РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[cchery]

Ох, Ели...., не знам за какво са тия извинения......

Чери,знам,че теб може би най-много ще те заболи да го прочетеш,но не това е целта ми и от все сърце те моля да ми простиш...

Всъщност знам, де..... Златното ти сърце не би могло да допусне още една мъка да се спусне над някого.... Аз, за късмет, съм жива и здрава.... Съжалявам за кончината на твоята позната..... Няма хубава и навременна смърт. Както няма по-важна и по-маловажна смърт. Смъртта оставя живите в шок... С осъзнаване на необратимостта на деянието си и може би това е най-трудно да бъде прието.

Много хора намериха смъртта си от тази пандемия - рака..... Всичките до един безименни... За тях новини няма. Няма маски. Няма лекари. Няма ваксини... Сега си в ситуация на пълен шок и знам, че едва ли ти е до моите думи, но кой друг, ако не ти точно сега може да ме разбере най-точно?!?! За това, че сме най-мизерното общество, което дели своите членове дори и в смъртта им..... умрелите от ковид имат значение, те са важните.... Другите - и без това щяха да си умрат.

Тежка тема..... Тази проклета болест помете татко, но не подмина и мен. Страхът, който съм развила, към рака, вече е неконтролируем. Всъщност той ме контролира. През януари минах годишните си профилактични прегледи - АГ и мамолог. Три седмици - периодът на прегледи и докато изчаквах резултата от цитонамазката, бях в изключително тежко емоционално състояние - страх е меко казано. Ужас - също. И параноя не отива.... Всяка нощ заспивах с усещането, че имам рак, а на сутринта се будех с очакването на същото за остатъка на деня, който всъщност предстоеше целият.....

В крайна сметка и двата прегледа показаха, че съм дори по-добре от предната година, когато имаше някакви находки... цитонамазката ми е просто перфектна, НО дълбоките притеснения дадоха своите психосоматични изяви - от 5 дена съм с много силни киселини и болки в корема (без да има причина като негодна храна или такава, която ям за първи път;ротавирус), много силна болка в кръста (същата, която имах миналото лято и беше отминала) и замайвания..... В най-тежките моменти вземам хапче против киселините, защото е много гадно...

Но за да не е само черна тази моя серия от писано словоо ще кажа, че имам координатите на препоръчан психолог и другата седмица ще звъня, за да си запазя час. Пак другата седмица очаквам да мина на преглед при хомеопатката на Бела и Коко.... Започвам да боря тази психологична симптоматика, защото иначе не е живот.

Иначе другото е, че имам работа. Много работа. Оказа се, че ще правя цели 4 сайта - единият вече го работя. Одобриха офертите и проектите ми за 2 лога и фирмен стил на 2 фирми; харесаха и проектите ми за визитки и днес ще ходя до печатницата да ги поръчам.... И работя. Най-сетне работя - за пари и работя неща, които обичам да правя. Просто все още не се справям с тайминга - как да си разпределя всички задачи във времето... а и ми липсва почивката от преди . И това е причината да съм лаконична тук..... Дори и във фейса Момчил повече поддържа огъня... Но това са хубави неща, нали?!

Дескоооооооо, мила, моя Деси........ Чакам те, когато си готова... както обикновено и ти желая до 1-ви март това да е факт.

Нелка, гледах ви пак с тюленовата бригада - голи-голенички рано сутринта на морето..... РЕСПЕКТ! Чета и че симптомите от разболяването есента при тебе един по един вече отшумяват, за което много се радвам. Ти всъщност започна ли храненето по GAPS?!

Оставам ви засега - отивам да си действам. После пак .

[Нели]

Здравейте, мецанки!

Как мина съботният ден за вас?
Моят започна със снимане на една тренировка по изгрев - от 7 до 8:20 сътринта. Не участвах, само снимах. Тренировката беше водена от едно момче (черен колан по карате Шотокан) от спорнтия ни клуб. А ТОВА е резултатът.
Междувременно направих и няколко снимки и за себе си. Варна беше почти цялата в мъгла, но ние бяхме над нея. Ето, вижте:




След това отидох да се видя с приятели, които организират парково бягане всяка събота. Там... пак направих няколко снимки, макар и непредвидено. Резултатът е ТОВА .

После се прибрах, беше около обяд, починах си от... многото работа , след което отидох на сауна и масаж на гръб. Имах нужда.

Сега Вили е тук, готвиха с Ани, вечеряхме, сипахме си малко вино и сега се наслаждавам на вечерта.

Напоследък много ми се снима!

[cchery]

Абе, Нелка, има нещо в тая Варна, бе ..... Освен, че е на морето, имам чувството, че е "друга България"..... Сякаш хората са по-добри, по-човечни, по-различни... Поне от снимките ти така ми се струва. А и вашият спортен клуб.... не знам какво да кажа. Уж живея в столицата, а ме влече към Варна. Все повече..... Ранна утрешна тренировка от 7 часа..... леле, кой би казал?! Макар че като се замисля..... с кеф бих дошла и аз... Страхотни хора сте се събрали в този спортен клуб..... А пък упражненията, които видях от видеата - особено с лицевите опори по двойки. Ужас - това ми е голям мор на мен. Аз все още правя лицеви опори от коляно.... Това е.

Това бягане iRUN, което си снимала, каква му е историята? И какво означава името му? Аз първоначално реших, че си ходила да снимаш бягането на 5kmrun - това е една инициатива, възникнала тук в София - безплатно любителско бягане. Всяка събота се събират хора в Южния и Западния парк и бягат по 5 км. Провежда се и в Бургас, и в Пловдив... чудя се дали няма и във Варна.

Последната ти снимка от Варна най-много ми хареса - най-наситени цветове, най-много цветове , най-романтична ми е.... и с това измъкващо се от облаците слънце . Браво за нея.

Аз тия два дена дена - събота и неделя, използвам за почивка. Бях казала, че няма да пускам компа, ама.... как да стига до форума без компютър?! ..... Иначе вчера си направих дълго бягане - 15 километра.... Не помня точно, но мисля, че е най-дългото ми бягане от 2019 година насам...... Миналата година не взех участие в нито едно организирано бягане (то и нямаше много такива), тъкмо се бях разтичала на по-големи дистанции в края на зимата, и ни лопнаха кепенеца с първата карантина.... После пък лятото ме заболя кръстът и се наложи да почивам..... След това почнах да тичам по малко, за да не активирам болката, ама лепнах ковида ...... и ей така се изтърколиха цели 366 дена...... и вчера си ги изтичах тези 15 км... Не се чувствах нещо пребита или хипер уморена, но като спрях..... и ми се подвиха колене . Единият прасец ми се схвана.... и после чак спах следобедно, за да се възстановя...... При тия физически неразположения то вчера кой би казал, че пак аз съм избягала цял един маратон някога си.....?!?! Но да речем, че това е преходно - докато свикна.

Вечерта бяхме на гости и беше много приятно - имах нужда от точно това гости...... А днес си започнах деня с 10-минута сутрешна йога - когато си пусна тези упражнения, съм забелязала, че кръстът ме боли по-малко или никак, а и като цяло усещам импулс от енергия през деня. След това и аз като Нелката ходих да видя едни приятели, които организират бягане...... на Камбаните над Младост. Ама не успях да стигна до тях, т.к. бях тръгнала пеш е като си погледнах часовника по едно време, се оказа, че няма никакво време до началото на мача на Коки....., та смених рязко посоката и пак пеш поех към Студентски град.... въобще направих си едни 16 000 крачки днес.... (а съм заложила дневна цел от 10 000 крачки) и най-хубавото от всичко е, че не се чувствам пребита, и че не ме боли кръстът...

Сега лежа.... и мааааалко ми се спи.... и май верно ще поспя...... После има мач на Сити, който няма начин да изпусна. А за вечеря с Момчил си напазарувахме продукти за бургери - тази седмица това беше основното в брошурите на Лидъл..... та ми е спокойно.

И това е от мен... Сега да ви видим и вас какво сте правили през почивните дни.

[Нели]

Здравейте отново!
Чери, хубава е Варна, но най-хубавото е, че клубът ни е общност. Това е нещо, от което всички ние имаме нужда, особено сега. Не колектив, не "проджект тийм" (умишлено го написах така), не клас, група или нещо подобно, а именно общност. Хора, които значат нещо един за друг и които споделят обща идея и някакви общи ценности. Защото иначе сме стадо.
А колкото до сутрешните тренировки, те ни се получават само в почивните дни, защото иначе повечето сме на работа. Макар че и в събота и в неделя има заети хора. В събота една от жените не можа да дойде, защото учи нещо задочно и имаше лекция (онлайн). Вчера, в неделя, понеже ходихме на морето, същата жена бързаше да си ходи пак за лекция, а една от жените бързаше за работа. Аз пак само снимах, без да тренирам, само напрая влязох в морето, но пък има добри СНИМКИ. От друга страна останалите влизат в морето след сериозна загрявка, а аз - направо.

Историята на iRun е следната:
Николай Колев, който е черен пояс от същия клуб, преди години започна да се занимава с любителско бягане. Като начало участваше в полумаратони или в по-къси дистанции и, като част от подготовката си, тичаше редовно в Морската градина. Беше забелязал, че постепенно среща едни и същи хора, които също бягат, но не се познават. Тогава се зае да се запознава с тях и да прави полуорганизирани уговорки за съвместни бягания, споделяне на опит и т.н. След 2-3 участия в полумаратони, Ники се престраши да участва в маратон, после във Витоша 100, а след това и в обиколката на Монблан (което е много тежко, защото се състои от изкачване на върховете околовръст).
По това време вече 5kmrun тъкмо се появяваше и Ники се зае да го организира във Варна. Около две години той и близки негови приятели бяха основните организатори за Варна, след това се отделиха и направиха клуб iRun, което си означава "I run", т.е. "аз бягам/тичам". Сега във Варна има 5kmrun, но има и iRun. Освен паркови бягания за големи и за деца (които са спрени към момента), още някои събития из горите и околностите на Варна, iRun организира и маратоните "Трявна ултра", "Коджа Кая", както и бруталното състезание "Brutus run", което за тази година мина тези дни. За да добиете представа какво е Brutus run, можете да погледнете СНИМКИТЕ от преди няколко дни. Накратко - 25 км необозначено трасе, което се преминава по двойки. Двамата партньори са вързани с въже един за друг и получават карта на местността, по която трябва да се ориентират. По трасето има препятствия - цепене на дърва или сечене на дънер, носене на чували или гуми, решаване на математически задачи и т.н. Имат си САЙТ, можете да видите.
Това са iRun, а освен това са и приятели. Когато започнаха преди години, момчетата от карате редовно бяха доброволци по пунктовете. После организацията се разрасна и вече нямат нужда от специална помощ. Сега имахме и двама в "Брутус" - момчето, което водеше тренировката вчера (с изгрева над мъглата) и едно от момичетата от клуба (носят дървото на снимката):


Впрочем и на мен ми харесва най-много тази снимка с изгрева над мъглата, която хареса и ти, Чери.

[Нели]

Здравейте, момичета!
В отпуска съм тази седмица (междусеместриална ваканция) и явно имам време и необходимост да общувам с вас. Затова все аз пиша.

Ще ви разкажа случка от преди малко:

Ани пише домашни. Математиката малко я затруднява и търси потвърждение на решенията на задачите. Аз съм във възторг от възможността да се порадвам на геометрични задачи за седми клас. Да, те истински ме радват.
- Ти си малко странна, мамо, - отбелязва Ани - знаеш го, нали?

След малко преминава на домашните по български език. Там аз съм безпомощна, не зная коя от съюзните връзки е съчинителна и коя - подчинителна. Правя си кафе и мълча, защото само мога да слушам. Ани обаче има нужда да общува и, докато пише домашни, темата естествено е това, за което пише.
- Ани, в крайна сметка ученето на тези неща трябва да доведе до две неща - да развие мисленето и да изгради умение да пишем правилно. Аз вече съм достигнала до там и затова спокойно мога да не знам подробностите - казвам в опит да разширя темата.
- Шегуваш ли се? - недоумява тя - Синтаксисът всъщност е забавен! Виж, променливо ъ е много скучна тема.

Туш!

[DeerE]

Здравейте момичета. Веднага да е похваля, че си взех успешно първия семестър, от другата седмица започвам втори. Доволна съм, постарах се, чакам си само още една оценка, но съм сигурна, че ще бъде различна от 2.
Нещо тези дни съм много апатична. Алексче направи 15 години в понеделник, дадох си сметка как лети времето, не се чувствам остаряла, но някак не мога да приема, че тя вече е на 15. Много ни мъчи пубертет, добре, че не спираме да си говорим, все гледам да съм около нея, че чак на моменти сигурно и досаждам, но пък тя си ме търси всеки ден като се прибера от работа и ме вика в стаята да си говорим. Замислих се тези дни ами ако след няколко години отиде да живее другаде...Не зная просто как ще го преживея.
Няма да пиша много, за да не ви пренасям в тъпото си настроение.
Нелка, това с клуба много ме впечатли. Установих, че ми липсва такова нещо. Направо ви се възхищавам.
Момичета, търсих из форума някакъв лек за кисти на гърдите, но не открих нищо. През месец октомври разбрах, че имам кисти на гърдите, отидох преди няколко дни на преглед и се оказва, че са пораснали (кистите) доста. За съжаление отидох при едно от "светилата" в тази област, в една от най-добрите болници, човекът дори и не ме погледна. Каза на сестрата да ми предаде, че всичко е наред. Взех си изследването и си тръгнах.
Приемам всякакви съвети за лечение.
Поздрави на всички от мен.

[cvety_rz]

Десииииии, добре дошла Много се радвам, че се завърна. Когато си готова ще чакам и да пишеш.
Елисче, съжалявам за загубата. За съжаление това е част от живота и наистина е хубаво да живеем като оценяваме всяко нещо и себе си.
Чери, потръгнаха ли нещата с новия сайт?
Еми, поздравления за приключения семестър. Всичките да ги минеш с лекота. Относно дъщеря ти те разбирам. нашата вече стана на 18 и е въпрос на малко време, за да отлети по своя си път. Това е то благословията да си родител. Да изпиташ болката от раждането, радостта от времето, което прекарваме радостно и сладката болка от раздялата, когато децата поемат по своя си път. Болка от самата раздяла и радост, че имат този уникален шанс да сътворят себе си, тръгвайки по своя си път.
Нелка, ако знаеш колко много ме зарадва с това обаждане. Имах кофти ден, но прекрасен завършек. И някак от емоции и радост чак не знаех какво да кажа
Днес Симо беше командировка до Ямбол и аз бяха сама с децата. Когато се събудих отидох в кухнята, за да направя закуска и да запаля печката на дърва, защото там се топлим с такава. Останах приятно изненадана от бележката върху печката на, която пишеше, че печката се пали лесно. Отворих я и тя заредена. От мен се искаше само да драсна клечката. Обичам денят ми да започва с лесни печки
За малко да забравя. Еми, можеш да изследваш полови хормони естроген-прогестерон. Много често ако е разбутано съотношението между двете се получават кисти. Например аз съм с естрогенова доминантност и имах кисти на яйчниците. В момента съм на самолечение с биодентичен прогестерон, защото отказах да вземам противозачатъчни и забелязвам ползи и подобрения. След време ще направя и видеозон, за да видя дали кистите са изчезнали.За друго не се сещам, но аман от такива "светила" дето не ти обръщат внимание.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Как сте?

Аз преди малко приключих с поправителните изпити от зимния семестър, а от утре започваме летния. Да, буквално преди малко приключих, защото моите изпити бяха насрочени от 18:00 до 20:00 ч. Изпитите ни са неприсъствени, електронни и предполагам, че системите се натоварват, ако всички се включат едновременно, затова ни разпределят в отделни часови диапазони.
Искаше ми се да учим реално, присъствено, с жив човешки контакт, но...

[cchery]

Момичета, ето ме и мен. Да ви кажа, че голям зор ме гони с тая работа, защото и съм отвикнала, и не мога да си я планирам. Ама ще се променят нещата. Това накратко защо влизам по-рядко.

Иначе сме добре - здрави сме. Днес и Коко, и Бела им е последният ден присъствено училище. От утре - отново вкъщи. Донякъде се радвам, колкото и странно да звучи. Поне за Бела много се радвам, защото никак не ѝ стига времето, т.к. втория срок тя вече учи втора смяна. Сутрин ходи на тренировки, после я прибирам за кратко, колкото да се изкъпе, и хуква да гони рейс за училище. В училище часовете ѝ свършват в 19 часа в три от дните...... докато се прибере...... и тепърва да сяда да учи за нещо на другия ден.....

Тия дни търсим заведение, в което да направим абитуриентския бал на Коки с роднини и приятели. Все ще отпуснат мерките...... То аз толкова съм се отдалечила от темата ковид, че вече не знам какво се случва. И го направих умишлено, защото виждам какво причинява тази постоянна тревога и напрежение, че нещо страшно идва.... по майка ми съдя. Не че искам някой да си заминава от тази земя, но има неща, които не можем да управляваме....... За съжаление.

Днес, слава Богу, и колата ни ще е готова. Миналата седмица заведох 3 претенции при застрахователя за щети - имаше надрано на доста места, а и бронята отпред беше счупена. Аз я счупих, де - пробвах да мина през една скоба срещу паркиране, но се оказа, че колкото и да ми е стабилен и мощен фордът, това няма как да стане . Коки също вече направи 2-3 удирания, та реших да заведа претенции - само плащам КАСКО, а нямам никаква полза от тях. От миналия четвъртък колата е при тенекеджия и днес ми се обадиха, че е готова...... което е суперкеф, щото съвпадна точно със студа, който дойде..... и сега тия дни вместо да карам Бела на тренировка, излизам с нея да я изпратя до спирка на рейса .... От една страна е готино рано сутрин, а и тя се учи да не разчита на мен, но ми е жал..... нито се наспива, нито успява да хапне спокойно, все набегом, за да не изпусне рейса.

Емка, поздравявам те с успешно взетите изпити за първия семестър. Нямала съм съмнения, че ще се справиш така - помня, когато говорихме по телефона, ти колко беше развълнувана, че отново ще учиш..... А когато у човек има такова вълнение, това означава, че е взел присърце нещото, което буди тези емоции у него. Пожелавам ти и втория да се справиш по този начин . Относно отчуждението, което намираш между теб и съпруга ти....., не ме учудва, защото при някои двойки дългият съвместен живот води до това. А пък бракът е както всичко останало в този живот - трябва да му отделяш време, внимание и грижи... Само един да дърпа не става. Пиши какво се случва при вас - дали сте разговаряли с мъжа ти по този въпрос? Как е майка ти? Докъде стигна възстановяването ѝ след ковида?

Алекс вече е 15-годишна казваш ?! Ами..... растат си. Нека ти е здрава и щастлива. Умно дете е и съм сигурна, че ще си намери пътя. А ти трябва да си до нея, защото фактът, че те търси, означава, че си нещо много важно в живота ѝ. При нас нали Бела ми е второ дете и не ми изглежда така голяма, както би следвало да е, когато е на 15 години..... все още си е моята малка Белушка, с която и ние сме много добри приятелки..... При нас с нея няма прегради в общуването. Никакви... Даже има нужда от това общуване, защото много от темите ни са общи - интересуват ни еднакви неща, обичаме да правим еднакви неща..... и си помагаме взаимно. Снощи много се смяхме преди лягане.... вече и аз не помня защо, но съм запомнила смеха.

Нелка...., вашият клуб във Варна ми е пример точно за общност... Не знам дали защото ти ни разказваш за него или пък защото ти си част от него, но аз винаги съм го приемала като много задружно място, на което се събират съмишленици. Някак си ми се вижда дори имунизиран от сплетни.... Де да знам защо си мисля, че хората в този клуб, сте по-различни, но това ми е усещането.

За iRun-а също много интересна информация - не знаех, че те организират Трявна Ултра... Преди време си мислех, че ще се пробвам на това състезание. Не да го избягам, а поне да видя докъде мога да стигна.

"Brutus run" - баааааа........ мечтала съм си да участвам в такова нещо. Наистина . Май ще трябва да се поинтересувам по-сериозно. Види ми се точно като за моя характер. Виж за възможности...... особено пък в момента, както съм го закършила с кръста, по-скоро съм за "bABUS run" .

Емка, пак към тебе - за тези кисти в гърдите нищо не мога да ти кажа. Аз самата имам мастопатия, която в дясната гърда е доста отчетлива, та всеки път ходя с огромен страх да ме гледат. Причината определено е хормонална и мисля, че стъпка №1 е редовен детокс...... но аз самата нищо не правя.

Днес Симо беше командировка до Ямбол и аз бяха сама с децата. Когато се събудих отидох в кухнята, за да направя закуска и да запаля печката на дърва, защото там се топлим с такава. Останах приятно изненадана от бележката върху печката на, която пишеше, че печката се пали лесно. Отворих я и тя заредена. От мен се искаше само да драсна клечката. Обичам денят ми да започва с лесни печки.

"Обичам денят ми да започва с лесни печки." - Цветко, това звучи като заглавие на пост.... толкова е хубаво. То изрязява всичко - от отношението на Симо към теб, до твоето възприемане на този жест и чувството, което е предизвикал у теб.... Много е мило и някак си..... като изгубен маниер от съвременния ни живот...... А ми се струва, че всъщност трябва да е основният такъв..

Интересно ми е Ванчето, Елисчето, Деската и Цони какви ги вършат в това време . Момичета..... ще се радвам да драснете по някой и друг ред.

[Нели]

"Обичам денят ми да започва с лесни печки." - Цветко, това звучи като заглавие на пост.... толкова е хубаво.

Дааааа, наистина е хубаво.

[DeerE]

Черита , толкова ти благодаря, че така добре ме познаваш.