Ей,
Вер, горе главата
! Ще изгрее слънце и на твоята улица
!
Тези дни прочетох една книга, която, като се замислям сега, трябваше да ме сдуха. Книгата е
"Куфарът на брат ми" - 22 истории за хора, не само българи, които са избрали да не живеят в страната, в която са родени. Идеята, инициативата и събирането на разказите е на една българска преводачка. По принцип темата за емиграцията и особено четенето на книги за това ми е досадно. Но точно тази книга е приятно изключение - повечето хора разказват как са щастливи от избора си да станат граждани на света, да нямат корени, да пътуват и да отсядат където пожелаят, за колкото време пожелаят. Ето това очаквах да ме подтисне, защото на младини и аз исках да съм така :lol: - да имам един куфър вещи и да пътувам. Но не съм, поради поредицата от избори, които съм направила. Обаче не, не се подтиснах, а се вдъхнових - може би заради позитивизма на хората, които разказват за живота си. Заразих се от тях. Почуствах се стара, но от друга страна неистово ми се прииска да посетя Португалия, а може би и Малта и знам, че това все още може да ми се случи
.
Та нямам каква идея да ти предложа, Вер - и на мен ежедневието ми тежи. Но от време на време имам проблясъци на оптимизъм и ведро настроение и тогава животът наистина е прекрасен. Просто се стремя да удължа тези моменти. Помагам си с каквото дойде - тази седмица беше здраво дете и хубава книга. Другата може да е среща с приятел, слънчев ден, някой особено успешен ден на работа.
Може да успеем да я решим заедно тази задача?
