forum.metsababa.net

Мърмори написа: За мен нещата не стоят точно така. За мен е стрес да се погледна в огледалото и да не харесам това,което виждам.За мен е стрес да ме болят ставите от многото излишни кг.За мен е стрес да ми пречи корема,когато се наведа да си завържа обувките. За мен е стрес,когато не мога да облека любими дрехи.И незнам дали съм добра. Може би точно защото не се чувствам добре в кожата си,това се отразява и на поведението ми. Ето,на някои не им харесва,че съм борбено настроена.Предпочитат да я карат по- лежерно. ОК. НЯма проблем. Но на мен това лежерно отношение ми докара нови излишни кг. Аз не мога така. Всеки е различен. Нека всеки,който смята,че има смисъл да се бори да вземе насериозно думите ми в предния пост. На всички останали-спокоен ден!

Имах известни подозрения, че няма да бъда разбрана правилно... отдавам го на това, че не бях много конкретна в изказването си, my mistake... Зори, имам 35 излишни килограма... не се качвампо стълбите, защото още на 2-рия не мога да си поема въздух... не ходя по магазините и гардероба ми е доста оскъден в резултат на това, че постоянно чувам "Съжалявам, нямаме толкова голям размер"... срамувам се когато си лягам до любимия, защото до него изглеждам като крава, срамувам се когато съм на площадката с детенцето си и виждам перфектно изглеждащите майки, някои родили преди месец... често се държа като заядлива дебела "тетка"... мога да продължавам още дълго, но мисля, че схвана идеята... Това, което несполучливо се опитах да кажа е, че - ДА, килограмите пречат, карат ни да се чувстваме много зле, вредят на здравето ни и ТРЯБВА да се БОРИМ с тях! Аз лично го правя откакто се помня. Идеята в предния ми пост беше, че нещата не трябва да стават на всяка цена СЕГА! Давам пример: Ако правя необходимото (аз съм избрала детокс + маааалко спорт + разделно хранене след това), но един месец не съм мръднала дори с 1 кг. ще си направя лоша услуга ако се ядосам, отчаям, изнервя, депресирам, с две думи да си докарам стреса, за който говорим. Защо? Според мен важното в случая е да си кажа: "Ок, този месец не съм свалила. Нищо! Правя всичко, което зависи от мен, за този месец - толкова, следващия ще сваля". Важното е, че сме се "ханали в ръце"


Не знам дали успях да обясня добре гледната си точка... Важното е, че сме тук и се покрепяме в нелекото начинание

Определено вече ми стана ясно. Това което се опитваш да кажеш има едно единствено име- ПОСТОЯНСТВО! И аз винаги съм апелирала да си го турнем в главата,иначе...лоша работа. Благодаря за пояснението,не съм искала да влизам в конфликти,просто бях длъжна да споделя и моята гледна точка.

Vicky-Picky написа:

Мърмори написа: За мен нещата не стоят точно така. За мен е стрес да се погледна в огледалото и да не харесам това,което виждам.За мен е стрес да ме болят ставите от многото излишни кг.За мен е стрес да ми пречи корема,когато се наведа да си завържа обувките. За мен е стрес,когато не мога да облека любими дрехи.И незнам дали съм добра. Може би точно защото не се чувствам добре в кожата си,това се отразява и на поведението ми. Ето,на някои не им харесва,че съм борбено настроена.Предпочитат да я карат по- лежерно. ОК. НЯма проблем. Но на мен това лежерно отношение ми докара нови излишни кг. Аз не мога така. Всеки е различен. Нека всеки,който смята,че има смисъл да се бори да вземе насериозно думите ми в предния пост. На всички останали-спокоен ден!

Имах известни подозрения, че няма да бъда разбрана правилно... отдавам го на това, че не бях много конкретна в изказването си, my mistake... Зори, имам 35 излишни килограма... не се качвампо стълбите, защото още на 2-рия не мога да си поема въздух... не ходя по магазините и гардероба ми е доста оскъден в резултат на това, че постоянно чувам "Съжалявам, нямаме толкова голям размер"... срамувам се когато си лягам до любимия, защото до него изглеждам като крава, срамувам се когато съм на площадката с детенцето си и виждам перфектно изглеждащите майки, някои родили преди месец... често се държа като заядлива дебела "тетка"... мога да продължавам още дълго, но мисля, че схвана идеята... Това, което несполучливо се опитах да кажа е, че - ДА, килограмите пречат, карат ни да се чувстваме много зле, вредят на здравето ни и ТРЯБВА да се БОРИМ с тях! Аз лично го правя откакто се помня. Идеята в предния ми пост беше, че нещата не трябва да стават на всяка цена СЕГА! Давам пример: Ако правя необходимото (аз съм избрала детокс + маааалко спорт + разделно хранене след това), но един месец не съм мръднала дори с 1 кг. ще си направя лоша услуга ако се ядосам, отчаям, изнервя, депресирам, с две думи да си докарам стреса, за който говорим. Защо? Според мен важното в случая е да си кажа: "Ок, този месец не съм свалила. Нищо! Правя всичко, което зависи от мен, за този месец - толкова, следващия ще сваля". Важното е, че сме се "ханали в ръце"


Не знам дали успях да обясня добре гледната си точка... Важното е, че сме тук и се покрепяме в нелекото начинание

Екстра ти е точката, и гледката и ..... визията . Вики, ти си много красива и чаровна. Казах го още след предната ни среща. Чувам от време на време и за себе си, че съм чаровна..... иииии, какво от това като аз самата не се харесвам и се виждам колко съм дебела?!?! И точно за това избрах да отслабна, за да вляза в кожата, която искам да имам! И понеже както се видя не става от раз, че и от два раза , също не се напрягам. Но гледам и да не се отпускам. И аз се радвам, че всички сме тук и се подкрепяме. Че ги има твоите постове и тези на Зори, както и на всички останали! И наистина..... предлагам да се сръчкваме от време навреме, да си напомняме за обещанията, за неволите дето ги си описала по-горе (и аз понякога се виждам като трътлеста леля) и да продължаваме безотказноооооо!!! Аз зациклих на 75 кг от декември и чак сега мръднах едно надолу..... НО СЪМ ЗДРАВААААА

Мърмори написа:Определено вече ми стана ясно. Това което се опитваш да кажеш има едно единствено име- ПОСТОЯНСТВО! И аз винаги съм апелирала да си го турнем в главата,иначе...лоша работа. Благодаря за пояснението,не съм искала да влизам в конфликти,просто бях длъжна да споделя и моята гледна точка.

Далеч съм от мисълта, че си искала да влизаш в конфликт.

А относно постоянството - АНДЖЪК!

Приятно и леко детоксване на всички и днес!

Vicky-Picky написа: Приятно и леко детоксване на всички и днес!

ТрЕбе да ви кажа, че ми е супер мърморливо днес...... Т.е. и днес.......

Айде,почвай да мърморосваш,малко да ме отмениш,че то не е лесна работа! Знаеш ли как се изморих!

[/quote]
Екстра ти е точката, и гледката и ..... визията . Вики, ти си много красива и чаровна. Казах го още след предната ни среща. Чувам от време на време и за себе си, че съм чаровна..... иииии, какво от това като аз самата не се харесвам и се виждам колко съм дебела?!?! И точно за това избрах да отслабна, за да вляза в кожата, която искам да имам! И понеже както се видя не става от раз, че и от два раза , също не се напрягам. Но гледам и да не се отпускам. И аз се радвам, че всички сме тук и се подкрепяме. Че ги има твоите постове и тези на Зори, както и на всички останали! И наистина..... предлагам да се сръчкваме от време навреме, да си напомняме за обещанията, за неволите дето ги си описала по-горе (и аз понякога се виждам като трътлеста леля) и да продължаваме безотказноооооо!!! Аз зациклих на 75 кг от декември и чак сега мръднах едно надолу..... НО СЪМ ЗДРАВААААА [/quote]

Ех, ласкателко моя!
Да, съгласна съм, че периодичните "сритвания" действат добре, напомнят ни защо сме тук и какви цели имаме... :128

А като каза "предната среща" аз да взема да си попитам за СЛЕДВАЩАТА

Vicky-Picky написа:А като каза "предната среща" аз да взема да си попитам за СЛЕДВАЩАТА

Да те питам ти едно мейлче от баба ти Меца получи ли :lol: :lol: . Говорим евентуално за среща в събота.... където док ще ни разпише книгите. Но не ми е потвърдил все още.

Зори, и да мърмориш не е лесно..... даже и това, представяш ли си?!?!

А бе, другите мацки, дека сте?!?! Все седят по 3-5 госта тук, яяяяяя си идвайте с имената!

cchery написа:Да те питам ти едно мейлче от баба ти Меца получи ли :lol: :lol: . Говорим евентуално за среща в събота.... където док ще ни разпише книгите. Но не ми е потвърдил все още.

Ааааа, получих, получих, ама тооо понеже времето си напредна... иии... никой нищо не мъцна по-натам... та аз реших, че сме го отложили ... Да очаквам второ мейлче, викаш, а? :128

Ама верно, къде зачезнаха останалите... да не са ???

[img]http://gotvach.bg/files/lib/300x225/apricots1.jpg[/img]
Ей на това съм днес

Четем ви бе кво да правим А за килограмите аз имам да свалям около 40 Взела съм се в ръце след около 2 месеца лутане и думи "от утре започвам"> Реших си сега - карам си детокса и после 90 дневната и като свърши ще видим колко свалих и свалих ли изобщо. Ама ако знаете колко обичам сладко. Аууууу ужас! И хич не мога да се контролирам на сладка тема. Просто като ида до магазина и после съжалявам. Как искам и аз като отида в градинката с детето да изглеждам и аз добре ама нейсе :( Как искам задника ми да не е 5 декара, как искам ръцете ми да са по-слаби, а да не представляват краката на някоя мама, как искам да имам скули, как искам да си видя стомаха плосък.... Как искам да вляза в магазина и да си купя най-сексапилните дънки и най-прилепналия потник... Ще стане ли някога това? 40 кила са толкова много...а кожата какво да я правя ако успея да ги сваля?! Ей такива неща ме мъчат. Спомням си когато бях ученичка как се е случвало понякога като обуя високите сандали да ми подсвиркват коли и да улавям погледи върху мен, но това не се е случвало от мнооогоо години, а ще се случи ли някога...