
Пожелавам ти успешно и леко захранване, защото то ми се вижда в пъти по-трудно от гладуването!



Абсолютно се присъединявам към Титка! Та какво толкова е станало?!? Да си видяла някой друг да пише, че е постигнал и 1/14-а от това, което ти направи?! Аз даже не допускам мисълта за лечебно гладуване, камо ли да го направя!!! Не виждам никъде провала! Ако ще се сравняваш с хората, отишли в клиники и имащи цялото време на света само за себе си, здравето си и проблемите си, то ти си на светлинни години пред тях! Защото нищо в ежедневието ти не се промени и вместо да мислиш за себе си, направи това гладуване като фон на всчиките ти други задължения! И пак издържа, влиза тук, писа ни, прави ни съпричастни - остави един дневник, който с уникалността си ще бъде адски полезен на всеки друг, тръгнал по пътя ти! Много често Момчил ми казва, че не се дооценявам! И понеже те виждам теб в тази ситуация, сега ще ти кажа - Зори, не се оценяваш правилно! И даже се подценяваш, а погледнато отстрани за теб могат да съществуват само аплодисментиtita написа:Зори, изобщо не си се провалила според мен.
Поздравявам те и те прегръщам... ти си уникален човек!
Мърмори написа:Ами това е.
cchery написа:Да си видяла някой друг да пише, че е постигнал и 1/14-а от това, което ти направи?! Аз даже не допускам мисълта за лечебно гладуване, камо ли да го направя!!!
Мърмори написа:Просто си казах, че това ще ми е храната и толкова.Когато приемеш тази мисъл в главата мозъкът изпраща съответните сигнали на тялото и то се съобразява с тях и не иска нищо друго освен това, което е позволено.Това е цялата хватка. Искаш нещо силно и го правиш.