Аааа така, погладете ми козинката
Сега детоксвам (не съм се писала в темичката за месеца, но може да го свърша след малко). Организмът ми свикна и си търси ежемесечният детокс. Това е едно от неща, на които смятам, че дължа резултата си. Декември пълнолунието беше на връх рожденият ден на големият ми син. Ей не издържах да подмина и си направих тридневен детокс след това, нищо че луната беше излязла от фазата. Установих, че последните месеци, повече от половин година, дори и да се освиня за седмица, дори две, качвам не повече от два килограма, които си заминават още първия ден на детокс или съобразено хранене. Значи просто си държа килограмите, нещо което не ми се е случвало до сега. Другото, което правя е хранене по модела на 90 дневната. Имам и един житен режим, който задължително ще повторя най-късно март, или веднага след рождения ден на малкия средата на Февруари. Стомаха ми свикна да се храни предимно разделно и не приема да го тъпча с какво да е и как да е. Не го усещам като старание, просто така ми е добре, така ми е вкусно и се чувствам жизнена и енергична. Започна ли да ям всичко наред се подувам, подпухвам, чувствам се затлачена, буквално. Не съм изрядна, не съм крайна. Често се случва да нарушавам и обикновено е по поводи някакви, понякога просто така. Обаче знам, че това ще ми коства физически дискомфорт и не ми е цел. Понякога съм много, много гладна и ям по-големи количества, но когато са съобразени с разделното хранене дори да ми стане тежко, бързо отминава и не се отразява по никакъв друг начин. Готвя редовно вкъщи най-различни манджи, супи ... Аз си хапвам само ориз или само месо със салата примерно, домочадието си яде пиле с ориз или общо си хапваме боб, леща ... На сладкото имам най-много ортаци :lol: Много съм доволна и щастлива с резултата си до тук и най-важното ми е, че отслабването вече не ми е цел, а просто си живея по този начин. Целта ми е да се чувствам добре, жизнена и енергична, а свалянето на килограми е най-прекрасната екстра.