Момичета, мили момичета........ Вървя си аз тази вечер и си мисля как ще вляза и ще напиша, че и днес имах да правя други по-спешни неща от това да вляза във форума....... и после се замислих, че няма нужда от тези оправдания. Гледам, че всяка една от нас тук израства и върви по пътя към ........ себе си. Към това да спре да се раздава в моменти, когато трябва спешно и неотложно да събере себе си.... Смело мога да кажа, че вървим към егоизъм. Но......., разбира се - ще има но
, егоизъм, който ни прави все по-силни, все по-завършени и все повече търсещи точно същите хора за общуване. Аз всъщност тази вечер вървях, устремена към това да си покрия минимума от 10 000 крачки на ден... и си дадох сметка, че и аз съм почнала да правя приоритетно първо нещата, които са лично за мен. Не че винаги ми се получава, но поне не изпитвам вина, когато се получи така, че пренебрегвам някого....
А иначе.... още когато вчера прочетох постовете на Нелката и на Елисчето от днес си казах "ЖИВОТЪТ Е ТАКОВА ХУБАВО ЧУДО"
Нелка, никога не съм вярвала, че ще можеш да поставиш себе си в центъра на собствения си живот и да отстояваш това свое решение. А ето - ти се завръщаш по-силна от всякога, по-искаща, по-любопитна и сякаш се раждаш за втори път
. Розов лак и брокат?! Ама защо неееее
?! А Ани ще свикне с това твое аз и след време ще си спомня само него..... и от него ще взема пример.
ellis_stoyanova написа: ↑21 Окт 2020, 16:26
Само на бързо-вчера си правих тест на кръвта-показателите са ми перфектни,с хемоглобин 120,никога не ми е цил толкова,никога
Нистина не е за вярване.........
Ели, това е такава прекрасна новина...... и звучи направо като чудо
. Ами радвам се за теб.... и то много се равам.
Kleo написа: ↑21 Окт 2020, 09:51
Моите лични дневници от тийн-годините ми приличат на твоите явно, все пишех и разказвах кое, защо и как ме дразни, натъжава и т.н., вместо да отида лично при самите хора и да открия картите си Много ми е било трудно, много! Винаги, когато съм чувствала яд, сякаш съм го потискала в себе си или обръщала срещу мен самата... Предстои още доста лична работа в дълбочина и при мен, но според мен е важното, че самоосъзнаваме случващото се, Нели. И да, по-добре късно, отколкото никога!
Аз никога не съм водила дневници като малка..., но също съм имала проблем да казвам прямо в очите на хората какво ми причиняват. Всъщност правила съм го.., но не с всички. И аз съм се крила да плача..... и съм търсела вниманието на околните с жалните си сълзи, но много бързо разбрах, че дори съжаление не е много лесно да се получи, камо ли съчувствие и разбиране... И тогава минах в друга крайност... Но дори и с днешна дата не мога да определя нещо от това като грешка или пропуск. Без това нямаше да бъда това, което съм днес.... Егати и похвалното слово си дръпнах
. Ако ви кажа как ми се спиииииииии.............. надявам се утре да напиша нещо по-смислено.
Деска, бързо да се оправяш. А за останалото - дали и как да идеш на работа не мога да ти дам никакъв акъл...... Истерията е масова и е навсякъде...
Лека нощ от мен!