ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема

[cchery]

Здравейте, мацки. Минали са над 10 дни, откакто последно писах тук..... честно - не съм усетила как е минало времето. Междувременно се случиха някои неща, други пък не успяха . Едно от тях са 1400-те км, които изминах шофирайки до Айндховен и обратно. На отиване бяхме заедно с Коки, но той кара малко. На връщане се прибрах самичка и то.... през нощта. И дори и да звучи някак като голяма работа, трябва да кажа, че всичките тези километри бяха само по магистрали, които в Холандия, Германия и Швейцария са просто перфектни.

В Айндховен с Коки оправихме квартирата му, пренесохме всичкия бягаж, който беше разхвърлял при приятели в града и го обзаведох с някои важни неща, така че да не чувства липсва, докато живее там. Проблем обаче представляват условията за настаняване на студенти в Холандия - такава световна мръсотия и неподреденост никъде другаде не съм виждала. Ние с Коки чистихме (съвсем сериозно) ДВА дена...... Накупих една камара препарати, вкл. и кофа с парцал... Михме мебели, прозорци, под, рафтове...... а в кухнята единият от хладилниците беше........ не мога да ви опиша - имаше храна, затворена в пластмасови кутии, от месец май..... Вкиснал спанак, спаружени нектарини, вмирисани яйца - замразени лук и чесън във фризера, ама ей така цели с люспите, които малко като се поотпуснаха, почнаха да се разтичат и да смърдят. Представете си кутийка с нарязана на кубчета шунка, чийто срок на годност е изтекъл през май.......и същевременно е била и отворена....

Но..... от друга страна ми беше толкова хубаво 4 дена само с Коки. Той е наистина вече голям човек, но също така си е моето момченце.

Иначе тук в Берн уреждам последните необходимости за живота в Швейцария, а именно здравното осигуряване. Днес ходих в офис на застраховател - начинът на функциониране на здравната система тук е хем по-различен от нашия в България, хем има и допирни точки. Но някак си, когато ти кажат, че здравното осигуряване е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (и няма мърдане от него) и за безработни като мен е 350 франка месечно (което са си 700 лв) и..... всички допирни точки с България се изпаряват . За хората на трудов договор е с 50 франка по-евтино. И това е бейсик осигуровката, която включва избор на джипи и прегледи при специалисти по преценка на джипито, както и спешни приеми в болница при злополука. За дентални услуги изобщо не говорим .

Другото много важно за мен, което искам да споделя е, супер лесната и готина адаптация на Бела в гимназията в Берн. Тя бе приета безрезервно от съучениците си, а учителите ѝ се съобразяват с недоброто ѝ ниво на владеене на немски език и дори днес се е случил един парадокс за българските ни разбирания - класният ръководител на Бела ѝ се извинил след края на часа на класа, че не се е съобразил, и е говорил на бернски диалект, а не на книжовен немски език . Междудругото разлика между книжовен, австрийски и швейцарски немски има и хич не е малка.

Аз си признавам без излишно театралничане, че свикнах много лесно с възможностите, които Берн ми дава. Карам колело като изтървана - навсякъде, където мога да стигна с него; спортувам сериозно и ходя редовно и да плувам - дали на реката или на обществените басейни е без значение. Разбира се - яд ме е, че не говоря и разбирам добре езика, но ще направя всичко възможно да поправя този пропуск. Отделно, че хората тук са много толерантни към такива като мен... и почти всеки говори английски.

Да ви кажа чакам с нетърпение да почне есенния програмен период на телевизиите и да тръгне някое шоу - дали игри на волята или маските или нещо друго. Обичам да ги гледам и винаги ми е интересно.

Ами това е в общи линии от мен.

2-11 септември сме с Есмо на Дебелариум Мефисто - Рибарица. Там ще сме на специална програма и дневен режим.

Надявам се на това място да ви хареса и най-вече да имате полза. Това са си 10 дни, което вече е сериозна предпоставка за положителни резултати. Ще ми е интересно да споделиш след това как ти се е сторил престоя и програмата в този дебелариум.

А като стана въпрос за килограми мога да се похваля, че най-сетне мръднах надолу..... бях застопорила едни 73-74 килограма от над година... и упорито си вървяха само нагоре. Е, днес видях и шестицата като първа цифра. Но то за това си има причина - тичам много и много карам колело. Макар че, ако имаше начин да избягна баирите тук, бих го направила с кеф ... Направо не мога да ги понасям - нито като бягам, нито като съм на колелото.

Да, Алекс навърши 18 и сме си все ние двамата - обичащи се майка и син

Желая на Алекс късмет в живота и светъл път в света на възрастните.

[cchery]

Здравейте. Събота е . Обаждам се просто така. Тук вали. Но е приятно въпреки това.

[Сиренце]

Аз пък чистя къщата и се опитвам да я подготвя за смяна на дограмата. ДОЖИВЯХ!!!
От години мрънкам да сменим старите ужасни прозорци на втория етаж, но т.к. Цецо НЕНАВИЖДА ремонтите, беше мисия невъзможна. Тази година, обаче, и момичетата се включиха в мрънкането и той се предаде . Сега остава да чакаме майстори, изработка и т.н. но се надявам до зимата да сме пооправили вече.

[cchery]

Здравейте. Днес беше много шантав ден в Берн. Сутринта беше силно слънчева и топла. В 12 часа запука пороен дъжд, който свали температурите поне с 10 градуса. Следобедът обаче опъна отново онова ми ти слънце на небето.... и не стига това, ами вечерта пак поде една буря ........ Аз бях излязла с колелото да се поразходя из града и се наслаждавах на хубавата вечер в една градинка до реката..... и докато усетя първата капка дъжд по ръката си отново запука свиреп дъжд..... Хубавата част - колкото бързо почна, толкова и бързо спря дъдждовалът. Лошата........... по погрешка на излизане съм взела връзката с ключове на Бела, на която естествено, няма окачен моят ключ за веригата за заключване на колелото ми...... респективно нямах никакъв шанс да избягам от дъжда. Особено пък с колелото . Момчил дойде на спасителна мисия с неговото колело и ми донесе вълшебния ключ, който ми се струва вече няма да забравям никъде .

Цецо НЕНАВИЖДА ремонтите

Цони, разбирам го Цецо. Макар че..... повечето мъже, които познавам, все обичат нещо да ремонтират....., но има такива като Цецо и Момчил, на които това не им е приоритет. Последният голям ремонт у нас 2019-2020 и на мен ми взе здравето. Както го почнах с огромно желание, така го приключих със сълзи накрая ....

От друга страна пък.... ето при вас смяната на дограмата вече ще се състои, така че ще ти е готино и много по-светло и уютно. Разбира се.... ще си има работа покрай това. Сега - предварителна. След смяната - довършителна. Но наистина - винаги си заслужава.

Подготвяте ли новата учебна година?

Днес е денят на Съединението и да..... бидейки извън България го няма усещането за празничност и тържественост. Уви. Макар че аз знам какво чувствам в сърцето си точно за този празник.

[cchery]

22 септември - обявяване на Независимостта на България



Честит празник! Нека помним, че най-голямата ни сила е обединението и независимостта.

[cchery]

Здравейте, хора. Гледам - минал е почти месец и половина, откакто за последно съм писала в тази тема. И това е добре. Не за друго, а човек трябва да има какво да сподели. Аз лично не си падам и по разните му там гифове и емотикони, които трябва да изразяват емоции и състояния...., та съвсем няма как да мина и да сложа само жълта ухилена физиономия - да като ето тази .

Много неща имам да напиша. Много пък не ща, за да не стане пак тегаво. За добро или за лошо съм в режим на сравнение. Неизбежно е. Две държави. Две общества. Два мои живота дори - преди и след. Така се случи. Началото хич не беше лесно, но сега 3 месеца по-късно мога да кажа, че не съжалявам за направената крачка да заживея извън България и то точно в Швейцария. А най-вече в град Берн. Имахме възможности да пообикаляме малко из страната и където и да съм била съм се върнала с приказни впечатления и много снимки, за които бе неизбежно да получа вдъхновение.

Най-хубавата част всъщност е самият Берн. Столицата на Швейцария е 4-ят по големина град тук (по брой на населението), и лично за мен е идеалният баланс - съчетание между достатъчно голям град, но не мегаполис, и провинциална разточителност и спокойствие, но не и скука и запустялост. Обичайният ми пейзаж по пътя от нашия квартал до центъра са ............ фермите! Да - съвсем истински, големи ферми с постройки, характерни за фермите, с обработваеми площи, с лозя и...... овчици и кравички, които си пасат!!!!!! Пътят от нас до центъра е точно 2 километра......, т.е. не живеем в някое присъединено село. За сравнение разстоянието Младост 2 - Орлов мост по права линия е 5.5 км.....

А това, което наричам център, е всъщност старият град на Берн. Смея да твърдя, че това е най-големият стар град, в който съм попадала. Макар да се колебая дали този в Амстедам не го превъзхожда, но това няма никакво значение. Аз просто ОБОЖАВАМ старите градове, запазените и функциониращи стари градове. Още от времето, когато като дете майка ме водеше на Самоводската чаршия в Търново, после през Етъра и Боженци, стария Созопол и Несебър, та до небе-тебе в Пловдив . Разликата е обаче и тук е осезаема. Някак си нашите стари градове са прекалено елитарни - прекалено престижно е да живееш на такова място. Дори до степен да изпитваш превъзходство спрямо останалите българи. Дори и ресторантите, и галериите и всичко в Стария град на Пловдив е прекалено лъскаво, претенциозно и скъпарско. Тук....... тук старият град живее съвремения си живот по същите правила, по които го правят и останалите части на Берн. Има толкова симпатични кафенета, бирарии, винарни и цените са както на всички други места в града.... Една част от него пък огромна търговска зона - с всякакви магазини. Но няма цигания, няма сергии, няма нищо подобно - просто улици с покрити тротоари, които в дъждовно време са пълни хора. Събота и неделя старият град на Берн се превъща в сцена на открито за всякакви артисти - главно музиканти, вкл. и за духовия оркестър на града. Вървиш си, чуваш красива музика и се нареждаш да гледаш изпълнителя. Ако ти хареса 1 или 2 франка (2-4 лв) са напълно достатъчна цена, която да платиш за представлението.

И такива неща. Засега това е от мен. Макар че има още какво да разказвам.

Ще се радвам да прочета и вие какво правите и как сте.

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен!Дори не помня от кога не бях влизала тук,но много се радвам,че точно днес реших да намина и прочета Ани!
Първо започвам с решението ти,което взе преди няколко месеца.Сигурна съм,че помниш,когато вървяхме към вас и се чудихме на странните светлини,които хвърляха лампите, как ти казах,че дори сега да не го усещаш,аз вече знаех че това е най-правилното решение за теб и всички вас.И се радвам за вас,дори не можеш да си представиш колко!
Второ-обичам да чета "приказките"ти ....когато пишеш,а аз чета,в главата ми излизат образи,такива които ти описваш и може би които моето съзнание рисува,но аз съм там и ги "усещам".Това е като малка глътка въздух,извън реалността.Никога няма да ми омръзне да те чета и да "дишам".
Как е Бели,добре ли се чувства?
А Коки как е,как върви годината при него?
При нас,какво да ви кажа....пак разни кръстопъти,нерви и прочие,но поне сме здрави.Карам 2-рата година,уча здраво,взимам изпити и съм много горда от себе си и не ме е срам да го кажа,защото само аз си знам колко е трудно да съвместяваш всичко.Но аз съм добра в това...в съвместяването
И още нещо...аз пък ще се радвам да правиш сравнения,все пак...ако някой страда от псевдо-патриотизъм може да си страда сам
Поздрави на всички ви,Ани,и целувки!
Цони,Деси,Цвети....никой нищо не пише....

[cchery]

Здравейте отново и здравей, Ели, специално ти . Наистина ми стана много драго като писа. Препрочетох си поста ти 2-3 пъти през изминалото време. Благодаря за окуражаването да пиша, но и да сравнявам..... и изобщо да се чувствам свободна. На такава вълна съм в момента, че отново изпитвам определена неувереност в някои отношения. Хубавата новина - ами харесва ми да е така, защото правя открития. А откритията са "кръвта" за моята зодия .

Карам 2-рата година,уча здраво,взимам изпити и съм много горда от себе си и не ме е срам да го кажа,защото само аз си знам колко е трудно да съвместяваш всичко

Това, което правиш ти, си е геройство. Особено пък в днешно време, когато много малко от ценностите, с които бяхме възпитани и израстнахме, останаха да са валидни. В едно силно консуматорско общество, още по-силно поляризирано главно поради битово-икономически причини и недооценяващо интелектуалния багаж на индивида, да направиш стъпка към академично образование, да си съзнателна в образователния си процес и да даваш пример на следващата генерация българи, ами - да, геройство си е. И будителство . Помня, че и Еми записа да учи висше преди 2 години. Не съм я чувала от много време, но предполагам, че не е прекъснала.

Сигурна съм,че помниш,когато вървяхме към вас и се чудихме на странните светлини,които хвърляха лампите, как ти казах,че дори сега да не го усещаш,аз вече знаех че това е най-правилното решение за теб и всички вас.

Дааааааа... . Знаеш ли - първоначално се стъписах и се зачудих какво им беше на сенките на лампите.... и после прочетох това "когато вървяхме към вас" и се сетих за уличката, която излиза на улица "Вичо Грънчаров" и как гледахме мрежестите сенки по асвалта ........ Да, толква хубаво, толкова загадъчно и толкова чудно лятно беше. И знаеш ли - пак ще ни се случи само... трябва да намеим нещо друго, на което да се дивим .

Днес искам да разкажа за нещото, в което почти се влюбих да правя..., а именно разходките ми пеш до центъра. Вече писах, че обожавам местата, през които минавам. И те далеч не са само с ферми. Всъщност обичам да минавам и пред другата крайност на фермите - големи семейни къщи. Някои от тях всъщност доста големи. С интересни фасади, с изящни архитектури, с интересни украси и фигури, които ги красят. И прозорците...... прозорците на всички къщи тук са различни. Те са като очи. Сякаш всяка къща е един човек с душа, в която можеш да се взреш като отправиш поглед към прозорците. Те са капандури в много приятни цветове и допълнително "отварят" къщата. Подобно на Холандия и тук не е особено популярно да се пускат пердета и щори вечер и понякога разхождащият се по тъмно буквално може да се пренесе в нечий хол, ако си даде достатъчно време да зяпа към някоя къща . Ако пък е през деня, то тогава се радвам на домашните котки, които са пуснати да се разходят и са достатъчно гальовни, че да ми дават да ги галя. И при все всичко това къщите тук не са помпозни. Не са претенциозни. И не те оставят с гадното усещане, че си малък, беден и идващ от Източна Европа. Напротив - лично мен те много ме вдъхновяват. Обещала съм си, че ще направя албум със снимки на име "Бернски къщи", защото смятам, че го заслужават.

Другото, което непременно трябва да спомена, за да завърша някак си темата с разходките, е "черешката на тортата", наречена удоволствие, а именно слушалките на ушите ми и музиката, която слушам с часове. А тя - музиката е основно български естрадни изпълнители. Точно оттам ми дойде вдъхновението за онзи пост по повод деня на будителите - за хубавите български думи и чудните стихове, в които са претворени от майстори на римуваното слово. Всъщност..... обикаляйки по този начин и слушайки музика, докато черпя вдъхновение от красотата около мен, аз се потапям напълно в текста. И въображението ми чертае не образи, а цели картини, и си дадох сметка - какви съкровищници са създали нашите поети. Оцених многократно красотата на нашия език; пълнотата и изществото му; оцених ролята му за усещането за принадлежност към България и за това как за цял живот ще си остана българка....

Тази есен съм на вълна Веселин Маринов . Апропо - преди година отново слушах музика, докато се разхождах, но този път из Младост - тогава пък въртях по цели дни Георги Христов - албуми и концертни изпълнения. Преди това беше Васко Найденов. Но сега съм поразена от това колко недооценен е Веско Маринов и какъв невъзможно добър изпълнител е..... Не само, че текстовете му са основно за любов, а и неговото превъплъщение в посланието им. Той сякаш пее и обяснява на мен самата, че аз съм жената на неговия живот, че иска да остарее с мен и т.н. и т.н.

Снощи обаче "смених плочата" - пуснах си Коледен концерт на Тоника и мой....... това ще са следващите наши прекрасни изпълннители, чието творчество ще изследвам из основи.

Ами май е това засега. А, да не пропусна да кажа - миналата неделя се чухме с Ванчето. Обадих ѝ се, защото много отдавна не я бях "виждала" тук. Говорихме си над половин час и ми беше толкова хубаво... Те са добре - здрави и щастливи заедно.

Цони,Деси,Цвети....никой нищо не пише....

Надявам се и аз да минете и да драснете по някой и друг ред.

[Kleo]

Ани, и аз обичам да слушам Веселин Маринов.
Понякога дори си поплаквам на негови песни.
Пее наистина чувствено ... и с чувство!
Нищо, че доста хора го бъзикат за това...
На мен това ми е в негов плюс, а не в минус.
Не, че не прочетох и останалите неща,
но просто в момента мога закратко да се включа.

[Kleo]

След месец точно е Бъдни вечер! Купихте ли вече някои от подаръците за близките си, а за себе си? В какво настроение сте броени седмици преди Коледно-Новогодишните празници, преди трескавата суетня? Украсихте ли вече? Слушате ли коледни песни, гледате ли коледни филми? Планирате ли нещо интересно за месец Декември? Как ще внесете уют и красота?

[ellis_stoyanova]

Ние купихме нови играчки за елхата и искам и една аранжировчица да си направя,ще ви покажа в прикачена снимка.Миналата седмица гледах коледен филм по нова,харесват ми,но все още не съм се настроила.Мен някак ме изморява това търсене на подаръци,което е странно.Не ме разбирайте погрешно,обичам близките ми да са щастливи.
Днес успешно предадох последния тест по право,надявам се да съм се справила и мога да запиша успешно взет семестър.