Здравейте, момичета!
Аз съм вихрено заета и вече много сериозно започвам да се притеснявам, защото времето не ми стига, а СЕ НАЛАГА да допиша много бързо всичко и да го предавам.
За подарък не измислих кой знаяе какво, а и се оказа, че ще трябва да правя някакъв ремонт на колата, та финансово съвсем отънявам. Единственото, което измислих, е да я заведа на стрелбище и да стреля с пистолет. Имам предвид истинско бойно оръжие. Точно като за пълнолетие - ударно.
Аз съм стреляла 4-5 пъти, но за непълнолетни не е разрешено. Виолета определено е проявявала интерес няколко пъти досега и все беше разочарована, че не ѝ е разрешено.
Идеята за оръжието не е като идеята за насилие или за неконтролоирана сила. Напротив, ако човек има акъл в глават си, а дъщеря ми определено има, оръжието внушава неимоверно чувство за отговорност. Всъщност съзнанието, че държиш в ръце нещо, което е истински опасно и може да убие, те прави изключително отговорен и ценящ живота. Както най-силните и действително опасни бойци са най-спокойни и премерени в поведението си, никога не се перчат, не предизвикват свади и конфликти нито с думи, нито с интонация, нито с поведение. Това е, защото знаят на какво са способни и че с това шега не бива.
Та, доколкото идеята ми за подарък се въртеше около символа за съзряване, ето това е то съзряването. Малко е мъжки подаръкът, но нали уж играя и мъжа в семейството.
А иначе влязох тук, за да разкажа за нещо, което се случи днес. Ани иска да се опита да влезе в Математическата гимназия от следващата година. Не е сигурна дали иска да учи там, но също така не е сигурна, че не иска и междувременно решихме, че не искаме да изпускаме шанса за класиране, ако все пак избере това училище. Класирането става чрез участие в математически състезания от календара на МОН.
В понеделник след училище класната ѝ ми каза за едно такова състезание, което ще се проведе сега на 1 ноември. Предишните две седмици Ани беше болна, а аз - заета и затова не бях разбрала за състезанието. Оказа се, че записването е до днес включително, аз разбрах в понеделник вечерта, вторник и сряда имах часове по цял ден, затова оставих за днес. Графикът на записванията, обявен в сайта, за днес включваше някакви точни часови диапазони, като следобедния беше 16-18 ч. в училище "Славейков" (до обяд имах часове).
И така, отивам аз да запиша Ани, вярно в последния ден вечерта, но реално погледнато в първия възможен за мен момент, при това в срок. Оказва се, че... не може. На вратата има бележка "Уважаеми родители, няма места за ученици от 3-ти и 4-ти клас". Питам как така няма места? Нямало, техните стаи не били разтегателни. Нямало, защото "се записали твърде много деца от тези класове и останалите били... излишни". Излишни! Онемях, побеснях и т.н. (Само да кажа, че имам познати, които ме знааят от преди 10-15 години и никога не са ме виждали бясна, но сега

) Опитах се човешки да им кажа, че това е абсурд и не може да се слагат такива квоти за явяване, ако не са педвидени по регламент. Отговориха ми, че нямали повече стаи и чинове и защо, като толкова съм искала, не съм отишла по-рано.
Не съм отишла по-рано, защото гледам сама две деца, те понякога боледуват, ходя на работа, пиша дисертация и се притеснявам дали ще я завърша навреме, за да запазя работата си и да имам с какво да ги храня - ето затова не съм отишла по-рано! Но истината е, че не е тяхна работа защо не съм отишла по-рано. Отишла съм в срок. Затова не казах нищо по въпроса за отиването по-рано и защо не съм го направила. Вместо това изразих съмнение в това, че нямат места. Е, как да нямат стаи и чинове, като още продължават да записват от пети клас нагоре?
Ами.. много третокласници и четвъртокласници вече се били събрали и затова от училището решили да спрат записването.
Ами да! Разбира се, че ще се съберат деца от тези класове, защото резултатите им трябват за класиране в МГ. На участниците от пети клас нагоре не им трябва този резултат за такова нещо.
Върнаха ме. Не зависило от тях. Повече деца от 3-ти и 4-ти клас им били "излишни". Ей, тази дума като я чух и... Никой не може да нарича детето ми "излишно"! Нито чието и да било дете!
В 16:30 разбрах, че така нищо нама да стане и започнах да звъня в инспектората по образование, но тъй като никой не отговори, а в сайта им пише, че работят до 17:30, просто се качих на колата и отидох до там. Паркирах като на магия, преодолях системата за влизане само с магнитни карти, намерих нужния инспектор... В 17:10 вече излизах от там. Инспекторката по математика ме увери, че и други родители са ги потърсили по този повод, че се е обадила и е говорила с директорката на училище "Славейков" и ме посъветва бързичко да се върна там и, ако трябва, да говоря с директорката.
Тръгнах пак обратно, пак паркирах на магия и към 17:40 бях в училището. Секретарката ме посрещна натъртено любезно с думите "НАМЕРИХМЕ място за Вашето дете, какво Ви притеснява?" Отговарям: "Притеснява ме това, че бележката на вратата, на която пише, че няма места за децата от 3-ти и 4-ти клас, си стои. Преди малко нямаше място за детето ми, сега се намери, но се наложи да кръстосвам града. Ами другите деца, които не са записани" Още по-натъртено любезно ми отговориха "Е, точно Вашето ще бъде записано, дано да се успокоите поне малко!"
Аз не исках това! Исках да не отказват записване на никое дете, не само на моето. Да, бях решила, ако пак ми откажат, утре да подам жалба в инспектората. НО идеята ми беше по принци да не постъпват така. Аз дори не съм сигурна дали Ани ще пожелае да учи в МГ и със сигурност не го направих, за да запишат само моето дете. Много криво ми стана!
Впрочем аз не им казах, че съм ходила в инспектората, просто се върнах и някак странно бяха любезни и "точно за моето дете се намери място". Вероятно инспекторката се е обадила след като съм била при нея.
И още нещо - аз всъщност не правя така. Не съм достатъчно напористо-борбена в този смисъл - да ида и да уредя нещо за себе си, да ходя по инстанции, да настоявам, да "си търся правата". Това понякога го правят хора, които живеят с мисълта, че имат само права, но нямат задължения. И почти си бях тръгнала за дома и дори вече мислех, че ще трябва да обясня на Ани защо и как не съм я записала. НО! Но тази дума "излишни" ме жегна някъде много дълбоко! Да, имам предистория и лична своя си драма, свързана с това. Когато бях бременна с Ани Христоско смяташе за излишно и обременително да имаме това дете. После, преди две години се отказах от трето дете и раната от това е болезнено място в мен. Но тук не става въпрос за моите лични драми или моите си съкровени болезнени рани. Тук става въпрос за някакъв безумен произвол против правилата на директорката на едно училище. Миналата година това състезание е било проведено в сградите на две училища, защо да не може и тази година? Става въпрос за много деца, които така и не са се записали и са разочаровани. Става въпрос за това как изобщо някой, особено работещ в училище, може не да произнесе, а да помисли "деца" и "излишни" заедно?
Не го разбирам това. Бога ми, не го разбирам.