РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

И така, на Коледа Хри има имен ден, освен че е Рождество Христово. От 24 години насам аз му подарявам подарък на този ден.

Тази година обаче с него не поддържаме никаква /почти никаква!/ комуникация, считано от 8 юли насам. Така ми се иска да го уважа за празника, но не зная точно КАК да го сторя така, че да няма обидени, засегнати и т.н. Умувам...

[Kleo]

Умувах го, а то си дойде самО и неочаквано - на самия 25.12., Коледа и именият му ден на Хри, той доведе с колата децата до мене /Алекс и Магда/, обаче различното този път беше, че не ги остави на 5 минути от нас, както правеше досега, а направо пред входа ни - да се разбира - видяхме се на живо след половин година пълна физическа и фактическа раздяла! Беше ... силно, вълнуващо, хубаво и истинско ... без подаръци, без излишни приказки, без драми... само го видях и възкликнах: "О, здрасти, Хри!" и лекичко се запътих към него, но той веднага се доближи до мен ... и се прегърнахме силно, като приятелите, каквито сме толкова много години вече, като родителите на Алекс ... като минаха няколко секунди, аз тръгнах да се отскубвам от ръцете му, понеже знам, че той е по-дистанцираният и сдържаният от нас двамата, но той силно и непоколебимо ме върна обратно... и така още два пъти ... прегръдката продължи може би повече от 2 минути, плътна и показателна, че значим много един за друг, въпреки раните, които си нанесохме през годините назад... мълчахме и се гушкахме, единствените реплики, които си разменихме бяха: "Честит имен ден и честита Коледа!" /аз/, "Бъди здрава, Деси!" /той/, "Благодаря ти, че дойде дотук, мислех си, че повече никога няма да поискаш да ме видиш." /аз/, "Шшт, тихо сега... А после да поздравиш вашите от мен." /той/.

Децата стояха близо до нас, Алекс едва се въздържаше да не покаже емоции, но Магда се разплака тихичко. А аз и Хри се прегръщахме, треперейки от вълнение, че пак се виждаме. Ами това е. Хубаво е, че отново е в живота ми, ... , някак. П.П. След това Алекс и Магда се качиха горе при мен и Есмо, разменихме си подаръци за Коледа. А Хри тръгна към приятелката си на коледен обяд у нея и детето й. После щели да ходят на вечерно парти заедно. А ние с децата слушахме музика, аз разказах на Есмо, че сме се видели с Хри, той го прие нормално, включително и прегръдката ни. Каза, че знаел, че един ден и това ще стане. Около два часа по-късно аз, Есмо и Алекс се запътихме към нашите в Люлин 5, а Магда - към техните и баба й. Изкарахме чудесна, великолепна Коледа! Есмо се вписа чудесно при моята рода, ние подарявахме хубави неща, на нас ни подариха също много яки неща. Играхме на Диксит цели 10 човека заедно, тръгнахме си чак към 1 часа след полунощ. Пускахме фенери в училищния двор, смяхме се... беше истински весело.

П.П. 2 Мама звънна на Хри и го покани да дойде в Люлин 5 и той, заедно с Алекс, някой от следващите дни, когато не е на работа, че да се видят, а и той да види племенничките ми. Май че малко по малко се нареждат и подреждат нещата с всички замесени. Слава на Бога за това!

[Нели]

Деси, това е освобождаващо преживяване. Явно на Коледа стават хубави неща.

[cvety_rz]

Десииии, много, ама много се радвам да прочета това, което се е случило между теб и Хри. Още от лагера видях, че така завършилите отношения между вас те тормозят и то много. Един прекрасен заършек на годината

[Kleo]

Ох, благодаря ви много, момичета!

Има и кратко продължение, от вчера /тя Нели знае за него, защото точно тогава се чухме с нея по телефона/:

Хри чрез Алекс сам пожела да дойде до Центъра, където дежуря вчера и днес, да ме види и да поговорим. Съгласих се. Видяхме се. Поговорихме. Дълбоко. Той бая си и поплака Хри. Без да изпадам в излишни подробности, само ще кажа, че той в момента в новата си интимна връзка преживява същите и сходни неща, които преживявах аз с него. Да, знам... случва се нещо подобно на това, което ми беше писала Чери... че искам някакъв реваншизъм спрямо него, той да се извини или поне да страда, както страдах аз заради него. Хри приказва вчера много повече, изля се пред мен, показа уязвимост и емоционалност, аз го слушах, задавах му въпроси, оказвах му емоционална подкрепа, но и не му спестих моята си истина, просто гледах да я кажа меко. Той ме слуша много внимателно също. Мисля, че му просветнаха някои негови минали грешки. Той сега не ги прави спрямо приятелката си, но тя ги прави спрямо него, а сега пък него го боли заради нея. Общо взето му показах каква е динамиката между тях двамата и го посъветвах да й даде време /връзката им е едва на 2 месеца, а и не се познават отпреди, както е при мен и Есмо все пак/, за да свикне с неговото присъствие в живота й, но му казах и следното, че тя е много по-различна от мен като поведение, темперамент, зодия /обратната на моята е - Дева/ и т.н., и е нереалистично от една земна жена да очаква същите нежни прояви като от една водна жена като мен, или буйни емоции и страсти, заради силния огън в мен, просто неговата приятелка показва черти като тези на Хри, но още по-засилени според него, и той е шах с пешката в момента... не може да свикне още, че не го обичат така, както го обичах аз.

[cchery]

Дескааааааааа, дано наистина си дадеш сметка, че някои от историите, които "въртиш" в главата си, верно са си само твои рибешки фантасмагории .

Всичко, което описваш за първата ви след половин година среща с Хри, крещи, че и двамата сте имали нужда от близостта си - дори и под нова форма. Виждаш липсата на комуникация до какво води - до чудовища, които се раждат в главите. Но хората сме си такива... това не можеш да го спреш. Радвам се, че вече мостът с Хри е съграден. И вярвам, че този път ще е чисто нов и по-здрав.

За реваншизма - само да поясна, че имах предвид, че ти искаш реваншизъм дотолкова колкото той да ти се извини. Аз не вярвам, че ти искаш той да страда като теб. Даже съм убедена, че е така. В интерес на истината - добре е, че той попада на такива отношения в момента - студенина, дистанцираност. Трябва да ти кажа, че... в известен смисъл ти с твоята безмерна емпатия си причина той да е вземал всичко наготово от теб и да не се е старал. То винаги е така и съм убедена, че ще се съгласиш с мен.

Но пък сега аз съм щастлива заради теб и затова, че почваш Нова година мноооооого на чисто. Толкова на чисто, колкото май не е било последните 17 години. Нали не греша?

[Kleo]

И да, и не. Относно рибешките филми в главата ми.
Хри наистина имаше нужда от тези 6 месеца НИКАКВО ОБЩУВАНЕ между нас.
И аз му го дадох, макар че беше много трудно и тежно за мен... просто ми костваше много да се смиря и да се примиря, че е възможно той изобщо да не желае никаква комуникация с мен... към момента, засега.
Добре, че тази половин година измина и че той /а и аз също, до голяма степен/ вече е готов да застане лице в лице с мен! Толкова се радвам за което! Щеше да е тъпо и ужасно изминалите 24 години да се превърнат в равнодушие или вражда!



Ани, аз като цяло не желая никой по света да страда. Принципно. Обаче си признавам, че имаше моменти, в които бях толкова ядосана на Хри и се чувствах толкова наранена и предадена, и обидена от него, че ми се искаше и него да го заболи, за да види какво е любим човек да ти причинява подобно нещо.
Относно извинението... знаеш ли? По-скоро исках да признае, че е причинил вреда, щета, болка. Че също е отговорен за случилото се.
И да, извини ми се. И аз на него също.

[Kleo]

[Нели]

Обаче си признавам, че имаше моменти, в които бях толкова ядосана на Хри и се чувствах толкова наранена и предадена, и обидена от него, че ми се искаше и него да го заболи, за да види какво е любим човек да ти причинява подобно нещо.
Относно извинението... знаеш ли? По-скоро исках да признае, че е причинил вреда, щета, болка. Че също е отговорен за случилото се.

Аз имах момент, в който исках Христоско да съжалява. Не да страда, а да види какво е загубил. Някак да прозре какво съм имала предвид, опитвайки се години да му кажа и покажа някои неща.
Истината всъщност е, че мъжете не функционират така. Ако си вземат някаква поука, то тя е с новата жена. Но никой няма да каже или да признае пред себе си, че е причинил вреда и болка, защото това означава да бръкне много дълбоко в душата си и да засегне своята самооценка. Непризнаването пред себе си е много мощен защитен механизъм. Впрочем това важи и за нас, жените.