Чери - мила Ани - " Не може с думи туй да се опише..." разтърсващо, вълнуващо и значимо!И наистина интересно.....имаш прекрасни преживявания, интересен живот "барабар" с лошото,но така усещаме сладостта на живота!
Браво Ани (изписвам истинското ти име,защото ти сподели с нас съкровени за теб неща,неща истински, изживяни,изстрадани)! Благодаря ти,че ни направи част от това. Все едно гледах филм-толкова беше истинско!
Обаче в цялата тази история си пропуснала едно от най-важните събития- създаването на това прекрасно местенце,което ни събра в труден момент,в което влагаш цялата си енергия,местенцето,което се превърна в нашия уютен дом. Благодаря ти!
Мисля за моята 2010г.Не мога да кажа добра ли беше, лоша ли... Имах много радости, имах много болки...Като цяло това беше година в която много рових в мислите и чувствата си, много трудни решения трябваше да взема-доколко са били правилни само времето ще покаже.Много хора влязоха в душата ми, но и много си отидоха от там.Като цяло изпращам тази година малко тъжна, малко...неудовлетворена...незнам ,така го чувствам. Някои неща простих, други не успях...
Имам си обаче моите радости- моите две слънчеви дечица,за които "няма по-добра майка на света". Колко пъти в очите ми са блесвали сълзи на щастие,щом чуя думите:
"Благодаря ти мамо за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,за майчиния труд.
Благодаря ти още за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,когато бдиш над мен.
За нежната закрила,за топлия ти глас
за всичко ,майко мила,благодаря ти аз!"
Ей тези думички чувам всяка вечер.Всяка божа вечер.Toва е наш ритуал,който децата създадоха.Това ме прави щастлива. Блясъкът в очичките,малките ръчички,които ме прегръщат силно...Да,понякога съм била лоша майка,понякога съм крещяла,понякога съм била далеч от тях,понякога,обсебена от проблеми не съм имала време за тях и винаги ме е боляло от това.Обещавам си и аз, обещавам на себе си и на тях,че това ще се промени.
Започнах 2010г изтощена от работа по празниците. Заспах на фотьойла, в 00.00ч. само казах "Наздраве",и до там бях, заспах отново като пребито куче.Първата половина от годината ще запомня само с много работа-много тежка и изтощителна. Почти никакво време за децата-графикът ми беше такъв,че се събираха по 2 дена без да ги видя. Което ме побъркваше.
Лятото с Жоро решихме да променим нещата-направихме наша фирма-той отдавна мечтаеше за това. И макар аз да имам съвсем други интереси и да бях много далеч от недвижимите имоти,реших,че е мой морален ангажимент да го подкрепя и да му помагам. Мисля,че това беше добра стъпка,още повече като се има предвид,че Телеца имал способността да променя сам съдбата си и да предначертава това,което иска да му се случи( така каза кака ми Алена

).
Въпреки всичко това изпращам годината тъжна. На Коледа не ми беше никак коледно,ама никак. Просто един от поредните дни,в който ТРЯБВАШЕ да се съберем и да се преструваме,че всичко в семейството е наред.Със свекърва ми предния ден отново се карахме и някак си ми беше много лицемерно да стоим заедно на една маса и то на такъв ден.
Вечерта на 31.12 беше най-тъжния ден за мен-чувствах се сама и неразбрана. Всеки стоеше в неговия си ъгъл,в неговия си свят... И страшно много ми се плачеше. Дори шампанско не отворихме.
Въпреки всичко аз съм твърдо решена да си стъпя на краката.
1. ще се забавлявам повече-това тъпо ежедневие ме убива,това еднообразие ме смазва. Просто си вземам дечицата и ще се забавляваме.
2.ще изкарам шофьорска книжка-чувала съм,че за да победиш страха трябва да се изправиш лице в лице срещу него
3.ще работя над себе си, ще уча нови неща
4.ще пътувам до София,дори ще погостувам на Черитка (ако все още ме иска)
5.отново ще си вляза в старите дрехи,отново ще се чувствам добре в кожата си,отново ще бъда горда със себе си.
Съжалявам за минорното настроение,извинете ме! Просто имах нужда да си споделя. Поне тези неща,които мога да споделя.
vihrogonche написа:Чери,

, обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид

Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце

Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи?
Ей, това нещо все едно аз съм го писала! КАкво да кажа... Чери,ти си щастливка да си обичана от толкова много хора! Магнетична си и очарователна! Никога не се променяй,моля те!
