forum.metsababa.net

Нека силата да е с всички Ученици
(и родители и учители )

[img]http://roadcaptainusa.com/wp-content/up ... 9/yoda.jpg[/img]

Честит първи учебен ден, момичета!

Ver написа:То не е задължително да пишеш, Нели

Но е препоръчително..... . Особено, когато имаш дружки с проблем със заспиването поради новопроменения режим лято-учебна година .

Майтапя се, естествено!!! Просто на мен ми е тъжно, ама много тъжно.... В смисъл - не съм обронила нос, никак даже. Но не мога да вкарам в пределите на сивото си вещество, че утре е....... редовен учебен ден . Как така?! Да не би ваканцията да свърши?!

Знаете ли..... този Любо Киров, с който снощи с Бели закрихме летните лудории (я как звучи това с лудориите ), пее вълшебно. Космически даже...... Има изключителен глас.... дори не толкова като възможности, а като нюанси на разнообразие и онова шоколадово кадифе в ниските регистри..... ....

[youtube]uigidd_CHgk[/youtube]

Айде, лека нощ.

Честита, истината е, че ако пиша, ще е минорно, а не искам.

Нели написа:Честита, истината е, че ако пиша, ще е минорно, а не искам.

Минорното е част от живота, Нели, искаме или не.
И аз съм писала минорни постове във форума.
После в 99% от случаите ми е олеквало,
а в 100% от случаите съм получавала емоционална подкрепа от мецанките.
Пробвай и сподели,
пиши,
олеква на сърцето!!!

Нели написа:Честита, истината е, че ако пиша, ще е минорно, а не искам.

Минорна, мажорна, мажоритарна ...... Нелка, това си си ти!!! А за мен най-важни са ХОРАТА! Така че.... когато си решиш, каквото си решиш..... минавай, чети, пиши.... няма правила и задължения..... Дори и да изчезнеш в някакъв момент....... всичко е разбираемо и по човешки нормално....

Нелка, прегръщам те мнооооого силно
Винаги съм насреща ако имаш нужда нещо, дори само от рамо, на което да положиш глава

Е, какво пък? Ето ви минорен пост...

Аз като цяло съм МНОГО уравновесена, включително и емоционално и почти нищо не е е състояние да ме срути. Минало ми е какво ли не през главата и не съм губила самообладание - оперирана съм няколко пъти, включително с предварителна яснота, че опасността за живота ми е голяма, стояла съм с деца в болница, погребала съм много близки хора, имала съм немалко опасни или крайно трудни моменти. Обаче се оказа, че любовните разочарования ме срутват. Буквално. Като видя съпруга си и цялата се разтрепервам, онзи ден припаднах... Буквално губя контрол. И физически, и емоционален. Започнах да пропускам срокове в работата си, да викам или плача без възможност да се овладея.
...
Ще продължа след малко.

До МАЖОР

" onclick="window.open(this.href);return false;

Дано помогне
Осъзнавам, че е малко, но ...
това мога в момента

Нели, ще го преодолееш!
Ако той не се разтреперва,
пред идеята за раздяла с теб,
защо да ти пука, да му се невиди!

Ядосай се!
Изкарай си го!

Установих, че ако не го виждам за няколко дена, от втория ден всичко е добре. Аз не мисля за него и просто съм... жива. Просто имам нужда да го няма. Да живеем на различни места. Въпрос на оцеляване е.
Децата също са спокойни, когато за няколко дена той или ние сме другаде.
Той, разбира се, казва, че проблемът си е мой, че съм ненормална (цитат). Посъветва ме да си седна на д-то и да си гледам работата. Да, съгласи се да се изнесе, но... след около две години!!!
Сега очевидно аз съм на ход. Единственото решение, което виждам, е ние с децата да се преместим.

Нели написа:Аз като цяло съм МНОГО уравновесена, включително и емоционално... и не съм губила самообладание

След като днес няколко пъи излязох от релси,
крещях, нервих се и прочее,
се чудя дали пък човек е хубаво да бъде
спокоен и уравновесен на всяка цена?!