Здравейте, момичета!
Имам да ви разказвам толкова много неща, че вероятно няма да успея наведнъж тази вечер, но все пак започвам отнякъде. Започвам от Вили.
След като Виолета имаше здравословен проблем в Испания, даже беше за малко в болница, майка ѝ си даде труда да почете и помисли по темата. Реално физическото разболяване при Вили има доста ясен емоционален корен, това не е новина. Конкретната физическа изява обаче ми помогна да се ориентирам какво да ѝ дам, купих го оттук и като ходих в Испания ѝ го занесох.
Всъщност занесох ѝ Iodum 15 CH като ѝ "предписах" по 5 гранули през ден. Идеята ми беше да го взема дълго време, за да осигурим плавно и постепенно въздействие. Иначе конкретното лекарство покриваше точно физическите и много от емоционалните ѝ симптоми, включително свръхраздразнителност от шум и силна депресивност. Покриваше и кистата, при това точно в дясно. А освен това имах и допълнителен аргумент - преди 1-2 години д-р Михайлов беше споделил документален филм на една немска телевизия за предозирането с йод, което може да се получи в днешно време от това, че на практика не може да се открие нейодирана сол. Според този филм, макар при дефицит на йод да се получава Базедова болест (т.е. йодът е необходим на щитовидната жлеза), предозирането с йод води до натрупването му в повече в щитовидната жлеза и тя буквално се уврежда. В резултат имунната система разпознава увредената тъкан като проблем и започва да си върши работата като отстранява проблема, т.е. убива жлезата - това именно е Хашимото. Та моята логика беше, че според хомеопатичния подход, това, което в измерими дози може да предизвика даден симптом, може да го излекува в хомеопатична доза. Помислих си, че ако йодът в измерими дози може да предизвика Хашимото, то хомеопатичният Iodum би трябвало да го лекува. Още повече, че при нея покриваше много добре симптомите.
В първите десетина дни след като се върнах, Виолета съобщаваше за влошаване с възвръщане на стари симптоми. Това се нарича "лечебна криза" и е чудесен резултат всъщност, защото представлява "излизане" на болестта отвътре навън. Реално това показва, че лекарството е точното (иначе, дори да има подобрение от хомеопатичното лекарство, то не е трайно).
Представете си го така: идва човек, който казва, че няма енергия и се чувства нещастен. Ако го посъветваме да иде на почивка и на масаж, ще има подобрение, но няма да е трайно. Ако му кажем остро "Я се стегни, какво си се размекнал като някой сопол!", ще се обиди и, ако е жена, може да ревне (лечебна криза), но след това, ако "лекарството" е добре подбрано и действително се стегне и започне да спортува и т.н., нещата ще започнат да се подобряват трайно. А реално да препоръчваш движение на уморен човек без енергия, си е чист хомеопатичен подход - онова, което в здрав човек би предизвикало симптомите, ще ги излекува у болния. Не е ли така? Ние се уморяваме от спорта, нали?
Но аз се отклоних: сега Виолета е очевидно много, много по-добре. И не става дума само за конкретния повод да иде в болницата, а цялостно. Онзи ден говорих с нея четири часа, тя емоционално е много по-устойчива, спокойна е и контролира нещата в живота си. До преди месец не беше така. Имаше доста неща, които я изваждаха от равновесие, най-вече отношенията с баща ѝ. Всъщност тя беше започнала да не приема в себе си всичко, което прилича на него. А тя много прилича на него, затова имаше проблем с това да приеме себе си.
Вчера обаче тя ми каза "Открих, че може да обичаш някого, без да го одобряваш или да си съгласен с него." Ура! Примирие със себе си.
Независимо как изглежда всичко това, за мен връзката между хомеопатичното лекарство, което ѝ подбрах, и огромното подобрение у нея, е пряка и очевидна.