Момичетата на 40

[Kleo]

8 основни психологични кризи в живота на човека

Криза № 1

Първият важен етап в поредицата кризисни периоди в живота на човека е от 3 до 7 години. Тази криза се нарича още „укрепване на корените“. През това време се формира глобалното отношение към света: безопасен ли е той или враждебен. И то израства от това как се чувства малчуганът в семейството, любим ли е, приемат ли го или по едни или други причини е принуден да „оцелява“.

Както разбирате, има се предвид не физическо оцеляване (макар че семействата са различни, в това число и такива, където детето се бори за оцеляване в буквален смисъл), а психологическо: доколко малкият човек се чувства защитен сред близките си, пазен от всякакъв стрес.

Това е много важен период, тъй като от чувството че околния свят е доброжелателен, зависи самооценката, отношението на човека към самия себе си. От тук нормално се развиват любознателността и желанието да бъде по-добър и още много други.

Такова дете пораства с чувството за значимост на собствените му усилия. „Аз ще се старая, а целия свят около мен ще ме подкрепя“. Такива деца стават оптимисти, не се страхуват да бъдат самостоятелни и да вземат решение. Недоверието към света на възрастните (а това означава към света въобще) формира човек вечно съмняващ се, неинициативен, апатичен. Такива хора, пораснали вече, не са способни да приемат не само себе си с всичките си недостатъци и достойнства, но и не познават чувството на доверие към друг човек.

Криза № 2

Следващата криза с най-голяма острота се появява в периода от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, постоянно се сравнява: „по-добър ли съм аз или по-лош, отличавам ли се от другите – ако да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не?“. И най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“. Задачата, която стои през този период на човека е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.

Именно тук идва разбирането за това, че съществува огромен възрастен свят със своите норми и правила, които трябва да приеме. Затова е толкова важен опита, получен извън дома, затова всички наставления на родителите са излишни и само дразнят: главният опит е във света на възрастните и сред връстниците. И иска сам да си троши главата, без загрижеността на мама.

Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили – „аз мога всичко сам“. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, дори от наложените „норми и правила“ на средата, от обстоятелствата. „Защо да се старая, да гоня нещо – така и така нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите!“

Неувереността в собствените сили, завистта към чуждите успехи, зависимостта от чуждото мнение, от чуждите оценки са всички тези качества, които човек не преодолял втората криза, носи в целия си по-нататъшен живот.

Криза № 3

Третият кризисен период (от 18 до 22 години) е свързан с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите красни от предния период не са достатъчни, за да се разбере палитрата на външния свят, който се оказва много по-сложен и нееднозначен, отколкото досега.

На този етап отново може да се появи неудовлетвореност от себе си, страх, че „аз не съм подходящ, няма да мога….“. А става дума за търсене на собствения път в този нелек свят, самоидентификация, както казват психолозите.

При неудачно преминаване през тази криза има опасност да се попадне в капана на самозалъгването, вместо на собствения път, да се търси обект на подражание или „широк гръб“, зад който може да се скриеш през останалия живот, или обратното, да се започне отрицание на всякакви авторитети, без да се предлага нищо свое насреща, ограничаване само с протести, без конструктивни решения и пътища.

Именно през този период се формира „навика“ да се увеличава собствената значимост по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което доста често срещаме в живота. За удачно преминаване през тази криза свидетелства умението спокойно и с пълна отговорност да се приеме собствената личност такава, каквато е, с всички недостатъци и достойнства, знаейки, че най-важна е собствената индивидуалност.

Криза № 4

Следващата криза (22-27 години), ако се премине благополучно, носи умението без страх да променяме някои неща в собствения си живот, в зависимост от това как се променяме ние самите. Затова трябва да преодолеем в себе си някои „абсолютизми“, заставящи ни да вярваме в това, че всичко направено в живота до този момент е завинаги и нищо ново няма да има.

Глобалният житейски курс, по който сме се движили до този момент, престава да ни удовлетворява. Появява се непонятно чувство за безпокойство, неудовлетвореност от това, което е, смътно усещане, че всичко може да бъде по друг начин, че са изпуснати някакви възможности и че вече не може да се промени нищо.

При успешно преминаване през тази криза изчезва страхът от промени, човек разбира, че никакъв житейски курс не може да претендира за „абсолютен“, глобален, даден веднъж и завинаги, че може да се променя и е необходимо да се променя в зависимост от това как се променяме самите ние, без страх от експериментиране и започване всичко от нулата. Само при такъв подход може успешно да се премине следващата криза, която наричат „корекция на житейския план“, „преоценка на обстановката“.

Криза № 5

Тази криза настъпва някъде към 32-37 година, когато вече е натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати.

Резултатите започват да се оценяват не от гледна точка на постиженията като такива, а от гледна точка на личната удовлетвореност. „За какво ми е това? Струваше ли си усилията?“ Много осъзнати грешки ни се струват много болезнени, стараем се да ги избягваме по някакъв начин, опирайки се на минал опит, но и на илюзорните си идеали.

Вместо спокойно да коригира плановете си, човек си казва: „Няма да изменя на идеалите си, ще се придържам веднъж и завинаги към избрания курс, трябва да докажа, че съм прав на всяка цена“. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако е невъзможно да започнете отначало, то периодът по-скоро ще бъде разрушителен отколкото конструктивен.

Криза № 6

Един от най-сложните етапи е периодът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безкраен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „излишен товар“, че е необходимо да се концентрираме върху главното.

Кариерата, семейството, връзките – всичко това не е само едно и също, но е и обрасло с много ненужни, досадни условности и задължения, които трябва да се съблюдават, защото „така трябва“. През този етап протича борба между желанието за израстване, развиване и състоянието на „блато“, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и понататък, какво може да се изхвърли, от какво може да се избави.

Например част от задълженията, научавайки се на правилно разпределяне на времето и силите, от задълженията към близките, разделяйки ги на първични, действително необходими и вторични, тези, които правим по навик, от ненужни социални връзки, разделяйки ги на желателни и обременителни.

Криза № 7

След 45 години започва периодът на втората младост не само при жените, но и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-накрая преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.

Ето как психоложката А. Либина описва този кризисен период:

„Мъжете и жените от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна организма им бурно се променя от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните изменения през периода на климакса те, подобно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, лесно се дразнят от глупости. От друга страна, в тях се изостря чувството за самота, те отново са готови да се борят за своето Аз, дори и при най-малката опасност за тяхната независимост. В семейството се борят с децата, които вече са напуснали или се канят да напуснат семейното гнездо, на работа се чувстват много неудобно и неустойчиво в ролята на „пенсии“, които ги „гонят по петите“ по-младите.

Мъжете в тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси от младостта: „Кой съм аз?“ и „Накъде отивам?“. Това е валидно и за жените, макар че при тях тази криза протича доста по-сложно.

Много изследвания показват, че най-незащитените през тази криза се оказват жените, смятащи себе си изключително за домакини. Те се отчайват от мислите за „пустото гнездо“, в което според тях се превръща дома им, напуснат от порасналите деца. Тогава те започват да разместват мебелите и да купуват нови щори.

Много възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други, обратното, виждат в този неизбежен обрат на събитията възможност за по-нататъшно израстване. Много зависи от това как са преминати предишните кризи.

В този период може да се открият скрити ресурси и неизявени до този момент таланти. Тяхната реализация става възможна благодарение на преимуществата на тази възраст – възможност да се мисли вече не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера“.

Криза № 8

След 50 години започва възрастта на „осмислената зрелост“. Започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси повече откогато и да било. Обаче, личната свобода не винаги е подарък от съдбата, много започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности, неща и интереси. От тук и тъга и разочарование от изминалия живот, от неговата безполезност и пустота. Но най-страшното е самотата. Това се случва при негативно развитие на кризата и за това че предишните кризи са преминали „с грешки“.

В позитивния вариант на развитие човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, обезценявайки предишните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, любов и творчески сили. Тогава понятието „старост“ има само биологически смисъл, без да ограничава житейските интереси, без да носи пасивност и застой.

Многобройните изследвания показват, че понятието „старост“ и „пасивност“ абсолютно не зависят едно от друго, това е просто разпространен стереотип! Във възрастовата група след 60 отчетливо се проследява разликата между „млади“ и „стари“. Всичко зависи от това как човек възприема собственото си състояние: като тормоз или като стимул за по-нататъшно развитие на личността си, за интересен и пълноценен живот.

Всички тези кризисни периоди, с които е пълен нашия живот плавно преминават от един в друг, като стълба, „през живота“, където не можеш да попаднеш на следващото стъпало, без да си бил на предното и от него плавно и правилно да пристъпиш към следващото. И още повече: не става да прескочиш няколко стъпала: все едно някога ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „работата над грешките“.

P.S. И помнете, само променяйки съзнанието си можем заедно да променим света!

Източник: http://econet.ru/articles/91034-8-osnov ... -cheloveka" onclick="window.open(this.href);return false;

Превод от руски Таня Темелкова

[Kleo]

Навиците, които ни състаряват преждевременно

Храните, които консумирате, и дори начинът, по който спите, може да добави години към лицето ви и да съкрати живота ви

Източник: Thinkstock/Guliver

Остарявате видимо по-бързо отколкото летят годините? Ако не харесвате това, което виждате в огледалото, може би е време да промените някои от навиците си. Храните, които консумирате и дори начинът, по който спите може да добави години към лицето ви и да съкрати живота ви.

Ето някои от навиците, които без да осъзнавате ви състаряват:

Вие сте мултифункционални

Ако списъкът ви със задачи изглежда, че никога няма да стане по-кратък, Хроничният стрес провокира освобождаването на свободни радикали, нестабилните молекули, които увреждат клетките и са отговорни за стареенето. Вместо да захващате много неща наведнъж, концентрирайте се върху една задача и преминете на следващата чак, след като сте я завършили.

Рядко пропускате десерта

Освен добавянето на килограми, похапването на сладки изкушения може да добави и години на лицето ви. Захарните молекули се прикрепят към протеиновите влакна във всяка една наша клетка. Този вреден процес, известен като гликиране, може да доведе до загуба на блясък, тъмни кръгове под очите, загуба на тонус, подпухналост, увеличаване на фините линии и бръчките на лицето, увеличаване на размера на порите. Пропуснете сладките лакомства, ако искате да запазите младежкия си блясък.

Спите по-малко от пет часа на нощ

[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/15135 ... -spane.jpg[/img]

Лишаването от сън води не само до тъмни кръгове и торбички под очите, но също така и съкращава живота. Лягайте си рано и спете поне по седем часа, ако усещате липса на енергия, умствена ленивост, проблеми с концентрацията.

Не използвате околоочен крем

Дори рутинната грижа за кожата трябва да включва един добър околоочен крем, за да се предпазим за по-дълго време от бръчките. Кожата около очите е по-тънка от кожата в останалата част от лицето, затова видимо остарява по-бързо. Поддържаната и хидратирана кожа около очите може да свали години външния ви вид.

Използвате слънцезащитни продукти само по време на почивка

Изпълняването на ежедневните задачи в града под слънчевите лъчи може да нанесе повече щети на кожата ви, отколкото ако цял ден се печете на плажа. Продължителното излагане на ултравиолетовите лъчи кара човешкото лице да старее преждевременно, ето защо трябва да защитаваме кожата си със слънцезащитни продукти всеки ден.

Прекалявате с грима

Излишният грим може да ви състари по не толкова очевидни причини, както например неправилното му нанасяне. Прекомерната употреба на продукти с аромати, дразнещи химикали, както и алкохолни агенти, могат да изсушат кожата чрез премахване на естествените ѝ масла и да предизвикат появата на бръчки.

Спите с лице, заровено във възглавницата

Спането по корем или на една страна с лице върху възглавницата може да предизвика появата на бръчки и да ускори процеса на стареене. Спете по гръб или инвестирайте в сатенена калъфка за възглавница, за да поддържате кожата си гладка.

Ако се поддържа, една жена може да запази красотата си, независимо на колко години е.

[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23149 ... rasota.jpg[/img]

[Kleo]

[img]http://assets.bg-damma.com/content/_ori ... 033846.jpg[/img]

Как да посрещнем безболезнено 40-те

Дона Делова

Като състояние на духа Дона е повече дискретна пънкарка, отколкото дама. Обича книги, бензин, парфюми и да прави …

Както казва една приятелка, щом жените станат на 40, се отдават или на секс, или на езотерика. За беда, аз съм се отдавала усърдно и на двете още на 20, така че отпадат като варианти. Освен това, не съм особено сръчна и разни ръкоделни хобита не ме влекат. Очевидно трябва да си измисля други утешителни дейности, които да омекотят предстоящия удар от идващите със стремителна скорост 40. В случай че и вас ви грози същото, ето моите съвети:

1. Ако сте била далновидна навремето, то сте родила първото си дете над 30. Така, докато приятелките ви оглеждат кандидат-снахи с недоволно присвити устни, вие безгрижно подрънквате в джоба си бакугани и минавате за “младо майче”. Освен това детето ви все още е във възраст, в която смята, че сте изумително красива, а това е голяма утеха в този критичен за вас момент.

2. Пускайте си редовно снимки във Фейсбук. Етикетът изисква те да бъдат коментирани минимум с “Unikalna si!”, но по възможност с нещо по-засукано като “Престъпно красива си!”, ” Убийствено излъчване!”, “Приличаш на... (холивудска/чалга звезда по избор)” и т.н. След петия коментар ще се убедите, че от огледалото наистина ви гледа Грейс Кели.

3. Намерете във Фейсбук бившите си гаджета. Много вероятно е да установите, че а) са оплешивели; б) имат шкембета; в) пускат тъпашки статуси. От това има две ползи. Първо, давате си сметка, че все още сте суперяка мацка, защото а) имате коса; б) нямате шкембе; в) не пускате тъпашки статуси. Второ, поглеждате с други очи мъжа до себе си, защото... е, поне не пуска тъпашки статуси.

4. В никакъв случай не се захващайте тепърва със спорт или драстични разкрасителни процедури – това са отчаяните мерки на застаряващите жени. Вие, както вече се разбрахме, сте си суперяка мацка.

5. Разхождайте се някъде, където се събират тийнейджърки, например близо до гимназия. Винаги е приятно да видите някого с повече паласки от вашите.

6. Откажете се от имиджа на “страшна купонджийка”. Така или иначе на сутринта ще сте само “страшна”. Видът на добре наспала се, розова и свежа некупонджийка е за предпочитане.

7. Позиционирайте огледалото правилно – така, че да сте с гръб към светлината. От това положение виждате едно гладко, загадъчно затъмнено лице, без досадни подробности като бръчки, петна и торбички. Тъй като слабото осветление крие някои рискове, купете си по-слабо пигментиран руж, ако не искате да се докарате като дон Домат.

8. Не позволявайте да ви снимат срещу слънцето/в профил/в гръб или в каквато и да било друга кофти позиция. Снимките не ви трябват, за да се упражнявате в самоирония, а за да ги употребявате по т. 2.

9. Ако някое детенце ви подвикне “леличко!”, не реагирайте. Вероятно се отнася за жената зад вас (виж т. 3 и 4).

10. Дарявайте с ослепителна усмивка всеки дядо, който ви нарече “девойче”. Мъжете от старата генерация ги разбират тези неща.

11. Запомнете, че ако продавачките ви се усмихват мило, то не е защото вече не ви смятат за конкуренция, а защото сте обезоръжаващо лъчезарна.

12. Забравете всякакви суеверия, че 40-ти рожден ден не се празнувал. Вероятно са измислени от някоя скръндза, а ние скръндзи не сме, нали? Ние сме суперяки мацки, добре подготвени за 40-те, така че – да заповядат!

[cchery]

Как да посрещнем безболезнено 40-те

Дона Делова

Като състояние на духа Дона е повече дискретна пънкарка, отколкото дама. Обича книги, бензин, парфюми и да прави …

Както казва една приятелка, щом жените станат на 40, се отдават или на секс, или на езотерика. За беда, аз съм се отдавала усърдно и на двете още на 20, така че отпадат като варианти. Освен това, не съм особено сръчна и разни ръкоделни хобита не ме влекат. Очевидно трябва да си измисля други утешителни дейности, които да омекотят предстоящия удар от идващите със стремителна скорост 40. В случай че и вас ви грози същото, ето моите съвети:

1. Ако сте била далновидна навремето, то сте родила първото си дете над 30. Така, докато приятелките ви оглеждат кандидат-снахи с недоволно присвити устни, вие безгрижно подрънквате в джоба си бакугани и минавате за “младо майче”. Освен това детето ви все още е във възраст, в която смята, че сте изумително красива, а това е голяма утеха в този критичен за вас момент.

2. Пускайте си редовно снимки във Фейсбук. Етикетът изисква те да бъдат коментирани минимум с “Unikalna si!”, но по възможност с нещо по-засукано като “Престъпно красива си!”, ” Убийствено излъчване!”, “Приличаш на... (холивудска/чалга звезда по избор)” и т.н. След петия коментар ще се убедите, че от огледалото наистина ви гледа Грейс Кели.

3. Намерете във Фейсбук бившите си гаджета. Много вероятно е да установите, че а) са оплешивели; б) имат шкембета; в) пускат тъпашки статуси. От това има две ползи. Първо, давате си сметка, че все още сте суперяка мацка, защото а) имате коса; б) нямате шкембе; в) не пускате тъпашки статуси. Второ, поглеждате с други очи мъжа до себе си, защото... е, поне не пуска тъпашки статуси.

4. В никакъв случай не се захващайте тепърва със спорт или драстични разкрасителни процедури – това са отчаяните мерки на застаряващите жени. Вие, както вече се разбрахме, сте си суперяка мацка.

7. Позиционирайте огледалото правилно – така, че да сте с гръб към светлината. От това положение виждате едно гладко, загадъчно затъмнено лице, без досадни подробности като бръчки, петна и торбички. Тъй като слабото осветление крие някои рискове, купете си по-слабо пигментиран руж, ако не искате да се докарате като дон Домат.

8. Не позволявайте да ви снимат срещу слънцето/в профил/в гръб или в каквато и да било друга кофти позиция. Снимките не ви трябват, за да се упражнявате в самоирония, а за да ги употребявате по т. 2.

9. Ако някое детенце ви подвикне “леличко!”, не реагирайте. Вероятно се отнася за жената зад вас (виж т. 3 и 4).

Тези горните са напълно в разрез с моите виждания по въпроса за приближаващите 40 години.Чак ми става смешно от това, че трябва да търся "подкрепление" за самочувствието и за личността си в статуси от фейсбук, подходящо заставане пред огледалото и кълчене пред фотото.... За подхвърленото "леличко"..... баси - да не съм му набор на 5-годишното дето се е обърнало така към мен. Леля съм му и съм щастлива, че то самото създава преграда помежду ни, защото така е редно от гледна точка на годините, които ни делят...... и не само. А за спорта - не го и коментирам... ако някой може с лека ръка да плюе на здравето си, нека се успокоява от написаното в т. 4.

5. Разхождайте се някъде, където се събират тийнейджърки, например близо до гимназия. Винаги е приятно да видите някого с повече паласки от вашите.

6. Откажете се от имиджа на “страшна купонджийка”. Така или иначе на сутринта ще сте само “страшна”. Видът на добре наспала се, розова и свежа некупонджийка е за предпочитане.


10. Дарявайте с ослепителна усмивка всеки дядо, който ви нарече “девойче”. Мъжете от старата генерация ги разбират тези неща.

11. Запомнете, че ако продавачките ви се усмихват мило, то не е защото вече не ви смятат за конкуренция, а защото сте обезоръжаващо лъчезарна.

12. Забравете всякакви суеверия, че 40-ти рожден ден не се празнувал. Вероятно са измислени от някоя скръндза, а ние скръндзи не сме, нали? Ние сме суперяки мацки, добре подготвени за 40-те, така че – да заповядат!

Тези обаче - 5, 6, 10, 11 и 12 са все едно писани от мен. Може би без това за разходката в близост до тийнове. Но е факт, че когато видя някое адски нашишкано момиче иии определено се успокоявам. Разбирам се прекрасно с по-възрастните хора. О да, това го правя и дори не знам как. Рядко ми се случва в магазин продавачка да не ми окаже исканото от мен внимание именно заради подхода с усмивката и самочувствието. И да - ще си празнувам 40-ия РД, пък ако ще да настъпи второто сътворение на света!

[Kleo]

Права си. Понякога поствам цели статии или линкове към тях, не защото съм напълно съгласна с всичко написано вътре, а за да подискутираме или пък заради вложеното чувство за хумор.

[cchery]

а за да подискутираме ......

На това разчитам.

[Kleo]

а за да подискутираме ......

На това разчитам.

Винаги

[Kleo]

Изглежда прекрасно, дори и на тази възраст!
Аз пък много харесвам Мерил Стрийп:
[img]http://www.cinefish.bg/news_img/Image/A ... Streep.jpg[/img]

[img]http://i1281.photobucket.com/albums/a51 ... vr9npr.gif[/img]

"Мисля, че трябва да намериш собствения си път. Собствените си правила. Всеки има собствено разбиране за себе си и на него трябва да разчита. В крайна сметка, важното е това, което изглежда правилно за теб. Не това, което майка ви е казала. Не това, което една актриса ви казва. Не това, което някой си ни е казал, освен ако не е онова малко спокойно гласче вътре в нас." - (©Мерил Стрийп)

[Kleo]

[Kleo]

Жената на 40 и нейните малки хитринки

21.02.2006 •

Има една народна поговорка: „Ако младостта знаеше, ако старостта можеше." На 40 години и двете неща са налице -жената вече знае и още може!
Наясно е със себе си и с мъжете. Разбрала е, че не бива да ги подценява, но че още по-опасно е, ако ги взема прекалено на сериозно. Обича ги, но пестеливо. Това я съхранява душевно и физически и подлудява мъжа. Защото онова, което той цени най-малко, е бурната, всеотдайна и изпепеляваща женска страст, тя го плаши и обърква. Обратно, уютът и невнятният страх от загубата му силно привързва мъжете към зрялата жена. С нея те се чувствуват едновременно спокойни и несигурни - една пропорция, чието златно сечение е формулата на хармонията в половата двойка. Лицето.
Не само на 40 години, но и във всички възрасти то е най-важното за привлекателността на жената. За да имате свежа кожа, очарователно изражение и спокойно излъчване, трябва да се наспивате добре.
Ларошфуко твърди, че за красотата на жената са нужни две неща: баня и сън.
Присъединявам се напълно към неговото твърдание!

Косата.
Тя е един от сексуалните елементи в тялото на жената. Не случайно векове наред традицията е повелявала да бъде прибрана и скрита под шапки и забрадки, а и в наше време много мюсюлмански народи смятат откриването й за грях. Така си е.
Видът, цветът, дъхът на разпуснатата коса действат почти като разкрития бюст или оголените бедра. Но на тази възраст вие вече прекрасно познавате качествата и недостатъците на косата си, отдавна сте избрали стила на прическата си.
Помнете, че вашата коса е вашият биограф и „ говорител" - тя по-точно от кожата на лицето и бръчките по шията издава състоянието на здравето ви и възрастта ви.

Шията.
На тази възраст жената вече е разбрала, че бръчките по шията са въпрос на генетична конфигурация, и е престанала да се тревожи по въпроса. Но ако все пак искате да правите нещо, добър ефект има следното: намазвате шията с зехтин. Обвивате шията си с хавлиена кърпа, предварително потопена във вряла вода и добре изцедена (ефектът е по-добър, ако във водата е вряла лайка, липа или розмарин, по избор и достъпност на билката). Стоите така с компреса, докато изстине. Мазнината се просмуква в кожата и я прави еластична. Това е древна китайска рецепта за освежаване на лицето и на настроението.
Винаги, когато искате да изглеждате добре и да дойдете на себе си преди гости, прием или любовна среща, можете да направите горещ компрес на лицето и шията по описания начин.
Докато чакате той да изстине, тренирайте релаксация (пълно физическо и психично отпускане).

Фигурата.
Наближавайки 40-те, жената вече е проумяла известната шега, че мъжете се делят на две групи: такива, които харесват дебели жени, и такива, които не си го признават. Във всеки случай можете да бъдете сигурни, че мъжете от вашия възрастов контингент при всяко положение ще предпочетат да бъдете по-пълна, отколкото по-слаба от нормалното. Кльощавите жени ужасяват мъжа, а напрегнатият израз, който имат жените, пазещи диета, потиска желанията му и го прави нервен.
Ако все пак искате да направите нещо за стройната си фигура, ето няколко лесни рецепти:
Използвайте времето, когато гледате телевизия, за да правите гимнастика или да бягате на място. Така тази дейност по-малко ще ви тежи, а времето ще минава неусетно. Ако ли пък наистина ненавиждате гимнастиката, а тя си е за мразене, можете да четкате тялото си със суха четка, пак докато гледате телевизия. Започвате от пръстите на краката и ръцете и продължавате нагоре, докато изчеткате цялото си тяло до зачервяване. Започнете с мека четка с естествен косъм и постепенно преминавайте към по-твърда, защото кожата ви ще свиква с въздействието и всеки път ще трябва да го засилвате, за да има ефект.
Този масаж, освен че ще премахне главоболието и натрупаната през деня умора, ще затвърди кожата ви и ще я направи по-малко податлива на набръчкване. Най-голямото му предимство обаче е, че можете да действате локално, само върху бричовете например. В този случай четковият масаж може да се прави буквално по всяко време на деня, стига да имате една свободна ръка и да няма хора около вас.
Ефектът ще се прояви след около 1 седмица. По същия начин може да се справите и с, “паласките " над хълбоците и около талията ви.

Килограмите.
Ако все пак по някакви причини искате да ги намалите, създайте си следния хранителен стереотип: през целия ден приемайте само течности - сокове, чай, топла минерална вода без захар. Така можете да издържите до вечерта. Топлата вода ще създава чувство за ситост и ще успокоява перисталтиката на стомашно-чревния тракт, а и ще разрежда стомашния сок, за да не дразни гладната ви лигавица.
Яжте веднъж на ден, както правят йогите, за предпочитане някъде към 6-7 часа вечерта. Нахранването ще ви успокои и от него ще ви се доспи, а за да не ви е тежко на стомаха и да нямате кошмари, яжте бавно!
Веднага ще забележите, че чувството за ситост идва много преди да сте се нагълтали „ непоправимо".
Можете да ядете и докато гледате телевизия. Увлечени от гледката, ще ядете бавно и с прекъсвания, което именно е целта на занятието - да се погълне по-малко храна и да се постигне усещане за ситост.
Класическите схеми за трикратно ядене в определени часове, с внимание, съсредоточено изключително само към храната, не само са пълен предразсъдък, но и водят до превръщане на яденето в култ. А оттам до надебеляваното крачката е само една.

Е, останаха още доста неща, които могат да се кажат за жената на 40 години. Но нека оставим нещо и за следващия път...

21.02.2005/Ема Антонова

[Kleo]