cchery написа:Това, за което говориш, е твоя вътрешна нагласа и ако не я преодолееш, ще се чувстваш недобре!
това е едно на ръка и е нещо, което си е лично моя си задача и аз не го отричам...
И въпреки, че мислиш, че не е обществено мнение - ще ти споделя неща, които ми правят впечатление, за да ти кажа, защо аз мисля, че е обещствено мнение. Разбира се никой от близките ми и познатите не го казва, защотото ще е безумно да го направят, като знаят ситуацията в детайли. Разбира се това другото което описваш ти за малтертирането и изоставянето и така нататък са други събития, които предизвикват общественото мнение да се изкаже по този въпрос.
Често познати, които знаят, че сме от много време заедно с Тони ме питат - не ви ли е време, та вие сте от еди си колко години заедно
че това ли е определящото - времето се питам аз?
Другото, което на мен ми направи силно впечатление бе на последната сватба на която ходихме. Първо служителката, която венча двойката набълбука куп глупости за това какво било семейството и как в основата му седят децата и ала бала подобен род, с което аз тотално не мога да се съглася. може това да е основата за много семейства, но моята представа е различна, така или иначе. след което пък водещия в ресторант и той обърна внимание как вече те като семейство едва ли не е техен дълг да си имат деца, защото такова е естественото развитие на нещата. Може би на теб не ти правят впечатление, но на мен ми правят много силно, защото тези думи залягат дълбоко в съзнанието на хората, колко е важно продължението и как едва ли не това е най-важната задача за всеки човек. Ами аз не смятам, че децата трябва да са продължение на своите родители...За някой може и това да му е мисията в живота, но аз лично не смятам, че е така. Дай боже и да не ми се промени и мнението след като вече и при мен детето стане факт.
Така, че аз мисля, че в обществото я има тази нагласа, когато си имаш половинка, с която да се разбирате, има и любов и т.н е наистина неразбираемо за околните защо адже ба не искаш или нямаш деца...
Чери, радвам се да прочета, че болката, за която споделяше известно време си успяла да се справиш с нея, без да й позволиш да се развива в твоята фантазия..
Елис, честити ти ботуши, със здраве да си ги носиш. Аз си пазарувам доста онлайн и дрехи и обувки, но специално за обувки залагам на марки, които са ми познати като номерация, защото иначе трудно бих оцелила размерите. На едни фирми мога да нося 38, на други 39, а на трети пък 40 и в общи линии е много на късмет работата. Важното е да има начин да върнеш това, което си купил, иначе ако не ти стане е доста неприятно.
Дани, дано да успеят да се мотивират по някакъв начин твоите хлапета и да полагат усилия в ученето, че да не ви образуват излишни нерви. Радвам се, че започваш да се измъкваш от нещата, които ти се въртят из главата. Важното е да се борим, защото иначе те мислите ни преборват нас и оправия няма, ако не се противопостави човек.