Мърмори написа:cchery написа:Зори, малко ме разтревожи с този постинг?
![Confused :???:](./images/smilies/icon_e_confused.gif)
Тита в Аспарухово ли живеят?! Какво се случва при вас?
Какво се случва ли? Каквото имаше да се казва- то се каза, каквото имаше да се показва- то се показа. Думите са излишни.........
!
Аз по-скоро исках да науча нещо от първо лице - за новините всички знаем как поднасят информацията. Но както и да е - думите наистина са излишни. Току-що прочетох и подробностите за спасяването на 4-членното семейство от Търново - познавам района, където водата е завлякла колата им и не мога да спра да се дивя, че това реално се е случило... Дано не ви се сторя вулгарна твърде рано след това бедствие, но такава ЦИГАНСКА работа мисля само у нас може да се случи!!!! Защо го казвам?! Разгледах добре клипчето, което Нелката ни е пуснала по-горе. Гледах и други снимки на въпросото "Темелково" дере.... ами то си е превърнато в циганско гето - поне това показваха снимките?! С колко акъл трябва да разполагаш за да го направиш това?! И колко ли пари трябва да си взел, за да го допуснеш!? Макар че като цяло едва ли някой може да предвиди какво ще ни поднесе природата.....
.....................................................................................................
РАФТИНГ НА СТРУМА
Аз сменям темата, т.к. преди 2 часа се върнахме от рафтинга на Струма. И имам безкрайно количество впечатления, които трябва да споделя...... на всяка цена. Малко цинично ще ви прозвучи сигурно, но ако има нещо добро, което последните дъждове донесоха, това е нивото на Струма вчера
![Embarrassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
- може би възможно най-удачното за рафтинг: пълноводна, бърза, оформила бързеи и водовъртежи буйна река. Река, помъкнала (за съжаление) боклуците на доста селища, помътнила водите си с огромно количество кал и тиня, бунтуваща се с озлобление върху неволните си жертви - бреговете с храсти и дървета.... И при все това мамеща, блестяща, бъбрива, пенеща се с усмивка и очакваща своите гости - нищо неподозиращи рафтаджии (как ли е правилната дума?!) и каякари.
И така - подписахме декларациите, че изцяло поемаме вината, ако нещо се случи с нас. Скочихме в неопрените, обухме обувките за вода и закичихме по 1 каска на главата. Финална щриха - дебела на гърдите и на гърба спасителна жилетка. Опаковани достойно като букети в целуфан
![еднозъб :1062](./images/smilies/hyhy.gif)
влязохме в лодките на сухо и изслушахме с ужас инструктажа на гида на нашата лодка
![смях :221](./images/smilies/28293_592.GIF)
. Такива неща разказа - за възможни ситуации, за начини на самоспасяване, за животозастрашаващи глупости, до които човешката паника може доведе, че по едно време съвсем сериозно се запитах дали искам да го направя
![Embarrassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
. Ако ме питате обаче в този момент същия въпрос - отговорът ще е: "Искам да го правя всеки ден!"
![sun :954](./images/smilies/375404.gif)
Но всичко тепърва предстоеше. Мен ме курдисаха до гида на десния борд, така че при запазването на опора да наблягам най-много на дясно ходило. Упражнихме загребване напред и назад, разбра се, че вдяваме (поне на сушата
![louphing :955](./images/smilies/496672.gif)
) кой е седнал на десния и кой на левия борд - това във водата обикновено много трудно се съобразява
![Mr. Green :mrgreen:](./images/smilies/icon_mrgreen.gif)
ииииии поехали!
При този рафтинг се минават 12 км по Струма като по средата има едно прекъсване, при което лодките се вадят от водата и се пренасят с бусове с тегличи на 1 км по-надолу, а рафтаджиите стигат дотам по пътя. Това се прави, т.к. този участък на реката е с доста по-сериозни бързеи, които се минават само от опитни и тренирани лодкари. Първите километри от реката минават спокойно и лежерно, така че човек да свикне с това, което му случва. Подготвяме се да улавяме теченията, да се накланяме към вълните, да отиваме спокойно и без паника към скалите и да гребем синхронно. И всичко това до първите бързеи
![sun :954](./images/smilies/375404.gif)
. А те идват с пропадания във водни дупки, в които водата се завихря по невъзможен начин. Предният борд на лодката се вдига почти отвесно, независимо че на него седят по-тежките й пътници - в случая Момчил и едно момче от непозната за нас група. Отбелязваме и първото падане на човек, но вътре в лодката. Аз греба доколкото въобще мога и чувам от гида вляво от мен, че трябва на всяка цена да извадя лявото си ходило от гайката - да уточня нещо: при рафтинг хората стоят върху бордовете на лодката, а не вътре в нея. За да запазят стабилност и да не изхвръкват от нея, на дъното на лодката са монтирани (зашити) гайки от широки 3 см текстилни колани, в които се пъхат ходилата на рафтаджиите и по този начин те получават опора в буйната лодка. Та още при първия бързей се оказа, че няма как да мислиш в една такава ситуация какво се случва с тялото ти - инстинктивно правиш всичко възможно да запазиш вертикална поза, която би означавала, че си над водата, а не в нея.
Следват и други интересни бързеи - нашият гид преценява, че групата ни (от 7 човека общо) се справяме добре и ни набутва в по-сериозните течения и водни препятствия. Срещаме се постоянно с другите 5 лодки, с които тръгнахме заедно - смеем се, бъзикаме се дали и кой е тръгнал на рафтинг или на обикновена лодка с разходка, пръскаме се с греблата. Минаваме покрай един рибар - питах го човека, макар да знаех отговора, дали кълве рибата
![еднозъб :1062](./images/smilies/hyhy.gif)
- е, няма начин при тази лудница, която се изсипва по реката от рафтинг-базата. Стигаме до първия по-дълъг участък от дълбока, но спокойна вода. Гидът ни казва, че който е решил да плува в Струма, сега е моментът да го направи. През цялото време на инструктажа му, отговорът ми на всеки негов въпрос какво правим в еди си каква ситуация, беше - плувам и не ми пука!! Е..... дали имах и куража да го направя.... Прехвърлих десния си крак през борда, потопих го във водата - баси и студа
![freezing :1150](./images/smilies/334.gif)
. Чувам Вальо (гидът ни) да ме подканя да действам (ако въобще щях да действам) щото течението е доста бързо и скоро този участък ще свърши. Огледах се в лодката - у останалите 6 пасажери нямаше и бегло намерение дори да пипнат с ръка водата...... Преметнах и левия крак през борда - пак същият студ ме налази, когато ходилото ми се озова във водата. Ноооооооо едно е да искаш, друго е да имаш д.....то да го направиш
![louphing :955](./images/smilies/496672.gif)
. И в този момент само една мисъл обикаляше в главата ми: "Анелия, дошла си от майната си на майната си :lol: .... след като човек, който върши тази работа всеки ден ти казва, че няма нищо страшно, значи сега е моментът да направиш нещо, което едва ли ще повтаряш редовно...... ". Вляво от мен вятърът довя едно финално "Скачай!"...... "Абе ей, Вальо, ти какво си мислиш - че няма да скоча ли?!....... И че много приказвам, може би.....?! Прав си, но само за второто - джеронимоооооооооооо........ !" И цамбурнах в мътната и непоносимо студена Струма
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_e_biggrin.gif)
...... В първия момент просто спрях да дишам - нормална реакция от студа. После обаче се окопитих и дори се пуснах от страничното въже на лодката и заплувах по течението. Жалко, че не видях изражението на Момчил в този момент - мисля, че не си е мислил, че ще скоча. Но водата ми даде онова удоволствие да съм мобилна напълно, т.е. кракът ми да не е проблем при движенията ми. Останах не повече минута - идваше участък, в който трябва да сме в лодката, т.к. е пълен със скали и големи камъни. Трябваше да ме вкарат в лодката, т.е. да ме спасят....
![смях :221](./images/smilies/28293_592.GIF)
..... Баси и зорът..... Е, от това няма нищо по-трудно и трудоемко
![ох ще се пръсна :1069](./images/smilies/lol-501.gif)
. Т.к. скочих да плувам общо 3 пъти, т.е. още 2 пъти след този първи път, и ме вади все един и същи човек, съм убедена, че ако някога пак се засечем с него на рафтинг, със сигурност няма да иска да е в една лодка с мен
![Mr. Green :mrgreen:](./images/smilies/icon_mrgreen.gif)
..... Честно ви казвам - много е трудно да измъкнеш един не особено лек човек от бурно и бързо течение, но пък..... след като е опция в приключението рафтинг, се възползвах максимално.
И така - предстояха ни още 7-8 км по реката с 2 по-опасни препятсвия включително и скок от от една скала - в недъждовно време, тази скала би стърчала сигурно поне метър над водното ниво - в случая обаче водата я покриваше леко. Е, нашият гид насочи лодката ни към нея и каза да не се шашкаме..
![еднозъб :1062](./images/smilies/hyhy.gif)
И хубаво, че го каза в момента, в който лодката се качи върху скалата, защото можахме само да осъзнаем скока във водата, който следваше, но не и да мислим върху него
![ох ще се пръсна :1069](./images/smilies/lol-501.gif)
. Беше невероятно..... адреналиново, ангажиращо цялата ти сила, цялото ти тяло... каращо ме чувствам щастие с всяка клетка, която имам. Да викам от кеф и удоволствие. Да бъда себе си........ И отново онова познато изречение: "Който иска да плува за последно, да го прави сега!"..... Не ми беше необходимо да мисля.... двата ми крака сами се изтреляха през борда и с отработеното "цамбур" потънах за последно в дивата Струма....
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_e_biggrin.gif)
. Докато се "развивах" из водата Вальо ми предложи предизвикателство - идвал бързей: или да се прибирам бързо в лодката или.... да си направя боди-рафтинг :1140 , т.е. да преодолея водното препятствие не с лодка, а с тялото си.... Като си представих как "бързото" прибиране в лодката нямаше да се случи и възможността да преживея още нещо неочаквано и непознато, въобще не се замислих. Слушах гида как да позиционирам тялото си, нагласих се по гръб, вдигнах краката и ги свих в коленете пред себе си, обърнах главата си по посока на левия бряг, така че течението в този участък да ме облива от правилната посока ииииииии НАПРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕД към бързея по гъз
![смях :221](./images/smilies/28293_592.GIF)
...... Беше жестоко.... просто жестоко!!!! Толкова, че ми се стори, че свърши за секунда...... в един момент влизаш в буйна, пенеща се и завихряща се навсякъде вода, а после..... не помниш нищо. Ами..... това е - бързеят свърши, вече можех да се пусна от лодката и да се отпусна върху водата... Финално плуване по реката..... след няколкостотин метра рафтингът свърши
Ако имаше нещо много трудно преодолимо за мен, това беше участъка, в който трябваше да излезем от водата и да вървим пеша около километър, за да избегнем някакви много сложни и опасни бързеи... Откакто си счупих ходилото, не бях вървяла такова разстояние...... стори ми се трудно, болезнено и ужасно, че не мога да извървя толкова нищожно разстояние.... Може би точно и затова си позволих да скачам маскималния брой пъти във водата - там нямах ограничения в нищо.
![sun :954](./images/smilies/375404.gif)
Е, в крайна сметка - нямам никакви поражения на ходилото си.... напротив - това приключение ми донесе така необходимото количество адреналин и серотонин, че да се заредя с хъс, надежда и щастие за живота, който просто е за ЖИВЕЕНЕ!
Днес се върнахме в рафтинг-базата, за да се спуснем по въжения тролей - това е съоръжение с дължина на стоманеното въже около 100-ина метра. Единият край на въжето е вързан за моста над Струма, а другият слиза с денивелация 15-20 метра в рафтинг-базата . Овързват те с колани около бедрата, ханша, таза и талията и един двоен колан, тръгващ от пъпа се закача на стоманеното въже на лифта. Всичко, което се иска от теб е да....... скочиш и да се спуснеш от моста на земята.... Звучи простичко, но когато се озовах върху моста и погледнах надолу към страхотната Струма, която вчера ми беше донесла изключителни емоции......... и целият ми кураж се изпари. Съвсем сериозно
![Embarrassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
. Виждах как долу в рафтинг-базата ме чакат да скоча, за да ме спрат със специално въже като пристигна на земята, отделно чувах и човека, който ни пуска горе да ми обяснява, че няма нищо страшно..... до мен стояха Коки и Бели, които трябваше да скачат след мен и на които трябваше да дам пример иииии треперех..... За момент си мислех да се върна - съвсем сериозно. После .... протегнах десния си крак над реката, а левият сам се отдели..... моето свободно падане започваше
![ох ще се пръсна :1069](./images/smilies/lol-501.gif)
. Още в първата секунда страхът беше заменен с лудо удоволствие... нямало нищо страшно, а само весело, диво и ........ твърде кратко! Е, решението вече е взето - връщаме се на рафтинг базата след няколко седмици, за да повторим този път заедно с децата и рафтинга, и въжения тролей.
Ами това е, хора...... Знам, че е дълго, но от позицията на емоциите, които все още са ми твърде силни и много ценни, мога да кажа, че разказът по-горе е дори и постен.........
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
Снимки ще пусна като ги имам.
![sun :954](./images/smilies/375404.gif)