НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Вчера Димитър Цонев си взе сбогом с нас. Всички нас, които засега оставаме от другата страна на бариерата. Той пое по дирите на Коста Цонев, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Велко Кънев, Анна-Мария Тонкова, Валя Крушкина и много други. Отварях сайт след сайт, преследвайки тази новина. Независимо, че всяко заглавие ми казваше, че Митко Цонев е вече далеч, аз четях всяка информация. Четях, знаейки, че никъде няма да пише нещо различно. И при все това - не спирах. Търсех да прочета, че не е вярно! Разумът съзнава. Душата - отрицава.
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Преди няколко години, когато татко пое сетния си дъх пред очите ми, в полуосъзнато състояние аз почнах да звъня по телефона. Звънях и казвах на мои близки приятелки, на роднини, че татко си отиде. Пак така - разговор след разговор. Все едно... не можех да кажа нещо различно от това, че татко е починал. И при все това - не спирах. Исках да чуя от някой, че не е вярно! Разумът съзнава. Душата - отрицава.
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Днес четох прощалните думи на сина на Димитър Цонев. Все едно прочетох себе си. И лошото е - че пак се чувствам достатъчно закъсняла за такова проникновение.
"Научих и колко е важно да показваш на близките си колко ги оценяваш.В такива моменти разбираш колко е важно да показваш на близките ти колко са важни за теб."
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Вчера още една гнус окаля новините - Боян Петров падна. Но не от поредния си 8-хилядник, а пометен от кола. За много хора името на Боян Петров може би не е познато. Но за това си има причина. Ето какво казва по въпроса Владимир Йончев в статия от днес, публикувана в Оффнюз:
"Много от вас сигурно не знаят кой е Боян Петров. Не е от неинформираност. Той е толкова скромен, че правеше всичко възможно да не запомнят името му. Даже за приятелите му е Съни, а не Боян."
( Статията на Йончев - отделете ѝ 5 минутки, заслужава си!)
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Днес новините за Боян са добри. И слава Богу. Отказвам да чета в омразната ми параноична неистовост още лоши новини тази седмица.
Новините за Боян са добри. Димитър Цонев нямаше този шанс. Днес всички негови близки и приятели отвориха съкровищницата със спомени и извадиха от нея най-светлите думи за да се опитат да опишат един човек, който не можа да ни се представи докрай. Целия ден чета за неговата благост, усмивка, приветливост, позитивност и какво ли не още... Не мога да кажа, че съм следила кариерата му. Или пък съм почитател на публицистиката. Дори последните 4-5 години провеждам новинарски ДЕТОКС - не гледам, не слушам и не чета новини. Политически. Икономически. Помиярски. И ако вече се питате защо всъщност пиша сега, аз веднага ще ви дам причина:
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Да. След всичко, което днес приятелите и колегите на Димитър Цонев написаха за него, сърцето ми се сви от мъка за това, защото изгубихме един човек. Не журналист. А ЧОВЕК! Синът му не е успял да му каже онова, което е трябвало да чуе приживе. Къщата, създадена с огромна любов от жена му - Мариана, вече няма да има такова голямо значение без ЧОВЕКА в нея.
А вие?!? Вие, които четете (евентуално) това, днес на колко души се обадихте да им кажете, че са важни за вас. И че дори само фактът, че са живи и можете да ги чуете, ви прави богати?! Питам, защото днес за пореден път си дадох сметка, че НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА! Те осмислят всичко - пътя ни, мисията ни, живота ни. Стремежите ни - да, стремежите към всичко - кариера, слава, успехи - те имат ли смисъл, ако не е вярно, че НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА??? Колко е важно, че днес имате 30 срещи, ако на тях не дойдат хората?! Колко е важно да намерите време да кажете на някого, че нямате време за него, наместо да отделите тези 3 секунди, за да му обещаете своето внимание?! Но моля... направете разлика между това да кажете на човек, че е важен за вас и това да му кажете, че е важно как в забързаното си ежедневие сте отделили от времето си за него! В единия случай "героят" е той/тя, в другия - вие! Ако ще е вторият, по-добре продължете към поредната си среща!
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Хей, хора, отделете 2 минути. Сега. И се обадете!!! Да, да - правилно прочетохте - обадете се. Може и на мен, дори. Поговорете си с хората, които са най-важни за вас. Не отлагайте!!! Не си мислете, че нещо и някой ще ви чака да се наработите, набързате, настремите... Няма такова нещо като "нямам време", защото когато поредната кола помете ваш близък и от тази кратка секунда остане само мъртвешката тишина на страшно осъзнаване, ще се изпълните с време. С нещастно, болезнено, разкъсващо сетивата ви зловещо време, в което безпрекословно и неудържимо, жестоко и насилствено ще се сетите, че
НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА!
Но ви е останала само вярна тъмнина.....
От няколко дни Бели (моята 10-годишна дъщеря) ме моли да ми пусне една песен на Рафи, която много ѝ е харесала. :128 :128 Как можах да не ѝ обърна внимание още веднага.... и аз съм един трол.... Макар, че точно днес и сега песента, която трябваше да чуя онзи ден, звучи повече от на място!!! Макар че така и не намерих време последните 3 дена, днес седнахме двете и в най-точния момент, по средата на горните отсенки от размисли, "Намери ме" ..... откри верния път, по който да прати посланието си до мен! Благодаря, Бели!
[youtube]66D9g1bXN-Q[/youtube]
! 
