Re: Скъпите дрехи, скъпите играчки, скъпото отглеждане
Публикувано на: 04 Апр 2011, 17:48
“ Благославяйте, а не кълнете"(Рим. 12:14)
02.10.2009
- Отче, кога проклятието има сила?
- Клетвата има сила, когато е предизвикана от някоя несправедливост. Ако например една жена се подиграе
с някоя друга, която страда, или ѝ направи някое зло и страдащата я прокълне, тогава край, затрива се
родът ѝ. Т.е., когато направя зло някому и той ме прокълне, клетвата му има сила. Бог допуска и тя достига
прокълнатия, както например допуска някой да убие някого. Когато обаче не е извършена неправда, тогава
проклятието се връща при онзи, който го е изрекъл.
- И как е възможно човек да се избави от проклятие?
- Чрез покаянието и изповедта. Зная много случаи, когато хора са били измъчвани от проклятие, а когато
разбираха, че са ги проклели, понеже са се провинили, покайваха се, изповядваха се и се оправяха. Ако този,
който се е провинил, каже: “Боже мой, това и това сторих, прости ми...”, и се изповяда с искрено разкаяние,
тогава Бог ще му прости - та нали е Бог.
- Търпи наказание само онзи, който бива проклет или и този, който проклина?
- Този, който бива проклет, се измъчва в този живот. Този обаче, който е проклел, се измъчва и в този, а ще
се измъчва и в другия, вечния живот, защото там ще бъде наказан от Бога като престъпник и убиец, ако не
се покае и не се изповяда. Защото може някой да е съгрешил против теб, ти обаче с проклятието, което
изричаш, все едно, че вземаш пистолета и го убиваш. С кое право вършиш това? Каквото и да ти е сторил
другият, нямаш право да го убиваш. Човек, за да прокълне някого, значи, че в себе си има злоба. Проклятие
е тогава, когато човек го изрича с патос, с негодувание.
Когато проклятието е изречено от човек, който има право, тогава притежава голяма сила; особено
проклятието, изречено от вдовица. Спомням си една старица имаше конче, което отвеждаше до края на
гората, за да пасе. Понеже кончето беше малко буйно, беше намерила едно здраво въже и го връзваше.
Веднъж в гората отишли три жени за дърва. Едната беше богата, другата - вдовица, а третата - сирак и
много бедна. Видели кончето, което пасяло, вързано с въжето, и си казали: “Да вземем въжето, да си вържем
дървата”. Отрязали го на три и всяка взела по една част, за да си върже товара. Естествено било кончето да
избяга. Когато старицата дошла и не намерила добичето, възнегодувала. Започнала да го търси навсякъде
и много се измъчила, докато го намери. Накрая, като го намерила, казала с негодувание: “Със същото въже
да я понесат оная, която го е взела”. Един ден братът на богатата жена си играел с един пистолет, мислейки,
че е празен - бил от тези, които оставили италианците - и прострелял сестра си в гърлото. Трябвало да я
закарат до болницата и било необходимо въже, за да я вържат за една дървена платформа като за носилка.
В онзи момент се намерило откраднатото въже, но не било достатъчно. Двете ѝ съседки донесли другите
две откраднати части, вързали я за носилката и я откарали до болницата. Така се сбъдна проклятието
на старицата: “Със същото въже да я понесат”. И накрая почина, клетата, Бог да я упокои. Виждате ли,
проклятието се изпълни над богатата, която нямаше материална нужда. Другите бяха бедни и имаха някакви
смекчаващи вината обстоятелства.
Старецът Паисий Светогорец
02.10.2009
- Отче, кога проклятието има сила?
- Клетвата има сила, когато е предизвикана от някоя несправедливост. Ако например една жена се подиграе
с някоя друга, която страда, или ѝ направи някое зло и страдащата я прокълне, тогава край, затрива се
родът ѝ. Т.е., когато направя зло някому и той ме прокълне, клетвата му има сила. Бог допуска и тя достига
прокълнатия, както например допуска някой да убие някого. Когато обаче не е извършена неправда, тогава
проклятието се връща при онзи, който го е изрекъл.
- И как е възможно човек да се избави от проклятие?
- Чрез покаянието и изповедта. Зная много случаи, когато хора са били измъчвани от проклятие, а когато
разбираха, че са ги проклели, понеже са се провинили, покайваха се, изповядваха се и се оправяха. Ако този,
който се е провинил, каже: “Боже мой, това и това сторих, прости ми...”, и се изповяда с искрено разкаяние,
тогава Бог ще му прости - та нали е Бог.
- Търпи наказание само онзи, който бива проклет или и този, който проклина?
- Този, който бива проклет, се измъчва в този живот. Този обаче, който е проклел, се измъчва и в този, а ще
се измъчва и в другия, вечния живот, защото там ще бъде наказан от Бога като престъпник и убиец, ако не
се покае и не се изповяда. Защото може някой да е съгрешил против теб, ти обаче с проклятието, което
изричаш, все едно, че вземаш пистолета и го убиваш. С кое право вършиш това? Каквото и да ти е сторил
другият, нямаш право да го убиваш. Човек, за да прокълне някого, значи, че в себе си има злоба. Проклятие
е тогава, когато човек го изрича с патос, с негодувание.
Когато проклятието е изречено от човек, който има право, тогава притежава голяма сила; особено
проклятието, изречено от вдовица. Спомням си една старица имаше конче, което отвеждаше до края на
гората, за да пасе. Понеже кончето беше малко буйно, беше намерила едно здраво въже и го връзваше.
Веднъж в гората отишли три жени за дърва. Едната беше богата, другата - вдовица, а третата - сирак и
много бедна. Видели кончето, което пасяло, вързано с въжето, и си казали: “Да вземем въжето, да си вържем
дървата”. Отрязали го на три и всяка взела по една част, за да си върже товара. Естествено било кончето да
избяга. Когато старицата дошла и не намерила добичето, възнегодувала. Започнала да го търси навсякъде
и много се измъчила, докато го намери. Накрая, като го намерила, казала с негодувание: “Със същото въже
да я понесат оная, която го е взела”. Един ден братът на богатата жена си играел с един пистолет, мислейки,
че е празен - бил от тези, които оставили италианците - и прострелял сестра си в гърлото. Трябвало да я
закарат до болницата и било необходимо въже, за да я вържат за една дървена платформа като за носилка.
В онзи момент се намерило откраднатото въже, но не било достатъчно. Двете ѝ съседки донесли другите
две откраднати части, вързали я за носилката и я откарали до болницата. Така се сбъдна проклятието
на старицата: “Със същото въже да я понесат”. И накрая почина, клетата, Бог да я упокои. Виждате ли,
проклятието се изпълни над богатата, която нямаше материална нужда. Другите бяха бедни и имаха някакви
смекчаващи вината обстоятелства.
Старецът Паисий Светогорец