Здравейте, момичета. Как я карате?! Настана едно особено време..... Ние с Момчил се оттърсваме от вируса, който ни лепна миналата събота и неделя, но има още какво да се желае. Самоизолирали сме се в смисъл, че не контактуваме отблизо с никого. Не сме си правили тест и не знаем от какво сме се разболяли, но за всеки случай можем да минем 7 дена без контакти.
Аз тази седмица доста поработих. В понеделник пусках оферта на една фирма за метални конструкции - искат да им се разработи нов сайт. Днес изпратих втора оферта, но на фирмата, на която и сега поддържам сайта - те пък искат да включат и блог-секция към сайта си. А сладурите, на които миналата година направих сайт - туристическа фирма от Слънчев бряг, ми се обадиха в понеделник и също искат ъпдейт и промяна в сайта си и ме питат за цена. Стана ми готино, че ме търсят..., че харесват работата ми (най-вероятно и ниските ми цени, де)
.
Лошото е обаче, че не ставам от компютъра и очите ми се все червени, главата ми е бомбок..... и ще трябва, ще се наложи да се самодисциплинирам, за да работя с почивки и да имам редовно "отпуска", така както всички, работещи на трудов договор, защото се самозабравям.
Друго интересно няма. Децата учат от вкъщи, за ОГРОМНО мое съжаление.... За мен това не е училище и образование. Не разбрах защо нашите управляващи посегнаха точно на училището. Чета днес, че националната карантина на Англия не включва училищата там - те не са затворени и учениците учат присъствено........ Не знам какво да кажа. Ама каквото и да кажа е все тая.
Снощи се чух с Деси за кратко - тя е изкарала КОВИД-а относително леко - с температура и 24-часово неразположение, но за съжаление ѝ се е отключила депресията и в момента е в скапания период.... Не ѝ се говори, не ѝ се пише, не ѝ се контактува. Иначе е добре. И с мъжа ѝ говорих и се успокоих за нея.
Ние все пак подготвяме РД на Коки - със или без вирус на 10-и ноември той става пълнолетен. И това не може да бъде променено от тази скапана пандемия. Т.к. пълнолетието не настъпва 2 пъти аз категорично смятам този рожден ден в нашето семество (4-ти поред за тази година) да го отпразнуваме, при положение, че другите не успяхме.
И това е от мен. Както се казва - нищо не е съвсем наред, значи всичко е точно
.
Прегръщам те много силно. Радвам се, че те имам в живота си, че сме се срещнали и че сме приятелки. Възхищавам ти се на хладнокръвието и спокойствието, което прявяваш до този момент и особено сега, когато си позитивна. И най-вече след трагичният случай, който сполетя центъра ви миналата седмица.
.Отделно,на кардиограмата едната ми чертичка нещо е била не както трябва,та ме питаха имам ли кръвно и дали пия лекарства за високо кръвно
а то мойто все 80 на 50
.
)
