Искам да сложа моята "точка" в тази тема
. Не за друго, а защото това за мен беше наистина
предизвикателство - тези 90 дни, през които не бях себе си
, а един друг, стриктен човек, който се
подчинява. Успях да си настроя ежедневието на тема всекидневни тренировки, да стартирам от "ниското" на тренировките за напреднали и да достигна подстъпите на техните върхове, да искам още и още, да давам повече отколкото мислех, че съм способна, да чувствам всеки мой мускул като част от същността ми, а не просто като чиста физика - да видя контурите на едно ново тяло, което цял живот живее в неподходяща опаковка. Научих много! Сътворих много! Направих още една крачка напред! Беше ми едновременно интересно, и скучно; вълнуващо, и еднообразно; спокойно, и треперещо; приятно и с болка..... Интересно, защото тренирах по нов начин. Скучно, заради многото повторения, които някои тренировки имаха - аз просто съм такъв човек - не обичам да минавам по един и същи път 2 пъти. Вълнуващо както когато върша нещо за първи път, еднообразно - защото се случваше 5 дни в седмицата, т.е. предопределено, а аз обичам изненадите. Спокойно, защото управлявах сама силата, която притежавам, треперещо в дните, когато нищо не можеше да накара някой мой мускул да помръдне в желаната посока. Приятно, защото бях себе си..... самата аз с моята енергия и желание да съм вечно в движение, а болката...... незабравими мускулни трески на неподозирани места по тялото ми
....... Мога и още да пиша, но честно казано, не мога да се съсредоточа достатъчно. Сложих "точката" на 90-дневното едва вчера, с ето тази тренировка:
[youtube]PDLAj7KHSCc[/youtube]
Днес пак съм с мускулна треска :lol: :lol: :lol: :lol: . Очаквам да споделите и вашите усещания за тези 3 месеца.