Ами........................ ДОБРО УТРО!
Днес ми е едно такова пролетно и леко на душата, че чак я чувствам как ще изхвръкне
....... Няма никаква конкретна причина... просто така се събудих.
Аз съм си в болнични, но за съжаление се будя в 8 часа заедно с Момчил и повече не мога да заспя. Въртя се до 9 в леглото и като ме заболи главата от "натискане", ставам......... кво да се прави - старост-нерадост!
Да се похваля, че вчера най-сетне отделих точно 30 минутки и си купих 3 сутиена и 2 чифта бикини за точно 25 лв
...... Сега, това едва ли е нещо, което засяга целокупния български народ, но дори и в това отношение съм толкова немарлива, че последното ми такова пазаруване беше преди 3 или 4 години..... Оттогава гардеробът ми с бельо доста понамаля, защото когато нещо се окъса или захаби, го хвърлям, но така или иначе не отделям тези скромни 30 минути за себе си.... Иначе за децата, за техните дрехи, бельо и обувки, сигурно съм отделила сумарно цели седмици
. Та.... на - ето ме вече пременена.... само да ме вземе някой
!
Прибрах и колата от сервиз с тази уговорка, че........ може всеки момент пак да се развали.
Има индикации за един сериозен проблем, който съответно е и сериозна сума като цена за ремонт. Но момчетата от сервиза не искат да го почват, докато не са сигурни, че се касае за същото. Така че - сега ще си търкалям реното из града и ако тръгне да прегрявя, ще го върна в сервиза.... с тази подробност, че ще трябва да включа парното на макс посред лято
, за да не изпуша някъде по пътя...... Т.е. ако включа парното, двигателят ще се охлажда
......
Друго какво?! Снощи Момчил имаше мач - играят там вътрешни някакви мачове с колегите си от ВМУеър. Мачът беше на стадиона към зала Академик на 4-и км. И се разбрахме да ида да го взема с колата и междувременно да потичам на стадиона, докато той цъка. Та отидохме ние - заедно с децата - и още със стъпването на настилката, и почна да вали. Но ние с Коки сме решили, че ще бягаме ииии айде почнахме - дори и 1 обиколка не можахме да направим, когато от небето се изля потоп..... прибрахме се за малко под сушина, и когато интензитетът на дъжда леко понамаля, с Коки се юрнахме пак да тичаме.... Настилката, върху която бягахме, е червена пепел, която омешена с вода от порой, си стана същинска тиня........ и т.к. аз изтичах цели 7 обиколки
, накрая бях перфектното прасе... имах кал дори и в мислите си
... Отделно петопръстките ми бяха пълни с дребни камъчета, та ми убиваше през цялото време..... Прибрахме се до вкъщи и реших да си дотичам в парка. И не съжалих нито за миг. Т.к. асвалтът е бил много нагорещен от слънцето през деня, след дъжда водата от него се изпаряваше на невероятно красиви, бели дантелени облачета мараня.... Понеже беше 20,30 часа, вече попритъмняло, листата на дърветата бяха тъмнозелени, паркът - празен..... чувствах се все едно не съм в София, ами в някоя омагьосана гора
. Много приятно чувство. Вечерта завърши с пиле на грил, бира (не ми напомняйте, че съм на режим
) и поредния филм за "Полицаят от Сен Тропе".
МариКо, радвам се да те видя и да те
....... Присъединявам се към пожеланията на
Цвети за РД на Иван!
Надявам се, че сте здрави, щастливи ииииии летни :lol: .
dexter написа:Ще ми липсва и свободното ми време. Колкото и да е чудно, не го усещах като бреме, не ми беше скучно. То не че е било чак толкова необятно, нали си имам Яна
? През учебната година бях свободна до обед, после с нея. Сега през ваканцията пак бяхме двете, предимно навън. Ако не беше мисълта, че трябва да спра с размотаването, щях да си прекарвам още по-добре
. Прочетох доста книги - това поне не ми омръзва. Но изгубих контакта с хората, а това май не е добре. Не, че ми липсва чак толкова, но всичко трябва да е с мярка
. Така че отварям нова страница. Да видим как ще се справя и с другия си план - за седем месеца не направих нищо по въпроса с блога, който планирах, не написах нищичко. Започвам да подозирам, че няма да го бъде - просто не чуствам дълбока нужда да споделям мислите си публично :lol: .
Хей,
Декс, напълно си права, че всичко трябва да е с мярка..... Честно, и аз като теб, се насилвам да правя накакви неща, които иначе... не са ми по вкуса, но наистина не искам да губя баланса.. Пък и не боли от тази работа.... :lol: Идеята за блога -
Декс, тя няма давност. Не спирай да мислиш по въпроса, рано или късно, в един ден нещата просто ще станат. Промени си и настройката - защо писането на блог непременно да е публично споделяне?! В крайна сметка имаш нужда да "пуснеш духа от бутилката"..... никого не си карала да му обръща внимание, да идва, да те чете..... ако някой го прави, то си е само и единствено негово мнение..... В нета има толкова много инфо и какво ли не, че според мен хората са преситени и едва ли нещо може да ги изненада и предизвика.... Ако писането на блог ще е добре за тебе, няма какво да му мислиш за "публичното споделяне"......
ellis_stoyanova написа:За жалост,там където работя се сблъсквам с доста караници и негативизъм и това определено не е моя начин на работа,но се опитвам да се абстрахирам от всичко това.
Елисче, такава е реалността почти навсякъде, за съжаление
! Гледай наистина да се съхраниш. Що се отнася до срещата ни, то през август и на мен ще ми е най-удобно. Трябва да пусна тема вече.
Деси, сега ще ти видя съобщението за ранга и ще направя корекцията.
Оставям ви с уговорката, че вие няма да ме оставите
:lol: !