Аз пак ни в клин, ни в ръкав
ще се включа с моите впечатления от наскоро привършената
"Автобиография" на Нушич. Преди 10-ина дни исках да пиша нещо от сорта (по повод тази книга де), че както има различни книги, така и същесвтуват точно определени моменти в живота, за които те са подходящи. По това време четях известните описания на Нушич на училищните предмети и честно казано... ако като ученичка ги считах за "върха", сега ми се сториха малко.... постнички. Очаквах "География"-та с голямо нетърпение, защото навремето доста й се смях, но сега..... нищо. Честно казано мина ми през главата да зарежа книгата, но т.к. не обичам да зарязвам недовършена абсолютно никоя работа, то.... се насилих да я дочета. И мога да кажа с пълна увереност, че е имало защо. Дори вече се чудя защо препоръчват тази книга към летните списъци с книги на 11-годишните деца
. В нея има много повече от осмиване на училищните порядки, предмети и т.н. МНОГО ПОВЕЧЕ!
Две са нещата, които основно ми се откроиха в съзнанието, а именно: политическата, обществената и социалната система в Сърбия към 1924 г., когато е излязла "Автобиография", по нищо не се различава от политическата, обществената и социалната система в
България от 1924 г. Нещо повече - политическата, обществената и социалната система в Сърбия към 1924 г., така както е описана от Нушич, е едно от най-точните описания на политическата, обществената и социалната система в
България от 2014 г!!!
...... За 100 години нищо не се е променило в положителна посока! Напротив - задълбало е в унищожителната назадничавост на алчност, безочие, липса на морал и човечност. Просто не е истина......
И другото, с което Нушич ме "грабна" са едни много приятни, точни и истински описания на част от човешките качества - прочетете сами:
Ето например минава невинността — с къса пола над коленете, в ажурени чорапи, през които прозират румени крака, в прозрачна дреха, през която се очертава всяка пленителна гънка на тялото й, с широко деколте, из което напира буйна гръд. Ето почтеността — облякла дълга дреха, накривила шапка със звънчета, скача юнашки и се кикоти истерично. Ето и добродетелта — изпъчила търбух като бременна жена, вигнала глава, обръща се наляво и надясно, готова да приема поздрави и поклони. Веднага след нея идва суетата. Тя е по-скоро гола, отколкото облечена, така че през прозрачната й кожа се показват костите й и се броят ребрата й. С развалените си зъби, със съсухрените си гърди, с наплесканите си с червило страни тя прилича на ония жени, които полицаите нощем прибират от улиците. Ето и гордостта — преметнала три лисичи опашки отзад, забола няколко боядисани гъши пера на шапката си, вдигнала глава, настъпва по мазола всеки трети минувач. Ето и злобата — облечена добре и с вкус, любезна и услужлива, с топла усмивка на уста и с котешки поглед. Ето и старата мома — правдата, заменила истинските си зъби с изкуствени, вдигнала високо пола така, че се вижда мръсното й бельо, скрила кривогледите си очи зад тъмни очила, пъхнала цяла къделя вълна в пазвата си, за да запълни с нея посталата си гръд, тая гръд, от която и до днес сучи човечеството. А зад нея — още много и много — родолюбието, лицемерието, себичността, добродетелта, порокът, лъжата и истината и всички други, всички, които отблизо, когато си сред тях, съвсем не ти изглеждат така, както през този далекоглед.