Алабашът е представител на голямото семейство Кръстоцветни и заедно с гулията е не толкова популярният роднина на добре познатите ни карфиол, броколи и зеле. В някои краища на страната на алабаша казват "гулия", но не бива да се бърка с кореноплода ! Алабашът не може да се похвали с дългата културна история на репите и пащърнака, защото за пръв път е бил описан в Германия чак в средата на XVI век. Въпреки това до края на столетието се отглежда в цяла Западна Европа, както и на много места около Средиземно море. Постепенно достига до Азия, като в Кашмир е особено популярен. Китай и Югоизточна Азия също го ценят.
Двугодишният зеленчук има големи, продълговати листа и въпреки че те също са употребяема част, за консумация се използва най-вече закръгленото му, удебелено стебло. Под дебелата кожа на алабаша се крие хрупкава и сочна месеста част. По вкус растението наподобява ряпата, но е по-меко и сладко, а със застаряването загрубява. Зеленчукът може да се консумира както суров, така и приготвен по различни начини, като и в двата случая е чудесна добавка към не особено богата на витамини зимна трапеза.
Алабашът е объркващо растение – на пръв поглед прилича на ряпа, но когато го види в градината, човек остава изумен, че светлозелените или виолетови глави не растат заровени в земята, а почти антигравитационно се държат над повърхността върху не особено дебело стъбло. Затова технически зеленчукът не може да бъде наречен кореноплоден, но все пак свойствата му наподобяват тези на останалите членове на групата.
През първата си година стеблото на алабаша (Brassica oleracea var gongylodes) е късо и връхната му част се разраства в стъбоплод (гулия), който е използваемата му част. В зависимост от сорта на алабаша, стъбоплодът бива кръгъл, овален или сплеснат с различна големина.
Има две разновидности свтлозелен и синьо-лилав на цвят, като цветът има значение доколкото светлозеления узрява по-рано и е по-крехък. В България най-често се отглежда като ранен и късен алабаш. Ранният е готов и се прибира през май, когато главите на гулията му стигнат 7-10 см в диаметър. Неприбрани от полето, те застаряват и стават неизползваеми. Късният алабаш се засява през юли и е готов в ранната есен.
Алабашът също така бива дребен и едър. Дребният алабаш се отличава с по-високи хранителни и диетични качества в сравнение с по-едрите екземпляри.
Съдържание и полезни свойства
Съдържа средно:
88% вода,
2,9% белтъчини - доказано е, че белтъчините му съдържат пълноценни аминокиселини, които играят важна роля при възстановяване на клетките в организма,
4,7% захари,
7,8% безазотни екстрактни вещества,
1,17% минерални вещества
.
:idea: В една купичка алабаш (ок. 130 грама) се съдържат цели 83.7 мг витамин С, което е 140 % от необходимия дневен прием на този витамин. :idea: :idea: Поради високото съдържание на витамин С, наричат алабаша северен лимон. :idea: Една такава висока концентрация е чудесно средство за поддържане на имунната система и играе важна роля в борбата с болестотворни организми, както и в превенцията на различни заболявания. Освен големи количества витамин С, в зеленчука се сдържат още и витамини от групата B, като например ниацин, витамин B-6, тиамин и др.
Той помага за усвояването на желязо от организма и регенерирането на доставките на витамин Е.
:idea: Подобно на останалите представители на семейство Кръстоцветни, алабашът съдържа много полезни фитохимикали, предпазващи от рак на дебелото черво и притежаващи отлично антиоксидантно действие. :idea: Един от тези фитохимикали е сулфорафан, за който се смята, че антираковите си свойства, има способността и да помага на черния дроб да се справи с токсините.
Съдържанието на диетични фибри, които са полезни за червата, също помага за понижаване на риска от храносмилателни проблеми, хемороиди и рак на дебелото черво. Една порция алабаш доставя около 5 грама фибри, което е 19% от препоръчителната дневна доза. Фибрите насърчават и популацията на „добрите“ бактерии в чревната микрофлора.
Алабашът е много богат и на калий (473 мг в 135 грама зеленчук), което го прави полезен при борбата с високото кръвно налягане, сърдечните проблеми и циркулацията на кръвта. Калият, който се съдържа в алабаша ускорява обмяната на веществата и регулира дейността на мускулите и нервите. Подобрява възбудимостта и трансмисиите на нервите. Една порция алабаш съдържа 14% от препоръчителния дневен прием на калий.
Освен калият, минералите калций, желязо, магнезий, манган, селен и фосфор също част от състава на зеленчука.
:!: Съдържанието му на оксалова и пикочна киселини обаче го правят неподходящ за коснумация за хора с камъни в бъбреците и подагра. :!:
В сто грама алабаш има 27 калории, 0,01 г наситени мазнини и никакъв холестерол, а като добавка и ниско съдържание на натрий.
Листата на алабаша също са много хранителни, макар кулинарната традиция да ги пренебрегва. В тях има изобилие от каротини, витамин А, витамин К, минерали и витамини от групата B.
Алабашът в народната медицина
- При отслабнала сърдечно - съдова дейност народната медицина препоръчва сок от алабаш разбъркан с лъжичка мед.
- При болки в ставите се използват компреси от каша от сварения зеленчук.
- Пикочогонно, отхрачващо, против запек, действат отварите от алабаш
- Алабашът укрепва имунната система, помага при анемия и авитаминоза - скорбут.
- Полезен при астма, бронхит, туберкулоза и лъчева болест - в Япония се дава на облъчени с радиация хора.
- Препоръчва се като храна на болни от атеросклероза, високо кръвно налягане, миокарди,пиелонефрит.
Алабаш и диети
Алабашът спомага за задържане на резултата от диети. Той перфектно се усвоява от организма и не предизвиква подуване в стомаха. Ако се добавя по малко алабаш в супи и ястия, това ще помогне за поддържане на снижено с диета тегло.
Как да съхраняваме алабаш?
Твърде ценно качество на този зеленчук е, че правилно съхраняван в сухо и хладно помещение, не губи своите качества - сочност, съдържание на витамини и минерални соли. Тази негова особеност му позволява да се ползва като ценна храна не само през есента, но и през зимата и ранната пролет.
По идея и със съдействието на Боби!
Източник
Източник
Източник