Мърмори написа: За мен нещата не стоят точно така. За мен е стрес да се погледна в огледалото и да не харесам това,което виждам.За мен е стрес да ме болят ставите от многото излишни кг.За мен е стрес да ми пречи корема,когато се наведа да си завържа обувките. За мен е стрес,когато не мога да облека любими дрехи.И незнам дали съм добра. Може би точно защото не се чувствам добре в кожата си,това се отразява и на поведението ми. Ето,на някои не им харесва,че съм борбено настроена.Предпочитат да я карат по- лежерно. ОК. НЯма проблем. Но на мен това лежерно отношение ми докара нови излишни кг. Аз не мога така. Всеки е различен. Нека всеки,който смята,че има смисъл да се бори да вземе насериозно думите ми в предния пост. На всички останали-спокоен ден!
Имах известни подозрения, че няма да бъда разбрана правилно... отдавам го на това, че не бях много конкретна в изказването си, my mistake... Зори, имам 35 излишни килограма... не се качвампо стълбите, защото още на 2-рия не мога да си поема въздух... не ходя по магазините и гардероба ми е доста оскъден в резултат на това, че постоянно чувам "Съжалявам, нямаме толкова голям размер"... срамувам се когато си лягам до любимия, защото до него изглеждам като крава, срамувам се когато съм на площадката с детенцето си и виждам перфектно изглеждащите майки, някои родили преди месец... често се държа като заядлива дебела "тетка"... мога да продължавам още дълго, но мисля, че схвана идеята... Това, което несполучливо се опитах да кажа е, че - ДА, килограмите пречат, карат ни да се чувстваме много зле, вредят на здравето ни и ТРЯБВА да се БОРИМ с тях! Аз лично го правя откакто се помня. Идеята в предния ми пост беше, че нещата не трябва да стават на всяка цена СЕГА! Давам пример: Ако правя необходимото (аз съм избрала детокс + маааалко спорт + разделно хранене след това), но един месец не съм мръднала дори с 1 кг. ще си направя лоша услуга ако се ядосам, отчаям, изнервя, депресирам, с две думи да си докарам стреса, за който говорим. Защо? Според мен важното в случая е да си кажа: "Ок, този месец не съм свалила. Нищо! Правя всичко, което зависи от мен, за този месец - толкова, следващия ще сваля". Важното е, че сме се "ханали в ръце" 
Не знам дали успях да обясня добре гледната си точка... Важното е, че сме тук и се покрепяме в нелекото начинание
Далеч съм от мисълта, че си искала да влизаш в конфликт. 
... Да очаквам второ мейлче, викаш, а? :128
???
Взела съм се в ръце след около 2 месеца лутане и думи "от утре започвам"> Реших си сега - карам си детокса и после 90 дневната и като свърши ще видим колко свалих и свалих ли изобщо. Ама ако знаете колко обичам сладко. Аууууу ужас! И хич не мога да се контролирам на сладка тема. Просто като ида до магазина и после съжалявам. Как искам и аз като отида в градинката с детето да изглеждам и аз добре ама нейсе :( Как искам задника ми да не е 5 декара, как искам ръцете ми да са по-слаби, а да не представляват краката на някоя мама, как искам да имам скули, как искам да си видя стомаха плосък.... Как искам да вляза в магазина и да си купя най-сексапилните дънки и най-прилепналия потник... Ще стане ли някога това? 40 кила са толкова много...а кожата какво да я правя ако успея да ги сваля?! Ей такива неща ме мъчат. Спомням си когато бях ученичка как се е случвало понякога като обуя високите сандали да ми подсвиркват коли и да улавям погледи върху мен, но това не се е случвало от мнооогоо години, а ще се случи ли някога...