Нели написа: ↑08 Окт 2020, 15:58
Kleo написа: ↑08 Окт 2020, 15:35
Опозиция = напрегнат аспект
Уран = планетата на внезапните, неочакваните промени
Телец = зодиакалният знак, свързан с парите, материалния успех и ценностите
Меркурий = планетата на общуването, комуникациите, новините, думите, словата, информацията
Скорпион = зодиакалният знак, свързан с емоциите, чувствата, страстите, дълбоките преживявания, тайните
И ето, ситуация като по учебник: неочаквана неприятна вест, свързана с пари, която носи силен негативен емоционален заряд!
Деси, така обяснено вече има смисъл и е много интересно даже. Благодаря ти!
Радвам се, че по този начин е станало ясно. Понякога забравям, че ползвайки астро-жаргон, далеч не всички хора ме разбират какво имам предвид.
Нели написа: ↑08 Окт 2020, 18:05Днес ходих на преглед във връзка с антидепресанта, който пия. Надявах се да ми кажат, че вече постепенно ще го спирам, а ми казаха, че ще го пия до пролетта с контролен преглед през януари. Идвали месеците с малко слънце, ще се връщам на работа - все "стресови фактори" (цитирам), не съм била качила много килограми ("само" 3-4 кг., т.е. нямало кой-знае какви противопоказания)… С една дума, ще си пия хапчетата-заместители на истинската радост от живота.
Когато не мога да заспя, все си мисля, че ако имах в кого да се сгуша и да се отпусна, щях да мога. Струва ми се, че тогава бих заспивала естествено. Но това може и да е просто илюзия. Реалността обаче е друга - ще заспивам с хапче и ще пия лекарство против самота.
В момента просто ми е криво. Да, зная, това не е най-голямата беда на света. Да, има къде-къде по-тежки и трудни ситуации и съдби. Да, благодарна съм, че нямам някоя тежка нелечима болест, от каквато се опасявах… НО това не означава, че не може да ми е криво. Защото ми е криво. И ми е тъжно за мен самата. Защото през деня е добре, през деня няма проблем. Но нощем ми е самотно.
И не, не искам просто някой, който да спи като пън до мен, да сумти, да се поти и да се тръшка в леглото с грацията и привлекателността на тюлен! Нужен ми е някой, който да ме приласкае.
Отговарям ти като човек, пил антидепресанти няколко пъти през живота си досега, но и като човек, който в момента се чувства супер зле, въпреки осъзнаването, че може и по-зле да бъде
Криво ми е. Много! Цял ден днес и вчера от обяд. Дъжд се сипе, мрачно и сиво е навън, мъгливо, сякаш и небето плаче, не само аз. Очите ми са подпухнали от сълзи, зачервени са, сънят ми е малко напоследък. Лягам късно, ставам рано. Погребения. Неприятни новини. Ами кофти ми е.
Знаеш ли как се научих да възприемам аз антидепресантите? Като ПАТЕРИЦИ. Като временни помагала, които ме изправят отново на крак. Като временно лечение, колкото да се съвзема, за да мога скоро да започна да се движа отново на собствен ход. Не ги възприемах като заместители на истинското, а като средството, което ще ми позволи пак да бъда себе си. В началото се бунтувах, о, как се бунтувах срещу тях! Исках да имам КОНТРОЛ върху себе си, чувствата си, живота си, съдбата си, способностите си... каква заблуда. Горчива заблуда и илюзия. Когато си в депресия, в дупка, си загубил контрола. Временно не си баш себе си. Докато се възстановиш и се завърнеш, ти трябват временно патерички. Така се научих да приемам антидепресантите лично аз. Не зная какъв е най-добрият начин за теб да приемеш нещата, каквито са. Гадни, тежки за понасяне, ... , но необходими към момента.
Един въпрос: нали хапчетата не са те направили лишена от емоции, от чувства? Не заради тях ти е станало равно и безразлично, нали? И друго - помагат ли да намалиш тревожността, безпокойството, страховете, безсънието, лошите, черните мисли? Ако си вършат работата, пий си ги засега. Има време, ще дойде и моментът на постепенното им намаляване и спиране. Самонаблюдавай се и слушай специалистите, предполагам, че ходиш при добри такива. С теб съм и те прегръщам. Знам какво е. Ще мине!
Относно самотността... там съм по-боса като цяло... но е имало МНОГО пъти в живота ми, когато съм била с някого до себе си, но съм се чувствала безкрайно неразбрана, нечута, сама, самотна, потисната, сякаш ни делят цели Вселени, когато съм гълтала и преглъщала сълзите си, докато мъжът до мен си е спял блажено и си е хъркал, или неподозиращ, че проблем между нас има /макар че е било очеизвадно/, или непукист, на когото му е било безразлично моето страдание и усещането ми за самота.
В такива моменти са ми помагали книгите, изкуствата, музиката, писането, рисуването, работата, детето ми. Бягала съм от действителността, като съм четяла, писала, слушала музика, танцувала, като съм се правела зорлем заета с домакинстване или друг тип задачи, занимавала съм се с Алекс... дори съм пила бира, вино или мента... изпушвала съм по цигара с колегите ми... потапяла съм се в работа... денем ми е било добре, а вечер откривах колко тъжен контраст има с реалния ми живот у дома. Така че в някои случаи е по-добре известно време човек да е сам, отколкото зле придружен.
Писах уж на теб, да ти влея кураж на теб, да ти покажа разбиране и съпричастност, а не се получи. Прощавай, Нели. Прегръщам те. С теб съм. Не си сама. Разбирам и валидирам нуждата ти от ласкава, нежна и силна прегръдка от подходящ мъж до теб!!! И ти я желая от все сърце съвсем скоро!!! Дотогава... усещай приятелската ни подкрепа на всички нас тук
и ... обгърни сама цялото си тяло в ПРЕГРЪДКА, защото я заслужаваш, защото си ценна и прекрасна, защото обичаш себе си и се учиш да си даряваш цялата обич, подкрепа и нежност, от които имаш нужда, за да се чувстваш добре
Аман от несъобразителни и несъобразяващи се хора! Разбирам какво чувстваш и колко е неприятна цялата ситуация със съседите ти. Прегръщам те.
Например ето това:
Виждам се отново майка.
За справкаи тя има 3 деца също. Подавахме жалби, сложихме камери и въобще много нерви изхабих и най- странното нещо е, че когато спря да ми пука и нещата се промениха. Сега няма по- добри комшии от нас 