Здравейте, момичета.
Не знам откъде да го подхвана този пост... Но да речем, че за момента най-важно ми се струва да пожелая на Ели бързо да забрави за онова, което ѝ предстои утре.
Ели, с теб съм и съм сигурна, че ще минеш през тази манипулация без какъвто и да било проблем и ще станеш още по-силна от преди. Не - не да се насилваш да бъдеш "гръб" на всички, а по-силна за самата себе си.
Относно реакцията на майка ти и баща ти по повод проклетия боб....
Ели, те никога няма да се променят, ако ти не им покажеш, че искаш промяна или директно не ги раздрусаш и извадиш от леговището на "твои ползватели". Помниш, че бях ти споделяла как се опитвам да обясня на брат ми и на снаха ми, че... не виждам за необходимо да изискват и очакват от мен да се грижа за имота ни на село, при положение, че НЕ искам да го правя (да не говорим, че е невъзможно предвид разстоянието). И тогава ти каза, че всъщност тяхната претенция е нормална, т.к. съм собственик и съм длъжна и т.н., и т.н. За мен обаче това са закостенели разбирания на малкия град и тесногръдото общество в него. И не - не го казвам, за да обидя когото и да било, най-малко пък собствения ми брат. Аз самата съм от Горна Оряховица и съм "продукт" на този малък град и неговия еснафски манталитет - точно като родителите ти. И смея да твърдя, че подобен гнет се мори само с твърдо отстояване на позиции и заявяване на себе си. Сигурно звучи помпозно и какво ли не още, но.... държа да споделя, че тези неща работят. И променят света. Случи се в моето семейство със собствената ми майка. Не - тя не е променила себе си, мисленето си и нещата, в които вярва....., но категорично промени отношението и най-вече държанието си към мен самата..... С брат ми е същото...
Повече няма да пиша нищо по въпроса. И то най-вече, защото Нелката го е направила по безподобно добър и ясен начин - това е проблем на цяло едно поколение, и на това, което идва след нас..... Хората не можем да променим, но примерът, който им даваме формира различно отношение у тях.
Съжалявам, че ти се налага да минеш оттам. Съжалявам за болката и тъгата, с които си напълнила сълзите си... Почти мога да усетя колко зле се чувстваш в този момент - вероятно се страхуваш за Анджи и Ивето, за това че майка им отива на операция в болницата..., докато майка им трябва да е жива и здрава до тях... и искам да ти кажа, да ти споделя, да те прегърна и да те стопля с това, че..... и аз винаги винаги мисля точно по този начин.... и че всичко това е в резултат на безкрайната обич, която носим в сърцата си... ОБИЧ, за която дори природата знае, че не трябва да изчезва и няма да допусне това да се случи. Хайде, Ели, вдигни очи и продължи да обичаш смело, защото утре ти предстои да го правиш с двойно по-голяма сила
.
Деска, съжалявам за тази тежка новина, която ни сподели. Смъртта никога, ама никога няма да има начин да бъде нещо, което да мога да приема с равнодушие... Без значение кой и как.... Предстои ти тест утре - ще мине бързо и лесно, пък после.... каквото тестът покаже.
Kleo написа: ↑23 Окт 2020, 20:45
Колкото до Ковид, аз съм на обратната на твоята позиция и си оставам твърдо оптимистка.
Гледам статистиките, броя случаите, смятам и сравнявам с гриповете от миналите години, и засега продължавам да не виждам нищо невероятно, страшно и нетипично, с изключение на масовата истерия и всяването на излишна паника сред населението. Времето ще покаже, но честно казано се надявам, ти да не се окажеш права, нито щаба с неговите мрачни и черни прогнози занапред.
И с мен е същото. Днес си говорихме с Момчил, че подходът на нашето правителство в този случай не сработи. По никакъв начин и в нито едно направление. Крайният ефект е в двата полюса: силно изплашени хора, чакащи тревожно камионите с трупове и фантазьори на световната конспирация, отричащи абсолютно всичко. В това число и нуждата от собствен принос във взаимното ни пазене. Признавам си, че първата категория буди у мен яд, но много повече съжаление. Докато втората.... аз мога да изживея живота си без някога да се сетя, че имам необходимост от такъв тип хора.
ellis_stoyanova написа: ↑23 Окт 2020, 21:09
Ех,как успяваш да се такъв оптимист,нямам идея,още повече,че от първо лице усети колко бързо поваля тази гад хора от рискова група
Ели, в рискова група сме и ти, и аз, и Деси, и Нели.... всички жени между 25-50 годишна възраст. Мъжете - също. С днешна дата сме забравени от бога... И преди бяхме, но днес има само Кромид... а аз се страхувам, че следващият ми преглед при АГ или мамото може да бъде ..... и последният. Не мога да се примиря, че по някаква причина се прави сравнение на смъртоносни болести и дадена от тях е с приоритет. И че днес колегата на Деси, който е починал (мир на праха му), е по-важният мъртвец от моя баща, който отдавна изгни в гроба, защото.... никой не говори за пандемията от рак. И не признава такава. Грозно ли е такова сравнение? Или направо е отвратително...... Мисля, че е и едното, и другото.... и описва много добре начина, по който се чувствам, когато чуя за починалите от (или по-точно С) Кромид българи. И сърцето ме свие, когато се сетя за тлеещите белезникаво бледи тела в най-нещастните онкоотделения в Европа - тези в България..... Там надежда наистина няма... Вероятно това обяснява и моя "оптимизъм" по отношение на Кромида...
Нелка, видях те днес в морето..... ами ти си си негова дъщеря
- толкова много да ти отива...
Мацки, отивам да слагам боба - ама съвсем буквално. Тази вечер ще ядем пръдльо
. Но само при положение, че го сготвя.....