Умувах го, а то си дойде самО и неочаквано - на самия 25.12., Коледа и именият му ден на Хри, той доведе с колата децата до мене /Алекс и Магда/, обаче различното този път беше, че не ги остави на 5 минути от нас, както правеше досега, а направо пред входа ни - да се разбира - видяхме се на живо след половин година пълна физическа и фактическа раздяла! Беше ... силно, вълнуващо, хубаво и истинско ... без подаръци, без излишни приказки, без драми... само го видях и възкликнах: "О, здрасти, Хри!" и лекичко се запътих към него, но той веднага се доближи до мен ... и се прегърнахме силно, като приятелите, каквито сме толкова много години вече, като родителите на Алекс ... като минаха няколко секунди, аз тръгнах да се отскубвам от ръцете му, понеже знам, че той е по-дистанцираният и сдържаният от нас двамата, но той силно и непоколебимо ме върна обратно... и така още два пъти ... прегръдката продължи може би повече от 2 минути, плътна и показателна, че значим много един за друг, въпреки раните, които си нанесохме през годините назад... мълчахме и се гушкахме, единствените реплики, които си разменихме бяха: "Честит имен ден и честита Коледа!" /аз/, "Бъди здрава, Деси!" /той/, "Благодаря ти, че дойде дотук, мислех си, че повече никога няма да поискаш да ме видиш." /аз/, "Шшт, тихо сега... А после да поздравиш вашите от мен." /той/.
Децата стояха близо до нас, Алекс едва се въздържаше да не покаже емоции, но Магда се разплака тихичко. А аз и Хри се прегръщахме, треперейки от вълнение, че пак се виждаме. Ами това е. Хубаво е, че отново е в живота ми, ... , някак. П.П. След това Алекс и Магда се качиха горе при мен и Есмо, разменихме си подаръци за Коледа. А Хри тръгна към приятелката си на коледен обяд у нея и детето й. После щели да ходят на вечерно парти заедно. А ние с децата слушахме музика, аз разказах на Есмо, че сме се видели с Хри, той го прие нормално, включително и прегръдката ни. Каза, че знаел, че един ден и това ще стане. Около два часа по-късно аз, Есмо и Алекс се запътихме към нашите в Люлин 5, а Магда - към техните и баба й. Изкарахме чудесна, великолепна Коледа! Есмо се вписа чудесно при моята рода, ние подарявахме хубави неща, на нас ни подариха също много яки неща. Играхме на Диксит цели 10 човека заедно, тръгнахме си чак към 1 часа след полунощ. Пускахме фенери в училищния двор, смяхме се... беше истински весело.
П.П. 2 Мама звънна на Хри и го покани да дойде в Люлин 5 и той, заедно с Алекс, някой от следващите дни, когато не е на работа, че да се видят, а и той да види племенничките ми. Май че малко по малко се нареждат и подреждат нещата с всички замесени. Слава на Бога за това!