6 заповеди за дълголетие от Авицена
„Причините за болестите са в безделието и гнева!“ - 6 заповеди за дълголетие от Авицена:
Живял преди почти 10 века, Авицена е лекар и учен, в чиито рецепти и съвети мнозина се вслушват и до днес. Той е един от първите, който създава лекарства на основата на билки, които многократно тества върху себе си и своите ученици, разказват от Енергетика. Пълното име на великия лечител e Абу Али Хюсеин ибн Абдула ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина, но за мнозина е по-лесно да го наричат Авицена. Той е роден близо до Бухара и е посветил целия си живот на изучаването на човешкото тяло, бил е придворен лекар на много владетели от Изтока.
Авицена е написал повече от 400 книги, а в продължение на повече от половин век неговата книга „Канон на медицината“ се смята за Библията на всеки лекар. Той първи осъзнава, че редовните физически упражнения са от полза за подобряване на здравето, а също така е бил убеден, че за болния човек е по-фатална не болестта, а страхът от нея. Ето защо според Авицена лекарят трябва не само да лекува, но и да вдъхва увереност на пациента. Той разглежда медицината от гледна точка на философията и математиката, като казва, че изцелението е добавяне и отнемане: отнемане на всичко, което е вредно за човека, добавяне на това, което е полезно.
Древният лечител възприема болестта не само като неизправност в тялото, но и като заболяване на човешкия дух. Няма болест, за която да няма лечение, освен ако не става дума за липса на воля, смята Авицена. Прочетете шест от неговите убеждения, които да последвате за дълголетие:
1. Относно преяждането. Авицена смята прекомерната консумация на храна за пряк път към болестта. Постоянно пълният стомах и черва, в които се натрупват остатъци от неусвоена храна, причиняват възпаления и проблеми у много вътрешни органи. Ученият предупреждава за опасностите от постоянната злоупотреба с алкохол, като казва, че това причинява проблеми с черния дроб и мозъка.
2. За безделието. Според великия лечител повечето болести при хората възникват, когато той започне да си позволява твърде много, не се интересува от бланса и води празен начин на живот. Втората причина според лекаря са безделието и скуката. Мнозина, които нямат особени проблеми в живота, изведнъж започват да страдат от депресия, разстройства на вътрешните органи и всичко това се случва, защото насочват цялото си внимание към всяка малка болежка, докато нямат върху какво повече да се фокусират!
3. Относно разделното хранене и гладуването. Авицена не е знаел, че неговите потомци ще практикуват така нареченото разделно хранене, но преди 1000 години е бил наясно, че не си струва да се яде едновременно солено и сладко, протеини и въглехидрати и т.н. Той вярвал също, че след обилно хранене и преяждане човек трябва да си устрои един ден на гладуване и да остане без храна в продължение на ден с цел прочистване на червата. Той пише и за ползите от „леката“ храна и за опасностите от „тежката“ – която се усвоява много време.
4. За вредното въздействие на гнева върху тялото. Като истински лекар, Авицена е лекувал не само тялото, но и душата, обръщайки внимание на психологическото състояние на пациента с неговите вътрешни разногласия. Той открива пряка връзка между преживените негативни емоции и физическото състояние на човек. Според него гневът, раздразнението и тъгата буквално изтощават човешката психика, като отслабват защитните си сили.
5. За ползите от спорта. Авицена е бил уверен, че човек, който дава на тялото си редовна физическа активност, е по-малко вероятно да се разболее, но се лекува по-бързо. А тези, които седят неподвижни, всъщност създават всички свои болести със собствените си ръце.
6. Значението на правилния сън. Здравият човек трябва да спи точно толкова, колкото е необходимо за пълното му възстановяване. Липсата на сън, както и твърде много сън, се отразява негативно на здравето, смята Авицена. Лекарят е съветвал пациентите си да спят, така че главата да е по-високо от краката, тоест на достатъчно висока възглавница. Той казва още, че яденето непосредствено преди лягане е също толкова вредно, колкото и лягането на гладно.
. Не.... не и не. Това не е моят начин на живот. Аз не съм работохолик и това натоварване не ме радва и честно казано не е за хвалене - все повече не разбирам хората, които постоянно изтъкват колко много работят.... На мен ми е противно. Липсвах сама на себе си.... да не говорим колко много ме беше яд, че трябва да седя на компютъра, а Коки си е вкъщи - свободен по цял ден и..... нищо не мога да направя с него. А той имаше много неща да свърши - да си носи дипломата за нотариална заверка. Да си вади КЕП. Да посети заклет преводач. Естествено, че това, че свърши всички тези неща сам, го научи как се случват нещата. Но да си призная...., щеше да ми е приятно да съм с него...., а и го усещах, че той също го искаше.... Въобще, отакто е по-свободен, ме търси и повече да си говорим. Самият той да споделя. Остава ни месец и половина, в които ще живеем така, както сме го правили досега.... имам неприятното усещане ,че ще броя всеки оставащ ден и ще ме боли все повече и повече с наближването на края.
.
Заслужава всяко място в желаните от нея училища и вярвам, че изборът ѝ ще е безпогрешен.Да я поздравиш! 
