Иначе Глината бих я поставила на 2-ро място, като материал променящ се без "усилия".
А за въглена съм напълно съгласна с теб, като усещане, но сега като се замисля, последната задача с него ми даде много.Това спокойствие, което трябваше да отработим още ме държи.От както съм се прибрала, гледам някакси с лекота на нещата.
Всъщност не ми се разказва, защото имам чувството, че ще разваля магията, а още я чувствам много крехка.
И не можеш да си представиш колко съм ти благодарна, че ми помогна да осъществя това
(представяте ли си?, ей така в прав текст, горкото дете!). Като стигнала до Алекс, синът ми, хванала картинката му с два пръста, все едно пипа гнусна жаба, показала я на целия клас, размахвайки я, и попитала на висок глас: "И какво сега, тази рисунка харесва ли ви?" с интонация, подразбираща се, че тя самата не я одобрява, и всички деца извикали в хор - Нееееее. Алекс естествено се разплакал 
.
Виждам се отново майка.
Само ще кажа, че от хора, които непрекъснато си поставят граници, не може да се очаква друго. Жалко. 
), когато ти казах, че те знаят по-добре от нас. Сега ме разбираш, нали? 
