Предизвикателството - открийте детето в себе си

[Kleo]

Нели, Вер, приемете искрените ми адмирации!

[Нели]

То моето ново изживяване не е точно детско, но е ново, а това е важното. Днес бях на хавайски масаж на четири ръце. Много хубаво и много чувствено изживяване, мога да го сравня само с галенето на морските вълни! Купих си два ваучера от Грабо по 20 лв. (иначе този масаж е 70 лв. и аз май нямаше да ги прежаля) с идеята да ползвам единия, а другия да подаря на някого. Сега обаче... май ще си използвам и втория ваучер сама Ами тъй де, на мен кой ми прави такива подаръци?

[Ver]

Сега обаче... май ще си използвам и втория ваучер сама

Няма какво да се червиш. Много правилно си решила

[droidd]

Сега обаче... май ще си използвам и втория ваучер сама

Няма какво да се червиш. Много правилно си решила

И аз подкрепям това ти решение

[Нели]

http://www.facebook.com/media/set/?set= ... e36c221459
Това не го бях правила от години. Не е много скорошно, от август е, но май не съм го споделяла досега.

[Ver]

Добре изглеждаш, Нели
Катеренето по дървета е основно занимание на всяко уважаващо себе си дете
А и с шишарки трябва да се запасим за през зимата

[droidd]

Нели,
И аз го обичам това, но сега се замислих, че скоро не съм го правила. Ще трябва да се поправя

[Ver]

Детето в мен пак влезе в действие:
Този уикенд прекарах десетки часове рисувайки (не това е новото )
Посетих нещо, като Арт-семинар, наречен Социална Арт Терапия.
Рисувахме, работихме с глина, говорихме за това как чрез рисуването може да открием и опознаем черти от характера си. Имаше и своите интересни моменти.
Доволна съм, че опитах още нещо, което до сега не бях правила
И пак приканвам всеки, който не е правил скоро нови неща да не отлага, защото движението и промяната раждат живот!

[droidd]

И пак приканвам всеки, който не е правил скоро нови неща да не отлага, защото движението и промяната раждат живот!

[Нели]

Качих се на ски.

Това е кратката версия, я по-дългата е такава:
Отидохме за три дена на Узана. Първият ден сутринта, след като се уверих, че за мое съжаление, снегът не беше най-интересната атракция за децата, тъй като Вили реши, че иска да чете книга, а Ани (след нощ с 39.3 градуса температура, която свали сутринта и повече нямаше и помен ит нея) заяви, че снегът й влизал в ботушите и й намокрил кратката, затова щяла да си стои в хотела, аз отидох да си взема ски. От ски гардероба ме попитаха дали съм карала някога и след като казах, че не съм, ми намериха ски, сложиха ми обувките на краката, връчиха ми ските и щеките в ръце, посочиха ми долния край на пистата, започваща почти от входа на хотела и ми казаха: "Стигнете някак си до ей там долу, там има ски-учител, той ще ви покаже как да си сложите ските и какво да правите."
И така, тръгвам аз с тежките ски-обувки, с които се чувствам като робокоп и с които реално не може да се ходи из хотелски коридори и стълби, нося ските и щеките и излизайки пред хотела си давам ясно сметка, че както и да е това "някак си", както трябва да стигна до ски-учителя, то не може да бъде като вървя 300 метра със ски-обувки надолу по пистата, мъкнейки ски и щеки. Затова излязла-неизлязла пред хотела, помолих другите хора със ски наоколо да ми покажат как да сложа ските на краката си и - мечка страх, мен не страх - тръгнах полекичка по края на пистата. Отначало почти не успявах да се придвижа със ските, после полека стигнах до наши приятели, които вече бяха на пистата, които все пак ми казаха, че трябва да се опра на предната част на обувките, с изместен център на тежестта напред и леко приклекнала, както и как изглежда "ралото" и тръгнах лекичко към долния край на пистата. Леко, леко. После в един момент някак си тръгнах много бързо и разбира се не успях да спра, въпреки, че теоретично ралото би трябвало да играе ролята на спирачка, загубих равновесие и се заклатих назад, но не паднах, а само някак си клекнах, но продължих да се нося стремглаво надолу по пистата... докато стигнах дъвсем долу и тъй като наистина не знаех как да спра, се килнах настрани и спрях по единствения начин, за който се сетих - падайки. Е, стигнах до ски-учителя.
Учителят се оказа доста зает с деца между 7-8 и 14-15 годишни, които се справяха доста добре в сравнение с мен и се спускаха от долната третина на пистата, където беше по-леко и подходящо за начинаещи. Все пак ми отдели няколко минути и ми каза същите неща, които ми казаха и моите познати в горния край на пистата, качи ме веднъж на влека на разстояние не повече от 20 метра, като ме държеше, после ме пусна надолу, аз тръгнах и разбира се паднах. Изправиха ме, тръгнах пак и се спрях в един човек, който чакаше реда си за ски-влека. Аз му се заизвинявах, а той ми каза да не се притеснявам. Тогава ме напуши на смях и му казах: "Аз не се притеснявам, само се чудя как ще спирам следващия път, когато Ви няма!"
После се опитах да се кача на влека, после се опитах да се кача на влека и... се опитах да се кача на влека... Всеки път падах след около 8-10 метра. Стана обяд и аз сериозно се замислих как по дяволите ще се изкача обратно до хотела. Попитах ски-учителя, а той ми каза: "Имаш два варианта - със ски и без ски." Със ски очевидно означаваше с влека, т.е. не ставаше. Без ски означаваше да се катеря по стръмното с роботските ски-обувки, мъкнейки ските и щеките, при положение, че преди това ми се стори невъзможно да сляза надолу по този начин... В този момент за кратко си помислих, че най-добрият начин е да сваля и ски-обувките и да се изкача по чорапи в снега, за да мога поне да движа краката си нормално, а после бързо да тичам да си стопля краката в банята, но това значеше да мъкна нагоре и обувките на робокоп... Ами, свалих ските и се заизкачвах нагоре... бавно... бавно... Стигнах вир вода, ама буквално! Взех душ, отидох на обяд и малко след това... хайде пак на ските! Само че този път, разбрала вече, че със или без ски-учител, цялата философия е да стоя на ските колкото може повече, за да усетя най-накрая как да се движа с тях, въобще не се опитах да стигна до долния край на пистата, а в по-равния горен край си се движех на зиг-заг и не спирах. Падах, падах и падах. Отначало ставах само след като откача ските, после се научих да ставам, без да ги свалям. Един човек, който ми помогна да стана веднъж и който учеше дъщеря си, ми каза: "Първо трябва да се научиш да ставаш, след като паднеш, без да сваляш ските. После се научаваш да спираш. Третият урок е как да се не падаш от влека. Като се научиш и да завиваш и си готова." Взех думите му насериозно и посветих втория си ден на ските на изпълнението на този план. Почти успях да се науча да спирам и времето ми в Узана свърши.
Ето това е моят първи опит да карам ски - не спрях, не се отказах, ставах и тръгвах пак и пак, вземах по два душа на ден, защото се прибирах все мокра до кости от пот - при прибирането си за обяд и при прибирането си вечерта, но продължавах да упорствам.
Хубавото е, че макар само аз да се качих на ските, всчики от семейството казват, че искат следващата година да отидем пак. Нали все пак имам програма - остава ми да се науча да ползвам влека и да правя завои!

[droidd]

Нали все пак имам програма - остава ми да се науча да ползвам влека и да правя завои!

Нели, прекрасно изживяване си имала ! Поне така звучи отстрани Чак ми се прииска да хукна на ски - нещо което не ми се е случвало
Стискам палци, скоро да си изпълниш програмата и да задобряваш все повече