forum.metsababa.net

Здравейте, момичета!
Аз... се завърнах. Имам предвид у дома.
В последните четири дена все бях някъде.
В четвъртък и петък бях в Бургас на Европейски морски ден - събитие, организирано от Европейската комисия. Оказа се част от българското европредседателство. Честно казано не ми беше много интересно, но исках да видя от първа ръка как в действителност изглеждат събитията, които иначе гледаме само по новините. А и използвах случая и гостувах на моя състудентка и приятелка.
В петък се прибрах от Бургас, но три часа след това... семейството на състудентката ми дойде във Варна и... да, познахте, те гостуваха у нас. Просто на съпруга ѝ му изникна служебно пътуване до Златни пясъци и тя с детето се възползваха от възможността и дойдоха у нас.
Много хубава вечер се получи, Вили сготви нещо много вкусно, поднесе го аранжирано като в елитен ресторант, а после излязохме на разходка край морето и се прибрахме между 0:30 - 1:00 през нощта.
Аз обаче трябваше да ставам в 3:30 ч., защото... имах уговорка за... фотографско пътуване. Работата е там, че се самонаградих за завършената дисертация с кратък курс по фотография и сега имахме практическо занятие. Ами тъй де, без друго ми се снима, поне да избягам от автоматичните режими! Та, идеята беше да идем по изгрев на Тюленово (до Шабла) и да снимаме скалната арка. А изгревът във Варна е с 18 минути по-рано от този в София (залезът - също) и трябваше да сме там към 5:30 ч. Снимахме, каквото снимахме докъм 9 часа, след това отидохме в Плиска (Това е в обратната посока спрямо Варна, за който не се сеща. ). Там имаше събитие - "Дни на предците". За да не обяснявам какво е, ще пусна линк с малко инфо: https://www.facebook.com/events/2091608434418944/. Там също снимахме часове наред, всъщност до 18:30-19 ч. След това, нали сме луди, решихме да се качим на крепостта Овеч, над Провадия, за да снимаме залез, портрети в т.нар. "син час" (след залез), както и завезди. Е, до снимки на звездите не стигнахме, защото на всички ни свършиха батериите на фотоапаратите. Прибрах се към 23:30 ч. А имах гости от Бургас, помните, нали?
През това време гостите ми от Бургас взели Вили и Ани и отишли с тях на мидената ферма Дълбока, за да ядат миди. Т.е. в посоката на сутрешното ми фотографстване. Забавно.
В неделя, разбира се, не стоях мирна. Ходих на... Плиска. Again! Този път обаче не шофирах, а и посетихме съвсем друго място - двора на кирилицата. Това беше екскурзия на класа на Ани за завършването на четвърти клас. Пътувахме с автобус и имаше 7-8 майки и един татко.

ПП Ако някой иска да разбере колко съм се научила да снимам, може да погледне тук: https://www.facebook.com/neli.alexandro ... 987&type=3

Къде сте, момичета?
Чери, как е Испания?

Нели написа:Къде сте, момичета?
Чери, как е Испания?

Нелка, Испания е още в главата ми. Такива луди 4 дена имахме...... Бих довършила фразата с познатото "че не е разправяне", ама реално е мноооооооооого за разказване. Няма да е тази вечер, но за утре обещавам......

Мярнах, че си записала курс по фотография - моя голяма мечта . Желая ти да направиш мечтаната снимка и още много като нея. Видях, че вече си почнала да ползваш апертурата на апарта си - има размазани водни пръски . Ще стане и ще ти се получи. Сигурна съм. Защото доста пъти съм лайквала твои снимки във ФБ, които са ме грабвали със "съдържанието" си, с уловения момент. А сега, като знаеш и как да ползваш правилно фотоапарата си, тези моменти ще станат хиляди....

Добро утро.

Тези дни съм зашеметена от аромата на липите, който става посвеместен. И като се има предвид, че тепърва предстои да цъфтят късните липи, чиито цветове миришат още по-наситено и по-тежко...... . А и люляците..... Обожавам този сезон - точно този, защото има аромат, има цвят, има топлина и всичко е младо, ново и прясно.... и обнадеждаващо. Зимата ми излежда отчайваща с еднотипните си бели пейзажи....., но хич и не я мисля, т.к. лятото вече е в мен и усещам онези приказни тръпки от възбуда от предстоящите луди дни - и на морето и след това......

Да ви кажа за нашата Испания с Бели . Основната ни цел на това пътуване, естествено беше да гледаме на живо Европейското първенство по художествена гимнастика. Очакваше се (от всички - специалисти и фенове) да си имаме абсолютни европейски шампионки в ансамблите, но както знаем - не им се получи на прекрасните ни слънца от ансамбъла. Но това е единственото, което не се получи. Защото, ако до ЕП те бяха обичани в Испания, сега са нещо като религия там.... Най-бурните овации, най-нетърпеливо очакваните гимнастички след тези на Испания (както ансамбъл, така и индивидуално) бяха нашите Ели, Мадлен, Лаура, Мони и Стефи....... Испанците са цяло ЧУДО!!!! Невероятна публика. Невероятно отворени към комуникация, към завързване на познанства хора. Непосредствени, необременени...... Въобще - онова, което разбрах за тях е, че обичат смелите, обичат силните и тези, които играят (а навярно и живота си живеят) трудно и рисково.

От самата Испания можах да се насладя само на ароматите ѝ и да опитам няколко традиционни неща - чучулига (баси забравих го как се казва този сладкиш, на който ни водиха Ванчето ), тортиа, паея, паниран агнешки мозък, октопод по галисийски, хуeвос (пържени картофи с бекон и яйца) ..... В Мадрид отидохме, видяхме кралския дворец и голямата катедрала срещу него, както и стадиона на Атлетико Мадрид . А от градчето, в което бяхме отседнали с Бели - Алкала на Енарес, успяхме да помемем част от усещането, което старият му град създава. Този град се нарича "градът на щъркелите", но явно е свързан и със Сервантес, т.к. има централен площад, кръстен на него, както и музей на писателя. Ето малко снимки от там: " onclick="window.open(this.href);return false;.

И това е. Беше малко, беше кратко, но някак си се върнах обновена в България. Бях зациклила тотално тук - 6 месеца откакто съм на трудовата борса и от които се очакваше аз да си отдъхна от работа, да си почина, да се настроя и да си търся нова такава, а аз реших, че точно сега ще изуча всичко, което има за учене, ще свърша цялата работа, която е за вършене и ще си работя по личните проекти, които едва ли не щяха да ми се случват за минути. Уви, натоварих се прекалено много, прекалено ангажирано..... в резултат поддаде дясното ми око с грозно възпаление. Докарах си проблеми и с хемороидите от седеното на стола пред компа повече от 10 часа на ден, болки в рамене и плешки в резултат пак от същото. Спрях да чувствам щастие, да бъда радостна, да забелязвам малките хубави неща около мен. Все тревожна, все нервна, все бързаща... Много от приятелите около мен са в същото състояние и вместо да търсим взаимно решение на тези си тревоги, ние почнахме да се надхващаме кой е по-натоварен, кой има по-нерешими и сложни проблеми, кой притежава най-малко свободно време, кой е най-работещият, най-ангажиранията......., което доведе до самоубийствено съревнование и поставяне на критерия ЗАЕТОСТ като определящ важността на личността........ Не съм вярвала, че ще стигна до такава трансформация...... Пътуването ми до Бургас преди 2 седмици за състезанието на Бели там беше върховата точка в този грозен процес. Нещо в мен се счупи, там някъде по средата на 350-те километра от София към Бургас.... и казах, че аз "излизам от играта".... ДОТУК. Дотук със съчувствията от фалшива поза, с меренето на ангажименти и проблеми..... Не мога повече да поемам тревогите на някой, който сам не иска да си ги реши и да търси нещо друго, което да определя дните и живота му......

И още нещо разбрах. До Бургас и обратно пътувах с Бели, другите 2 момичета от техния ансамбъл тройка и майката на едното от тези деца. Тази майка се оказа изключително интелигентен човек и много приятен събеседник. Сигурна съм, че ще ми повярвате, когато ви кажа, че 3.5 часа към Бургас и още толкова обратно ние не сме спрели да общуваме, да приказваме, да си обменяме информация.......... Същото живо общуване се случи и 4 дена в Испания. ЧЕТИРИ дена аз общувах с ЖИВИ ХОРА, които стояха срещу мен, виждах лицата им, виждах емоциите им, чувствах интонацията и настроенията им от живата им реч.... всичко на ЖИВО... И разбрах колко фалшива е електронната комуникация, която така здраво ме е оплела от 15 години. Разбрах какво ми липсва - липсват ми чувствата, които екранът не може да те накара да усетиш със сетивата си..... Можеш да разбереш състоянието на едного, можеш да му съчувстваш, да се зарадваш, да усетиш неговата тръпка за нещо (ако има дар слово), но...... не можеш да поемеш от енергията му..... НИКОГА........

И така.......

Нелка, разгледах ти всичките снимки. Нямам никакво съмнение, че ще ти се получат нещата със снимането. Ще ви учат ли и на ретуш с фотошоп?! Защото в някои от снимките ти видях абсолютно потенциални шедьоври, които майстор на фотошопа с художническо око може да изработи в такива . Видях и че ти много си пътувала в края на миналата седмица. Дори си пожелах и аз да снимам изгрева и синята светлина на залеза . В "Двора на кирилицата" сме били преди 4 години - на сватба на колега на Момчил. Хареса ми това място. А тези хора с прабългарските костюми изглеждаха досущ като моята представа за старите българи. Искам и аз да облека такъв.

Деска, да ти е жива и здрава Зорница! Честито на сестра ти и мъжа ѝ. Баща ти явно е много вдъхновен от това принцесено царство, което се случва около му.

Това е от мен, момичета - поне засега. Ваш ред е.

Чери, моят фотографски курс беше КРАТЪК. Това му е най-лошото, но и най-хубавото. Най-лошото, защото няма време нито за Фотошоп, нито дори за ръчните настройки. Буквално имаше време само за основните неща, нещо като предучилищна подготовка по фотография. Най-хубавото, защото иначе нямаше да отида - нито финансово, нито като свободно време мога да си позволя по-серизен курс към момента. Обаче как ми се снимаааааа!

А за Испания... След твоя разказ, имам нова мечта.

Понеже нямам време, влизам, за да споделя накратко моите две топ-новини

1. Записах успешно Алекс за кандидатстване в желаната от него гимназия с документите днес. Имаме си входящ номер и насрочен час за изпита на 16.6.

2. Сестра ми и бебка са много добре, ще ги изпишат утре преди обяд А в събота или неделя вече ще нагушкам Зорница!

Kleo написа:Понеже нямам време, влизам, за да споделя накратко моите две топ-новини

1. Записах успешно Алекс за кандидатстване в желаната от него гимназия с документите днес. Имаме си входящ номер и насрочен час за изпита на 16.6.

2. Сестра ми и бебка са много добре, ще ги изпишат утре преди обяд А в събота или неделя вече ще нагушкам Зорница!

Много хубави новини! Особено за Зорница!

Здравейте, мецанки!
Ние тази вечер сме тъжни. Излязоха резултатите от матурите и Вилето е много разочарована, защото има 5,54 по литература. Наистина е много неочакван резултат, тя е много добра по литература, тази година се класира на трето място за България на една олимпиада. На класното по литература им дадоха пробна матура и беше изкарала 5.930.
Всъщност за мен този резултат изобщо не е проблем, просто тя е много разочарована. Всичките ѝ приятели имат повече от нея, а самите те казват, че тя е по-добра от тях. Плаче от разочарование. Всъщност това, което ме притеснява в резултата от матурата, е нейното емоционално състояние. Иначе тази матура не мисля, че е чак толкова важна.

Цони, при вас как е?

Нели, оценката на Вили е ОТЛИЧНА
На нейно място бих се гордяла със себе си, а не бих страдала.
Поздрави я от мен! Знам, че и ти си доволна от нея и успеха й.

Да, Деси, аз мисля, че Вили се е справила добре. А и като цяло тя се справя прекрасно - и с училището, и с работата, а и по-генерално - отслабна, придоби увереност.

При нея има още новини. Тя беше решила да не кандидатства никъде тази година, защото няма ясна представа какво иска да учи. Има логика, тъй като наистина не се е ориентирала. Донякъде и учителят по немски, който е немец, допринесе за това решение. Той разказваше на класа, че в Германия учениците не отиват в университет веднага след училище, а една или две години пътешестват, участват в доброволчески проекти и събират житейски опит и впечатения. Аз разбира се няма как да финансирам такова нещо, но така или иначе тя не кандидатства, а аз не мога да я накарам насила.

Според мен тя подсъзнателно се стреми да ми бъде опора и подкрепа, т.е. да играе роля, която не се пада на нея, а на баща ѝ. Не мога да ѝ позоволя да не тръгне по своя път и да поеме чужда отговорност! Много мислех и реших, че най-добре е да ѝ покажа, че се справям. Мисля, че една успешно защитена дисертация би била полезна в случая.

Вили обаче все пак отказа да кандидатства тази година. Затова пък спечели участие в международен европроект за доброволци, представете си! Сега остават малко формални процедури и най-вероятно ще прекара 6 месеца Букурещ - от 1 септември 2018 г. до 1 март 2019 г. Поемат ѝ транспорта до там, осигуряват място за настаняване, транспорта в Букурещ, 120 евро за храна и 60 евро джобни на месец, както и курс по румънски език. От нея се очаква 5 дена по 7 часа да работи като доброволка с деца, вкл. в детски отделения на болници. В тези часове влиза и курсът по румънски и разни други обучения. Доколкото разбрах, тя ще е единствена от България, средата ще е много интернационална.

Гледам на това приключение като на опит да се откъсне от мен в най-хубавия смисъл. Ще събере впечатления, ще се запознае с нови и различни хора, ще се научи да живее сама в друга държава, ще разбере какво може, ще се оприентира, ще пробва различни неща. Да не говорим, че и аз ще видя как ще се справя с това тя да е далеч.

Честито! Звучи ми много готино, честно казано! Браво на Вили за решението да участва като доброволец!