъгла на фантазиите ми.

Сега се глася да ходя да гласувам. Айде да видим кой ще ни е президент от утре .

[DeerE]

Здравейте момичета. Все отлагах писането напоследък, защото се чувствам доста хаотична покрай случващото се с мен.
Елисче искам да те поздравя, че въпреки боледуването, което както разбирам при теб не е протекло леко си се справила с изпитите. Отново доказателство, че човек когато иска нещо го постига. Напиши как си, как е здравето сега, потърси ли лекарска помощ за проблемите които имаш? При мен след втория ковид имаше проблеми с кръста и левия крак, което дойде, за да ми каже, че имам дискова херния. Не го очаквах честно казано, но в крайна сметка всеки си получава това, което си заработи.
Нели, Чери, благодаря ви момичета за диалога, който проведохте пред нас по отношение на зеления сертификат. Това е причината да пиша тук, за мен и изключително полезно да чета всичко написано в този форум, защото не спирам да се обогатявам. Непрекъснато научавам нови и нови неща от вас, различни гледни точки, което е полезно за мен. По този повод и споделям за случващото се с мен тук, най-съкровените си болки, защото зная, че хората тук са мислещи, а за мен е важно да има с кого да си "сверявам часовника".
На Деси имам да и казвам някои неща лично, което се надявам в скоро време да стане.
Може би не е случайно, че точно днес в изборния ден, реших да напиша поста си, защото всеки здраво мислещ човек знае, че изборите, които прави в живота си, определят как ща протече той. Смятам, че често трябва да мислим по този въпрос, защото някак много лесно и удобно ни е да се оправдаваме, че все някой друг ни е виновен затова, което ни се случва, за чувствата, емоциите и преживяванията си, за животът като цяло, който водим.
Постът ми не е политически насочен. Постът ми е провокиран от това да изкарам на вън случващото се с мен, също така да успея да преразкажа, това което изпитвам и усещам, за да мога още повече да отворя очите си за уроците, които не съм научила за близо 10 години. Повярвайте ми, доста болезнени са за мен в тези дни. Проблемите, които си мисля, че имам се пораждат единствено и само в работна среда. Давам си сметка, че за 10 години работейки в колектив, преживявам и ми се случват едни и същи неща. Преди все си мислех, че хората са лоши, нечестни, подмолни, неща, които аз презирам и не понасям (което дойде за да ми каже, че съм изключително праволинейна). Аз самата обичам да се изправям очи в очи с проблема, да свалям картите на масата и да водя диалог. Установих, че това не е предпочитан метод сред по-голяма част от хората, с които общувам в работна среда. Винаги съм смятала, че всеки човек има право на собствено мнение и трябва свободно да го изразява. Обичам градивната критика, но повечето хора, не са като мен. Пържех се на бавен огън толкова дълго време и се чудех как е възможно всички да са еднакви. Защо хората в работната ми среда, все ме изолират, сплетничат зад гърба ми, как е възможно все аз да съм правата, а пък другите кривите? Честна и откровена съм, когато ме попитат за мнение по дадени въпроси, но когато не ме питат не взимам участие. Не се коалирам с никого, за да прецакам някого, не говоря зад гърба на колегите си. Страня от клюки и сплетни. И искам хората да бъдат като мен. Аз съм праволинейна, това установих. Предполагам, че това е причината все аз да съм прецаканата. Имам ценностна система, която не работи, както трябва вече. Наскоро една колежка ми каза, че времената се менят, а с тях и правилата. Не ми хареса това което чух, защото е много лесно винаги да правиш промени в едни правила на работа, когато и както на теб ти е изгодно. Това не го приемам, но това, че не съм "гъвкава" не прави другите лоши, а пък мен добра. Смятам, че ми връщат затова, че дълго отсъствах от работа и трябваше да поемат и моята работа.
Миналата година в първи курс учихме за видовете войни. Писах тема даже по този въпрос. Нещото, което ме накара сериозно да се замисля върху думите на колежката ми и това което уча (направих паралел) е това, че времената се менят непрекъснато, средата се мени. Войните, които се водят вече не са същите имайки предвид в колко по глобален мащаб се развиват съвременните видове войни, вече никой не води открити битки на бойната поле. Да, болезнен урок. И след като всичко толкова бързо се променя, аз няма как да искам да оцелея със своята така остаряла ценностна система. Най-вероятно трябва да я променя.
През последните няколко години непрекъснато анализирам себе си. Намерих отговори на въпроси, които близо 25 години съм си задавала.
Установих за себе си, че искам да бъда добър човек, да помагам на другите, да бъда полезна. Лошото тук е че стремейки се да бъда добър човек, пренебрегвам себе си, не зная как да бъда добра за себе си. Отново доказателство колко съм праволинейна.
Установих също така, че в стремежа си да бъда честна (спрямо моите представи) съм много тромава и скучна, бягайки от сплетните и клюките, сама се изолирам от средата. Научих от материалът ми за войните от миналата година, че информацията е най-ценното оръжие. Нещо, което винаги съм казвала - не ме интересуват неща, които не са свързани лично с мен. И много съм грешала, защото съм се доверявала на хора и съм разчитала на тях, които всячески са си служели с информацията, с която разполагат в своя полза. Естествено работното ми място, не е бойното поле, но някак си за мен това се превръща точно в такова. Сигурно ще си кажете тази пък какви ги говори. Но момичета, искам да ви споделя. Уроците, които сега уча са много болезнени за мен. Преобръщат се в момента представите ми за нормално съществуване. Не зная причината, поради която отдавам толкова голямо значение на това, което се случва на работното ми място. Мога само да предполагам, всъщност едно прекрасно момиче, с което ме срещна точно този форум ми подсказа, че ми липсва друга среда извън семейната и работната. Реално погледнато аз живея само в къщи и на работа. Нямам друга среда извън тази.
Най-болезненото нещо, което установих за себе си, че аз сама си предизвиквам лошото отношение на другите към мен, защото в момента, когато се случат някакви неща, които аз не одобрявам, променям отношението си. Трудно ми е да започна първа диалог, много ми е трудно да започна първа диалог. Трудно ми е да започна разговор без да критикувам, усещам се, че обвинявам. Започвам да изпитвам дълбок гняв, на който не давам поле за изява, който гняв се стремя всячески да скрия от обкръжението ми. И ето, налице са всичките ми заболявания, които си ги изработих сама. В такива моменти изпадам в много дълбока криза, едва се контролирам, не мога да контролирам емоциите и чувствата си, търся нещо да чета, с нещо да се занимая, да насоча вниманието си в друга посока, обаче не успявам, и нещата стават доста трудни за мен. В такива моменти умът ми не ме слуша. Въртя се в някакви филми, които ми трупат болести, вредя си сама. И естествено, че това не остава незабелязано. Предполагам, че хората от обкръжението ми го улавят, сигурна съм в това.
Знаете ли един "Ангел" преди няколко дни ми каза, че тази работа ми пречи на личния живот и ме обезкървява. Знаех го, съпругът ми ми го е казвал, но не бях достатъчно дорасла, за да го разбера. Съпругът ми през всичките години ме е усещал, усещал е енергията ми, емоциите ми. Аз не съм крила от него емоционалното си състояние и ние с него много пъти сме разговаряли на тези теми, но след като той ме е усещал, след като е улавял моето емоционално състояние, значи няма как останалите хора около мен да не са го усещали, въпреки, че съм опитвала да го прикрия.
Мислейки и анализирайки поредната сложна и заплетена ситуация в работната ми среда, установих следното: Напуснах от предишната ми работа търсейки колектив, исках да работя в много по-малък колектив, защото с по-малко хора е по-лесно да влезеш в синхрон. Исках точно това и получих точно това. Колектив от няколко човека. Какво по-хубаво от това, няма как си казвах да не успея да се нагодя с толкова малко хора. Да, ама не. Пак не се получи. Да, закостенялата ми ценностна система, върху която трябва много сериозно да поработя.
Трудно ми е да се изразявам правилно най-вероятно, бягайки от конфликти не давам израз на собствените си чувства и емоции и така позволявам на хората да ме пренебрегват. Не ми е беден речника, съпругът ми много пъти ми е казвал, че с мен не може да спори. Знам, че това, че премълчавам е само в мой ущърб, опитвам се да бъда деликатна, да поставям граници, да казвам какво е важно за мен, но спирам до някъде и блокирам. Усещам го това като един блокаж. Спирам някъде и това ми пречи да продължа. Извървях много дълъг път. Зная от къде идват повечето от проблемите ми, на теория всичко ми е ясно. Научих толкова много неща и от вас момичета (затова всяка една от вас ми е толкова ценна), но вървейки на пред в един момент спирам. Блокирам и не мога да продължа. Предполагам, че ми е необходим психолог, което обмислям в скоро време да направя. Надявам се да намеря добър психолог.
Какво ми дава моята работа.
Моята работа ми дава самочувствие, че съм полезна. Изключително интересна ми е и я върша с огромно удоволствие. Непрекъснато се уча на нови и нови неща. Всеки ден е различно, а това много ми харесва. Не на последно място, трупам знания за обща култура, работата ми ме обогатява. Харесва ми това, което върша и съм силно притеснена с тази дискова херния дали няма да ми се наложи да сменя професията си.
Не мога да кажа, че финансово съм обезпечена, заплатата ми стигна до нивото, в което мога да си позволя да отглеждам децата си нормално и без много лишения. Заплатата ми не ми позволява да направя повече от 2 почивки на година. В никакъв случай не омаловажавам парите, но ако ме попитате защо търпя тези преживявания, със сигурност ще ви отговоря, че не е заради финансова стабилност, а защото зная, че където и да отида, на което и място да избера да работя нещата ще ми се повтарят докато не науча уроците си, защото някъде по пътя си допускам грешки.
Благодаря за вниманието. Бъдете здрави.

[Нели]

Еми, толкова е хубаво, когато пишеш тук!

[cchery]

Емка, от неделя се чудя какво да ти пиша и ето ти го отговорът.... Всъщност го открих в думите на песен, за която не знаех до днес... повод ми даде "Забраненото шоу на Рачков" от отминалата неделя в комбинация с написаното от теб:

Установих за себе си, че искам да бъда добър човек, да помагам на другите, да бъда полезна. Лошото тук е че стремейки се да бъда добър човек, пренебрегвам себе си, не зная как да бъда добра за себе си. Отново доказателство колко съм праволинейна.

И много кратък коментар по това, което си писала, и което цитирах от теб по-горе: ето ме - добра съм, добър човек съм. ПроменЯх се; променИх се; всички вече ме харесват(ха).... А когато поисках да бъда себе си, защото точно като теб усетих, че вече не съм добра за себе си.... хората си тръгват от мен. Отдръпват се. Намразват ме. ДАЛИ Е ЗАЩОТО СЪМ ПРАВОЛИНЕЙНА?!?! Както ти мислиш за себе си?! Или.... защото от добрия най-лесно и достъпно се взема... дори правото му да се отстоява.

Аз съм си отговорила категорично и окончателно на горния въпрос. Резултатът е видим.

[ellis_stoyanova]

Минавам,за да ви кажа "Добро утро",прекрасни момичета!
Отново пиша през телефона и ще ви кажа само,че сме добре и живота си тече.
Еми,и аз имам какво да попиша,но няма как да е през телефона.Ще кажа само,че през не толкова дългия ми житейски път съм научила,че понякога самите ние изкривяваме фокуса около нас и ни пречи да видим реалната ситуация.Ако излезеш от зоната на комфорт,както Ани не веднъж ме е съветвала ще видиш нещата от друг ъгъл.Но определено живота не е само работа и семейство,макар и на мен да са ми безкрайно важни.На това му казвам цикличност,аз съм точно такъв човек,обичам да знам това,което ме очаква,дори с риск да не е по вкуса ми,но това изкривява възприятията ми,и когато усетя такава "умора и нервност",просто правя нещо извън ежедневието ми.Звучи банално,но помага.Така например от известно време се организираме с още 3 момичета и като ни дотежи излизаме някъде на приказка.Зарязвам всичко и излизам.Последния път дори бяхме на неделно кафе...вкъщи,щоТ на вратата не им искам сертификат И въпреки,че имах безброй задължения вкъщи,изкарахме 3 часа в сладки приказки.Признавам,в началото ми беше трудно да се отърся от моите си мисли и не можех да се отпусна,но както казват...с хубавото лесно се свикваСлед това и всички ежедневни несгоди ми се струват не толкова непреодолими.Просто намери твоя начин за бягство от реалността

[Нели]

Момичета, темата е интересна, ОБАЧЕ... си мисля, че се плъзгаме по повърхността. Защото няма такова нещо като винаги добър човек или пълен алтруист, който прави ей така неща за другите по принцип, пренебрегвайки себе си.
И изобщо такова нещо като пренебрегване на себе си не съществува. Има неразбиране на себе си.
И преди да скочите вътрешно срещу последните ми думи и да си кажете "Ама, как? Разбира се, че съществува пренебрегване на себе си, аз самата съм го правила!", ще ви помоля да изгледате клиповете по-долу. Изгледайте ги, ако трябва два пъти, помислете и задайте някои въпроси на себе си.