forum.metsababa.net

Чак сега виждам новата тема

Чери, заглавието й е много хубаво

Елисче, желая ти здраве и пълна яснота Аз не съм веща като останалите момичета и не зная какво да ти препоръчам в подобни случаи като твоя. Но съм с теб.

Декс, не обичаш да правиш драми, а просто си притеснена за детето си, което е повече от естествено Стискам палци на Яна бързо да оздравява!

Ето нещо приятно за гледане и слушане от мен, с пожелание за хубав съботен ден:

[youtube]J8UgMC0fD8Q[/youtube]

П.П. Изминалата седмица бях болна от настинка за ТРЕТИ път, откакто е почнала 2018 година. Подобни серийни боледувания ми се случват изключително рядко. Дори два пъти излязох в болничен, а аз принципно си ги карам на крак и на работа, не обичам да се заседявам вкъщи. Така че разбирам какво им е на всички болни и им пожелавам бързо да се оправят и да се наслаждават на първите пролетни лъчи навън!

ellis_stoyanova написа:Декс,аз си спомням че Зори или Нели бяха давали англ.сол на децата когато бяха доста по малки.Но нямсм идея в каква дозитовка и как.Пробиотик пия.правя и опашката.А за диагнозите хич не им се връзвам,отдавна съм се научила да не се доверявам на сляпо.Когато бях бременна по същия начин ми говориха всякакви дивотии.Ако бях по лабилна да съм се гътнала до сега.Но въпроса със страха не стои така обаче когато става дума за децата

На Виолета давах английска сол като беше на 8 години, нямаше никакъв проблем. Рабира се понамалих дозата и я оставих вкъщи, че с тичанеот до тоалетната в училище е голям проблем.

ДОБРО УТРО! Вчера имах някакъв невероятен проблем да поствам в тук..., който съществуваше и допреди малко. Оказа се, че в списъка по-долу не мога да публикувам нещото с номер 3...... така както визуално са оформени № 1 и 2. Не знам защо. Нямам идея. Повече от озадачена съм. Но поне си запазих този пост като файл и го пускам днес. Сега отивам да бягам.


от 19 март

Добро утро, момичета. Как е ураганът при вас?! Вчера в София беше ----- интересно и мноооооого ветровито. Тази сутрин е отново буря. Гледам си бутилките, които държа на откритата тераса (вино и зелев сок има в тях) - от дъжда, който ги е валял нощес, са така прашасали - ще каже, човек, че специално съм ги ръсила с пясък. Явно дъждът е бил сахарски или..... просто въздухът ни е прекалено замърсен.



За мен тази седмица беше знакова. Има дни, в които определено си давам сметка за това, което е било и което искам да остане. Т.е. правя равносметка. В случая тя не е особено радостна, но в мен отсъства болката и яда от загубата. Може би, защото....... няма болка и загуба . Знам, че не пиша конкретно, но реално аз хич не мога да формулирам онова, което е в мен.



Друго какво?! Ами.... купих си готова уърдпрес тема и само да се оттърва от сайта, който завършвам в момента (за който ще ми платят), почвам да си правя моя блог. Темата много ми допадна - има си (почти) всичко, което искам да има и там ще си складирам и подреждам мислите, искания, преживявания, емоциите, чувствата....... както и онези неща, теми, мнения и т.н., които са ми важни, интересни и съществени.



И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да НЕ се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои или за вас е правилно да изпитвате щастие от съвсем малки неща и те да вземат превес в ежедневието ви, без, разбира се, да неглижирате проблемите, за които търсите решение?!



Аз сега ще ставам, защото ще карам Бели на тренировка от 9,30 часа, а от 10 часа аз самата съм на курс, но Елисче, за имунитет погледни ето тези три теми от форума:



1. Пчелен прашец

2. ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ В МЕД

10 неща за имунитета - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 320#p16320" onclick="window.open(this.href);return false;


В една от темите прочетох и следното: За деца, които имат склонност към болести на долни дихателни пътища, вкл. прекарани бронхити и пневмонии:

Калкарея Фосфорика 15 СН - по 10 гранулки веднъж седмично. Опаковката може да се повтори след свършването на първата.



Въобще, намери време и прегледай темите в ЗДРАВНАТА БИБЛИОТЕКА. Със сигурност ще намериш и още подходящи за теб съвети. Иначе - мога да спомена, че при мен, която изкарах грипа с по-сериозни оплаквания едва за 24 часа, после се чувствах недобре цели 3 седмици. Нямах никаква енергия - дори ходенето пеш ме дразнеше, защото не се чувствах във форма!!!



Ставам сега, момичета. Съжалявам, че не бях пуснала линк към новата тема в старата, която заключих и съм ви объркала.

Черко, питаш ни:

"... И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои или за вас е правилно да изпитвате щастие от съвсем малки неща и те да вземат превес в ежедневието ви, без, разбира се, да неглижирате проблемите, за които търсите решение?!"

Във фокуса ми е второто - изпитвам щастие от малките неща, без да изпускам от поглед и задачите си за деня или седмицата.
А съм възпитана да живея по първия начин - да работя много, а забавленията и радостите да са просто между другото.
Хубавото е, че родителите ми вече живеят също по втория начин, много по добре им е така, така че и те са се превъзпитали.

cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои или за вас е правилно да изпитвате щастие от съвсем малки неща и те да вземат превес в ежедневието ви, без, разбира се, да неглижирате проблемите, за които търсите решение?!

Да отговоря и аз, че днес нещо не ми се занимава с рутинните задачи (което е само леко иронично, предвид отговора, който ще дам :lol: ). Моето е нещо по средата - свикнала съм и искам да работя, обичам денят ми да е запълнен с ако може смислени задачи, радвам се когато имам предизвикателства. Изпитвам щастие когато през деня съм се чувствала заета и полезна, въпреки че през това време може и да съм се поядосала за една или друга подробност/битовизъм. Не мога да се възпитам така, че малките неща да вземат превес в ежедневието ми. Понякога искрено се наслаждавам докато вървя през малкия парк в обедната си почивка, особено ако е ранна есен или късна пролет - в тези моменти си пожелавам времето да спре, нищо да не се променя, за да запазя чувството. Такива моменти са ми ценни, може би защото не е възможно да ги задържа за по-дълго от час, но това което ме прави спокойна и удовлетворена е да виждам, че от мен има полза, че вървя в някаква посока (дори да е само в главата ми), че намирам нови идеи за споделяне, нови неща за правене. Това е фокусът на живота ми - стремежът да се върви напред. Но не мога да се радвам на малките неща, ако големите ми са в безпорядък - ако има проблем, той ми е основен приоритет до отстраняването му.
Не съм възпитана конкретно в някаква философия, родителите ми реагираха според ситуацията . А и не съм сигурна, че точно този тип философия може да се възпита, но го казвам, базирайки се единствено на моя си опит.

Деска и Декс, сега видях че не съм написала едно много съществено "НО" в питането ми - вижте за какво иде реч:

dexter написа:

cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои...........

Правилното е:

cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете:[/size] за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се НЕ радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои...........

обаче виждам, че вие така или иначе сте се ориентирали какво съм имала предвид. Аз също ще пиша по въпроса, но засега, на прима виста се виждам като отговор нещо средно между вашите мнения.

Добро утро!!! Дали можеше да има по-гадна изненада от късния мартенски сняг навън!? Няма да го коментирам, обаче. Толкова ме е яд на него, че няма да го правя звезда на поста си.

По повод моето питане за това кое е във фокуса на живота ми, аз определено мога да се определя, ползвайки думите на Деси и Декс:

Kleo написа:Във фокуса ми е второто - изпитвам щастие от малките неща, без да изпускам от поглед и задачите си за деня или седмицата.

dexter написа: ..... свикнала съм и искам да работя, обичам денят ми да е запълнен с ако може смислени задачи, радвам се когато имам предизвикателства. Изпитвам щастие когато през деня съм се чувствала заета и полезна, въпреки че през това време може и да съм се поядосала за една или друга подробност/битовизъм. Не мога да се възпитам така, че малките неща да вземат превес в ежедневието ми.

Та с 2 думи - възпитанието ми е дало натрапчивото усещане да не се чувствам щастлива дори когато предстои нещо радостно. Защото след това идва лошото. За съжаление. Доста дълго съм живяла така, за да кажа, че съм се измъкнала от тази дупка. Напротив - мисля, че ще си я нося с мен цял живот. Отделно от това - аз трябва непременно да съм свършила нещо значимо или значително през деня, за да се чувствам добре. Дори не и радостна, а добре. Научена съм, че трябва да работя, да се трудя, а почивка е "мръсна" дума. Също така - едва ли не е добре да съм и жертва на хора и обстоятелства, да имам постоянно от какво да се оплаквам, за да кажа, че и аз живея. До голяма степен това съм видяла у нас. И мисля, че ми е предадено несъзнателно. Или аз просто съм свърхчувствителна и доста преекспонирам нещата, но така съм живяла дълго време.

От друга страна, усещайки се че така не може да се продължава, инстинктивно почнах да се променям. Да анализирам кое е онова, което ме прави тревожна, напрегната, мнителна, нещастлива и т.н. И картинката взе да се "избистря". Взех да виждам ясно колко нереални са страховете и параноите ми. Липсата на щастие също нямаше основа... и всъщност в момента една мъничка цъфнала иглика може да ме развълнува толкова силно, че целият ми ден да се "обърне" .

Това, което съм в момента аз, е - ЗДРАВИ ли сме всички вкъщи, нямам проблем . Имам задачи за решаване.

Отивам да си преинсталирам фотошопа - снощи в най-неподходящия момент даде бъг. И .... днес просто го изтрих. Моля се проблемът да е бил в старата инсталация, а не компютъра ми, защото, ако е второто, вече наистина имам проблем.

Изкуството на "фар ниенте" - или радостта от неправенето на нищо специално
Смятам, че това е много важна част от промененото ми и зряло верую.
И колкото повече години живея на тази земя, толкова повече виждам, че когато съм добре отвътре, върша и външните си работи добре. И обратното. Затова акцентът все по-често пада върху това аз да съм окей. След което почвам да правя нещата окей. А не онова измъчено "трябва!" от детството и юношеството ми. Младостта ми беше най-натопорченото време в моя живот. Наистина след 33-тата ми година си наложих да променя коренно поведението и мисленето си спрямо ежедневието. И мисля, че е за доброто на всички ни.

Десита, аз вече добре познавам тезата, която и ти лансираш тук: промяната отвън идва от промяната вътре. Ала... на мен това ми се струва крайно неопределено и абсолютно недефинирано. Какво променяш? Колко променяш? За колко време ще променяш? А през това време как ще се отнасяш с нещата от заобикалящия те свят? Ще помагаш ли за тях? Ще ги ползваш ли? Ще чакаш другите да ги променят ли? Притеснява ме именно онзи момент в тезата за вътрешната промяна (която между другото считам за меродавна), в който от добра практика тя се превръща в оправдание. Може би и за цял живот.

Хубавото ѝ е че..... наистина когато човек се чувства вътрешно пречистен, наясно със себе си, с желанията си, с отношението и възгледите към околните и околния свят, то тогава той става много по-целенасочен и хладнокръвен. НО не бива да се забравя, че ние не живеем (по) сами.....

Момичета, какво мислите за казуса с катастрофата, която е предизвикала Дивна на 12 март и мнението по този въпрос на Слави Трифонов?!


Елисче, как си? Почна ли да чувстваш подобрение?!

Декс, свърши ли АБ на Яна?!

Нелка, при вас как е?!

Права си, Ани
Аз не абдикирам от дейностите, които е редно да бъдат извършени.
Но ПЪРВО гледам да удовлетворя личните си потребности и нужди. Например - от почивка, сън, от общуване с приятелка, от кино-вечер, от излизане със сина ми в парка, от книжка, от кафе и т.н. И чак след като усетя, че аз самата съм добре, започвам да действам по задачите и по казуси, свързани с други хора. Тогава откривам, че лично аз съм по-ефективна, по-заредена с ентусиазъм и далеч по-съпричастна и състрадателна към чужди неволи и болки. Тоест научих се с времето да си пълня първо моята паничка и чак след това да споделям съдържанието й, ако ще с пълни шепи и безвъзмездно, но някакси първо да се чуя и видя себе си, първо аз. Това беше труден и болезнен процес, именно защото съм възпитавана, че ДРУГИТЕ са важни и че за мен - накрая. Може би тогава и обществото беше такова. Колективното за сметка на индивидуалното.
Разбира се, всяка крайност и залитане в една от двете посоки е вредна. Така че и в това отношение се стремя към БАЛАНС.
Разбирам те напълно иначе. И съм против дълготрайното бездействие и непукизъм, обхванали толкова много хора.
Но аз говоря именно за друго. Че давам много по-качествено, когато аз съм добре, отколкото когато мотивацията ми е просто да давам, да давам до откат, и да бъда полезна за околните.

Аз чак вчера научих за случая с Дивна и реакцията на Слави. Какво да ти кажа? Кофти работа! Поредната катастрофа, причинена от човек, неспазващ правилника за движение по пътищата. И се чудя защо такива тежки телесни повреди или недай си убийства на пътя, не се наказват в повечето случаи! Ама наистина не се наказват! Независимо кой е извършителят, а особено пък ако е някой известен и/или много богат! Нечовешки гадна и нечестна история. Разбира се, че който извърши престъпление, независимо от битов, социален или какъвто и да било порядък, трябва да си понесе последствията. Но не става така. Не става така и по отношение на кражби и влизания с взлом, не става и по отношение на изнасилвания, и убийства, абе или няма истински закони, или те изобщо не се спазват в България. И вече наистина губя почва от КОГО точно зависи да се спазват. Коя институция изобщо НЕ си гледа работата. Съдебната власт? Изпълнителната? Законодателната? Не знам. А ти какво мислиш, щом питаш, значи сигурно имаш мнение и отношение по въпроса?

Честита ПРОЛЕТ на всички ни! Добре ни е дошла! Със зеленината навън нека почувстваме свежест и новост и вътре в нас! Да ни е топло, слънчево и усмихнато, животворно и новаторско! Радвам се, че продължаваме да си пишем тук, но ще бъде толкова хубаво и да се видим отново скоро! Нали?