Хормони на щастието и… как да си ги набавим сами? Химия и хормони на щастието.
“Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.” Казал някой, и аз му вярвам…
Питала съм се много пъти от какво се определя щастието? Може ли щастието да се унаследява, да се придобива или неговото ниво да се променя в резултат на промяна на някои неща от живота ни? Оказва се, че отговора на всички въпроси е “ДА”!
Винаги съм вярвала, че хората които се разболяват от всякакви болести (психически или физически) първо са били нещастни, в някакво отношение. Или както казва историкът Дерин Макмахън, страдаме от уникалната съвременна болест “нещастието да не си щастлив”. За това винаги първото, което търся като психотерепевт е защо този човек се е чувствал нещастен, ккаво не му е било наред в живота изначално? Какво и защо е създало терена, ако мога така да се изразя, почвата върху която да поникне, неговата болест? Не съм аз първата, която си задава този въпрос, още е Хипократ е казал: “Изследвайте човека, а не неговата болест”. И аз разследвам. Защото знам, че щастливите хора не се разболяват. И няма да ми омръзне да го повтарям това твърдение, защото го вярвам.
Нарочих си да изследвам щастието. Самият процес на изследване ме направи по- щастлива. В безкрайните часове, когато седях зад компютъра и търсех научни доказателства за това което ни прави щастливи, и аз ставах по- щастлива. Продавачката в магазина ми се усмихваше безпричинно, възрастният охранител в басейна където плувам- също, полицая на улицата (даже не ме спря при очевидно нарушение), случайни шофьори/ ки ми даваха път, даже в НАП служителите ми се усмихваха любезно…Това вече ми дойде в повече . Нещо работеше, което аз самата не разбирах все още. Не беше, защото съм руса, със сигурност.
После някак започна да просветва.. Аз станах собственият си “щастлив” експеримент.
Учудващо, разбрах, колко много учени са посветили живота и кариерата си на това да изследват какво може да ни направи по- щастливи, ТУК и сега, независимо от обстоятелствата. Независимо дали сме бедни, богати, образовани или не, в любовни връзки или не, с деца или не. Щастието, очевидно ,на никой не зависеше от тези факти или само от тях. В една от най- бедните държави в света, Бутан, имат “Брутен продукт на щастието”. Вярно, че си хранят прасета с марихуана, но те самите не я употребяват. Дали пък не е за това? В тази бедна държава има само една магистрала, няма почти никаква престъпност и самият им крал иска да бъде детрониран… Май не е това причината…
В търсенето на щастието, виртуално се разходих до Холандия, за да посетя Проф. Руут Веенховен, който се счита за европейският Професор по щастие и управлява единственият Институт по Щастие в Европа. Знам че е смешно, но да, има и такъв. И открих много интересни неща! Както и какви изследвания правят колегите по щастие отвъд океана.
Според изследвания на Института по Невробиология, Психология и Икономика, САЩ кандидата за „Ген на щастието“ е гена, свързван най- вече до сега с емоционалните проблеми и депресията (или гена на депресията).
5-HTTLPR
Ролята на 5-HTTLPR и неговите вариации е в активиране производството на серотонин в зависимост от негативните или положителни емоции, които изпитваме. Как става това?
5-HTTLPR е също познат като протеина който транспортира серотонина обратното към клетките, след като неговото химично съобщение е било предадено. Тъй като серотонина е важен невротрансмитер, свързан с намаляване нивата на хормоните на стреса в стресови ситуации, различните генетични вариации на 5-HTTLPR изглежда са свързани с разтройствата на настроението, вкл. депресия.
Индивидите с „къси“ форми на този ген са по- податливи на депресия, особено когато става въпрос за стресови ситуации. Хората с по- дълга вариация на този 5-HTTLPR ген имат повече шансове за задоволителен и щастлив живот.
Някои изследвания сочат че жителите на Дания и Холандия (които са едни от най- щастливите страни в света) в действителност имат най- малко на брой жители с „късата“ форма на този ген.
Химия на щастието
Факт е, че хормони и невро-трансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие и някой фактори от начина ни на живот могат да ги повлияят. И сега:
6 основни хормони и невротрансмитери, които влияят на щастието
Факт е, че хормони и невротрансмитери формират нашето ниво на задоволство, удоволетвореност и щастие. Начина по който живеем живота си и нещата които правим всеки ден могат да повлияят на количеството и качеството на тези хормони!
Допамин
Този невротрансмитер движи системата за награждаване в мозъка. Ако получите например похвала в работата си, то вашият мозък получава силна доза допамин- който води до чувството за задоволство и най- общо- до щастие! Допамина също е отговорен за действията, насочени към получаване на удоволствие. Как може да се повлияе на производството на допамин? Поставяйте си реалистични цели, при изпълнението на които винаги ще получавате инжекция допамин! Също така насочете вниманието си основно към дейности, които ви носят удоволствие!
Упражнение за повишаване на допамина
•Направете списък с 12 неща, които обичате/ обожавате да правите…И правете всяка седмица поне по 2 от тях!
•Направете списък за месеца със супер реалистични цели поне 5 на бр.!
•Слушайте любимата си музика!
Едно изледване от 2011 публикувано в Nature Neuroscience на учени от McGill University показва, че слушането на музика която обичате (и особено тази от която ви „настръхва“ кожата) директно повишава нивото на допамина в кръвта и съответно усещането за щастие.
Серотонин
Този невротрансмитер за повишаване на настроението става известен от SSRI антидепресантите (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), чиято цел е именно да повишат нивото на серотонина в мозъка. Серотонина също се увеличава значително когато се чувствате важни и значими, или когато си припомняте моменти на минали постижения.
Един от най- ефективните начини за ествествено повишаване на тези нива са чрез всекидневни интензивни упражнения или фитнес.
Упражнение за повишаване на серотонина
1.Включете в своя график всекидневни 30 мин. Упражнения- плуване, джогинг, колоездене, разходки, аеробни упражнения и др.
2. Поискайте си утвърждаване на близки и значими хора! Попитайте например любимият дали готвите добре или как ви стой новата прическа, вашата най- добра приятелка- как изглеждате в новата рокля и т.н. И още по- лесно ще стане, ако преди това сте им дали вие някакво утърждаване или комплимент.
2. Искате допълнителна инжекция серотонин? Идете и постоите на слънце за около 20 мин. Кожата ви абсорбира UV лъчи, които спомагат за производството на Витамин Д и серотонин.
Окситоцин
Както невротрансмитер, така и хормон, той често е наричан „любовния хормон“. Учени от Университета Клермонт в Калифорния са установили че този хормон има по- голямо значение за жените, отколкото за мъжете и има изключително влияние върху усещането за щастие. Той се увеличава, когато прекарваме време с любимите хора, както и когато извършваме някакви добри дела. Как да си повишим този хормон сами?
Окситоцина е важен при раждане, и може да бъде изкуствено доставен с цел ускоряване на процеса на самото раждане и увеличаване на контракциите, както и кърменето. Този хормон също е свързан с възпроизводствените органи както при жената, така и при мъжа. Неговото количество се увеличава при оргазъм (независимо по какъв начин е постигнат) като завишените нива остават в организма още известно време и стимулират мускулатурата на половите органи, което спомага за свързването на яйцеклетките със спермата и съответно опосредства процеса на оплождане.
Окситоцина също опосредства социалното поведение и как да се държим с противоположният пол. Научно е доказано, че хора с ниски нива на окситоцин са промискуитетни, докато високите нива на окситоцин допринасят за моногамни отношения между хората. Окситоцина също е наречен „елексир на доверието“ и „хормон на обвързването“. В този смисъл- вашият партньор може и да изневерява просто защото има ниски нива на оскитоцин .
Упражнения:
1.Инвестирайте във взаимоотношения: Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но едва ли с нещо материално може да се радвате на празниците, или да се гушнете в тях, или да поплачете пред тях и те да ви утешат. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас, така че инвестирайте своето време и енергия в значими за вас отношения.
2. Обадете се на 5 човека, с които сте загубили връзка напоследък, но бихте искали да сте по- близки (приятели, роднини, бивши колеги). И ако е възможно, прекарайте „качествено“ време с тях, особено с парньора си.
3. “ PAY IT FORWARD”. През следващата седмица, направете 5 добрини, без да очаквате благодарност или награда. (старайте те се да са различни, за по- добри резултати).
4. Прегръщайте, гушкайте, дръжте за ръце, потупвайте по рамото, масажирайте се повече. Позволявайте си и целете повече физически контакт партьора, детето или вашето домашно животно.
Ендорфини
Ендорфините са ендогенни, опиоидни и полипептидни съединения, или невротрансмитери. Те се произвеждат от хипофизната жлеза и хипоталамуса най- вече по време на аеробни силови упражнения, физическа възбуда или оргазъм.
Ендорфините също са естествени болкоуспокояващи, които се отделят като контра функция на стрес и болка. Те имат действие подобно на морфина и действат като аналгетик и седатив, като намаляват усещането за болка.
Как да увеличим ендорфините?
•Люти чушки- лютите чушки и изобщо лютивите храни са един от начините да намалим болката и да увеличим този невротрансмитер.
•Шоколад.. Някой случайно да не обича?
•Смях- гледането на комедии, смешни клипове, вицове и изобщо както и да е продуциран смях увеличава тези хормони.
•Секс
•Ароматерапия- особено ванилия и лавандула, според изследвания в тази област.
Естроген
Помага за образуването на серотонин и ви предпазва от раздразнителност и тревожност, като поддържа настроението ви стабилно. Естрогена намалява в менопаузата, както и при прекалено голяма физическа активност или тютюнопушене. Дисбаланса на прогестерон/ естроген преди менопаузата също негативно афектира настроението. Управлението на стреса може да ги балансира, тъй като хормона на стреса кортизол значително влияе върху тях.
Упражнение:
Медитирайте редовно, тъй като е установено че 30 мин медитация на ден в продължение на 8 седмици може значително да повлияе на нивата на стреса. И не само!
Всякакви дейности, свързани с намаляване на стреса влияят положително на този хормон: гореща вана, масаж или йога.
Прогестерон
Помага за заспиването и изобщо за добрият сън, влияе благоприятно на тревожността, раздразнителността и внезапните промени на настроенията. Нивата на този хормон спадат значително, когато жените навлязат в пре- менопауза (35- 40 год), но това също може да бъде повлияно от неправилно хранене и прекалено високи нива на стрес.
Упражнение:
Отнесете се сериозно към това с което се храните и как се храните, колко спите и как точно управлявате стреса в живота си. Избягвайте мазнини и захар, тъй като те влияят на нивата на този хормон и изобщо яжте повече “живи” храни.
Искренно се надявам тези упражнения за чисто химическо стимулиране на хормоните на щастието да помогнат да се чувствате по- щастливи. Ако не са достатъчни:
Група по щастие:
Всеки последен четвъртък на месеца.
Първо събиране: 28 януари, 2016
Място: Гр. София Родопски извор №53;
Час: 7:30; Цена: 30 лв.
За записване: 0885 26 4400
Светла Банкова, психолог и психотерапевт
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Описание: Причините за пристрастяването не са просто психически проблем. Резултатите од духовното изследване показват, че коренна причина за пристрастяването е в духовното измерение. Предлагаме хора и семейства, които се борят с пристрастяването да прочетат тази статия.
1. Причини за пристрастяване спрямо модерната наука?
Няма консенсус по отношение на етиологията (причина), превенция и лечение на разстройства от зависимости. Правителство на САЩ публикува „Теории за злоупотреба с наркотици: Избрани Съвременни перспективи“, излязоха с не по-малко от 43 теории за химическа зависимост и най-малко 15 методи на лечение!
Ние ще дадем един пример за това объркване:
Много хора смятат пристрастяващите поведения като хазарт и алкохолизма като „болести“ . Други смятат че те са научени поведения в отговор на сложно взаимодействие между наследственост и екологични фактори.
Други пък водят дебат в полза на генетичните причини. Някои изследователи отбелязват, че за разлика от повечето често срещани заболявания като туберкулоза, която има определена причина (микроб) и модел за определено третиране, за което всички са съгласни, няма убедителни основания или точно определен метод, към които всички да са съгласни, за повечето зависими поведения.
Тази липса на съгласие между експерти причинява проблеми с подходи за превенция и лечение на много зависими поведения. (Ref: Департамент Приложна Наука за Здраве, Indiana University, 2003)
По този начин, от една страна имаме милиард долара бюджети, за да се намали злоупотребата с наркотични вещества, от друга страна, не съществува консенсус относно причината за пристрастяването. SSRF предполага, че ако правителствата по света са били съсредоточeни върху духовните причини и духовното лечение на зависимости в своите изследвания, те ще са имали по-голям успех в овладяване на зависимостите.
2. Духовно изследване на причините за пристрастяването
2.1 Какво означава духовно изследване на причините за пристрастяването?
Духовнo изследванe на пристрастяване означава проучване на духовните причини и изцеление на зависимости с помощта на напреднало и активирано шесто чувство (ESP).
2.2 Кой може да диагностицира чрез духовно изследване?
Диагностика на специфичната духовна кауза за пристрастяване е възможна само од духовно еволюирал човек, който може да възприема финото измерение. Под духовно еволюирал имаме предвид, Светец, т.е. този, който е на духовно ниво по-високо от 70%. Човек с активно шесто чувство (ESP), може да възприема коренната причина, но преди да се достигне най-малко 60% духовно ниво, диагнозата трябва да се потвърди от духовно еволюирало лице (Светец) над 70% ниво.
За подробности обърнете се към следните статии:
• Според Духовната наука, кой може да се счита за Светец?
• Как човек може проведе духовно изследване?
2.3 Видове зависимости, обхванати в духовното изследване
Обхватът на духовното изследване върху зависимостите, проведено от SSRF обхваща всички видове зависимости.
2.4 Какви са причините за пристрастяването?
Степента на „познатия свят“ в сравнение с „финото духовно измерение“ е в съотношение от 1: безкрайност. Чрез духовно изследователски методики, ние можем да погледнем в духовното измерение и установим степента, в която то засяга живота ни. Въпреки това е уместно да се добави, че неосезаемостите и нюансите на различните духовни фактори и тяхното взаимодействие могат да бъдат много комплексни и сложни. Именно поради тази причина, човек може в най-добрия случаи да документира над 80% от допринасящите духовни фактори. Въпреки това, дори и с това ограничение, просто вземено в предвид духовното измерение, духовното изследване е далеч по-цялостно, отколкото конвенционалните изследвания в постигане до дъното на това защо нещата се случват.
Духовнo изследванe за установяване коренните причини за зависимостите осигуриха следните резултати:
Причина за зависимостта и Среден процент допринасящ за зависимостта:
Физическата зависимост от пристрастяване - 30
Ум и его - 30
Духовни причини т.е. обладаване от духове или заминали предци, които искат да се докоснат до пристрастяващото вещество чрез лицето, което обладават - 40
Общо - 100
Забележки:
1. Цифрите в тази таблица са само средни стойности и могат да варират значително в зависимост от конкретния случай. Важното е, че има голяма вероятност от духовно влияние в момента непознато за съвременната наука.
2. Този аспект се дължи на ума и егото. Например, заради външния натиск, или просто за показване, един тийнейджър може да започне да използва пристрастяващо вещество. Това е дори по-често при пушенето, когато тенденцията е да покаже, че човек е „cool“.
3. Делът на духовни причини за зависимостта може да варира значително. Дори ако зависимостта първоначално е поради психологически причини, негативните енергии могат да се възползват от тази слабост на един човек и да го обладат. По този начин зависимостта, която може да е започнала с физическа или психологическа причина скоро ескалира в духовна. Имайки това в предвид, съвсем разбираемо е когато Генералният хирург (САЩ) се позова на няколко национални проучвания, които разкриват 75% до 85% от 51 милиона пушачи в страната биха искали да се откажат, но досега не са били в състояние да го направят (Източник: Time списание). Наркоманите не са в състояние да се откажат от зависимостта, дори и да искат, поради влиянието, което негативната енергия има над тях.
Структура на духовните причини: Сред духовните причини за пристрастяването, фините тела на предците съставляват 30%, а негативните енергии или духове съставляват 70% от случаите. Духовете или фините тела на заминалите предци засягат или обладават хората, поради две основни причини:
•За да задоволят собствената си жажда за веществото, което предизвиква пристрастяване
•За създаване неприятности на лицето, правейки го наркоман
Вижте статията „Защо биха искали моите заминали близки и другите мои предци да ми причинят болка?“
Хората с много зависимости могат или да бъдат повлияни от много духове/заминали предци, или просто един дух/заминал предак с множество зависимости.
Повторно връщане към зависимо поведение е много трудна тема в областта на зависимостите и е знак за неуспех. Духовното изследване показва, че широкото разпространение на духовните причини е една от причините за ниския процент на успешно лечение на физическо и психологическо ниво.
Физическо третиране означава рехабилитация с прекратяване на употреба на веществото и след това отказване с медикаменти. Химикали, като метадон се използват като по-безопасни заместители на оригиналното вещество, с което се злоупотребява.
Психологическо третиране включва консултиране, формална и/или неформална психотерапия и т.н. с или без физическо лечение.
Според статистиката за Алкохол и Алкохолизъм, над 46% от 100% от алкохолиците са се върнали повторно шест месеца след хоспитализация, както и над 48 процента са се върнали повторно в рамките на шест месеца след отворен тип рехабилитационна програма. Службата за национална политика за контрол над наркотици съобщава, че дългосрочните проценти за възстановяване от зависимост от метамфетамин може да бъде по-малко от 10% на сто. (Източник: michaelshouse.com, Офис на националната политика за контрол на наркотици, алкохол и алкохолизъм)
Дори и тези, които успяват в отказването за първи път, страдат същите 75% повторно върщане като възстановяване на зависимост от алкохол и хероин. (Източник: сп. Time)
2.5 Зависимости от гледна точка на съдбата или свободната воля
Според духовния Път на Действие (Кармайога), всички наши действия са или предназначени (не в нашия контрол) или в резултат на свободната воля (в рамките на нашия контрол). Като правило на палеца, в сегашната ера 65% от нашите действия са предназначени, и 35% се дължат на свободната воля. Въпреки това, в случай на пристрастяване, делът на съдбовен елемент е много по-голям. Важни събития в живота като раждане, брак, сериозни инциденти и смърт са изцяло предназначени, т.е. споделят съдбата на 100%.
Действителният дял на съдбата в даден пристрастен човек може да бъде установен само от хора над 70% духовно ниво (т.е. Светци), или от тези с много силно напреднало шесто чувство.
Обърнете се към статията „Духовни коренни причини за трудностите в живота".
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Изпитвали ли сте душевна болка – болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира… Искаме да я изтръгнем, а не можем… иска ни се да крещим, искаме да забравим, да не мислим, а нищо не помага…
Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т.н.
Няма ли лек за душевната болка?
Хората обикновено казват: „времето лекува“. Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте… А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно…
Какво можем да направим?
• Изживейте болката.
Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: „За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи“. Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.
• Приемете случилото се.
Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: „Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе“, това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т.н., толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем – тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:
„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
• Не се идентифицирайте с болката.
Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.
• Променете своето отношение.
Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава…
Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т.н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.
Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:
Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това.
Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: „колко е зле, не мога да живея без него/нея“, няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.
Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли? Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието? Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?
Променете отношението си – не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си „Силата на положителното мислене“ говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:
„Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на „прехода“ и са хвърлили поглед отвъд – и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения.“
Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място – по-добро и продължава своя път.
А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?
Огледайте се – вероятно имате деца, приятели, роднини. Огледайте се и вижте възможностите, които ви се предлагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен.
Може би това изпитание идва да ви научи нещо – да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света.
Има един откъс от „Как се каляваше стоманата“, който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:
„А опита ли се да победиш тоя живот? Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч? Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.“
• Започнете нещо ново – работа, бизнес, спорт.
Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място – животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце.
Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:
„Силата, която търсим „там навън“ е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположение, за да я използваме по положителни начини…Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили.“
Днес се навършват 160 години от раждането на Зигмунд Фройд:
Зигмунд Фройд,
Австрийски невролог и психоаналитик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роден - 6 май 1856 г.
Фрайберг, Австрийска империя
Починал - 23 септември 1939 г. (83 г.)
Лондон, Великобритания
Националност
Австрия
Научна дейност - Област Психология
Работил във Виенски университет
Видни студенти: Ана Фройд, Виктор Франкъл, Вилхелм Райх, Джон Боулби, Жак Лакан, Карл Юнг, Мелани Клайн, Ото Ранк, Фриц Пърлс, Ърнест Джоунс
Известен с Психоанализа
Награди - наградата „Гьоте“
Медицина - Област Психиатрия, неврология
Образование - Виенски университет
Учил при Жан Шарко, Йозеф Бройер
Психоанализа - Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
Съзнавано • Предсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
То • Аз • Свръх-аз
Либидо • Нагон
Тълкуване на сънища • Пренос
Защитни механизми
Съпротива
Важни личности, свързани с него:
Алфред Адлер, Нанси Чодороу, Ерик Ериксън, Роналд Феърбеърн, Ана Фройд, Карен Хорни, Ерих Фром, Ърнест Джоунс, Карл Густав Юнг, Мелани Клайн, Хайнц Кохут, Жак Лакан, Маргарет Малер, Ото Ранк, Хари Стек Съливан, Сюзън Съдърланд
Важни произведения:
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея
Училища на мисълта
Себе-психология
Обектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология
Зигмунд Фройд (на немски: Sigmund Freud, 1856 – 1939) е австрийски невролог и психолог, основател на едно от основните течения в психотерапията – психоанализата.
Фройд започва кариерата си като лекар във Виена, където се запознава с редица личности, оказали влияние върху развитието на психоанализата. Неговото приятелство с Вилхелм Флис, сътрудничеството му с Йозеф Бройер, влиянието на Жан-Мартен Шарко и теориите за хипнозата на Салпетриерската школа го насочват към преосмисляне на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това той разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа.
Фройд обединява цяло поколение психотерапевти, които постепенно развиват психоанализата, първоначално в Австрия, след това в Швейцария и Берлин, а по-късно и в Париж, Лондон и Съединените американски щати. Въпреки вътрешните разцепления и критиките на някои психиатри, в годините между двете световни войни психоанализата се налага като нова дисциплина на хуманитарните науки. През 1938 година под заплахата на националсоциалистическия режим Фройд, който е с еврейски произход, напуска Виена и се установява в Лондон, където умира от рак през следващата година.
Психоанализата, която получава това име през 1896 година, се основава на поредица хипотези и концепции, разработени или възприети от Зигмунд Фройд. Централно място сред тях е техниката на лечение, в чието разработване участва и Йозеф Бройер. Други основни концепции са хипотезата за несъзнателното, за изтласкването, защитните механизми, нарцисизма, Аза, идеалното Аз, както и метапсихологични идеи, като психосексуалното развитие, едиповия комплекс, кастрационния комплекс.
Зигмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 година в еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, по това време част от Австрийската империя. За произхода на семейството няма много сведения, но се предполага, че то произлиза от Галиция. Баща му Каламон Якоб Фройд (1815 – 1896) е скромен търговец на вълна и има две деца от предишни бракове. Зигмунд е първото дете от неговия втори или трети брак, с Амалия Натансон (1836 – 1931), от който се раждат още пет момичета (Анна, Роза, Мици, Долфи и Паула) и едно момче (Александър).
Според неговия биограф Анри Еленбергер, „животът на Фройд е пример за постепенно обществено издигане от долната средна класа до най-висшата буржоазия“. Семейството му, както повечето виенски евреи, постепенно се асимилира в местното общество. Младият Зигмунд не е възпитаван в стриктно следване на еврейските традиции и, макар че е обрязан при раждането си, образованието му не е традиционалистично, а отворено към философията на Просвещението. Той говори немски език, както и латински, езика на сефарадите.
Зигмунд Фройд прекарва първите си три години във Фрайберг, след което семейството се премества в Лайпциг, а през февруари 1860 година се установява за постоянно в еврейския квартал на Виена, някогашното гето на австрийската столица. Фройд остава да живее там до принудителното си изгнание след аншлуса от 1938 година. Между 1860 и 1865 година семейството се мести многократно в квартала, докато накрая се установява в Пфефергасе в Леополдщат.
Зигмунд получава първите си уроци от майка си, а след това и от баща си, след което, по спомените на неговата сестра, е изпратен в частно училище. Той учи в еврейските начални училища в квартала, като още осемгодишен чете Шекспир, Омир, Шилер и Гьоте.
От 1866 до 1873 година учи в средно училище. Отличен ученик, той е първенец на класа си през тези седем години в общинската гимназия. Сред неговите учители там са ботаникът Алоис Покорни, историкът Анака и политикът Виктор фон Краус. Фройд научава и испански език, заедно със своя приятел от детинство Едуард Зилберщайн, с когото по-късно поддържа оживена кореспонденция. Освен това той има познания по италиански, френски, латински и гръцки език. През 1873 година завършва гимназия, получавайки отлична оценка на матурата.
Университетско образование
След краткотраен интерес към правото, който проявява под влияние на своя приятел Хайнрих Браун, Фройд се насочва към кариерата на зоолог. Все пак той решава да учи медицина, може би подтикнат и от чутото по време на публично четене стихотворение на Карл Брюл „Природа“, приписвано по това време на Гьоте. В края на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се в модел за собствените му научни изследвания.
По време на своето следване Зигмунд Фройд асистира в курсовете на философа Франц Брентано и ентусиазирано прочита „Мислителите на Гърция“ на Теодор Гомперц и томовете на „История на гръцката цивилизация“ на Якоб Буркхарт. Брентано разглежда възможното съществуване на несъзнаван ум в своята книга от 1874 година „Психологията от емпирична гледна точка“. Макар самият той да отхвърля несъзнаваното, разсъжденията му вероятно помагат на Фройд да се запознае с тази концепция. Той се запознава и с трудовете на Теодор Липс, който е един от главните застъпници на идеята за несъзнаваното и емпатията.
Фройд чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на смъртта му. След като съобщава на Вилхелм Флийс, че е купил събраните работи на Ницше Фройд добавя, че все още не ги е отворил. Ученици на Фройд започват да отбелязват аналогии между неговата работа и тази на Ницше, които Фройд разработва по-късно. След ранния интерес към него Фройд се обръща на другаде и насочва вниманието си далеч от метафизичните въпроси.
Зигмунд Фройд се дипломира осем години след началото на своето следване, тъй като го прекъсва на няколко пъти, заради военната си служба и заниманията си с научни изследвания извън рамките на редовното обучение. През 1876 година, с финансовата подкрепа на Министерството на просветата, той провежда изследвания върху жизнения цикъл на змиорките в станцията по експериментална морска биология в Триест, ръководена от Карл Клаус. Той прави дисекции на голям брой змиорки и потвърждава наличието на тестиси при мъжките.
Между 1876 и 1882 година Фройд сътрудничи на физиолога Ернст Вилхелм фон Брюке, чиито теории оказват значително влияние върху него. В оглавявания от Фон Брюке Физиологически институт, където постъпва през октомври 1876 година като физиолог-асистент, Фройд се запознава с лекарите Зигмунд Екснер, Ернст Флайшъл фон Марксов и най-вече Йозеф Бройер, който му прави силно впечатление и привлича вниманието му към случая на млада истеричка, станала известна по-късно с псевдонима Анна О. При Фон Брюке Фройд се занимава с изследвания в две области, които малко по-късно привличат по-широко внимание – невроните и кокаина. През този период той става привърженик на позитивистките теории на Емил дю Боа-Реймон, които описват биологичните процеси като детерминистично определени от физико-химичните сили.
Фройд започва да пуши тютюн на 24 години – отначало е пушач на цигари, а впоследствие и на пури. Той смята, че пушенето засилва капацитета за работа и че може да го контролира. Въпреки предупрежденията на своя колега Вилхелм Флис и влошаването на здравето си, Фройд остава пушач, като в крайна сметка заболява от рак на небцето.
През 1879 – 1880 година Фройд отбива военната си служба. Той използва това време, за да започне свой превод на събраните съчинения на Джон Стюарт Мил, от които превежда само есето за еманципацията на жените, и за да задълбочи своите познания за теориите на Чарлз Дарвин. През юни 1880 и март 1881 година Фройд издържа своите финални изпити в университета и на 31 март 1881 година се дипломира.
Начало на научна дейност
Медицинска практика
Непосредствено след дипломирането си Зигмунд Фройд продължава своята работа във Физиологичния институт на Ернст Вилхелм фон Брюке, а след това в продължение на два семестъра работи в химическа лаборатория. Същевременно той прави и собствени изследвания в областта на хистологията.
През юни 1882 година Фройд напуска Фон Брюке, за да започне лекарската си практика. Самият той по-късно твърди, че причина за това е съветът на Фон Брюке, според когото това би му създало добра репутация. Според някои биографи, целта на Фройд е да подобри материалното си положение, тъй като по това време се запознава с Марта Бернайс, дъщеря на заможен еврейски търговец, за която има намерение да се ожени. Въпреки това, двамата се женят едва през 1886 година, когато Фройд открива собствен кабинет за консултации.
През октомври 1882 година Зигмунд Фройд става хирург във Виенската болница, която по това време е един от медицинските центрове със световно значение. От май следващата година работи в психиатричния отдел под ръководството на Теодор Майнерт, където продължава изследванията си в областта на хистологията, работейки главно върху гръбначния мозък.
През септември 1883 година Фройд е прехвърлен в отделението на доктор Шолц, където придобива първия си клиничен опит с нервно болни. През декември същата година, след като прочита статия на доктор Ашенбрант, той насочва интереса си към кокаина и стига до извода, че той има положителен ефект при умора и симптоми на неврастения. В своя статия „За коката“ („Über Coca“) от юли 1884 година той препоръчва употребата му при различни проблеми. Прочитайки публикация за лекуването с кокаин на пристрастяване към морфин, Фройд прави опит да го приложи върху своя колега и приятел Флайшъл фон Марксов, но не постига успех и той по-късно се самоубива.
Карл Юнг пуска слуха, че може да са се развили романтични отношения между Фройд и неговата балдъза Мина Бернайс, която се мести в апартамента на Фройд на Бергасе 19 през 1896 година. Ханс Айзенк смята, че имат връзка, която води до аборт за госпожица Бернайс. През 2006 година публикация на книгата за записване на гости на швейцарски хотел с дата 13 август 1898 година дава основание на някои изследователи на Фройд (включително Гей), да приемат, че има фактическо основание за тези слухове.
Фройд желае да създаде международен психоаналитичен институт във Виена по време на управлението на Хитлер и е критикуван от Шандор Радо и други, които посочвали тази идея като „политически непрактична“.
Пациентите на Фройд
След 1920 г., Фройд се отдава почти изцяло на обучаване на бъдещите си възпитаници. От публикациите на няколкото психиатри, дошли на обучение при Фройд в този период, става ясно че правилата, които той на практика следва, рязко се различават от тези, които е публикувал и които са станали правила на Международната психоаналитична асоциация, в частност психоаналитичните сеанси са се характеризирали с висока степен на интервенционизъм от страна на Фройд.
Не многото пациенти на Фройд от това време са били „Златни невропати“: Фройд е лекувал само и изключително много богати пациенти, като например Фани Мозер, която е имала репутацията да е най-богатата жена в Централна Европа по това време. Фройд е приемал единствено плащания в чужда валута, като цените са достигали 10$ за сеанс, като Фройд е предписвал между 6 и 12 сеанса на седмица, а леченията са продължавали с години. Така например, лечението на Елфриде Хирсфелд от обсесивно-компулсивно разстройство, продължило 7 години (1600 сеанса), не е дало никакъв резултат, въпреки астрономическата сума, похарчена от пациента.
Фройд често предписва на пациентите си да му дават скъпи подаръци, като изтъква, че за психическото им здраве е добре да изпитват благодарност към него. Така например, Фройд провежда лечение на баронеса Мари фон Ферстел, която отишла при него да се лекува от запек, със следния съвет: „Трябва да се научите да не се стискате! Например, като ми давате повече пари!“. Баронесата подарява вила в известен курорт на Фройд, която той бързо продава, без това да доведе до желания слабителен ефект.
Фройд не постига никакъв терапевтичен ефект с пациентите, които се оплакват от сериозни заболявания. Още повече, състоянието на повечето му пациенти се влошава. От 31 пациента от периода след 1920 г., трима се самоубиват, а четирима извършват опит за самоубийство. Не е документиран нито един случай на успешно излекуван от Фройд пациент и много от тях свършват в лудница. За сметка на това, Фройд не се колебае, въпреки липсата на клинични доказателства, да „изработва грандиозни теории на несъществуващи основи“.
Въпреки неуспехите с лекуването на пациенти, Фройд е обявен за революционен гений от виенския елит.
Фази на психосексуалното развитие
Фройд нарича „детска амнезия“ неспособността на човек да си спомни ясно първите 2 години от живота си, през които е обучаван как да се държи според изискванията на обществото, в което се е появил. Фази на развитието на детето според учението на Фройд:
орална фаза (0 – 1,5 г.) – първите месеци от живота на индивида, в които светът се познава чрез усещания на устата.
анална фаза (1,5 – 3 г.) – периода на обучение къде и как да отделя детето. Начало на социални властови игри: детето се научава как чрез определен физиологичен акт да повлияе върху възрастните, да ги накара да бъдат „добри“ или „лоши“. Също тогава се появява асоциацията между фекалии и „подарък“, „богатство“. Затова в европейските езици скъперниците се наричат „стиснати“, а богатите се „въргалят в пари“.
фалическа фаза (3 – 6 г.) – периода на протичането на Едиповия комплекс. Детето е обзето от чувство на любов и привързаност към родителя от противоположния пол и от амбивалентно чувство на подражание и съперничество към родителя от същия пол.
генитална фаза – при пубертета, при здравия индивид фокусът на желанията и удоволствията се центрира върху гениталиите. При неуспешно преминаване към генитална фаза, сексуалността на индивида продължава да е центрирана на орални или анални преживявания.
Накратко, според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискванията на обществените норми, закони и ценности. Веднага след раждането си, за разлика от другите животински видове, човешкото дете бива подлагано на специфичен тренинг, през който се научава първо чрез външна принуда (родители/настойници), а после и чрез вътрешна принуда (Суперего), да контролира своите импулси за:
дефекация;
уриниране;
пускане на газове;
оригване;
пипане на своето тяло;
движения на лицевите мускули;
сила и тембър на звуци, издавани с уста;
позиции, които тялото заема при почивка или работа;
спане;
хранене;
телесна близост с родителите/другите деца.
Тъй като много малко бебета/деца биват тренирани в това поведение по не-травматичен начин, то повечето емоционални и психически проблеми на възрастните могат да бъдат проследени до травма от детството, в периода, в който е била оформяна базата на психическата структура на пациента.
Сексуалност
През 1912 година, Фройд публикува „Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта“. В този труд Фройд дава обяснение защо толкова много мъже могат да бъдат потентни само ако доминират и унизяват жени по време на секс. През епохата на Фройд много „културни“ джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си и ограничавайки контактите с тях до разговори и целувки, се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението, което дава психоанализата, е следното: първите жени, които малкото момче обича, са майката и/или сестрата. Тъй като телесната близост с тях става забранена, когато момчето пораства, то всеки път, когато порасналият мъж чувства истинска близост с жена, се активира старата анти-кръвосмешителна забрана, и той не може да бъде потентен. Затова той има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.
Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизмът („Фетишизъм“, 1927). Механизмът на фетишизма е следният: малкото момче първоначално смята, че всички са устроени като него, вкл. притежаване на пенис. Когато момчето открива, че момичетата и жените нямат пенис, това не се приема като естествено състояние на нещата, а като следствие на наказание, наложено върху жените, т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той – малкото момче – не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пенисът. Момчето и мъжът цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис. Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват толкова много „символни пениси“, с които да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен, и така им приспиват тревогата чрез: токчета, дълги боядисани нокти, показване на оголени крака и т.н. Всичко това се развива в сферата на 90-те процента несъзнавана активност. Атрибутът, който възбужда и привлича в една жена съответния мъж – например „предизвикателни“ ботуши или „добри крака“, или „порнографски токчета“; или плакат/картина на сексуална жена, държаща фантастичен автомат, или меч, или моторен трион – това са символните пениси, „фетишите“, от които мъжът/зрителят има нужда, за да изчезне неговият подсъзнателен страх от загуба на своя пенис, а да се появи „привличане“.
Общество и религии
В сферата на разбирането на религиите, скандалният принос на Фройд е книгата му „Мойсей и Монотеизма“ (1939), опитваща се да обясни рационално появата на юдейската религия. Въпреки че самият Фройд е евреин, той е тотален привърженик на рациото и e атеист. Използвайки психоаналитични техники за изчисляване на скрити данни в объркани повествования, Фройд стига до следните изводи: Юдеите живеят в рамките на египетската империя, и от египтяните се научават да се „обрязват“ и да избягват свинското месо. Моисей е египетско име, и той е бил доверен съюзник на египетския император Аменхотеп IV (известен и като Ехнатон), който започнал борба с жреческото съсловие и забранил всички богове освен един. Оттук дошла идеята за един единствен бог. След като жреците свалят от власт Аменхотеп, неговият доверен съюзник бяга от Египет заедно с юдеите, които вероятно са му били поверени по начало. Моисей въвежда при юдеите монотеистичната идея на Аменхотеп. След като стигнали Палестина, юдеите на Моисей се смесили с местните племена, които почитали вулканическо божество Яхве, на което принасяли жертви. Затова Яхве се явява на върха на планина, като пламък или тъмен облак. Двете народности и религии се смесили, и така се появил днешният юдаизъм и религиите изградени върху тази основа – християнство и ислям. Това също обяснявало защо в библията Бог ту е всесилен създател на вселената, ту повече прилича на дребен демон, закрилящ избрано племе срещу строга система от животински жертвоприношения.
В близки отношения с Фройд е неговият може би най-известен ученик – Карл Густав Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира от идеите на Фройд и основава собствена школа по психоанализа в Цюрих. Фройд и Юнг прекъсват приятелството си през 1914. След това Вилхелм Райх е новата надежда на Фройд, но през 1924 с него също се изострят отношенията.
Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата (Итало Свево) и изобразителното изкуство (Густав Климт, Салвадор Дали) през първата половина на XX век.
Любопитно
Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891 – 1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.
Книги на български език
Въведение в психоанализата, Изд. Наука и изкуство, 1990
Ерос и цивилизация, Изд. Евразия-Абагар, 1991
Методика и техника на психоанализата, Изд. Евразия-Абагар, 1991
Психология на сексуалността, Изд. Христо Ботев, 1991
Естетика, изкуство, литература, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1991
Един спомен от детството на Леонардо, Бряг Принт, 1991
Отвъд принципа на удоволствието, Изд. Наука и Изкуство, 1992
Тотем и табу, Изд. Евразия-Абагар, 1992
Тълкуване на сънищата, Изд. Евразия-Абагар, 1993, 1994
Психоанализа и медицина, Изд. Евразия-Абагар, 1993
Психоанализата: Теория и Практика, Евразия, 1993
Детската душа, Изд. Евразия, 1993, 1994
Тайната на живота, Изд. Евразия, 1993
Неврозите: Произход и лекуване, Изд. Евразия, 1993
Анатомия на чувствата, Изд. Евразия, 1994
Изкуството на психоанализата, Изд. Евразия, 1994, 1998
Нови уводни лекции в психоанализата, Изд. Евразия, 1994
Психология на религията, Изд. Евразия, 1994
Въжделение и страдание, Изд. Наука и изкуство, 1996
Фантазии и сънища, Изд. Екслибрис, 1996
Увод в психоанализата : Осн. курс лекции, Изд. Евразия, 1996
Сънища и телепатия (Трудове по метапсихология), Изд. Евразия-Абагар, 1996
Аз и То: Природата на несъзнаваното, Изд. Евразия, 1997
Катарзис, Изд. Евразия, 1997
Психоанализа: Теория и терапия, Изд. Критика и хуманизъм, 2003
5-те случая: Дора: Фрагмент от анализата на един случай на хистерия, Стигмати, 2010
5-те случая: Човекът плъх, Стигмати, 2012
5-те случая: Председателят Шребер, Стигмати, 2012
5-те случая: Малкият Ханс, Стигмати, 2012
5-те случая: Човекът Вълк, Стигмати, 2013
Тотем и Табу, Изд. Критика и хуманизъм, 2013 (преиздание на Тотем и Табу от 1992)
Лекции за въведение в психоанализата, Изд. Колибри, 2013 (преиздание с две нови лекции „Преразглеждане на теорията за сънищата“ и „Сънища и окултизъм“)
Психология на несънаваното, Изд. Колибри, 2014
Психология на сексуалността, Изд. Колибри, 2015 (преиздание на Психология на сексуалността от 1991)
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
“Хората са привлечени към тази професия заради естествена любознателност, желание за откриване, желание да разберат сложността на човешкото поведение, но се предполага, че основната мотивация е желанието да се помага на хората и да се подпомага израстването на другите. Освен хвалебствените мотиви, които привличат кандидатите за клиницисти, има и някои фактори, които са по-сложни и проблематични. Например някои са привлечени към този вид работа заради копнеж за интимност и власт. Други имат воайорски импулси, които се задоволяват чрез научаването за частното поведение и фантазиите на другите. Някой са нарцистично привлечени към позиция на контрол, в която са възприемани като всемогъщи и влиятелни. Други се надяват за разрешаване на личните си проблеми чрез съпреживяване. На тази идея отговаря концепцията за „ранения лечител“, с други думи има хора с психични „рани“, които са привлечени към помагащите професии с надеждата, че ще бъдат изцелени в процеса на обслужване на другите.В една линия на изследвания на факторите, влияещи върху избирането на кариера в психотерапията, изследователите са проучвали ролята на преживяванията в семейството и детската травма. Макар че някои поставят под съмнение преобладаването на сериозни семейни проблеми в живота на психотерапевтите, мнозинството от проучванията рисуват доста драматична картина. Много терапевти произхождат от семейства, характеризирани със сериозна дисфункция, и търсят професия, в която се надяват да получат вниманието, грижите и близостта, липсвали им в детството. В едно интересно изследване Фъсъл и Бони сравняват детските преживявания на психотерапевти и физици и установяват, че терапевтите по-често са преживявали смърт или отсъствие на родител заради продължителна болест, развод или раздяла. Психотерапевтите разглеждат семействата си като по-малко здрави и споделят по-голяма вероятност от физиците да са играли ролята на грижещи се за другите в семейството си през младежките си години. В други изследвания терапевтите споделят, че са имали семейство с проблеми, в което като деца са изпълнявали ролята на обгрижващи или посредници.Семейната дисфункция не само оказва влияние върху избора на кариера като психотерапевт, но за мнозина този фактор изглежда свързан със специфичния терапевтичен модел, в който клиницистите се обвързват, с последващото им практикуване на психотерапията. Розин и Кнудсон оценяват взаимоотношението между житейските преживявания и избора на психодинамична или поведенческа ориентация и установяват положителна корелация между семейната история на психичен дистрес и приемането на психодинамичната ориентация. Хенри и неговите колеги изследват ефекта на становището на терапевтите за себе си и усвояването на кратка психодинамична терапия; след обучението терапевтите, разглеждащи се като контролиращи или враждебни, се придържат по-строго към протокола, но се ангажират и в повече взаимодействия, които се характеризират като враждебни или критични към клиентите.За много психотерапевти ранните житейски преживявания и семейни роли формират матрицата за тяхната работа като психотерапевти. Може да се предположи, че хората с проблемни житейски преживявания избират кариера, която хармонира на психологическите им потребности, и дори избират терапевтични подходи, които могат да изпълняват някаква лечебна роля за личните им рани. „Пълен наръчник по психотерапия“ - под редакцията на Брус Бонгар. Лари Е. Бютлър
В горния откъс от книга са посочени някои възможни мотивации за избора на тази професия. Не съм чел цялата книга, но този пасаж филтрира въпросната мотивация умишлено негативно. Аз мога да кажа следното. Ако терапевтът няма нужните качества, няма как да се задържи дълго в това поприще. Качества, през които истински и резултатно да помага на пациентите си. Вероятно затова и авторът е посочил в разсъжденията си относно болните мотивации при избора на психотерапевтична професия кандидатите за клиницисти, не и дългогодишно практикуващите психотерапевти. Защото делата говорят най-добре. Ако успява да помага на 70-80% от потърсилите помощ качествено, в разумни срокове и хората са доволни, терапевтът се вмества в критериите на един фокусиран в решения и резултати свят, в какъвто живеем. Защото и тази професия е поставена в социално - икономически контекст и е свързана с принципите на пазарната икономика. Може би е за добро - така самите пациенти са най-доброто жури за качествата, уменията и годностите на един терапевт!
Ако психотерапията бива практикувана като основна професионална реализация и мотивите са изброените в статията, това би било "основа градена на пясък" - няма как да бъде практикувана продължително, защото нито един от такива "мотиви" не би бил задоволяван. Какви са споменатите в статията мотиви (а и не само - във всеки базисен психодинамичен курс такива мотиви се споменават): власт, контрол и манипулация; нужда от емоционално съпреживяване; раненият лечител. Психоаналитичната мисъл хипотезира и друг предполагаем несъзнаван мотив: нуждата от садистично анализиране. Ако приемаш по 6-10 човека на ден, разбираш, осъзнаваш с всяка клетка от тялото си, че подобни зловещи мотивации живеят само в главите на "открилите" ги аналитици - предимно преподаватели и писатели с добър социален статус, богата мелодраматична фантазия и ... почти липсваща реална практика на психотерапия .
Властта и контрола като псевдо-мотивация при избора на психотерапевтична кариера
Когато се потопиш с цялото си същество в процеса на психотерапия, разбираш, че този, който има власт и контрол, е пациентът ти - той е господарят на своята съдба, а ти си само асистент на евентуалната му мотивация за разширяване на осъзнаването и добруването му при фокусираната работа по решаване на конкретни невротични проблеми (паника, депресия, окр, фобии, социална тревожност, хипохондрия и т.н.). Каква ти власт? Пациентът всъщност се явява работодател, на който терапевтът служи!
Емоционалното съпреживяване и воайорството като псевдо-мотивация при избора на психотерапевтична професия
За емоционалното съпреживяване и воайорството – психотерапията няма нищо общо с приятен разговор и махленски клюки. Първо, изискват се наистина много умения, разбиране и постоянно следване на посока и цел - това само по себе си е здрава работа. Второ и по-важно, ако терапевтът няма личностовата зрялост и опит в гмуркането и асимилирането на собствения си „ад“, няма как да помага истински и на потърсилите услугите му. Съпреживяване и вглеждане, да - но на какво и в какво – в личния ад на човека. В болката, тъгата, депресията, паниката, ужаса, тревожната нерешителна колебливост, вината, болната садистична агресия, бездната на отчаянието – въобще, в човешкия мрак, в психичното му „подземие“ и тъмните сенки на вътрешния хадес - поемането им с часове и часове всеки ден от позицията на относителна стабилност и помощ при преобразуването им.
„Раненият лечител“ като псевдо-мотивация при избора на психотерапевтична кариера
За „ранения лечител“ – ако такъв терапевт има пациент споделящ собствената му нерешена невротична проблематика, ситуацията би заприличала на маршируване по мост. Скоро терапевтичният „мост“ на връзката между пациент и терапевт би се разрушил от съвместния експлоадирал резонанс на невротизъм , при което заявеният от пациента проблем би пропаднал в „реката“ на невротичните механизми, завъртян от „въртопите“ на негативните психодинамики с още по-голяма сила. Съответно заявената проблематика не само, че не би била разрешена, но и подхранена. Как тогава подобен терапевт би функционирал успешно в пазарна среда? Какво мнение биха имали пациентите му за него и биха ли го препоръчали на други евентуални такива? Другояче стои въпросът, когато клиницистът е преживял на собствен гръб проблематиките, които лекува – преживял, но и надмогнал, научил урока, който те му носят и въздигнал се над тях до позицията на относителни стабилност, спокойствие и смелост. Тогава би могъл да води и други по пътечката, по която вече е преминал той самият.
Садистичното удоволствено анализиране като псевдо-мотивация
Относно садистичното анализиране - ако се работи само и единствено аналитично - да, садистично е! Така човекът не само, че не решава проблема си, но дори го задълбочава още повече. Самият процес на анализиране представлява раздробяване и насичане на анализирания, в случая психичен материал, до по малки съставни части и процеси. Подобна вивисекция наистина може да бъде болезнена.Съвременните школи в психотерапията са далеч от такъв подход. Опитният терапевт вижда характера и маските над него за броени минути, най-много сесии. След това посоката е напред - фокус към промяна в менталните, емоционални и поведенчески патерни. Това е наистина майсторска работа и изисква сериозно ниво на лична сила, стабилност и умения от терапевта! А общуването е равнопоставено, подобно на това в бизнес партньорските отношения! Има проблем - има начини за решаването му! Проблемът се преформулира до задачи за решаване, стъпките и начините за постигането им!
В края на краищата, ако тази професия бива практикувана по някакви болни мотиви - били те изброените несъзнавани или предсъзнавани или пари и т.н., практикуващият бързо би се пренасочил. Защото, нито такива "мотиви" биват истински задоволявани, нито парите, поне в България са много, нито практикуващият би имал реална терапевтична ефективност. А работата никак не е лека!
Тогава реалната, истински дълбинна и дългосрочна мотивация за практикуването и остава призванието - истински сърдечната нужда да даваш! Да даваш от преливането си, да станеш част от потока на хармонията и провеждането и в този страдален свят, чертог на сенки и илюзии… За целта е нужно да имаш какво да даваш обаче! И тук отново се връщам към терапевтичната диада терапевт – пациент. Потърсилият помощ заплаща с парите си за очакваната помощ и съответно изисква получаването на реално облекчение на невротичната си проблематика. В процеса на въвличането си в мотивирани стъпки по осъзнаване и промяна, между пациента и терапевта се осъществява постоянен когнитивен, емоционален и психоенергиен обмен. Пациентът директно чувства качеството на този обмен. Ако терапевтът няма личната сила и стабилност да грабне и спечели пациента си, да послужи като устойчив стълб на промяната му, психиката на получаващия подкрепата дисквалифицира личността на помагащия и съответно терапията се прекратява. Разбира се, тук се намесват и характеровите структури на двамата, нивото им на съвместимост, позитивният и негативен трансфер и т.н.
Парите като псевдо-мотивация
Относно парите като евентуална мотивация в психотерапията. Обучението по психотерапия в рамките на една сериозна школа продължава реално около 5-7 години. При това един ефективен терапевт, търсещ постоянно познания и умения, преминава тренинги в повече от една школи, което сумира обученията му в психотерапия средно около десет години. Говорим за обучение надстрояващо академичното университетско образование. Тези обучения спрямо местните стандарти не са никак евтини. В някои елитарни школи понастоящем годишната такса за обучение е над 3000 лева. Задължителната лична терапия или супервизии, ако са 40-50 проведени годишно, възлизат на сума между две и три хиляди лева. Това са 5000-6000 лева годишен разход (към настоящия момент - 2012-та год.). От Българската асоциация по психотерапия (БАП) организират случването на психотерапевтичния тренинг така, както е на запад - много години обучение, което може да бъде преминато само при определени лица, почти "богопомазани" ( J ), седящи на върха на финансовите пирамиди на школите. Някои от тези обучаващи са и истински резултатни терапевти и много харизматични личности и просто са си извоювали статуса предимно да обучават. Преподаването също може да бъде майсторски процес, но в него отсъстват нивата на неопределеност при всяка терапевтична сесия и нуждата от много гъвкаво и интуитивно творческо синхронизиране с всеки пациент, във всеки момент, във всяка среща, като нито една сесия не прилича на друга такава! Затова и преподаването е сравнително по-лесно от това да си на предната фронтова линия и работиш с реалната болка на пациентите. По мои наблюдения, от позицията на шеста година опит в психотерапията, някои от обучителите по психотерапия и университетски преподаватели, преподаващи такава, ако реално биха разчитали професионално и икономически само на работата си като психотерапевти, а не като преподаватели на психолози, желаещи да бъдат терапевти (които с наведена глава търпят и мълчат, чакайки диплома), не биха оцелели в това поприще и няколко месеца - но по ред причини са на върха на дадена финансова "пирамида" на някоя/и школа/и. Тук от уважение се въздържам и просто се усмихвам ( J ), спестявайки на читателя по-нататъшните си анализи и разсъждения по въпроса. Но, пак искам да подчертая, има и прекрасни обучители – наистина сърцати и харизматични хора с изключителни познания и умения! Иска ми се да спомена някои: Мадлен Алгафари, Алексей Бъчев, Калин Цанов, Милена Манова, Александра Заркова … В цивилизованите държави регламентираното обучение по психотерапия е продължително и скъпо – за това има реални основания. Тества се както мотивацията, така и характеровата годност и способност за интрапсихично учене и израстване на терапевта. За съжаление, под претекста получаване на терапевтични годности, в обучението по психотерапия често са вплетени не особено благонравни и алтруистични мотивации и в крайна сметка… изцяло бизнес мотиви. Бизнес, който като всеки друг такъв, е движен от съвременните икономически закони, стоящи на светлинни години от хуманността. Ако терапевтът е далеч от върховете на финансовите обучителни пирамиди в психотерапията, разчита на доходите от пациентите си – а работата с пациенти е „предната фронтова линия“ в психологията и психотерапията – много възнаграждаваща емоционално, ако е призвание, но в същото време и изключително натоварваща и изискваща. Общо взето, когато се сумират приходите и разходите по постоянни нови вложения в обучения, супервизии, наеми и т.н., оставащите свободни финанси не са никак много.
Тогава, ако нито парите, нито някоя от споменатите в горния текст „мотивации“ са реалните тласкащи сили при избора на професионална кариера в душелечението, кои са актуалните, издържащи проверката на времето дълбинни мотиви?
Сърдечната нужда да даваш – състрадание и обич към всички чувстващи същества
Скоро ще бъде приет закон, който ще регламентира статуса на професията. Но - и със закон и без както е сега, отново пациентите са тези, които определят кой е реално ефективен терапевт и кой не! Те са реалните пишещи оценките и даващи дипломите! За даването и получаването - колкото повече даваш, повече и получаваш. Тук не говоря за пари, а за обич - повече я даваш на пациентите си, повече я получаваш - не от тях, а от дълбочината на цялостната си личност. Говоря за емпатична обич и съчувствие като състояние на съзнанието, самостойна и сърдечна! Емпатично съчувствие, в духа примерно на будистката съзерцателна традиция (mindful compassion, karuna).
По-лесно би било ако бяхме роботи на въглеродна основа, за каквито практически ни обявява когнитивната наука и препрограмирахме когнициите си с поялника, но засега обичта си остава главен лекуващ фактор, през който работи и самата структура на терапията и методите и. Наречи я емпатия, но ако я няма, и най-добрите методи просто не работят! Това са наблюденията ми!
За емпатията - според скромния ми опит, може да бъде експлицитно проявявана и съзнателно развивана. Или по-скоро, премахването на характеровите комплекси разтваря достъпа до съчувствието ни. Тоест, сърдечната цялост и свързаност вече съществуват и винаги са съществували и всичко, което се изисква от съзнателния човек като цяло и в конкретния случай, от психотерапевта, е дърпането на менталните перденца от обособени илюзии, за да заблести слънцето на Любовта. И въобще, съзнанието може да бъде разширявано - това е една от целите на психотерапията. Съвременната психология различава аналитично (unconsciousness) и когнитивно (nonconsciousness) несъзнавано. Първото може да бъде осъзнато, асимилирано - сянката, контрасексуалните комплекси, майчиния и бащин комплекси, воинът, мъдрият старец, магьосникът и т.н. - съзнанието може да обхване в баланса на стабилния си вътрешен център (Селф) дадени архетипи, поне тези от личното му несъзнавано и доколкото ни стигат силите и от колективното. Съзнателното по-цялостно проникване в колективното несъзнавано си е титанична работа за малцина... А когнитивното несъзнавано наистина не може да бъде осъзнато, поне в съвремието ни. Това са всички автоматични телесни процеси...
Свещенодействието като мотивация при избора на психотерапевтична професия
Психотерапията е медицина на душата, а психотерапевтът лекар на душевни болки. И тук позицията му в социалните процеси може да бъде ситуирана между тази на лекаря и свещеника.За разлика от соматиката, човешката когниция е процес далеч по-всеобхватен и мащабен. Психичната структура може да бъде погледната през чисто невронаучен и когнитивен поглед, като страничен ефект от невралните функции. Паметта, вниманието, афектът и възприятието могат да бъдат индиректно изследвани с помощта на когнитивни и невронаучни експерименти. Тези експерименти обаче не могат да проследят дори и една мисъл, фино чувство и мотивация, а още по-малко интуитивните прозрения на една по-широка визия–логика (Кен Уилбър) и недуална когниция. Не могат да обяснят процесите и движенията в колективното несъзнавано, синхроничността, когницията преживявана от дългогодишно практикуващите йоги и медитатори, незадължително свързана със соматичното възприятие. Психотерапевтът, в такъв дух на разсъждения, е един наистина интегрален специалист и е нужно да познава добре както биологичните когнитивни основи на работата на ума, през психоаналитичните концепции за динамичен поток и структури, до хуманистичните разбирания и чисто трансперсоналните нива на когнитивна обработка на информацията. Да познава собствената си психика в нейната интегралност до степен, в която съумява да я владее и насочва движенията и от позицията на интегритета на относително плътното и постоянно сливане с Аза си ( Self).
Психотерапевтът, ако е качествен творец, би трябвало да работи в услуга на добруването душите на пациентите си и бъде нещо повече от когнитивен механик, коригиращ дисфункции. За свещенодействането - далеч не всеки го прави. А който наистина е проводник на такава архетипна мъдрост, е още по-добър в помощта си на въпросното добруване!
Има ли нужда съвременното общество от лечителите на души? Каква е социалната мотивация относно съществуването на професията психотерапевт?
Психотерапевтите вече никак не са малко и стават все повече с всяка следваща година. Малко са обаче тези, които действително стигат до реални резултати. Съвременното общество действително е невротизирано, а човекът се е превърнал в Хомо Невротикус Нормалис – какво ли би станало, ако терапевтите прекратят работата си?! Все едно да разсъждаваме в духа на "в съвременният свят има много болести - дали лекарите могат да помогнат на всички?". Някои могат, други не могат, някои повече, други по-малко, при дадена проблематика да, при друга не. Най-добре би било да живеем здрави психически и телесно - аз съм за . Докато обаче обществото ни функционира така отдалечено от любовта, човещината и въобще, отдалечено от хармонията с вътрешната и външна природа, болести ще има. И телесни и психични.
Нека направим света по-добро място - да започнем от себе си!
Орлин Баев, психотерапевт
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Във всеки от нас има нещо невидимо, което определя за кого ще се оженим, какво работно място ще изберем, с кого ще общуваме и доколко ще сме доволни от живота. И то не е някаква мистична или генетична предопределеност, а нашето несъзнавано мнение за себе си – самооценката.
Дори съзнателно да твърдим, че сме страхотни, ако в ранното детство мама и татко редовно са ни обиждали или подценявали, ако сме преживели много житейски провали, самооценката ни ще е ниска. И обратното – ако в началото на живота си сме се чувствали обичани и подкрепяни, ценени, дори когато правим грешки, тогава вярваме, че струваме и заслужаваме животът да ни даде най-доброто от себе си.
Случвало ли ви се е да кажете – “Тя е твърде красива за мен, няма и да ме погледне.” и въобще да не опитате да заговорите момичето, което ви харесва или “Там е само за хора от голямото добрутро, няма смисъл да опитвам.”? Това са само част от начините, по които ниската самооценка ни спъва по пътя към мечтите.
Самооценката има няколко основни съставки:
◦чувството, че сме обичани
◦чувството за собствено достойнство
◦чувството за компетентност.
Ако поради преживяното в детството не сме дълбоко убедени, че заслужаваме да сме обичани такива, каквито сме, самооценката страда, а като резултат страдат и взаимоотношенията.
Ако е подкопана вярата в собственото достойнство, не смеем да защитаваме достатъчно решително своята територия, убеждения и желания.
Ако ни е внушено от малки, че сами не можем да се справим, че сме некомпетентни, трудно реализираме потенциала си.
Разбира се, родителите не правят това нарочно. Трудно е да си родител и няма защо да ги виним. По-важно е да видим какво е състоянието на самооценката ни в момента и какво можем да направим, ако искаме да я променим.
Може би сте казвали за някого “Той се държи като изтривалка.”, “Тя само си вири носа.”, “Той е човек на място.”. Хората, които сте коментирали, вероятно имат занижена, завишена и адекватна самооценка.
Самооценката показва колко сами определяме, че струваме. Когато имаме адекватна самооценка, преценяваме, че струваме приблизително толкова, на колкото ни оценява и обществото.
При занижената самооценка човек не умее да се заяви пред другите, не вярва, че заслужава признание, пари, любов. Затова не смее да покаже таланта си или да изкаже собствено мнение. Обикновено се страхува, че ако сбърка, стойността му още повече ще спадне и затова дори не опитва. Той е силно зависим от мнението на околните, трудно понася някой да го изгледа накриво, тревожен и неуверен е.
При ниска самооценка човек постоянно търси комплиментите, похвалите и одобрението на другите, за да се чувства спокоен в кожата си, макар че не умее да ги приема. Изключително чувствителен е към упреци и критика. Ами ако всички разберат, че не струва? За да харесва себе си му е нужна положителната оценка на друг човек. Когато не я получава, се чувства пълна нула – нещастен и непълноценен. И за да компенсира неприемането на себе си такъв, какъвто е, мечтае и витае в облаците – представя си колко невероятен и щастлив ще бъде някога и как ще има всичко, което иска.
Ниската самооценка отстрани се разпознава и по неподдържания външен вид, увисналите рамене, унилото изражение, повърхностното, накъсано дишане, бледата кожа, скованите движения, колебливия, тих и пресекващ говор и подмазваща се интонация.
Човекът с адекватна самооценка познава силните и слабите си страни. Той знае, че критиката, каквато и да е и от когото и да е, не е смъртоносна, а е просто едно от многото мнения за дадената ситуация.
Той вярва в себе си и знае, че всеки резултат може да се подобри, ако се положат достатъчно усилия.
При адекватна самооценка, човек е достатъчно самоуверен, взима собствени решения и ги отстоява; знае към какво се стреми и какви са ценностите му; умее да проявява гъвкавост в постигането на целите си или ги променя, ако сметне за нужно; гледа на живота оптимистично; възприема другите като равни на себе си и себе си като равен на другите; умее да приема както комплименти, така и упреци; може както да бъде лидер, така и да се подчинява; не се страхува от собствените си чувства и умее да ги изразява; умее да изгражда добри взаимоотношения с околните и е доволен от себе си, света и хората.
Неговият външен вид включва ясни очи, розова кожа, уверени движения, излъчващи пластичност, мекота и спонтанност, изправена стойка, отпуснато лице и ръце, уверен глас, дълбоко спокойно дишане и усмивка.
Завишената самооценка дава на човека прекомерна увереност в себе си и като всяко прекалено нещо, го води до крайности в отношенията с околните. Той иска да е център на внимание на всички, всички да го обичат, да му се възхищават, да отстъпват, да се подчиняват, да му дават това, което иска. Има само едно правилно мнение и то е неговото.
Прекомерната самооценка създава трудности в изграждането на взаимоотношенията. Човекът е високомерен, предявява претенции приятелите и близките да се виждат само с него, да се посветят само на него, изисква много.
Разминаването между “искам” и “мога” го кара с лъжичка да опитва да изгребе морето. Живее в илюзорен свят, в който вижда себе си като гениален, свръхспособен и важен, а всички негови грешки и проблеми се дължат на другите, които никога не го разбират и го провалят. Често се ядосва. Хората са лоши, светът е ужасен, а животът е борба.
Човекът със завишена самооценка постига повече от този със занижена, но живее в чести сблъсъци, преживява силни разочарования и не изпитва удовлетворение от живота.
Какво може да се направи? Тъй като самооценката е собственото ни мнение за себе си, тя подлежи на промяна. С постоянство и целенасочени усилия всеки може да я пренапише. Работата над себе си с помощта на психотерапевт може да донесе дълго търсената радост от живота, спокойствие и усещане за собствена ценност. Достатъчно е да направите първата стъпка – да си запазите час за индивидуална консултация.
Елена Енева
психолог
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
. Нещо работеше, което аз самата не разбирах все още. Не беше, защото съм руса, със сигурност. 
