Не помня дали съм писала тук за
Елито
Мисля обаче, че не съм. Ето, че тази вечер дойде време и за теб, Ели.
Теб отдавна те чувствам реален, жив, пулсиращ приятел. С готовност да се отзове и в радост, и в тъга, за което ти благодаря. И на скайп, и тук, и на лични, стига да дам знак, че имам нужда от твоето спокойствие, ведро и мъдро отношение към нещата от Живота, и ти си насреща за мен. Винаги
Как го правиш, момиче? Откъде тази сила и това добро сърце?
Искам да се възползвам от темата, за да ти кажа, че те усещам много близка. Че ти желая здраве и щастие. И тъй като виждам и знам, че упорито следваш мечтите и желанията си, а те са благородни и достойни за уважение, от сърце ти пожелавам да се въплътят в реалност, когато е най-доброто време за теб и всички заинтересовани лица около тебе
Вярвам, че ще стане точно така. И съм убедена, че заслужаваш най-доброто от този свят и този наш живот.
С теб съм. Държа да го знаеш. Понякога съм хаотична, понякога съм хиперемоционална и свръхчувствителна, но това няма значение, нали? Важното е, че съм с теб и можеш при нужда да разчиташ на морална подкрепа или реална, практическа помощ.
Елито, възхищавам се на мекотата и умереността ти, на женствеността ти и на тихото ти нежно гласче, с което обаче покоряваш и някак умиляваш хората около теб. Освен това в теб отривам много сила, въпреки фината ти структура и стройното тяло. Има една плавност на движения и реакции, едно спокойствие и една ефирност около теб, не знам, трудно ми е да го опиша с думи, но тези неща у теб много ми харесват, наистина.
И не на последно място, радвам се на бликащия ти оптимизъм, на храбростта да посрещаш с усмивка всеки нов ден, независимо колко сив или мрачен е бил предният за теб, някак винаги си готова да приемеш, че днес е по-добре от вчера, а утре ще е по-добър от днес, само така, момиче!