Защо майките имат вина за мухльовците наоколо

[Kleo]

По тази тема, а и за отговорността и на двамата родители в отглеждането на децата, препоръчвам горещо една книга, която прочетох тези дни на един дъх, а именно тази: "Всичко наготово" на Ричард Уотс. Много е увлекателна и поучителна. Съветва родителите как да не разглезват децата си и какво да направят, ако вече са го сторили.

[Kleo]

Синът ми е на 17. Все повече Мъж. А не момче или юноша.
И да ми е жив и здрав, но да си кажа - не е мухльо, не е!
Щастлива, радостна и горда майка съм, направо е хубаво

[cchery]

И да ми е жив и здрав, но да си кажа - не е мухльо, не е!

Деси, как разбираш определянето като "мухльо" за мъжете? Какво включва това? И какво изключва, разбира се?

[Kleo]

Мухльо за мъж е синоним на ненадежден, безотговорен тип, мъж-мекотело /безгръбначен и слаб като воля и хъс за живот/, без амбиция, без сила, без собствено мнение и без своя позиция, която да отстоява. А за теб какво е, Ани?

[cchery]

А за теб какво е, Ани?

Мухльо е човек, изгубил желание за битка... битка за живот, за доказване, за напредък, за развитие, за посперитет. В общи линии намирам мухльовци както при жените, така и при мъжете. И наистина не мисля, че майките са виновни..... Доста жени предпочитат мъжко поведение от типа, който ти си описала, Деска. А има и друг вид жени - доминиращите, които искат от мъжа си и това, и онова, и трето, и четвърто и все не са доволни, и все се оплакват... и по този начин се стига до онова, което аз писах - губенето на желание за каквото и да било.... Може би обобщено бих определила "мухльо" като продукт от недоимък в отношенията между половете във всички възрасти.

[Kleo]

Благодаря ти за твоя пост.
До голяма степен ни се припокриват мненията.
Просто може би ги изказваме с различни думи? ... ... ...

[cchery]

Подарък, стигнал до мен по път, който смятах, че е изгорен, ме провокира да пиша тук. Става въпрос за книга на американска авторка. Съвсем в началото ѝ съм и това не е основното ми четиво, но е приятното допълнение към сутрешното ми кафе. Чета с пресяване и все пак основният лайтмотив се закотви в мен: момчетата биват възпитавани да са смели, а момичетата - идеални!

Мда.... и не става въпрос за майките и мухльовците (последното е доста грубо). И отново не иде реч за майките и кифлите. А за обществената нагласа и манталитет, които постановяват схващането, че момчетата са жилави и издръжливи, а момичетата са уязвими и трябва да бъдат закриляни.

Дори и в наши дни, въпреки обществения напредък, хората се чувстват малко неудобно, ако момчето изглежда прекалено несигурно, предпазливо или уязвимо, камо ли ако се разплаче.

"Смела, а не перфектна", Решма Сауджани

[Kleo]

Много ми резонира заглавието, благодаря ти, че сподели!

[cchery]

Много ми резонира заглавието, благодаря ти, че сподели!

Деска, само по заглавието на книгата: "Смела, а не перфектна" можеш да се настроиш не съвсем правилно какво ще четеш. Макар то да е много, много точно преведено. В оригинал звучи така BRAVE, NOT PERFECT: Fear Less, Fail More, and Live Bolder.

От прочетеното дотук мога да кажа със сигурност, че е типичното за американците коуч-надъхване, което аз не харесвам. Точно затова и писах, че чета с пресяване. Защото всъщност в тази книга има и история, но и нещо повече - преглед на стереотипите за живот, кариера и творчество в обществото. Става въпрос за наслагванията в очакванията каква да бъде жената още от момиче и девойка. Правят се и сравнения със същото, но съотнесено към момчетата. Неслучайно писах за книгата в именно тази тема и цитирах това:

Дори и в наши дни, въпреки обществения напредък, хората се чувстват малко неудобно, ако момчето изглежда прекалено несигурно, предпазливо или уязвимо, камо ли ако се разплаче.

И още един цитат ще си позволя - може би той съвсем би те насочил какво можеш да очакваш от тази книга:

"Изпълнените само с добри намерения родители и учители ни насочват към дейности, с които се справяме много добре, за да можем да се отличим, и ни отклоняват от онези занимания, в които не сме толкова добри, за да пощадят чувствата ни и да запазят оценките ни високи. Разбира се, те са напълно доброномерени. Нито един родител не би искал да види дъщеря си наранена, разочарована или обезсърчена.
..............
От друга страна, момчетата ги възпитават по съвсем различен начин. Тях ги учат да бъдат изследователи, да играят грубо, да се люлеят силно, да се качват на върха на катерушките даже и ако при всеки опит падат. Насърчавани са да опитват нови неща, да работят с всевъзможни джаджи и инструмнети и веднага да се връщат в играта, ако бъдат наранени.
............
С други думи, момчетата са учени да бъдат смели, а момичетата - идеални."

Какво ме порази, за да го споделя?!? Защо имаме крайно отрицателно (и подигравателно) мнение, ако едно момче или мъж.... не иска да се бие, разчувства се със сълзи или е милозлив?! Дотолкова, че сме склонни да го наречем дори мухльо. СТЕРЕОТИПИ в мисленето за т.нар. възмъжаване...... Ами ако едно момче не иска да възмъжава по този начин?!?!? Ако сърцето му е достатъчно добро, че да не тормози или убива животни, примерно?! Ако умее да съчувства по начин, който го кара да се разплаква?!?! Ако иска да побеждава на полето на спорта, вместо да се бие на улицата?! Какво тогава? Тогава.... си позволяваме да го наричаме мухльо. И се правим, че не чуваме побоя на домашния насилник в апартамента до нас.... онзи, възмъжалият.....

Ей такива мисли се породиха в главата ми..... Защото ние си говорим от десетилетия за женската еманципация....., но същевременно не даваме същата свобода на избор на мъжете.

[Kleo]

Разбирам. Значи книгата би ми харесала, определено.
Не съм възпитавала и отглеждала момиче. Само момче. Засега.
Така че не мога да сравня самата себе си като майка как бих се държала и дали би имало разлика.
По същия начин нямам брат, а само сестра, нашите са ни възпитавали като момичета.
Не мога да направя разлика по този начин, не и аз, не и към сегашния момент.

Обаче ми стана любопитно, Ани, предвид, че ти си и мъжка, и женска майка:
Чисто поведенчески еднакви неща ли си стимулирала у двете си деца?
Или като се погледнеш отстрани си даваш сметка, че неусетно единия си стимулирала за едно, другия - за друго?
Или поне по различен начин си ги вдъхновявала двамата?
Наистина ми стана много, много интересно това!

Аз зная за моя подход лично към Алекс. Стимулирала съм го определено да бъде куражлия и смелчага.
Но без да бъде нападателен, агресивен и доминиращ на всяка цена.
Той носи добро и състрадателно сърце, но има лидерски качества.
Въпросът беше да го вдъхновя да ръководи, но меко и уважително!
Не желаех за него стремежът за съвършенство, не, не го исках за него, защото на мен ми донесе много негативи в моя живот.

[cchery]

Десита, много интересни въпроси ми зададе. Благодаря ти!

Истината е, че и аз съм се съобразявала с това, че единият е от мъжки пол, а другата - от женски. Примерно - в избора на дрехи. В избора на играчки. В избора на спорт, към който да ги насоча. Но е и факт, че те самите са ми давали сигнали какво им е интересно - примерно като гледаме някое детско филмче. Коки категорично не е искал кукли на дисни принцесите, а Бела - не е искала костенурки нинджа . Когато Бела се роди, Коки беше на 3 години и половина, и с Момчил му казахме той сам да избере подарък за бебето, и да му го подари като се видят за първи път. Коки избра и подари на Бела малка, жълта количка .... В интерес на истината Бела си е играла много повече с играчките на батко си, отколкото с нейните кукли.... явно, че средата я е определяла.

Иначе - реално аз спирах Коки да се бие с другите хлапета и най-вече да ги засипва с пясък. Както и стопирах Бела да се катери по катерушките, защото умирах от страх, че ще падне. От друга страна никога не ми се е налагало да спирам Бела да се бие, защото тя не го е правила. Както и да свалям Коки от катерушките, защото пък той никога не се катереше .....

Не съм ги възпитавала в това да са лидери - за мен лидерството е вродено качество. Ако го имаш, рано или късно ще го проявиш. Но твърдо ги учех да се сприятеляват - това категорично. Ако видят ново детенце на площадката, което стои отделено и се срамува да се включи в компанията, да преодоляват бариерата към него много бързо и без притеснения.

Друго, на което съм ги възпитавала, е любовта към животните - винаги, ама винаги сме спирали при бездомно коте или бездомно куче и съм им позволявала да ги галят! Учела съм ги да не се страхуват от тях, а най-малкото - да не се погнусяват. И двамата в това отношение имат моя мироглед и дори Коки се умилява доста повече и от Бела.

Коки се научи да се бори мъжката на терена - наистина там реализира вероятно заложените у него агресия и стремеж към надмощие. Той винаги беше най-добрият футболист в отборите, където е играл. Но и...... най-възпитаният и ставаше лидер точно с това - отношение към останалите момчета и респект към треньорите си. Показателно в тази връзка е, че при всяко от прибиранията му от Айндховен през последните месеци, тренерът на последния му отбор го кани и му позволява да си тренира и тук отново с отбора.

Засега толкова време имам да пиша по тази тема .