Разговори за малцина през новата година (2019)

[cchery]

Елисче, честит имен ден и на теб! Пожелавам ти да си здрава и да не спираш да търсиш всичко онова, което те кара да се чувстваш щастлива .

[Ванчето]

Елисче, честит имен ден! Бъди здрава! И не спирай да се усмихваш...!

Честит имен ден и на Коки! Здраве и попътен вятър му желая...!

Момичета, много интересни неща се случват около вас... Много ми се пише, но просто няма да е сега...
А Нели май я видях на снимка в Алмерия... Ех, тази Испания, защо не е мааалко по-мъничка...

Лека нощ и сладки сънища на всички...!

[Нели]

С не много малко закъснение, честит имен ден Елисче! Честит и на Коки на Чери!

Да, Ванче, бях в Алмерия в понеделник и вторник. Използвах възможност за преподавателска мобилност по програма Еразъм+, взех Ани с мен, хванахме самолета от Букурещ до Малага и се озовахме в Испания. Вили, разбира се, също дойде в Алмерия, където имах малко часове в университета. Вчера дойдохме в Гранада, днес поизгоряхме от слънцето, докато разглеждахме двореца Алахамбра, а утре сутринта тръгваме за Мурсия (където живее Вили). Даже Вили ще е на работа следобед. В събота имаме полет от Аликанте за Букурещ. Кратко, но по-добре от нищо.
Беше ми много важно да видя Вили, а тя имаше нужда от това много повече от мен. Още повече, че преди две седмици ѝ се случи да прекара една нощ в болница. Не е страшно, ще разказвам после, но не е и за пренебрегване. Така или иначе, тя е почти дете, колкото и да е голяма и за нея беше много, МНОГО важно да има тези няколко дни заедно с мен. Затова сега се наслаждаваме на времето заедно, колкото и да е кратко!

[Нели]

В Мурсия сме. Виолета отиде на работа, Ани заспа, мама зяпа фейсбук поради липса на по-добро занимание.
В квартирата на Виолета сме, в другите стаи са другите момичета, отвсякъде се чуват разни шумове.
Докато ги нямаше, поразгледах общите им помещения - кухня, хол, баня. Учудена съм колко неуютно изглежда, при положение че са момичета. Не че няма удобства, има толкова, колкото е нужно, но впечатлението е като за момчешко общежитие. Не носи усещане, че е обитавано от жени. Много е странно.
И определено не живеят заедно, просто съжителстват. Нищо не споделят, но всичко разпределят - мястото на рафтовете и в хладилника, задълженията по почистване... А разликата между споделяне и разпределяне е от земята до небето!
Ако споделяха живота на това място, щяха да го облагородят. Щеше да има уют. Дори не зная как се създава уют, но... усещам, ако го има.
Сега е просто място, където спят, перат си дрехите и си оставят багажа.
Започвам да разбирам защо Вили предпочита да пътува сама, миналия месец беше в Португалия, но не поиска да отиде с някоя от съквартирантките си. Всъщност тя едва понася едната от тях. Това е момичето, което все пише някакви правила и ги лепи по шкафовете в кухнята. Много държи на реда, но по особено студен начин - редът за сметка на човещината. С останалите две се разбира, даже счита едното момиче за приятелка.
Това обаче е по-дълга тема и не е за описване през телефона.

Сега за друго:
Честит празник, момичета!

[Нели]

Здравейте отново, този път вече от България. Въпреки, че май си пиша сама, зная, че рано или късно ще се появите и ще прочетете, затова продължавам.
Краткото време, което имахме в Испания, беше точно колкото да си видя детето. Прибрахме се в неделя, като реално тръгнахме от Мурсия още в събота вечерта с автобуса за Аликанте, последва нощен полет до Букурещ, където кацнахме малко преди 4 ч. сутринта и пътуване обратно до Варна. Дълго е това пътуване, дълго.

Вили е като цяло добре, но не съвсем. Има някакъв хроничен здравословен проблем, който е преди всичко емоционален. Поне аз така мисля. Конкретната му най-скорошна изява, поради която и беше в болница за една нощ преди вече около три седмици, се оказа киста на единия яйчник. Нея, разбира се, ще я проследим, тя ходи и ще продължава да ходи на лекар за целта. По-общата и не толкова конкретна, но все пак физическа изява, е автоимунно нарушение на функциите на щитовидната жлеза или така познатото на всички Хашимото. Него го открихме преди около три години, търсейки причините за неминаващото ѝ акне. Засега единствено го проследяваме, без никакви лекарства и разбира се без хормони и друга химия. А истинската, дълбока причина за всичко това, разбира се е емоционална.
Вили от години има силно радразнение към баща си, обида и огорчение, които не успя нито да излее, нито да преодолее. В резултат започва да намразва всичко у себе си, което разпознава като негова черта и съответно - да се самонаказва. Автоимунните болести са именно това - самоизяждане, самонаказване, липса на достатъчно любов към себе си и приемане и одобрение на това, което си. Като естествен отклик имунната система атакува и унищожава собствени тъкани на организма - т.е. олицетворява това отхвърляне на себе си.
Аз се надявах приключението Испания да помогне, защото е тотална смяна на средата и откъсване от всичко тук, което би могло да я кара да се връща към този вътрешен конфликт. Уви, виждам, че не е е получило дългосрочно. Да, изживя много нови и прекрасни неща, преодоля много трудности, опозна различен свят и различна култура, пътува и се забавлява, запозна се с много нови хора и изгради нови взаимоотношения, научи на много прилично ниво нов език... Но на фона на всичко това болката в нея не изчезна, а се капсулова, обви се пашкула на всички нови неща и... физически се изяви като киста, което си е капсула, пашкул. При това проблемен и болезнен пашкул.
Някак си аз изстрадах своето, плачех, лежах в леглото, разказвах, излях го и... свърши. Да, баща ѝ все още ме ядосва понякога в редките случаи, когато се налага някакъв контакт с него, но като цяло това до голяма степен остана зад гърба ми. Аз заживях, заех се с нови неща, които не служат за изкуствено залъгване на вниманието ми, за да не мисля за него, а истински ме вълнуват и изпълват мислите ми. Надявах се това да се получи и при нея, но в Испания много ясно видях, че не е станало така. Цялото пътуване и всички нови преживявания и познанства на Вили само за покрили и затрупали все още незарасналата рана. Осъзнах го някъде в края на третия от петте ни дни заедно, когато си дадох сметка, че, каквото и да стане, разговорът ни и мислите ѝ се връщат все към баща ѝ и то с много обида и болка, с някакво озлобление, но по-скоро пасивно, с нещо като срам и омраза (а омразата, както знаем, е наранена любов). Опитах се да ѝ кажа, че така наранява само себе си. Казах ѝ, че каквото и да си мисли, тя всъщност много го обича и по-добре да не отрича вътрешно това, защото то я разкъсва, а да приеме, че той е това, което е, и да си разреши да го обича такъв. Тя всъщност знае това умозрително, но не може да го направи емоционално, защото емоциите не са нещо, което просто решаваш дали да изпитваш или не. Каза ми "Да, мамо, знам. Но как да го направя, като не мога?!". Колкото и да не обичам да изпадам в "зодиакални" обяснения (Деси, извинявай, просто това не е моят начин да възприемам нещата), тя е Скорпион и не може да прости, тя жадува за някаква форма на отмъщение, а това е много, МНОГО лошо за нея самата. От една страна тя именно това желае, защото се чувства лично наранена, от друга страна това е баща ѝ и нито тя има сили да застане срещу него (а и не трябва според мен!), нито ще ѝ олекне истински и ще се успокои, ако действително стане нещо, от което той да страда. Тя в крайна сметка наистина си го обича (и няма нищо по-нормално) и трябва някак да усети това и да прости всичко останало. Но Скорпионът в нея не позволява това да стане и от цялата тази емоционално безизходна ситуация, се оказва, че моето Скорпионче е забило отровното си жило в самото себе си.
Опитвам се да ѝ покажа, че аз самата не му се сърдя и не съм обидена, а просто искам да живея без него, но се надявам той също да е щастлив. Това всъщност е истина, в момента чувствам така нещата. Освен това ѝ го показвам с идея тя да се поведе по мен, някак си да ѝ дам пример. Тя обаче буквално се дразни и вбесява от това мое отношение, възприема го едва ли не като признак на слабост. Тя има някаква своя мярка за справедливост и не приема тази ситуация като справедлива, затова не може да усети покой. Лошото е, че аз предпочитам ситуацията да е добра, а тя - да е справедлива. Нея обаче моята представа за "добра" ситуация я изпълва с усещане за липса на равновесие. Как да ѝ покажа, че равновесието не е непременно покой (или спокойствие)? Равновесие е да отвърнеш на обидата с обида и на удара с удар, но това не носи вътрешен мир. Въпросът е обаче Вили да стигне до това, но не интелектуално и умозрително, а с цялото си сърце и душа. Само ако знаех как да стане това!

Добрата новина е, че тя самата е стигнала до идеята, че тази ситуация не е добра и я угнетява. В чисто физически смисъл тя води до чести и провлачващи се боледувания от типа "ту едно, ту друго", редуващи се със "светли" периоди на относително добро здраве, но не и до пълно оздваряване.
А пълното здраве е усещане за благоденствие, за живот, който избликва от теб и струи навън, за енергия, сила и една особена, леко загатната радост от самия факт, че си жив и че те има. Това е именно усещането, което ми липсваше преди години, но което някак имам сега. То е почти същото като да си влюбен, но без да е насочено към конкретен обект. Това обаче е усещането, което липсва на Вили, дори в периодите, когато е като цяло добре. Уж няма никакво конкретно "оплакване", но живее без това усещане за струящ и извиращ живот. А тя е едва на 19 години!
Та, хубавата новина е, че тя самата е осъзнала, че това ѝ липсва и има нужда от помощ. Каза ми, че иска да се види с една психоложка, когато се прибере във Варна - същата психоложка, при която беше отишла (само веднъж при това) в осми клас, след като я бяха нападнали. Мисля, че това е чудесна новина, защото тя трябва да излее отровата, която е натрупала в себе си, а за целта трябва да говори за това. Колкото повече говори, толкова повече ще се освобождава, поне така мисля.

Е, разказах основното от пътуването до Испания. Останалата част е в снимките от красивите места, на които бяхме трите заедно. А снимките ги има в профила ми във Фейсбук и спокойно можете да ги разгледате (мисля, че всички сте ми "приятели" там).

Остава да видим какво ще направим по основния въпрос - емоционалното здраве на детето ми. Оправим ли това, ще се оправи и физическото здраве, защото всичко ще си дойде на мястото.

[ellis_stoyanova]

Нелка,не си сама,наглеждам ви и тук и във фейса,но вече все по рядко включвам компа,а колкото и да е улеснено,писането през тела,особенно на по-дълги текстове лично за мен е мъчение.Много се радвам,че сте отишли при твоето момиче,понякога човек просто има нужда да зърне любимите хора,макар и за малко.Това,което споделяш е направо ужасно.Аз лично съм на мнение)че днешните дечица са супер сензитивни,повечето поне,но света наоколо не им позволява да изливат емоциите си свободно.Преди,а и сега де поне за мен е валидно,когат някой ме обиди,крещя,викам,карам се и на момента си изливам емоцията,аз съм такъв човек.Докато децата ни някак бяха възпитани в някакви ограничителни норми-не викай,не се карай,не обиждай,нищо че са те обидили.Дори в моите деца забелязвам този тип поведение,а не искам да е така.Разбирам,че не искаш конфликти с бащата,но защо детето не говори сериозно с него,просто да сподели,това което и тежи,той и е баща все пак,дори да се обиди на момента,ще му мине,ако ли не-по добре да не е в живата и.Аз съм леко егоист и така съм постъпвяла и с родителиту си,правя това и с всички около мен.В Перник,поради ред причини не споделях неща които ми тежаха и от там боледувах изключително често от ангини,разболявах и децата си.А не ,това вече съм го гледала,,не искам да се саморазрушавят заради грешките на другите,пък било и видени само през техните очи.Вили има нужда да го обвини гласно за всичко,което и е сторил,за да махне товара от тялото си,в някакъв момент е добре да се случи това,а ти не се тревожи,че не трябват проблеми и кавги,сякаш усещам в теб,че те е страх от това,но понякога е добре да стигнеш дъното,за да изплуваш.Знам,че отстрани е лесно и в никой случай не те поучавам,още повече)че за мен ти си много интелигентен и фин човек и нямаш нужда от моето мнениу,но понякога отстрани изглежда друго.
Много се разфилосовствах а не ми е сила
Много ми липсвате тук

[ellis_stoyanova]

Аз нямам какво да се похваля особенно,оснен че алергията ве тресна преди 3 дни с цялата сила на която е способна,тъкмо мислех че тази година ще пропусне,тъй като през др години се проявява още април,уви те,пръсщам спрейове и антихистаминови таблетки и ще живея :lol: .
Тази година преоткрих себе си....в градината.Моя приятелка обработват огромна такава и имат нужда от помощ,ходя вече няколко пъти,аз съм тип изпълнител-казваш ми кое и как се прави и го свършвам.Нищо не разбирам от земеделие&но пък за мен няма нещо което да не мога да свърша.и така....вкъщи фризера е пълен с пресен лук,спанак,копър магдано,правих сладко от ягоди,а довечера ще варя поредното такова,както и от бели череши,ухае вкъщи на пресни подправки,които си слагам в чаша,имам пресен лук,туквечки,краставички,чесън,уникално еееее честно,скоро чакаме баклата,доматки и всичко за което се сетите.Там си почивам психически,въпреки многото работа,понякога хосим след работа,връщаме се в 9.30,умалели,но сецата са щастливи,че цял ден са бягали в др двор с кучето Лиза,с кокшките,които са хранили,с яйцата коиго Ивето събира,хопването да обяд под чардака,лястовичките ни гледан от простора,кафето със сладолед следобяд и всичкото спокойствие,което ми носи това

[Нели]

Елисче, БЛАГОДАРЯ! Грешиш само в едно - не е вярно, че нямам нужда от твоето мнение. Естествено, че имам!

А това с градината е наистина прекрасно!

[ellis_stoyanova]

Нелка... ,знам,че хората около мен не им допада много да им давам съвети,защото казвам това щоето мисля,а това понякога ги наранява,а не искам да те нараня,надявам се с времето да намерите вярната посока и да са здрави и двете ти момичета,защото знам какво щастие са

[Нели]

Хайде, мецанки, къде сте? Чери се подвизава в Италия, вярвам ще се появи тук като се върне. Останалите обаче...

[cchery]

Здравейте. Ние наистина оставихме сърцата си в Италия през последните 6 дена . И вече сме си на родна земя. За съжаление утре си е нормален работен и учебен ден и ще трябва да свикваме в движение с това..... И то при положение, че последните дни се събуждах с хор от птичи песни, синьо небе и горещо тосканско слънце..

Имам доста да разказвам, ама няма да сега.....

Причината да не влизам и да пиша последните 2-3 седмици е безкрайна ЗАЕТОСТ, която искам никога повече през живота си да повтарям. НИКОГА!!!! Това беше пълен кошмар на тотална липса на време, вкл. и на време за децата. Първите 4 дни от миналата седмица изкарах почти изцяло у нас - с по 1 излизане на ден (привечер) за пазаруване на храна за вечеря и 2 бягания сутринта. Всичкото останало време изкарвах пред компютъра, защото правя сайт по поръчка и съм много назад с времето. Отделно имам много проблеми с готовата тема за сайта, която настройвам, и която се оказа пълна с грешки в кода и ми се налага освен да работя, да си пиша ежедневно със съпорта на темплейта...... И всякакви такива глупости. Поради тази причина за Италия реших и не си взех компютъра........ ей така - 6 дена без компютър и смятам, че това ми беше най-доброто решение за последната година......

Нелка, прочетох те . Но просто в момента не съм в състояние да ти пиша... Искам да се върна с "бодър мозък" върху всичко, което си споделила, за да мога да кажа какво точно мисля и аз....

Елисче, и теб те прочетох.... и мога да кажа, че малко завиждам за градинката, която имаш, па макар и задочно....