Защо майките имат вина за мухльовците наоколо

[Нели]

Момичета, стана ми интересно и ще се намеся, защото мисля, че пропускате нещо. Да тормозиш или убиваш животни, да не съчувстваш и да се биеш на улицата НЕ е мъжко поведение и е ярко доказателство, че НЕ си възмъжал. Всъщност показва, че подсъзнателно се боиш именно от това да не би да стане видно, че не си възмъжал и се мъчиш да имитираш поведение, което ти се струва мъжко (но НЕ Е!). Агресивното поведение НЕ е мъжко, както не е мъжко и поведението на мухльото.
Гледали ли сте филми, в които главният герой НЕ иска да се въвлича в сбивания в бар и не отговаря на заядливи подмятания и провокации, но не защото го е страх от схватката и от слабост, а защото ЗНАЕ какво е мъжката сила? А тя е като самурайския меч - извадиш ли го, трябва да го използваш.


Мисля, че това неразбиране става все по-масово и все по-разпространено. Мъжът знае какво може да постигне мъжката сила и никога, НИКОГА не използва това самоцелно или като демонстрация.

[Kleo]

Да, Коси и излъчва това нещо, за което пишеш.
Следила съм как изглежда на спортни прояви.
Алекс прилича на него, просто е с 2 години назад.
Коки е Скорпион. Алекс е Лъв, с Асцендент Скорпион.
Определено смятам, и то отдавна, че нашите две момчета доста си приличат!
И то по много, много неща.
Включително и до голяма степен в това как точно са възпитавани от нас двете с тебе.

[Kleo]

Момичета, стана ми интересно и ще се намеся, защото мисля, че пропускате нещо. Да тормозиш или убиваш животни, да не съчувстваш и да се биеш на улицата НЕ е мъжко поведение и е ярко доказателство, че НЕ си възмъжал. Всъщност показва, че подсъзнателно се боиш именно от това да не би да стане видно, че не си възмъжал и се мъчиш да имитираш поведение, което ти се струва мъжко (но НЕ Е!). Агресивното поведение НЕ е мъжко, както не е мъжко и поведението на мухльото.
Гледали ли сте филми, в които главният герой НЕ иска да се въвлича в сбивания в бар и не отговаря на заядливи подмятания и провокации, но не защото го е страх от схватката и от слабост, а защото ЗНАЕ какво е мъжката сила? А тя е като самурайския меч - извадиш ли го, трябва да го използваш.


Мисля, че това неразбиране става все по-масово и все по-разпространено. Мъжът знае какво може да постигне мъжката сила и никога, НИКОГА не използва това самоцелно или като демонстрация.

Същото мисля и аз, Нели!
Ама 1:1. Добре, че се включваш в дискусията ни.
Затова и толкова много УЧА на тема мъжка и женска енергия.
Изключително много се бърка какво е едното и какво е другото.
Разбира се, имат ниско и високо проявление, и двете енергии.

[cchery]

Момичета, стана ми интересно и ще се намеся, защото мисля, че пропускате нещо.

Мне..... нищо даже не пропускаме. Говорим си за стереотипи. А не за методи на възпитание.

[Kleo]

Именно стереотипи, Ани. Има доста и то погрешни. Както го схващаш и ти, и аз, и Нели, а явно и въпросната книга.
Между другото, бих я прочела с огромно желание и интерес! Вижда ми се смислена и написана следствие опитност.
Определено мъжкото и женското начало, като принципи и архетипи, като равноправни, но различни, същности, много ме интересуват! Живо се вълнувам от малка от темите за жените, мъжете, отношенията помежду им, как се възпитават двата пола... абе всичко свързано с тези неща.

[cchery]

И за още нещо си говорим - за изискванията и очакванията на обществото..... Уж не е редно да има очаквания, пък.... ето на - трябва непременно да възмъжееш еди как си и еди що си........ А ако си от мъжки пол и харесваш мъже?!? Какво тогава? А ако си майка на такова момче - ще го върнеш ли в родилния дом?

Но ако си хетеро и не искаш да възмъжаваш така, както някой ти го налага или разбира смисъла на мъжка сила, на мъжка енергия?!

Изобщо не сме свободни. Напротив - овъртлоляли сме се в една камара комплекси, разбирания и стереотипи...... и се мъчим да ги налагаме и на другите. И то не с пример - а с обяснение (а често и с ирония, сарказъм и подигравка) какво е редно и какво не.

Определено мъжкото и женското начало, като принципи и архетипи, като равноправни, но различни, същности, много ме интересуват!

Въпросът тук, Деска, е ще имаш ли силите да погледнеш, осмислиш и прецениш тези архетипи не само от позицията си на хетеросексуална жена...... И не само.

Книгата я издава ИК "Вдъхновения" - издателството на Боби... беше с нас тук доста дълго време - bobichan.

[Kleo]

Помня Бобката, разбира се.
Да, имам желанието и силата, Ани.
А и в живота си познавам доста такива мъже.
С по-мека душевност и психика.
Приемам ги нормално.
Зет ми /съпругът на сестра ми/ често плаче. Разчувства се дори и на реклами понякога. Камо ли на филми и книги.
А е един от най-мъжествените мъже, които познавам.
Тоест лично аз не слагам знак за равенство между мъжа-скалА и мъжествен мъж.
Други качества са ми важни , за да не нарека един мъж "мухльо" или други-подобни-обидни епитети.
И не, няма да го върна в родилния дом!
Но ако момчето ми е женствено, ще ми е тъжно за него, заради това, че няма да бъде добре приет в обществото.
А не защото аз няма да си го обичам, каквото си е.
Мдааа, като цяло болна точка си ми е тази тема, но аз това си го зная.
Що конфликти и караници съм имала със съседските момчета... що разправии.
А като психолог как ми се налага да свалям ненужни брони и защити мъжки, щото нали , научени били , че уж мъжете не плачели, пфу!

[cchery]

Виж колко сме различни в разбиранията си за възпитанието

Но ако момчето ми е женствено, ще ми е тъжно за него, заради това, че няма да бъде добре приет в обществото.

А аз ще се боря да бъде прието. Няма да ми е тъжно. Но ще страдам истински и ще преживявяам с него. От дъното на душата си. Но у мен страданието поражда искрата за битка.

[Нели]

И за още нещо си говорим - за изискванията и очакванията на обществото..... Уж не е редно да има очаквания, пък....

Аз пак като някоя черна станция, но... напоследък явно тази роля ми идва "отръки". Стереотипите на обществото и очакванията на хората са същото като ролята на родителите - нещо, което сега е модерно да бъде заклеймявано като лошо и ние имаме склонност да се впуснем в това заклеймяване. Травмите от детството, родителските грешки, които оставят следа за цял живот, стереотипите на обществото и т.н. Да, тези неща ги има. Дали са обаче непременно лоши? Или това само по себе си е също стереотип?
Любимата ми роля - да разбивам стереотипите.

Замислете се: стереотипите са лоши, те трябва да се разбият, ние трябва да живеем без тях - това самото е стереотип, момичета.

Представете си дете, израстващо без никакво влияние и без никакви травми от детството. Никакви. Въобще без нищо. Нула.
Можете ли?
Аз - не.
Защото, ако нещо сериозно не ни препъне, ще ни препъне нещо друго, не толкова сериозно, но някакво препъване във всички случаи ще има. Дете, отраснало без каквито и да било стереотипи, е дете, отраснало без съпротива от страна на външния свят (в лицето на родителите, а след това и на обществото). Това означава без каквито и да било граници. Обаче границите не са непременно лоши. Те дават сигурност и ориентир. Ще поясня.

Представете си как вървите през пустинята. Накъдето и да погледнете, е едно и също - пясък, дюни, още пясък и още дюни. Накъде ще вървите? Как ще разберете дали се придвижвате наистина, дали напредвате или се въртите в кръг? Как ще си поставите цел и ще се стремите към нея?
Никак. Защото нямате ориентири. Това е психиката на човек, отраснал без ориентири. Не знае нито къде се намира, нито накъде да върви. Защото травмите от детството и стереотипите са именно това - ориентир. Ние можем да се стремим към него или да се отдалечаваме от него, ако не ни харесва, но и в двата случая наличието му е условие да можем да се придвижваме.

Предтавете си, че се намирате на висока издадена над пропаст скала. Искате да погледнете какво има отдолу и напред, но не можете, защото е твърде опасно да се приближите до ръба. Как надничате?
Никак. Стоите там, където сте и не смеете да се приближите и да надникнете. Прикован сте към мястото, където сте. защото нямате сигурност. Ако имаше парапет или поне въже, за което да се държите, можехте да надникнете отвъд ръба на пропастта. Това е психиката на човек, отраснал без усещане за сигурност в психологически смисъл - т.е. без разбиране кое какво е. Не смее да направи крачка. Защото травмите от детството и стереотипите са именно това - парапет - пречка и преграда, но и граница на зоната на сигурност, в рамките на която се движим свободно.

[cchery]

Стереотипите на обществото и очакванията на хората са същото като ролята на родителите - нещо, което сега е модерно да бъде заклеймявано като лошо и ние имаме склонност да се впуснем в това заклеймяване.

Не е задължително обсъждането на стереотипите (пък и каквото и да било) да е заклеймяване. Дори и говорещият/пишещият да е с негативна оценка по дадена тема.

[post_id=63804 time=1646997840 user_id=76]
Представете си как вървите през пустинята. Накъдето и да погледнете, е едно и също - пясък, дюни, още пясък и още дюни. Накъде ще вървите? Как ще разберете дали се придвижвате наистина, дали напредвате или се въртите в кръг? Как ще си поставите цел и ще се стремите към нея?

Представата за пустинята като съществувание без ориентири също е стереотип . И ако човек е приучаван да живее извън техния стандарт, пустинята за него ще е ориентир. Възможност.

Предтавете си, че се намирате на висока издадена над пропаст скала. Искате да погледнете какво има отдолу и напред, но не можете, защото е твърде опасно да се приближите до ръба. Как надничате?
Никак. Стоите там, където сте и не смеете да се приближите и да надникнете. Прикован сте към мястото, където сте. защото нямате сигурност. Ако имаше парапет или поне въже, за което да се държите, можехте да надникнете отвъд ръба на пропастта. Това е психиката на човек, отраснал без усещане за сигурност в психологически смисъл - т.е. без разбиране кое какво е. Не смее да направи крачка. Защото травмите от детството и стереотипите са именно това - парапет - пречка и преграда, но и граница на зоната на сигурност, в рамките на която се движим свободно.

Не съм сигурна, че е точно така. Но по-скоро не съм сигурна в какво трябва да ме убеди този пример.

Нежеланието на човек да се доближи до вероятна опасност в 90% от случаите е насаден (възпитан) страх. Стереотип. Един от много хубавите примери в живота ми са тараумара - индианското племе, което живее в Медния каньон в северно Мексико. Това са хора, които ежедневно бягат 80-100 км по скалистистите пътеки на мястото, което обитават. Това е начинът им на придвижване от векове. Естествено е всеки съвременник да възкликне "Ама как го правят?!?!"...... Но по-естествен е отговорът на този въпрос - "Никой не им е казал, че не могат да го правят (в смисъл, че човек не пригоден да тича толкова много)".

В този ред на мисли стереотипите често пъти са стопер. Днес все още в България не можеш открито да кажеш, че си гей. Защото рискуваш буквално живота си. Днес все още в България не можеш да кажеш открито, че не искаш да ходиш в казарма, защото тогава не си мъж. Днес в България все още не можеш да спечелиш президентски избори, ако си жена, защото.... си жена.

"Смела, а не идеална" - да се върна на темата от ранния следобяд.

[Нели]

Чери, ти си 100% в книгата в момента. Каквото и да кажа сега, ако то не е в съзвучие с нея, ще бъде отхвърлено автоматично.
Затова най-умно е да те оставя да ѝ се насладиш на спокойствие.