Разговори за малцина през новата година (2019)

[ellis_stoyanova]

От другата седмица започвам да си гледам гъби кладница на терасата Ей тъй,да се похваля минах

[Нели]

Здравейте, момичета!
Тези дни ми е натоварено, а и притеснено по много причини. Не е нещо кой-знае какво, но си изисква да се заема сериозно, не ми се разказва сега, може би малко по-късно. Вие къде сте? Липсва ми присъствието ви в нашето си местенце!

[ellis_stoyanova]

Тук съм,всеки ден поглеждам в бърлогата,но е много пусто тук .
Нелка,пожелавам ти сили,за да се справиш,каквото и да предстои
Децата вкъщи са ваканция.На мен ми е мега уютно,макар още сутрин да ставам и да ке чудя на училеще ли са,не са ли.Малко странно,всяка година е така,но сега е приятно,отколкото когато започват училище .На работа се случват някакви неща,в които не съм пряк участник,но ме напрягат.Тази седмица се надявам всичко да приключи,а следващата съм отпуска и искам да си почина.Ще си ходим до Перник и чакам с нетърпение.Децата мечтаят за басейни и пазходки,а аз за всичко взето заедно
Нелка,завиждам ти за морето,толкова ми липсва,не мога да плувам и водата дори леко ме плаши,за мен е като жива,но ми липсва шума,липсва ми гледката да седна на брега и просто да наблюдавам как вълните си играят и вплитат косите си,как слънцето отразява лъчите си,как хиляди капчици се впиват в лицето и тялото ми и сякаш ме обгръщат,миризмата....това харесвам на морето

[cvety_rz]

И аз съм тук. Прочетох те, Нели, но все не ми остава време на спокойствие да пиша. Днес реших да го направя, защото стана ясно, че идеалното време така и няма да дойде :lol: .
И аз като Елис мога да кажа, че ми липсва морето - плуването(макар и да не съм мега добър плувец), но най вече шума на вълните, морския аромат и морската гледка. Децата(малките) за ваканция и аз много се радвам от факта, защото си е натоварено през учебната година и за тях и за мен. Райчето приключва учебната година другата седмица и ще започне работа при мен лятото, за да си изкара малко парички за нейни си неща и цели. Вчера ходих до Русе на едно събитие “Вечери за наивници - Журналистът”. На него говориха Мартин Димитров - млад журналист от Русе, който работи за вестник Капитал и Георги Ненов, който води подкаста Свръхчовекът. Той е и мой онлайн треньор. Работи като такъв във LTL с Лазар Радков. Та имам си човек, който ми помага в тази област, но повече няма да говоря по тази тема, защото както е казал Левски "...дела трябват, а не думи..." Като постигна повече резултати тогава по темата
Нели, поздравления за изложбата! Съжалявам, че нямах възможност да дойда. Убедена съм, че всичко е било прекрасно
За Вили и за нейните здравословни проблеми.....не знам какво точно да кажа, защото и аз се боря със същите. Имам хипофункция и хашимото и кисти имах преди време. Няма как да е друго яче като самата аз не се приемам и обичам да не произвеждам антитела против себе си.Зимата беше много зле положението и изследванията ми бяха влошени.Това някак бе превратната точка, в която си казах, ЧЕ НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ТАКА!!!!Не ми е лесно да се променям, да изграждам нови навици, но се налага.Не знам дали е съвпадение, но откакто започнах работа върху себе си започнах да намалявам дозата на хормона.
Та съвета ми е да намери начин Вили да изкара това нещо от нея.Ако трябва и с психолог да се върже, но трябва да се научи да се приема и обича! Бих искала да кажа нещо по конкретно, но за съжаление не мога. Съпричастна съм с това, което се случва с вас и ви прегръщам

[cchery]

Ето ме и мен . Здравейте.

Преди малко пуснах имейл до двама от преподавателите ми от ИТ академията с предложение да ми станат дипломен ръководител и консултант на дипломния проект, който ми предстои. И някак си..... ми олекна . Защо ли?! Ами защото отлагах това нещо от ноември миналата година. Толкова много да ми беше писнало от някакви постоянни ангажименти, свързани с учене, домашни, курсови работи, че не исках и да чувам за дипломна работа...

Миналата седмица, обаче, "узрях" най-сетне. Приключих една работа, за която ми платиха - направих един сайт с Уърдпрес. Стана ми по-свободно около врата и се захващам и с дипломния проект, за да не ми виси и той. Още повече, че именно този сайт ще ми е тема на проекта .

Елисче, пусто е тук. Няма и да стане по-пълно. Такъв е животът и понякога развръзките му са тъжни.... Аз лично се бях затворила яко от Великден до средата на юни с едно изключение - екскурзията до Тоскана. И казвам - затворила, защото исках да направя сайта. И този път ДОКРАЙ!!! Защото да НЕ работя нещо, което е сериозно и има своята реализация, не ми е стимул. Не мога вече просто да "наливам" в себе си знания и практика - време е те да получават своето изражение както в работещи и реализирани проекти, така и като заплащане.

Та такива неща около мен от Великден насам. Иначе в Тоскана си изкарахме много, много хубаво - зверски много ми хареса престоя ни там, къщата, в която бяхме отседнали, както и полумаратона, на който взехме участие - Кианти Класико се казва. Всичките 21 километра, криволичещи около лозята, хълмовете, замъците..... това си беше сбъдната мечта. Невероятно красива и изключително витална . Пак ще се върна там.....

Разбира се, проблемът, който сама си сътворих на километър 19.200, а именно стъпване накриво с лявото ходило и съответно - яко разтегнати връзки на глезена, слонско подуване и болка, е нещо необяснимо за мен..... Това е последното, което ми се щеше да преживея и то особено в момент, когато бях на върха на еуфорията си - 2 километра преди финала, изпълнила всичко, което имах намерение да правя по трасето, щастлива повече от всякога, движеща се с много добро време..... "спуках гума". При това доста болезнено...... Но пък "стиснах зъби" и финиширах макар бягайки..... макар куцукането, с което се движех, трудно да намира изражение в думата "бягайки".... но съм доволна от факта, че не се тръшнах както обикновено да виня всички богове и да се жалвам...., а превъзмогнах себе си .

С това завършва похвалната ода в моя чест . Сега се каня да стана и в промеждутъка между 2 дъждовалежа да скокна до пазара, за да купя нещо за вечеря.......

Прочела съм всичко нагоре....., но няма да коментирам днес. Исках просто да дам знак, че съм жива.

[ellis_stoyanova]

И аз съм жива,дори пО жива от всякога,на село сме,почти нямам обхват ,а за интернет да не говорим,сутрин ставам в 9,пия кафе на терасата и единственото което чуваам е вятъра и птичките.На където и да погледна виждам зеленина,облаци и спокойствие,дори дъжда и лекия хлад няма да развали слънчевото настроение в мен.Нямам идея как се нарича онова състояние,когато лежа на шезлонга на двора гледам небето,а около мен е ....спокойствие,но е ...1никално

[Нели]

Здравейте, момичета!
Имам да ви разказвам толкова много неща, че вероятно няма да успея наведнъж тази вечер, но все пак започвам отнякъде. Започвам от Вили.
След като Виолета имаше здравословен проблем в Испания, даже беше за малко в болница, майка ѝ си даде труда да почете и помисли по темата. Реално физическото разболяване при Вили има доста ясен емоционален корен, това не е новина. Конкретната физическа изява обаче ми помогна да се ориентирам какво да ѝ дам, купих го оттук и като ходих в Испания ѝ го занесох.
Всъщност занесох ѝ Iodum 15 CH като ѝ "предписах" по 5 гранули през ден. Идеята ми беше да го взема дълго време, за да осигурим плавно и постепенно въздействие. Иначе конкретното лекарство покриваше точно физическите и много от емоционалните ѝ симптоми, включително свръхраздразнителност от шум и силна депресивност. Покриваше и кистата, при това точно в дясно. А освен това имах и допълнителен аргумент - преди 1-2 години д-р Михайлов беше споделил документален филм на една немска телевизия за предозирането с йод, което може да се получи в днешно време от това, че на практика не може да се открие нейодирана сол. Според този филм, макар при дефицит на йод да се получава Базедова болест (т.е. йодът е необходим на щитовидната жлеза), предозирането с йод води до натрупването му в повече в щитовидната жлеза и тя буквално се уврежда. В резултат имунната система разпознава увредената тъкан като проблем и започва да си върши работата като отстранява проблема, т.е. убива жлезата - това именно е Хашимото. Та моята логика беше, че според хомеопатичния подход, това, което в измерими дози може да предизвика даден симптом, може да го излекува в хомеопатична доза. Помислих си, че ако йодът в измерими дози може да предизвика Хашимото, то хомеопатичният Iodum би трябвало да го лекува. Още повече, че при нея покриваше много добре симптомите.
В първите десетина дни след като се върнах, Виолета съобщаваше за влошаване с възвръщане на стари симптоми. Това се нарича "лечебна криза" и е чудесен резултат всъщност, защото представлява "излизане" на болестта отвътре навън. Реално това показва, че лекарството е точното (иначе, дори да има подобрение от хомеопатичното лекарство, то не е трайно).
Представете си го така: идва човек, който казва, че няма енергия и се чувства нещастен. Ако го посъветваме да иде на почивка и на масаж, ще има подобрение, но няма да е трайно. Ако му кажем остро "Я се стегни, какво си се размекнал като някой сопол!", ще се обиди и, ако е жена, може да ревне (лечебна криза), но след това, ако "лекарството" е добре подбрано и действително се стегне и започне да спортува и т.н., нещата ще започнат да се подобряват трайно. А реално да препоръчваш движение на уморен човек без енергия, си е чист хомеопатичен подход - онова, което в здрав човек би предизвикало симптомите, ще ги излекува у болния. Не е ли така? Ние се уморяваме от спорта, нали?
Но аз се отклоних: сега Виолета е очевидно много, много по-добре. И не става дума само за конкретния повод да иде в болницата, а цялостно. Онзи ден говорих с нея четири часа, тя емоционално е много по-устойчива, спокойна е и контролира нещата в живота си. До преди месец не беше така. Имаше доста неща, които я изваждаха от равновесие, най-вече отношенията с баща ѝ. Всъщност тя беше започнала да не приема в себе си всичко, което прилича на него. А тя много прилича на него, затова имаше проблем с това да приеме себе си.
Вчера обаче тя ми каза "Открих, че може да обичаш някого, без да го одобряваш или да си съгласен с него." Ура! Примирие със себе си.
Независимо как изглежда всичко това, за мен връзката между хомеопатичното лекарство, което ѝ подбрах, и огромното подобрение у нея, е пряка и очевидна.

[Нели]

И отново аз, пак за малко.
Чери, радвам се, че ти е олекнало, когато си се заела с дипломния си проект. За мен това е много силен вътрешен сигнал, че си направила правилното нещо - олекването. Понякога ние сами се убеждаваме, по-точно мъчим се да убедим сами себе си, че постъпваме правилно, но някъде нещо в нас знае, че не е така. А понякога, след като решим или направим нещо, ни олеква. И тогава ЗНАЕМ, че сме постъпили правилно.
Колкото до успеха на твоето дипломиране, аз не се съмнявам в него.
А за Тоскана какво да кажа? Завиждам ти по най-благородния възможен начин! Аз се отказах от фотоекскурзия в Тоскана през октомври, защото Виолета (надявам се) ще е студентка във Виена, което означава сериозен финансов ангажимент от моя страна и то всеки месец. Не мисля, че на този фон мога да си позволя и екскурзия, макар че цената и условията бяха много добри. Реално ще трябва да спра и курсовете и други подобни разходи, каквито си позволявах досега. Да, таткото каза, че ще поема половината, но другата половина трябва да поема аз. Но това са нещата от живота.
Какво стана с глезена?

Цвети, много си права за това, че човек трябва вътрешно да се промени, за да се подобри и здравословно, и физически. Сигурна съм в това. Всъщност за Виолета аз разчитах до голяма степен на Испания именно в тази посока - новите места, новите хора и новите житейски ситуации да изиграят ролята на катализатор за нов светоглед. Засега обаче Iodum 15CH върши май по-добра работа за нея. Но всички други нови неща в живота ѝ си остават и те със сигурност са били за добро. Кръгозорът ѝ е разширен, самочувствието, че може да се справи - подобрено. А и на практика ползва трети чужд език, при това доста свободно. Няма как да го владее и вероятно говори с грешки и акцент, но речта ѝ се лее свободно и успява да общува с хората, а това не е малко, особено като се има предвид, че тя не знаеше нито една дума в началото.
Много искам след време да прочета, че при теб нещата трайно се подобряват!

Елисче, как те разбирам за тишината и блаженството от нея! Наслади ѝ се!

[cchery]

Здравейте, момичета.

Леле, Нелка, . С огромен интерес прочетох обясненията ти за лечението на Вили, което ти си назначила. Не знам дали някой друг би успял така добре да се аргументира. За всичко си права: за принципа на лечение с хомеопатия, както и за лечебните кризи. Това е първото, което болният трябва да приеме, "посегне" ли към хомеопатията, но практиката показва, че тези две неща са и основните виновници много хора да смятат тази медицина за шарлатанство.

Да излекуваш проява на физиката на тялото от някаква болест е в пъти по-лесно, от лечението на психиката. Ние всички знаем колко е трудно да "спреш машинката", която вечно върти нещо и не ти дава покой. Затова тези думи на Вили:

Вчера обаче тя ми каза "Открих, че може да обичаш някого, без да го одобряваш или да си съгласен с него." Ура! Примирие със себе си.

ОГРОМЕН УСПЕХ!!!!

Нелка, струва ми се, че...... един консултативно-терапевтичен твой кабинет е вече наложителен . Радвам се много за подобрението при Вили и те поздравявам за хладнокръвието и разума, с които си подходила. Естествено, подплътени с много майчина любов.

Надявам се да прочета в най-скоро време, че студентството на Вили във Виена е сигурно . Убедена съм, че този град е идеалният за нея и тя ще се почувства в свои води.... Просто вътрешно го усещам.

Мда, за моята дипломна работа - ами най-сетне съм готова да я подхвана. И ще стане. Но ще е чак през август - натам отиват нещата, защото като тръгнем да пътуваме и почиваме на 8-и юли, та чак на 17 август ще се приберем за по-дълго в София . И откровено казано нямам търпение да почнат тези луди седмици от прекрасното лято. Обожавам го този сезон....... макар да откривам себе си в есента, буйството и пожара на лятото карат кръвта ми да ми напомня коя реално съм.

Елисче, почти почувствах спокойствието и безбрежността, които са около теб докато си на село Да не кажа, че дори ми замириса на домати от колове и мокра от поливките пръст..... Вие не сте ли в Перник всъщност? Или съм объркала датите?!

[ellis_stoyanova]

Чери,на с.Гърло сме,там е къщата на свеки,домати няма,но има огромна ливада,с току що окосена ливада,бягащи боси крачета на 3 броя деца,детски смях и много спокойствие,толково искам тези моменти да са пО чести.

[cchery]

Здравейте. Аз съм първата, която ще запише юлско мнение в тази тема . Изпих си преди малко кафето - бях слязла в парка до нас и го изпих на въздух и прохлада. Дори си бях взела вестника и си четох заедно с кафето. Гледах хората, които разхождаха кучетата си, бягащите и спортуващите и се наслаждавах на тишината и спокойствието, които щяха да траят още не повече от половин час, защото майките с децата се появяват рано-рано, за да избегнат обедните горещини..... От миналото лято открих, че мога така да си почвам деня, защото имам невероятния лукс парка да е до нас...... и да се чувствам не като в големия град, когато съм там.

След малко обаче "паля" колелото и отивам да купя тоалетна и храна за котките. Снощи се оказа, че нямат нито едното, нито другото.... и сме го закършили. Когато останат без храна и чиста тоалетна се почват изпълненията си опикаване на неподходящи места.

В неделя с Бели отиваме към Пловдив, а в понеделник ни почва екскурзионното в Родопите - отново една седмица ще изкараме в планината и съм щастлива от това предстоящо пътуване. Миналата године ни се получи много, много хубаво и се заредихме доста. Купила съм абсолютно всичко, което ни е необходимо, и трябва само да наглася раницата - нещо, което ще стане в неделя.

Като се върнем от Родопите, ще си починем за един ден и после отиваме към майка за 2 нощувки. Освен всичко друго, ще ѝ оставим котараците да ги гледа докато ние сме на море. И като се върнем от майка, почвам да стягам бажа за Гърция. Това ми предстои в следващия един месец в най-общи линии.

При вас как е?