Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

ГОРД ПРИВЕТ

Калин Терзийски

Ако полицията наистина
е свалила каските си
в знак на солидарност с протестите
(не с националистите, не с лумпените,
които винаги
се пръкват отнякъде,
не с екстремистите, не с
опасните и заредените с камъни
и хидроксилни групи от
евтината водка, а с народа,
вдигнал се на бунт за свободата си!)
срещу зелените сертификати
Аз
Ще издигна паметник на българския народ!
За пореден път
След като не показа дисциплинираност
И тогава, когато дисциплинирано всички
Прекрасни европейци
В колаборационистко унизително умилкване
Пред нацистките си господари
Най-почтено, разумно и дисциплинирано
Изпратиха своите евреи в Аушвиц, за да бъдат там
Разстрелвани по десет с един куршум – в тиловете
В колонки, и да бъдат обгазявани с
Циклон Б в бани и горени в пещи
С остригани коси за пълнене на дюшеци
Да
Дисциплинираните европейци,
които направиха това
За разлика от нас
А българите за пореден път
Както тогава
Не го правят
Не го правят
Не го правят
Не пращат никого, не се дават, не се съгласяват
Излизат отпред
и Свалят Каските
От дивотия
От чудатост
От тъмнобалканска субектност
От саможивост и карловско-сопотски индивидуализъм
От балканджийски инат
От шопско-дървена философия
От идиосинкразия
От непоносимост към чуждия акъл
От непукизъм
От гордост
От ей така на!
От велик е нашия войник
От „майната ви, махайте ми се от главата, шибани навлеци“
От андрешковска хитрост и хиляди малки сметки
От импулсивен кураж и ура по пет на нож
Българите
Които на нищо не приличат
Освен на себе си
И това е най-гордата и прекрасна
Констатация
Която я има на тоа бел свет!

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

Любов и Свобода

Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

Пеща,
1 януари 1847 г.

Шандор Петьофи

[Kleo]

НЕЙ

Питаш ме, защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе темна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох той,
ще изпита гневът мой.

Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора:
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах:
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в темна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!

Христо Ботев

Писмо от Христо Ботев до семейството му, 17.05.1876

Писмо до семейството му, "Радецки", 17.05.1876
Автор: Христо Ботев

На гърба на листа Ботев саморъчно е отбелязал: "Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова в Букурещ."

"Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и тряба да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да не те оставят, и тие тряба да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдеме най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те

Христа"

Източник
Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.237–238

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

"За да разбере света, човек понякога трябва да се отдръпне от него." - Албер Камю