Здравейте и от мен, приятелки-мецанки
Днес в работата започнахме деня с отводняване на мазето на Центъра и почистване на двора от изпочупените клони и падналите листа от сливата... В къщата все още няма ел.-захранване. Имаме щети, теч, повредена капандура, счупени около 20 керемиди на покрива. Наводнена скъпа техника също така, която още не можем да преценим ще я бива ли или не.
Вчера следобяд бул. Христо Ботев и цялата Пиротска бяха неузнаваеми, като след война, престрелка или природно бедствие - счупени парчета стъкла от леки коли и жилищни сгради, паднали тухли, клони, листа и ... огромни парчета лед навсякъде, големи на места колкото кокоше яйце
(без преувеличение!)Добре, че бяхме още в офиса, когато запраска градушката. Затворихме всичко и гледахме втрещени виелицата навън. Слушахме грохота от падащите ледени късове. Всеки момент имахме чувството, че ще се строшат прозорците. Опитите да се свържем с близки - неуспешни. Изключихме сами ел.-мрежата, както и всички компютри, климатици, принтери и т.н. Гледахме безславно и безпомощно как сливата на двора ни се огъва под тежките камшичени удари, как хубавите рози и цветя си отидоха, обрулени и зашеметени... Тъжна гледка!
10 минути по-късно ул. Цар Симеон, където се помещава Центърът ни, замяза на река, влачеща отломки, треви, стъкла, буци лед, клони... Направо не вярвахме на очите си. Колите отдолу вече бяха с изпочупени предни и задни стъкла, а покривите им - целите в кратери. И един тътен. Едно треперене. ... Градушката спря и като започна да вали СНЯГ и навява, търкаме очите си - не се лъжем - вчера в центъра на столицата валя силно сняг и за минутка натрупа покривка дори! После - повторен град, отново всичко се покри, снишихме се пред природната мощ...
Като отмина втората градушка, поваля няколко минути дъжд и после ... най-изненадващо пекна слънце... все едно нищо не е било... бързо започна да суши реките, които час по-късно вече бяха локви и около тях като в гора - клони, листа, треви. За първи път виждам София така. За първи път виждам такава градушка - продължителна и с огромни късове, буци лед. За първи път виждам да вали сняг през юли.
Прибирането до вкъщи си беше чист екшън, но се преборихме де. Аз и още една зряща колежка водихме по един незрящ колега. След като се прибрахме по домовете си, започнахме да си звъним - на една колежка прозорците у дома й са спукани, на друга колежка колата е без предно и без задно стъкло, а на трета мъжът й е с цицина на главата, слава Богу, без други поразии по него.
Жалко за загиналия човек и за всички наранени хора, животни, растения и посеви! Природата ни дава поредния нагледен урок според мен. Естествено, днес повечето хора чистеха, разчистваха, метяха, миеха, оправяха, поправяха, някои като нас написаха констативен протокол за последствията от градушката и страшната буря, с помощта на един инженер, който дойде при нас на място да огледа и прецени щетите, и така, това са новините от мен. Що се отнася до Надежда 4 част, нямаме пострадали прозорци вкъщи, нито счупени стъкла на колите долу на паркинга. В Люлин-5 при майка ми е било бедствено, маса счупени стъкла и прозорци, както и прекъснато ел.-захранване до късно вечерта снощи. Хри ми разказа за кв. Красна поляна, където е видял два жилищни сгради с тотално изпочупени прозорци навсякъде. Някои фирми ще имат доста работа сега, докато всичко се възстанови. Дано разрушенията са само материални и няма повече ранени и пострадали!
Иначе вдругиден сутринта рано заминаваме за Поморие. Молим се за хубаво време и лек път. Утре ще приготвям багажи, едва ли ще пиша пак тук. Десетина дена няма да ме има, там няма да имаме интернет-достъп. Ще се отдам на плажуване, плуване, общуване с Хри и Алекс, четене на книжки и списания, и писане в дневника. Пълен морски релакс, имам нужда от слънце, небе, тишина, гларуси, вода, разходки край брега, залези и изгреви, бриз, еххх
На всички ви желая здраве и радост, леки дни и приятни нощи, всичко най-хубаво и добро
- според мен идва ледников период - един от типичните цикли на Земята. Може и да греша де.... И да не забравя - хубаво и незабравимо море ти желая, Деска! Да си починеш и да се заредиш. 
, да се видя с една приятелка и нейната дъщеря, които живеят във Виена, а вечерта имаме среща на приятелски семейства 
Приятен уикенд се получи защото после отидохме и при моите приятелки( те са две сестри с две момиченца ) и падна голяма игра . А от тази вила Марк очаквах повече лукс ,за цената която платихме . Вече тече нормалното ежедневие и сякаш не съм била в отпуска . Толкова далечна ми е Гърция и морето . И сега с това време имам усещане за есен . Много се надявам през август да е по слънчево. Не знам дали споменах ,че бях на един кулинарен конкурс и спечелих,наградата е пътуване до Парма. Получих мейл ,че ще е в началото на септември. Е ,знаи предстои нещо интересно . Едва ли е тук е темата ,но искам да споделя колко много ме дразнят политиците с тази КТБ. Излизат всеки ден и ни баламосват с някакви версии. Толкова съм 0твратена . И ако имаш пари там сега и ти трябват - забрави ,че можеш да ги ползваш! Хайде за сега бай! и хубав ден !
, но догодина вероятно ще сме четирима. 
, малко му вдлъбнах ламарината с моя ролбар, но за мое щастие той го прие много спокойно, след като му обещах да му купя нова кола ( някой ден 
) Честно казано, дори не усетих, че съм го праснала, докато не видях през предното стъкло след прекрасната ми маневра :lol: После за пръв път подстригвах малкия дзвер с машинка, докато той си играеше и се въртеше, изкъпах го, мъжът ми не го хареса, дооформи го пак с машинката ( имаше право, не беше добре), и пак го къпах. 
