„Там, дето поисках - бях, взех колкото пожелах“ - спомени за Тодор Колев
Големият Тодор Колев, който завинаги ще остане в сърцата на поколенията като един от най-добрите български актьори, комици, музиканти и шоумени, е роден на днешната дата през 1939 г.
Ето защо решихме да ви припомним един текст, посветен на актьора, който ще ви накара да си спомните за него с усмивка.
„Там, дето поисках бях, взех колкото пожелах.“
Това е мисъл, с която от няколко години се събуждам, а сега отново звучи от радиото. Дрезгавият глас на Тодор Колев ме кара да настръхна, просълзява ме. Изпълва ме с щастие и усещане за обич. И в същото време с малко тъга.
Съпругът ми знае, че много обичам тази песен и увеличава радиото. В колата е тихо. Аз обикновено пея с цяло гърло, пея и плача, но не и днес. Днес е 26.08 – рождената дата на българския Чарли Чаплин. Днес отдавам почит пред живота и творчеството на човека, когото много обичам.
Затварям очи, а от радиото продължава да звучи „чух толкова много лъжи“. Представям си небрежния му жест, с който си намества часовника. Усмивката му, по-скоро тъжна по време на изпълнението. Светлина, която излъчва. Стилът му и аристократичното му поведение.
„Знам, всичко си има край“ - Трудно ми е да му повярвам и да го приема. Поне се опитвам да „не обръщам глава назад“.
„Фалшив герой“ – чувам от радиото. Странно, на мен винаги ми се е виждал истински герой. Защо е кръстил песента си така? Герой, който си е проправил път през времето и е запазил облика и идентичността си.
Поклон пред неповторимия и неподправен - Тодор Колев.
Автор: Сиана Янева
Незабравими цитати от филма "Опасен чар":
Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. / — Куфарчето, ако обичате. — Това е портфейлът ми. / Сега ще ми покажеш пътя към тази ренесансова Флоренция на Софийски окръг!
Всички сме от село. / — Влиза Ирина. Носи поднос с везана кърпа. А под кърпата… — …печено пиле? — … Главата на василевса!
— Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка. — Старомодно. — Имаме модерно — зарче-касичка, шлем-касичка. — Икономията е майка на мизерията. — Тъй вярно, другарю капитан. — Това куче защо е зелено? — То е крокодилче. — Защо не пише? — Заяжда. От влагата. — Лошо другарю… — Седларов. — Лошо, Седларов, лошо.
Няма само аз да страдам, я! / Ще ги наредим така: роднина, милиционер, роднина, милиционер… / Закъде с това име, гражданино следовател!?
Мъж ти ли ма, тоз ли серсемин дето ни отрови живота.