Ето ме и мен,най-накрая

Лелеее,колко много време мина,а са само някакви 3-4 месеца,от как не съм влизала в бърложката,и колко много неща видях почувствах и преживях........и през цялото това време си мислех само едно-КОЛКО МИ ЛИПСВАХТЕ
Толкова много имам да чета,толкова неща съм пропуснала,и за момента се сещам че видях някъде малката Чавдара,сладката бебка на Бубето
прочетох някъде че май е имало малка среща и край Черни вит???Ох,по-късно ще наваксвам....
Сега като един твърде не скромен човек да ви запозная с последните новини около нас......от къде ли да започна,като в главата ми е пълен хаос,искам да ви кажа толкова много неща,ама от жега ли,от нерви ли нещо мислите ми все бягат "от фронта",започвам с прословутото земетресение,някои ще кажат-изтъркана тема,но момичета,повярвайте ми,за жалост доста от хората все още живеят в страх от него,за жалост и моето сакче все още стои на закачалката в коридора,"за всеки случай",до кога ли????Незнам.......знам само че се опитвам да се настроя да не живея в страх от предстоящето,а да живея сега и тук,жалко е че човек си дава сметка за тези неща едва когато преживее нещо толкова страшно,а тук беше страшно уверявам ви.Бях сама,с дечицата,живеем на 5-тия етаж и казвам ви-толкова малка и безпомощна не съм се чувствала никога,слава Богу заради децата на момента въобще не си давах сметка какво става,исках просто да ги изкарам от тук,всичко се люлееше,шкафовете се отваряха и затваряха,чуваше се ужасен тътен,шум,незнам и аз как да го опиша,едвам се държах на краката си,люлеех се като на кораб при вълнение(никога не съм се возила на кораб,но така поне изглежда по филмите

)доста от вас сигурно са го усетили в София,но тук беше АД,за жалост все още има хора,които немогат да въстановят щетите,има много пострадаали апартаменти,къщи,има и такива сякаш недокоснати от това чудо......при нас щетите са малко,в сравнение с други.....радвам се че всичко мина и че сега мга да разказяам за това,макар все още да немога да заспивам добре,някак тялото ми чака да улови нещо,сетивата ми са тотално изострени,за жалост понякога усещам и съвсем еки трусове,немога да си го обясня,но когато получа нещо като сърцебиене и някак тялото ми претръпва винаги поглеждам часовника...след това ми казват че именно тогава е имало лек трус...незнам как става,но ми се икска да спре...както казах най-много се радвам,че всички сме добре,децата нищо не разбраха,макар Анджи да е по-голяма и да разбираше какво става,аз не се паникьосах нито за миг,успях да се сдържам и детето ми не е стресирано,за разлика от доста други дечица около нейната възраст,Ивка не разбра нищо,освен че оттогава неиска да спи в нейното креватче при никакви обстоятелства,при положение че преди това заспиваше там съвсем сама....
Та като отворих дума за децата да ви поразкажа малко и за тях.Каката много ми помага,макар от време на време да измисля по някоя голяма щуротия,а Ивето е едно "малко грахче",стои си все така малка и сладка,нямаме още нито едно зъбче макар че на 21 този месец ставаме на годинка

,опитва се да ходи,но щрапа на пръсти и мисля че ще имаме проблем с прохождането,някак е по-плаха и страхлива от каката,много е гальовна и мила,всичко разбира,за жалост в момента е болна,с много червено гърло е,от вчера е с висока Т,в тая жега няма да ви казвам как се мъчи милата,сега е с компреса с извара двам и ангин хил и изопринозин,мисля за сега че е достатъчно,иска ми се да и дама нещо и за имунитета,защото само преди 3 седмици изкараха същия вирус с каката,мина им за около седмица със същите неща,дано и сега се справи,милсех си за Герисан,ама дали не е малка?????моля ви дайте ми идейки за друго....иначе както казах на 21 имаме рожден ден,каката е много развълнувана,дано се оправим до тогава,ще направя градинско парти,ще има дечица,само още не съм измилсила менюто,може да ми помогнете и за това,ако някой има опит,неискам да е в детски център защото смятам че е прекалено малка и е безмисленно,а и градината н е разкошна,ще украся с балони,различни парти-джунджурийки,както им казва Анджи и се надявам да стане едно страхотно сутрешно парти,само дано и времето е с нас,а след това ще ви покажа и снимки.
Ох,толкова много изписах,но ще ми простите,чолкова дълго ме нямаше искам само да пиша,да пиша............но все пак имам сърце и няма д ви натоварвам толкова много,полека-лека ще вляза "в крачка'.......................Сега ви целувам всички,още веднъж-ТОООЛКОВА СЕ РАДВАМ ЧЕ СЪМ ТУК и ви желая един прекрасен и усмихнат ден
