forum.metsababa.net

Искам да споделя малко пресни впечатления от ходенето на Яна на градина. За съжаление не всички са хубави.... В градината продължава да й харесва, по нейни разкази и по отзивите на учителките там (всяка седмица ни изпращат писмен отчет как се е държало детето, какви игри предпочита и др. подобни). Но в къщи поведението й доста се промени, все за нещо намира да се сърди, да хленчи, да се запъва и да плаче. Много майки съм чувала да се оплакват от същото, следователно го броя за нещо нормално, един вид реакция на детето към липсата на майка му. Преди никога не ме е търсила толкова, не е плакала за мен при раздяла, а сега иска постоянно да я гушкам, да я обличам, събличам, обувам, да играем - всичко аз да правя! Споделя ми, че понякога през деня й става мъчно за мен, а докато я гледаха баща й и баба й, не се е случвало. Според мен периодът на адаптация в градината си продължава и ще трябва да мине още време докато детето вече няма да има нужда от мен по-скоро като психологическа помощ. Само да ми стигне търпението, това искам.
Другото, вече положително нещо, е, че иска да прави доста неща сама. Напр. сутрин вече закусва сама (може би не ви се струва голямо постижение, но преди все искаше някой да я храни, не че не можеше, но не искаше сама). Снощи беше сърдита на баща си и не му е дала да й облече пижамата - справила се е съвсем сама, включително и с чорпогащника . Преди рядко я чувах да каже - аз сама, а сега е доста често. Което много ме радва, притеснявах се, че няма инициативност в нея, но вината явно е била наша . Според мен съм гледала да я насърчавам да се справя сама, но може би представата ми е била леееко поизкривена . Снощи изпя цяла песничка на английски и то съвсем правилно .
Това, което най-много ме притеснява, че аз не мога да устоя на предизвикателствата й. Според мен, (това го разбирам когато съм спокойна и разсъждавам трезво) в момента, може би под влияние на ходенето на градина (почти сигурно е това), Яна се бори за независимост, да се отдели от мен и от баща си. Постоянно ни предизвиква и се противопоставя на всеки опит да й наредим нещо. Сигурно знаете колко изморително и дразнещо е това..... Снощи напр. си лягаме и тя седи седнала в леглото - била ми сърдита за нещо си и нямало да си легне. Ми добре, викам аз, аз ще си спя. Тя седя, седя и по едно време ми вика - мамо, хайде накарай ме да си легна (че после да може да ми каже "няма" и аз да се ядосам) . Ей така сме - предизвиква ме постоянно, понякога ми е смешно, понякога се вбесявам, но толкова, че чак аз се плаша. Е, какво да правя с това ядосване - знам, разбирам всичко, разбирам какво се случва и защо е така, но половинчасови преговори за това дали ще се завие с одеяло и с кое точно в 9 вечерта ме изкарва от кожата ми. Всеки ден решавам - днес няма да викам, ще я разбирам, ще говоря - понякога се получава, понякога се провалям с гръм и трясък, с крясаци и пошляпване. Като се развикам, тя като че ли е постигнала целта си и се кротва :lol: .
Чери, не пиша дълги постове, защото ме е страх да не отегча четящите . Иначе мога да си разтягам локуми с часове, особено за неща, които ме вълнуват. Като напр. детските градини .

Писала съм в общата тема, ама и тук да споделля моя опит д градините.
Предупреждавам ще бъде много дълго
И аз съм на мнение, че да попаднеш на правилния пресонал в градина или ясла е трудно.
Двекърва ми работеше в градина на село, там имаше 10-12 деца. Две госпожи и две лелки, като майк готвеше. Аз от както се роди каката си казах, след една година, ще е там, а аз ще работя, тъй като нямах стаж и вземах само една година помощи, живеехме в баща ми тогава в града.
През 2008 - лятото, тя бешеок 1г и половина, ходихме в градината и трудно и постепенно почна да играе с децата, имаше си и любимки, оставаше дасе храни с тях, само не спеше. На 31 август, я оставихме на село и сега като се сетя колко малка бе, как я излъгаха и тръгна с баба си към центъра и викаше за нас, но не плачше, не знаеше че няма да ни има. Как съм плакала, а с мъжа ми мълчахме все едно сме скарани.
Бавно свикна, постепенно, майка казваше че не е плакала, но не знам дали не е криела. Като сме ходили, оставяли сме я в градината и тайно си тръгвахме, ако не ни забележи, казвах че не е плакала. Уж децата бяха малко, но един - 2 пъти, тогава май вече бях бременна и постоях на село, се връщаше с ранички. Понякога беше обличана и с повече дрешки и майка ми казваше, че те не хаят за децата, а само за заплатата, а когато е там(майка) няма проблеми. КАкто и да е, вече затвориха градината
През септември месец - 2008, взехме каката окончателно при нас и я записах на градина в квартала на баща ми, в която съм ходила и при първата моя госпожа. Като малка мн съм я обичала, останала съм с топли впечтления към нея, а и щом 25 години да се задържи там, за мен е добре учителка. Там като бе, нямаше проблем. Но в първата 1-2 седмици, плачеше за нес и всеки ден като тръгвахме казваше че не иска, да я вземем после, а след обед искаше пак да ходи. Ревеше, а като влезе вътре и се успокоява веднага. Явно е било така, защото се е страхувала да не я оставим пак. Питала съм дали е така, тя го потвърждаваше, обяснявала съм и спокойно как стоят нещата.
Май във втората седмица, един ден като ми каза че не иска там, а при баба, и попитах така: "Искаш ли да ходиш още три дни и ако не ти хареса ще те запиша на друга". Тя се съгласи и да не ви лъжа, ама май от тогава не съм имала проблем. След това май, като я изпращах на градината, преди да влезем вътре нещо ми гвореше и си помислих, че пак ще ми се хленче, а тя искаше да я целуна преди да си тръгна
И така всяка сутрин, целувахме се по няколко пъти. В нея градина стоя един месец, дадоха ни жилище, преместихме се в друг квартал, и в друга градина. Градината има фелиали и Йоси е в един от тях, в съседния вход на нашия блок
Понеже е там благодарение на позната на мама, която се има с директорката, отначало ми се стручаше че учителките се държат грубо с насс, заради това, но мен ме интересуваше каката да е доволна, и тя бе такава. Естествено отначало и бе трудно пак малко, пак не искаше, всяка сутрин казваше после да я вземем, питаше ни и така. Преди да я изпратя се целувахме по три-четри пъти най-малко. Лятото не ходи, защото съм в майчинство и до тогава все така. Тя си е малко бойна и ни казваха госпожите, а един път като попитах г-жата слушала ли е и тя ми отвърна: "Вие си я знаете". Нищо не и казах, но се възмутих, аз си я знам, не е единствената, макар че са ми казвали че не е само тя бойна, но така ли трябва да се обърне. Нали е педагок, учила е как да се държат с децата, с различните характери, тя трябва да ми каже аз как да процедирам.Връзката родител-дете-учител винаги трябва да я има, ама...

Прекъснах си поста, защото стана мн дълъг, сега продължавам

Така беше през първия сеезон, а се сещам за др случай.
Пак в началото, една вечер каката имаше разтройство, на следващия ден като я вземама още от вратата пред всички деца г-жата ми каза че имала разтройство да и дам нещо, а аз понеже не знам кога да си мълча и да излъжа и казах че знам. Купих и прахчета, но и дадох само сок от дренки, а тя тогава акаше само 1 път на ден. НА сутринта мъжа ми като я изпраща, чул как си говорят същата учителка и лелката за нашия разговор Да няма какво да правят и си коментират, както и ние, но начина по-който са коментирали и после като са го видели са се стаписали и се усмихнали ехидно и мазно на каката - ме вбеси.
Е мина този сезон и сега пак на градина. Учителките се държат по-добре, мисля че може и повече, но както и да е. Усещам че има пропуски. Иначе, каката отначало се напишваше, но не са се държали гадно, нито са ми натяквали, отнесоха се добре с това. Аз за това мн се притеснявах, тъй като имах мн сериозен проблем с това като дете, дълги години и са ми се подигравали децата, баба ми ме е подтискала и не искам и моите деца да преживяват същото.
Скоро имаха РС и моята майка бе там, сега са 1-ва и 2-ра груба и учителките са казали, че можело по един родител да стоят цял ден и да наблюдават тайно детето си. До сега не са ни казвали, ама вече не мисля че е нужно, но това наистина ми хареса, така майките могат да са малко по-спокойни.
А друго което исках да ви споделя, от 13.09 е на градина и от първия ден бе въодушевена и не ме търси, целуна ме един път и хукна при децата, без да се обърне, сутрин няма "не искам", а само "чакай да се съня", "още ми се спи" .
Та това е при нас с детската градина.
За сега тов асе сещам, ако има пак нещо старо или ново, отново ще ви пиша

От два дни моето прекрасно дете е решило да поставя представления сутрин - плаче когато трябва да се качи на автобуса за градината. Вчера баща й я е закарал до там, защото плачела и ревешката го молела той да я закара. Тази сутрин същия сценарий - реве и вика "мамо, моля те, извикай такси, искам да ме закараш до там" . В крайна сметка я оставих с госпожата да ходи с автобуса. След няма и 10 минути госпожата ми звъни и ми дава Яна, която с най-сладкия си усмихнат глас ми казва "мамо, извинявай, че плаках тази сутрин, приятен ден на работа, поздрави на шефа ти" . Вчера пак е спряла да плаче, щом е видяла гърба на баща си. При положение, че от втория ден в тази градина спря да хленчи, след почти месец и половина безпроблемно ходене - какво се случва от два дни?!?!? Децата в автобуса са същите, госпожите и те, шофьора е същия. Не разбирам защо се държи така, а и тя нищо не казва, освен дежурното "ще ми липсваш". Тя си разказва как й е минал деня, какво са правили, с кого е играла, кой е седял наказан, но не усещам нищо по-различно от преди. Дано да мине скоро, че такъв панаир на паркинга хич не ми е по вкуса.....

Позволявам си да копирам поста си от общата тема, защото явно ще има разисквания над тази тема, искам нещо малко да споделя относно поста ми, за това реших тук да го напиша, защото ще е на място:

Mrav4o написа:Вчера ходихме на доктор и децата са добре, но...
...днес пак на градина и като я събличах, дойде друго дете с майка си и кашляше гадно. Идеше ми да се обърна, да и кажа две приказки, ама нямам такава смелост
КОга ли ще се отприщя вече, не знам

Проблема при мен е, че като трябва да говоря и почвам с лош тон, а мисля че трябва да е тих, но строг, а аз направо малко повишавам децибелите и нервно говоря
Дугия ми проблем е, че когато ми се е налагало да кажа на някого нещо наопаки, или си помисля лошо за непознат, после или в същия ден или след няколко дни, като опозная човека и съжалявам и ми става гузно.
Ох аз не съм за РАя, не съм за АДа, ама и за тук не съм
Също си мисля, че ако започна да се защитавам, или както в днешния случай, от среща ще ми пресекат мислите, думите, ще ми се изропчат, а няма да са прави, и ще трябва да млъкна или да се заформи скандал, а аз обичам каквото си имам да казвам, да го кажа и да млъкна сама.

bubalina написа:Мравчо,обърни се към медицинското лице в градината-ама без да се караш
Не правят ли филтър всяка сутрин? Лошото е,че дори и да върне някое кашлящо дете майката отива до личния лекар и след 30 мин е цъфнала с бележка в ръка на вратата и ние щем не щем приемаме детето...Да не казвам,че има и такива,които им дават антибиотик вкъщи на 12 часа и пак си ги пращат на градина(ама децата ги издават )...

Mrav4o написа:Бубе, не знам дали ще има ефект ако говоря със сестрата, но трябва да опитам.
Аз съм работила в градината 1 месец и заради тази сестра не ми продължиха договора, и не знам дали ще ми обърне внимание, а каката е във фелиал, а детската градина ни е може би окло 15-10 мин пеш и сутрун с малкия не мога, а и времето не е хубаво. Освен след обед да пратя мъжа ми

За градината, сетих, се че не ви писах, преди да тръгне сега на градина за Новата година, учителката ни се обади, да присъства, защото ако нямало деца щели да ги смесят с друг фелиал, в съседния блок.
Не знам как така ще стане, тук вие-учителките може по-добре да ме светнете, но групичката им е пълна, липсват деца само защото са болни.
Не казах нищо на госпожата, но се замислих трябва ли болни да ходят, а като се разболеят половината и недай си боже влязат в болница, тогава няма ли пак да ги изместят. Трябва ли заради тях да рискуваме здравето на децата си :shock: :shock: :shock:

Искам да кажа нещо за кашлицата. Моята Яна кашля от края на август до началото на декември - на приливи и отливи, но без да изчезне напълно кашлицата. В края на декември пак започна да кашля, без да е била на градина и към днешна дата все още покашля от време на време . Всяка седмица съм я водила на лекар да й слуша дробчетата, да няма нещо надолу. За щастие нямаше нищо подобно. Кашлицата беше (и може би и сега е) от възпалената трета сливица и от секретите. Детето не беше заразно по общото мнение на 4 доктори. През октомври и ноември е пропуснала само 3 дни от градината, през декември малко повече, поради ваканцията. Сега пак си ходи. Всяка седмица в градината идва педиатър, преди няколко дни я е прегледал - няма усложнения, няма проблем да се ходи на градина. Предписанието е Стеримар, Умкалор, някакви капки за нос и за уши, т.е. каквото си и давам и аз.
Мисълта ми е, че ако детето кашля, не е задължително да е заразно и да ви навреди. Аз не съм лекар и не бих давала мнение дали детето е болно или се дави със секрети. Ако трябваше да чакам Яна да спре да кашля, трябваше да чакам 3 месеца (казвам го, защото миналата година без да ходи на градина, есента кашля от началото на септември до средата на ноември). Това трябва да е работа на сестрата в градината. Конфликтът с другите родители в никой случай не би решил проблема. И на мен ми е кофти когато някое дете на площадката се изкашля в лицето на моето, но и Яна го прави като играе, така че преглъщам и продължавам нататък. Само още един пример искам да дам за заразите - преди 2 седмици се видяхме с кума ни в едно кафе за 1-2 минути, той дори не сяда при нас. На другия ден се обади да каже, че е болен от варицела. Може за тези 2 минути да ни я е лепнал и на нас - божа работа, човек не знае от къде ще му дойде изненадата .

Мравчо,така става,защото посещаемостта е ниска и групите се привеждат според броя на децата,а ние учителите ползваме отпуски щем не щем.Аз и още 4 колеги сме в отпуск тази седмица,другата седмица други...Ето ще ти дам приемр с моята градина-посещаемостта тази седмица е 50 деца при 100-105 средна посещаемост.Веднага минахме на 3 групи,а по принцип сме на 5.Да,в някои от групите си има деца и отсъстват само болни,но има и такива с присъствие под 50%-кой на село,кой в отпуск,кой умишлено заради грипове и болести....а сега с този хепатит(особено при нас в Хасково) не очкавам да края на месеца да заработим с пълни обороти.Даже и февруари си мисля,че ще е така....
А за кашлиците съм съгласна с Декстър-не е задължително като кашля и да зарази другите деца.Има и деца с алергични кашлици-кои на есен,кои напролет,кои от прах...и целогодишно някой кашля.Лошо е когато наистина болни деца се пускат на градина знаейки какво може да причинят,ама....до съзнание ли опира,до безизходица ли

Няма начин да не се съглася с Декс. Истината е, че и аз спрях да обръщам внимание на бистрите сополи и на откъслечните кашлици. Аз като родител на 8-годишно дете вече мога да различа кога една кашлица идва от сериозен проблем и кога е признак на нещо друго - алергия или доизлекуване.

Ето и Бела - кашля от 24 декември. Отначало беше къртеща се кашлица с много сополи. Сменихме 3 сиропа, давах и ряпа с мед и пригтвеното от док хомеопатично за кашлица. Ииииииии ОЩЕ КАШЛЯЯЯЯЯ . Доколкото си спомням, миналата пролет изкара 1 месец с кашлица - прокашляше се основно сутрин след ставане. Накрая дотолкова ми писна от всякаквите му там зрънца, капки и сиропи, които давах, че я оставих само на Умкалор. И взе че се оправи.... мина й. Не я спирах от градина. Няма начин.

Разбира се и на мен ми става адски неприятно, когато чуя детенце с дълбока, къртеща се кашлица, при това да се мъчи да изкашля. Ето това не бива да се допуска. Дори не заради другите деца, които може да зарази. А ЗАРАДИ НЕГО САМОТО!

Буба като те слушам и всякаш живеем на различни вселени. Тук госпожи и сестри в ясли се оплакват от претоварване - около 30 деца им се падат да гледат, учат и занимават и вярно изнемогват.

Чери,не живеем в различни вселени
Градината в която работя не е много голяма,а и в района сме 3 градини,та е по-спокойно.В смисъл средно по 23-25 деца в група всеки ден.При нас 5-тата група е "нулева"- децата са на възраст от 2 до 3 г. - нещо като яслена група,но не сме ОДЗ,а ЦДГ.Та там посещаемостта е много ниска(често боледуват)-на списък много,наяве по 10-ина дечица ходят.Е,като сметнеш сега идват по 24-25 деца в група.И повярвай ми никак не са малко.Иначе и при нас има натоварени райони с по една ДГ в квартала и с по 35 деца всеки божи ден!Което е идеално за директорите сега след като сме на делегирани бюджети-много деца+същия персонал=по-голяма държавна субсидия.Но за сметка на кого!?