ОТКРОВЕНО ЗА НАС!

[lindorina]

Момичета,много ви обичам всички.Нямам време да напиша дълъг пост,само искам да кажа,че ние тук сме като едно семейство,ако някой не е добре и аз не се чувствам добре.
Няма къща без комин и няма комин,който да не пуши.Във всяко семейство има "пушек",но семейството е семейство и се крепи здраво,когато се води диалог и се съумява подобаващо да се реши проблема.
Вие направихте невероятни опити за това,което ви прави чест - всеки по своему....ще мине време и може би ще се усмихвате на тази "ситуация" - да "ситуация"казвам,защото тя ще ви помогне още по-вече да израснете и да гледате от позицията на по-силни,по-смели,по-добри и хора с житейски опит!
Обичам ви!

[valrus]

Момичееета,хайде де,стигааааа.Толкова ми е болно да чета и да недоумявам.Естествено,че всички тук сме човечни,разбрани,интелигентни......направо си ми става гадно.Просто недоумявам.От колко малко нещичко,стана такъв голям проблем.Чери,успокой се,протегни се,вдишай добрата енергия,застани вииииисоооооко ,високо ,над нещата.....и ще разбереш,приятно момиче,че сама се навиваш.Недей така,ами я се усмихни и благодари за деня,прекрасния ден,всички сме тук да се крепим,макар и не очи в очи.
Верка,направо ме смрази,чета и чувствам,сякаш крадеш мислите ми. Точно ,по същия начин и аз си обясних проблема.Дали,питам се,човек трябва да преживее наистина нещо сериозно,за да започне да гледа с по -висок поглед на случващото се......,а това настина е доста не лесно. Ми...не знам,а стигнах до едно заключение-когато Бог ни е дарил здраве и ние го смятаме за даденост,всички останали проблеми си ги създаваме самите ние.Искам да подчертая дебело,аз също не съм Дъновист,даже сектите ме плашат/ако изобщо има нещо общо/,но този начин на мислене и съществуване ми направи живота пракрасен.Това да погледнеш от високо на даден проблем и да го пречупиш,така че да не те натовари-това е щастието да живееш.

[cchery]

Момичееета,хайде де,стигааааа.

Вале, ами ....... аз същото казах :lol: :

Аз държа да приключа с това.

Високо няма да застана...... аз обичам да гледам нещата право в очите. Не обичам общите фрази....... даже рядко ги използвам. Денят, страната ни, децата ни....... всичко е прекрасно! И защото е така, не искам да ги изгубя тези неща и се боря за тях, когато се налага. Аз съм още твърде ниско и Линдуша е права, че:

тази "ситуация" - да "ситуация"казвам,защото тя ще ви помогне още по-вече да израснете ......

Давай да си говорим за други неща. Аз имам идея за нова тема, но не ми остана време днес.

[VIKI1023]

Чери,съжалявам,че ти помагаш на толкова мами да лекуват болните си дечица, а на теб няма кой да помогне.Не мога и аз,не знам какво да те посъветвам,освен да потърсиш мнението на няколко педиатри и дано ти помогнат да откриеш лек за състоянието на Бели.Знам колко е лошо да се чувстваш безпомощна и в неизвестност,какво й е?



И не забравяйте да се .Животът е прекрасен!

Хриси,добре казано!Важното е да сме живи и здрави,а всичко друго са бели кахъри!

[cchery]

Чери,съжалявам,че ти помагаш на толкова мами да лекуват болните си дечица, а на теб няма кой да помогне.Не мога и аз,не знам какво да те посъветвам,освен да потърсиш мнението на няколко педиатри и дано ти помогнат да откриеш лек за състоянието на Бели.Знам колко е лошо да се чувстваш безпомощна и в неизвестност,какво й е?

Ами неврологът, а и педиатърката, казаха едно и също - вид тикове. Прекалено много дразнители от околния свят за мозъче като нейното. И кога то не може да обработи всичката инфо, се превъзбужда и си търси отдушник. В случая - с тези движения.

[VIKI1023]

Чери,съжалявам,че ти помагаш на толкова мами да лекуват болните си дечица, а на теб няма кой да помогне.Не мога и аз,не знам какво да те посъветвам,освен да потърсиш мнението на няколко педиатри и дано ти помогнат да откриеш лек за състоянието на Бели.Знам колко е лошо да се чувстваш безпомощна и в неизвестност,какво й е?

Ами неврологът, а и педиатърката, казаха едно и също - вид тикове. Прекалено много дразнители от околния свят за мозъче като нейното. И кога то не може да обработи всичката инфо, се превъзбужда и си търси отдушник. В случая - с тези движения.

Нашият доктор не казва ли нищо по въпроса?По някакъв начина да й помогне с хомеопатията.

[grigorovi]

Ха така! Темата май си е точно за мен!
От сега ви казвам - не съм ви чела! Може и да ви е досадно, ама нямам нет, а от скоро и желание да го правя! Да, жалко е, но е факт!
Искам да напиша поста си както го чувствам, не се старая да обидя, засегна или нараня някой! Пиша си откровеното мнение!
Не се бяхме събирали доста време. С Док говорихме и му обещах да поема нещата в своите ръце. Без нет, без вузможност да си бъбря по телефона (защото все пак заплатата ми е 320лв). Но аз му дължа много и помислих, че на всички би ни било приятно да се видим пак. Изрично конкретизирах, че нямам нет и си оставих телефона във всяко едно съобщение. Два дена по-късно ДОК СЕ ЗАЕ С РЕЗЕРВАЦИЯТА, а на мен ми се обадиха само няколко човека. На всичкото отгоре има хора, които не ми върнаха и ЛС. Сами си вадете изводите. Искам само да кажа, че Док винаги има време и възможност да помогне на всеки един от нас и го прави! Шапка му свалям, че помага на всеки! Док, благодаря ти! Дано всички тези, които не реагираха на отчаяните ми опити да ги събера и да се видиме (може пък д ане им е и приятно) никога да не изпадат в такава ситуация! А винаги когато искат помощ - да я получат!
Обидно ми е, защото исках да видя компанията. Не съм предполагала, че ще срещна такава ответна реакция - никаква.
И още нещо, което не е маловажно! Мамо Зори, дължа ти огромно извинение, че въпросната вечер не успяхме да ти звъннеме! Знаеш, че не сме те забравили и не веднъж те споменавахме! Извини ме и си знай, че много те обичам и ценя! А пък имаме и идея скоро да се запозная с теб ,нали Чери?
Благодаря на всички, които уважиха срещата на форумчето!

[Нели]

Искам да ви пусна тук цитат от една книга, която ми попадна наскоро - "Илюзии" на Ричард Бах. Именно тук, а не в литературната тема, защото за мен има връзка с обсъжданията по-горе. Ще го кажа по друг начин - дали този, който има нужда от помощ не я е получил вече, без да е разбрал и дали евентуалният конфликт не е част от нея? Ето и самият откъс:

- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме - каза ми той онази вечер. - Не е ли повече от ясно? Не е ли тъкмо това най-великият начин да бъде управлявана Вселената?
- Почти. Забрави нещо, което е доста важно - възразих аз.
- Така ли?
- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме, стига да не вредим на другите - рекох доста рязко. - Знам, че го подразбираш, но сме длъжни да казваме това, което подразбираме.
Изведнъж от тъмното се чу нещо като тътрузене на крака; стрелнах с очи приятеля си.
- Чу ли?
- Да, там май има някой. - Той се изправи и тръгна към мрака. Най-неочаквано се засмя и каза едно име, което не долових. - Всичко е наред - чух го да изрича. - Не, ще се радваме да те видим при нас... зашо стърчиш тук... ела де, добре дошъл си, наистина...
Гласът беше със силен акцент, може би руски или чешки, но по-вероятно трансилвански.
- Благодаря. Не искам да ви се натрапвам...
Човекът, когото доведе в светлината на огъня, беше, как да се изразя... беше твърде необичайно да срещнеш такъв тип в нощния Среден запад на Щатите. Чувствуваше се притеснено в светлината; приличаше на вълк - бете дребничък, изпосталял, уплашен до смърт, беше облечен с вечерно облекло и с поръбена с червен атлаз черна пелерина.
- Само минавах оттук - поде той. - През това поле ще се прибера по-бързо вкъщи.
- Така ли?
Шимода не му повярва, знаеше, че го лъже, но в същото време правеше всичко възможно да не се изкикоти. Надявах се скоро да разбера каква е работата.
- Заповядайте! - поканих аз мъжа. - Можем ли да ви бъдем полезни с нещо? Не че си умирах от желание да му помагам, но той трепереше като листо, та наистина исках да се чувствува удобно.
Мъжът ме изгледа с отчаяна усмивка, ог която ми настръхна косата.
- Да, можете. Искам съвсем малко, инак нямаше да ви безпокоя. Мога ли да си пийна от кръвта ви? Съвсем мъничко. Имам нужда от човешка кръв, храня се с нея.
Не знаеше добре английски, говореше с акцент и може би не го бях разбрал, но въпреки това скочих на крака толкова светкавично, че към огъня се разлетяха сламки.
Човекът се дръпна като попарен. Общо взето, съм безобиден, но инак съм як като канара и сигурно съм го стреснал. Той извърна глава.
- Извинявайте, сър. Забравете, че изобщо съм отварял дума за кръв. Но да ви кажа...
- Какви ги дрънкате? - Бях си глътнал езика от страх, затова говорех доста ядно. - По дяволите, какви ги дрънкате, господине? Не знам кой сте, да не сте никой ВАМ...
Шимода ме прскъсна насред думата.
- Гостенинът приказваше, а ти се намесваш. Продължавайте, сър, приятелят ми е малко припрян.
- Този тук, Доналд... - подхванах аз отново.
- Мълчи де!
Бях толкова изненадан, че наистина си замълчах, само изгледах ужасено и недоумяващо ненознатия, изтръгнат от родния си мрак, за да се озове в светлина га на нашия огън.
- Моля ви, влезте ми в положението. Не по свой избор съм се родил вампир. Ох, клетият аз! Нямам много приятели. Ала всяка нощ трябва да си пийвам по малко прясна кръв, иначе се гърча в неописуеми мъки, обречен съм на смърт. Много ви моля, ще ме боли, ще умра, ако не ми разрешите да посмуча от кръвта ви - съвсем мъничко, само половин литър.
Той се заоблизва и пристъпн към мен - смяташе, че Шимода ме държи по някакъв начин във властта си и ще ме накара да се подчиня.
- Още една крачка и наистина ще се лее кръв. Докоснете ли ме, господине, мислете му...
Не че щях да го убия, но наистина смятах поне да го вържа, преди да продължим разговора.
Той явно ми повярва, защото спря и изпъшка. Обърна се към Шимода.
- Готово ли е?
- Мисля, че да. Благодаря ти.
Вампирът ме погледна и се засмя - беше неописуемо доволен, досущ като актьор на сцената, след като представлението е свършило.
- Няма да ти пия кръвта, Ричард - каза ми приятелски на съвършен английски, без никакъв акцент.
Видях как се стопява, сякаш бе угасил вътрешната си светлина, и изчезна само за пет секунди.
Шимода пак седна край огъня.
- Много съм доволен, че невинаги имаш предвид това, което говориш.
Още треперех от страх, бях готов да се хвърля в двубой с чудовището.
- Не съм сигурен. Дон, че ме бива за това. Я по-добре ми кажи какво става. Например какъв беше... този тип?
- Беше вампир от Тронсилуания* (името умишлено е изопачено - бел.прев.) - изрече той по-задъхано и от онова приятелче. - Или за да съм по-точен, мисловна форма на вампир от Тронсилуания. Ако искаш да наблегнеш на нещо, на което някой не обръща внимание, зашеметяваш го с мисловната му форма и така му показваш нагледно какво си имал предвид. Сигурно попрекалих с пелерината и бивните, както и с акцента? Уплаши ли те много?
- Пелерината, Дон, бете страхотна. Но беше ужасно изтъркано и странно. Изобщо не съм се уплашил.
Той въздъхна.
- Добре де. Но ноне разбра какво имам предвид. Това е най-важното.
- И какво имаш предвид?
- Беше много груб с моя вампир, Ричард, и така правеше каквото искаше, дори и да знаеше, че ще навредиш на някого. Той ти каза право в очите, че ще му навредиш, ако...
- Но той искаше да пие от кръвта ми!
- Точно това правим, когато казваме на някого, че ще ни навреди, ако не живее според нашите разбирания.
Дълго мълчах, обмислях думите му. Открай време си въобразявах, че имаме свободата да правим каквото искаме, стига да не вредим на другитс, а ето че съм грешал. Нещо не се връзваше.
- Онова, което те препъва, е една общоприета фраза, която обаче е безсмислена - да не вредим на другите. Сами решаваме дали някой ни вреди. Ние самите, никой друг. Моят вампир ти каза, че ще му навредиш, ако го отпратиш. Тъкмо той е решил, предпочел е да му навредиш. А ти ще решиш, предпочетеш какво да направиш - дали ще му дадеш от кръвта си, дали ще го отпратиш, дали ще го вържеш, или ще го пронижеш право в сърцето със зеленика. Ако той не желае да бъде пронизан, негово право е да се брани както намери за добре. И така през цялото време ние непрекъснато избираме.
- Погледнато от този ъгъл...
- Слушай - прекъсна ме той, - важно е. Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме.
Всички хора, всички случки в живота ти присъствуват в него, защото си ги привлякъл ти. Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях.

[Ver]

Ричард Бах знае за какво говори, както и ти Нелка

[Мърмори]

Мамо Зори, дължа ти огромно извинение, че въпросната вечер не успяхме да ти звъннеме! Знаеш, че не сме те забравили и не веднъж те споменавахме! Извини ме и си знай, че много те обичам и ценя! А пък имаме и идея скоро да се запозная с теб ,нали Чери?
Благодаря на всички, които уважиха срещата на форумчето!

Ей,Черито,ще те кастря! Ти не ми ли предаде поздравите на компанията след като се чухме? Що така Иската не е разбрала,че си говорихме? И какви заговори кроите вие двете? Казвайте,щото...
Иска,напълно те разбирам,тъй като аз също се чувствах страшно неудобно след срещата в Албена. Макар да не бях аз организатора. Беше обявено на публично място във форума,беше закована тема поне месец и накрая се събрахме 5-6 човека от цяла Варна. На мен ми беше обидно и се чувствах страшно неловко пред Доктора. И незнам защо чувствах някаква вина към него...Няма значение,успопкой се,важното е че макар и малко сте си прекарали добре! вярвам,че и той се е забавлявал във вашата компания и е успял да се разтовари от ежедневните ангажименти.

[cchery]

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ТЕМАТА Е ОТКРОВЕНО ЗА НАС!!! Така че, тук всеки може да разкрие освен това, което му е дотежало у другите, а и своето кредо, верую, начин на мислене и разбиране. Не е целта да се убеждаваме кой прав и кой крив, а да разберем човека до и срещу нас. Общо взето стана ясно, че е по-добре така отколкото така .

Много много отдавна хората са живели като скотове. Според нашите разбирания. Мръсни, космати, необлечени, с неизрязани нокти. Много много отдавна хората са оставили следи за своето си битие. Тълкуватели на това "изкуство" - колкото искаш. Общоприето е мнението, че хората са били скотове. Мислели са за само за прехраната и за защитата си. Още тогава хората са си създали божества. Страховете и безсилието им е трябвало да бъде "покрито" от някой, който я съществува, я не. Но те са го измислили. Иииии..... ето ти начало на религиите. Тогава и картините на "скотовете" са се променили. Вече битовите сцени са почнали да се "извисяват" до окултни. С напредване на годините, деситилетията и вековете, наличните богове са давали една удобна защита на някогашните скотове да......... престанат да се стремят. "Всичко е в ръцете на бога" - успокоявали се и се ...... молели. Не виждали покрай тях си. Имали удобно обяснение за всичко, което ги притеснява, което им отнема храната и защитата.

Но хората успели да махнат воала пред очите си. И тогава се родили разни умотворения от вида:

"Лозето не ще молитва, а мотика"
"Бог помага, ала в кошара не вкарва"

и най-вече:

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;


не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;


не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;


не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;


не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!


А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!


Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.


Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!


Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

"Моята молитва" - Христо Ботев